№ 14728
гр. София, 28.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГЕОРГИ СТОЕВ
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТОЕВ Частно гражданско дело №
20241110147579 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Постъпила е молба по чл. 248 ГПК, вх. № 394909/05.12.2024 г., подадена от
ДРУЖЕСТВО, за изменение на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК № 36942/21.11.2024 г., по описа на СРС, 24 състав, в частта относно разноските.
В срока за отговор насрещната страна е възразила срещу основателността на искането
за изменение на акта в частта относно разноските.
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, I ГО, 24 състав, след като обсъди възраженията,
доводите и исканията на страната и доказателствата по делото, намира за установено
следното:
Отговорността за разноски в гражданския процес е деликтна и има изцяло обективен
характер, като цели да санкционира страната за неоснователно предизвикания от нея правен
спор. Правопораждащият фактически състав включва 1) неоснователно иницииран правен
спор, относно определено субективно материално право, 2) направени разноски във връзка с
образуваното производство и 3) съдебно решение, което потвърждава твърденията на
претендиращата разноски страна. Следователно за да възникне отговорността за разноски
следва да е налице преди всичко правен спор, който е станал предмет на висящо гражданско
дело. В този случай при прекратяването на производството ответникът има право на
сторените разходи във връзка с неоснователно образуваното производство срещу него,
аргумент от ал. 4, чл. 78 ГПК.
Заповедното производство е уредено като строго формално, с него се цели бърза
съдебна защита и удовлетворяване на кредитора по облекчен ред. Целта на производството е
да се създаде съдебно изпълнително основание, след като съдът установи безспорността на
вземането, т.е. не се цели установяване на твърдяното от заявителя/ищец вземане, какъвто е
предмета на исковото производство. Длъжникът е подал възражение по чл. 414а ГПК към
което са приложени доказателства за погасяване на претендираното притезание. Заедно с
1
възражението е подадена и молба по реда на чл. 248 ГПК, която се явява основателна, т.е.
адвокатското възнаграждение в размер на 480 лева за всеки един от заявителите е
прекомерно, тъй като 1) налице е идентичен фактически състав на заявеното от двамата
заявители спорно притезание - обезщетение за закъснял полет; 2) правният спор не се
отличава с особена трудност от фактическа и/или правна страна; 3) съобразявайки принципа
по чл. 3 от ГПК за недопускане злоупотреба с права, включително обстоятелствата, че е
подадено бланково заявление, настоящият състав на съда приема, че в процесния случай
присъждането на възнаграждение от 240 лева с ДСС е съответно и справедливо.
С оглед горното съдът намира основание да измени постановеното решение в частта за
разноските.
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ, на основание чл. 248 ГПК, Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК № 36942/21.11.2024 г., по описа на СРС, 24 състав, в частта относно
разноските., като ОТМЕНЯ същата в частта, с която е присъдено на всеки един то
заявителтие адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева с включено ДДС, като вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ДРУЖЕСТВО. - клон България КЧТ, да
заплати на Н. Д. Г. сумата от 240 лева с включено ДДС, представляваща сторените разходи
за адвокатско възнаграждение .
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ДРУЖЕСТВО. - клон България КЧТ, да
заплати на Г. Й. И. сумата от 240 лева с включено ДДС, представляваща сторените разходи
за адвокатско възнаграждение.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2