РЕШЕНИЕ
№273
гр. Русе, 21.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение в закрито
заседание на 21 ноември през две хиляди
и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СИЛВИЯ ПАВЛОВА
като разгледа докладваното
търговско дело №378 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл. 25,
ал.4 ЗТРРЮЛНЦ.
Постъпила е жалба от „К****” ЕООД /направилно е
посочено ООД/, ЕИК ****, чрез адв. Д.Х., против отказ № 20190531162815-2/15.10.2019
г. на длъжностно лице по регистрацията от Агенция по вписванията към
Министерство на правосъдието. Обжалва отказа като неправилен, за което излага подробни
съображения и иска да бъде отменен от съда и да се укаже на Агенция по
вписванията да впише заявените обстоятелства, относно действителните
собственици, по партидата на дружеството.
Жалбата срещу отказа е подадена на 21.10.2019 г., видно от посоченото в
уведомителното писмо на Агенцията по вписвания, той е постановен на 15.10.2019 г.,
поради което същата е в срок. Подадена е от търговеца, чрез упълномощен адвокат, поради което е допустима и подлежи на
разглеждане.
Със заявление Б7 вх. № 20190531162815 по партидата на „К****” ЕООД са заявени за вписване данни относно действителния
собственик на дружеството и лицата, чрез които пряко и непряко се упражнява
контрол върху същото, с оглед изпълнение на изискването на чл. 63, ал. 1 и ал. 4 от ЗМИП.
Длъжностното лице е приело, че съгласно чл. 50а, ал. 2 от Наредба № 1/14.02.2007 г. за водене, съхраняване и
достъп до търговския регистър и до регистъра на юридическите лица с нестопанска
цел, следва да се
представят документите, установяващи съществуването на юридическите лица или
други правни образувания, чрез които пряко или непряко се упражнява контрол, и
удостоверяващи лицата, които ги представляват по националния им закон, за което
на заявителя били дадени изрични указания за представяне на
документи относно съществуването и представителството на „Л****“, Х****, със
заверен превод на български език. Със заявление Ж1 заявителят представил официални документи, датиращи от
2014 г., както и един по-актуален от 05.12.2018 г., който обаче представлявал
частен документ, поради което не можел да бъде кредитиран като удостоверяващ
съществуването и представителната власт на съответните лица. На следващо място, декларацията
по чл. 63, ал. 4 от ЗМИП следвало да изхожда от Б.А.Е.като представляващ „К****“
ЕООД, а не като представляващ юридическото лице, едноличен собственик или
съдружник, чрез който се упражнява контрол. По тези съображения длъжностното лице постановило обжалвания в
настоящото производство отказ.
Отказът е неправилен, а жалбата – основателна по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 61, ал. 1 от ЗМИП учредените на територията на Република България
юридически лица и други правни образувания и физическите лица за контакт по чл.
63, ал. 4, т. 3 са длъжни да получават, да разполагат и да предоставят в
определените по закон случаи подходяща, точна и актуална информация относно
физическите лица, които са техни действителни собственици, включително с
подробни данни относно притежаваните от тях права. В случая „К****“ ЕООД е юридическо лице, учредено на
територията на Република България, като едноличен собственик на капитала му е
друго юридическо лице, но учредено на територията на Х**** – „Л****“. Поради това за българското юридическо лице е
възникнало задължение по чл. 63, ал. 4 ЗМИП да заяви за вписване по партидата си в
търговския регистър данните за юридическото лице, чрез което пряко или непряко се упражнява контрол върху него,
включително фирма, номер в национален регистър, правна форма според
националното законодателство, седалище и адрес на управление и
идентификационните данни по т. 1 за представляващите лица. В закона изрично е
разписано, че в търговския регистър се вписват данните съгласно декларация,
чиято форма и съдържание се определят с правилника за прилагане на закона.
Заявителят „К****“ ЕООД е декларирал подлежащите на вписване данни именно в декларация,
която е и с нотариално удостоверяване на подписа на преводача. ЗМИП не изисква представяне на допълнителни документи, удостоверяващи
верността на декларираните за вписване данни.
Разпоредбата на чл. 21, т. 4 ЗТРРЮЛНЦ пък е
категорична, че длъжностното лице по регистрацията проверява дали към
заявлението са приложени всички документи, съгласно изискванията на закон – този,
който предвижда вписването. Данните по чл. 63 ЗМИП се вписват по изричната разпоредба на този закон
и затова вписването им следва да се извърши въз основа на декларация по
образец, защото точно това е документът, изискван от чл. 63, ал. 4 ЗМИП и отразеното в декларацията напълно съвпада със заявените за вписване
обстоятелства. Друг документ законът не изисква, но независимо от това, в
изпълнение на дадените указания, заявителят е представил официални документи,
удостоверяващи съществуването и представителството на „Л****“, Х**** със
заверен превод на български език и с нотариално удостоверяване на
подписа на преводача – чл. 21а, ал. 1 от Правилника за легализациите, заверките
и преводите на документи и други книжа. Обстоятелството, че заверката на
апостила и на Дирекция Консулски отношения към МВнР е от 2014 г., не обуславя
извод, че представените документи не отразяват актуалното състояние на
чуждестранното дружество „Л****“, Х**** и представителната власт на съответните
лица.
Следва да бъде споделено възражението на жалбоподателя, че представената
декларация по чл. 63, ал. 4 от ЗМИП неправилно е приета от длъжностното лице
като изходяща от представляващия на „Л****“. Касае се за техническа грешка, тъй като няма съмнение, че
декларацията се подава от Б. Е. като представляващ „К****“ ЕООД.
Видно от т. ІІ на декларацията, юридическото лице, чрез което пряко или непряко
се упражнява контрол върху представляваното от него юридическо лице (следва да
се разбира „К****“ ООД), е „Л****“, Х****. Нещо повече – „Л****“ не е
регистрирано по законите на Република България и не е измежду кръга от лицата,
задължени да подават такава декларация.
По тези съображения, на основание чл. 25, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ, Окръжният съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ отказ № 20190531162815-2/15.10.2019 г. на длъжностно лице по регистрация
при Агенция по вписванията, постановен по
заявление Б7 вх. № 20190531162815 от 31.05.2019 г., с което е поискано вписване на данни въз
основа на декларация по чл. 63, ал. 4 от ЗМИП.
УКАЗВА на длъжностното лице при АВ, ТРРЮЛНЦ да впише по партидата на „К****“ ЕООД,
ЕИК **** данните, съгласно заявление Б7 вх. № 20190531162815 от 31.05.2019 г.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на обжалване, предвид разпоредбата на чл. 537,
ал. 1 от ГПК.
Окръжен съдия: