Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 01.06.2021 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
в закрито заседание
на първи юни
две хиляди и двадесета
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЖАКЛИН КОМИТОВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИЯ БОЙЧЕВА
РУМЯНА СПАСОВА
като разгледа
докладваното от съдия КОМИТОВА ч.гр.д.
№ 5041 по описа за 2021 г., И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД
СЛЕДНОТО:
ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА ЧЛ.435 АЛ.2 ОТ ГПК.
Образувано е по частна жалба на длъжника Р.В.Б., ЕГН **********,
адрес *** против РАЗПОРЕЖДАНЕ от 23.03.2021 г. по изп. дело № 20209230400391 по описа на
ЧСИ Г.Н.рeг. № 923, с район на действие СГС, с което е отказано прекратяването на изпълнителното
производство поради непредставянето на надлежно заверени разписки
и декларации от страна на взискателя. В частната жалба се излагат доводи за
неправилност и незаконосъобразност на обжалваното разпореждане. Твърди се,
че декларациите и разписките представени от длъжника на ЧСИ са автентични. Самолично
подписаните изявления и самолично изписаните три имена са достатъчно основание
подадените писмени волеизявления да се считат за основание за прекратяването на
изпълнителното дело. Моли
съда да отмени Разпореждането от 23.03.2021 г. и да
прекрати изпълнителното производство. Претендират се и разноски.
В срока по чл. 436 от ГПК
е постъпило възражение отА.П.К., ЕГН ********** чрез адв. И.Б.. Счита жалбата за неоснователна и като такава моли съда да бъде оставена без
уважение.
Частният
съдебен изпълнител по изпълнително дело №
20209230400391 по описа на ЧСИ Г.Н.рeг.
№ 923, с
район на действие СГС, изпраща по реда на чл.436, ал.3 ГПК мотиви по
обжалваните действия.
Съдът, след
извършването на проверка относно допустимостта и редовността на подадената
жалба, намира следното:
Производството по изпълнително дело № 20209230400391 е
образувано въз основа на Изпълнителен лист, издаден от Софийски районен съд,
ГО, 125 с-в на основание влязло в сила решение по гр.д.№ 32209/2017г., с което Р.В.Б. е осъдена да заплати на
взискателяА.П.К. на
основание чл. 59 от ЗЗД сумата 1 652,53 лева, представляваща 1/3 от
платените отА.К. режийни разходи за периода 06.2011 г. - 06.2016 г. за ап. 84,
в гр. София, ж.к. „********, притежаван в съсобственост с Р.Б.; сумата 517,40
лева, представляваща 1/3 от лихвите за забава, изчислени върху размера на всяка от посочените суми за периода от плащането и до 15.06.2016 г.,
както и на основание чл.78, ал.1 ГПК 1011, 67 лв. - разноски за
първоинстанционното производство и на основание чл. 273, вр. чл. 78, ал.1 ГПК
121,12 лева –разноски за въззивното производство.
Поканата за доброволно изпълнение е връчена на длъжника Р.Б.
на 10.03.2021 г..
На 12.03.2021 г. Р.Б. е депозирала писмено възражение с
твърдение, че е изплатила на взискаля дължимите суми преди образуване на
изпълнителното дело и е поискала то да бъде прекратено.
С допълнителна молба от 15.03.2021 г. длъжникът е
представил незаверена декларация с дата 19.11.2020 г. за изплащане на дължимите
суми по съдебното решение и разписка без посочена дата на издаване.
Препис от възражението и приложените към него писмени
доказателства са връчени на процесуалния представител на взискателя, който с
писмено становище изрично е заявил, че ги оспорва и е поискал продължаване на
изпълнителното дело.
С Разпореждане от 23.03.2021 г. съдебният изпълнител е отказал
прекратяване на изпълнителното дело.
На 05.04.2021 г. е подадена жалба с вх. № 956, въз основа на която е образувано настоящото
дело, срещу постановлението за отказ на ЧСИ за прекратяване на принудителното
изпълнение на основание чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК.
По допустимостта на частната жалба.
Частната
жалба е допустима. Същата е подадена
от легитимирано лице, в срок, срещу акт, който по силата на изричната
разпоредба на чл.435, ал.2 ГПК (изм. ДВ, бр. 86 от 2017 г.) подлежи
на обжалване с частна жалба.
По основателността на частната
жалба.
Частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА,
предвид следното:
По
силата на императивната разпоредба на чл. 435
ал.2 от ГПК (изм. ДВ, бр. 86 от 2017 г.), длъжникът може да
обжалва: 1. постановлението за глоба; 2. насочването на изпълнението върху имущество, което смята за
несеквестируемо; 3. отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот,
поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението; 4. отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по
реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485; 5. определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени
изискванията на чл. 470, както и
в случаите по чл. 486, ал. 2; 6. отказа на
съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното
изпълнение; 7. разноските по изпълнението.
В разпоредбата на чл. 433, ал. 1
от ГПК е предвидено, че изпълнителното
производство се прекратява с постановление, когато: 1. длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно
заверена, или квитанция от пощенската станция, или писмо от банка, от които се
вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя
преди образуване на изпълнителното производство. Ако длъжникът представи разписка с незаверен подпис на взискателя,
последният при спор е длъжен да декларира писмено, че разписката не е издадена
от него, в противен случай тя се приема за истинска; 2. взискателят е поискал това писмено; 3. изпълнителният лист бъде обезсилен; 4. с влязъл в сила съдебен акт бъде отменен актът, въз
основа на който е издаден изпълнителният лист, или този акт се признае за
подправен; 5. посоченото от взискателя имущество не може да бъде
продадено и не може да бъде намерено друго секвестируемо имущество; 6. не са заплатени дължимите авансово такси и разноски по
изпълнението; 7. бъде представено влязло в сила решение, с което е уважен
искът по чл. 439 или 440 и 8. взискателят не поиска
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение
на делата за издръжка.
Неоснователно
жалбоподателят посочва в жалбата, че е налице разпоредбата на чл. 433, ал.1,т.2 ГПК, че е следва да се приеме, че взискателят лично е поискал прекратяването на
делото.
В конкретния случай, взискателката е
представила по делото нотариално заверена декларация, peг. № 1777/29.03.2021 г., Hoт. рeг. № 268, с която
изрично е оспорила представената от длъжника незаверена разписка, като твърди,
че сумата по изпълнението не е погасена.
Представената от длъжника (частният
жалбоподател по настоящото дело Р.Б.), незаверена разписка и декларация за
изплащането на дълга, са ирелевантни към предмета на настоящото производство,
тъй като настъпването на този факт не е основание за прекратяване на
изпълнителното производство. Взискателят не е поискал прекратяване на
изпълнителното производство по чл.
433, ал. 1, т. 2 ГПК. Напротив, същият оспорва положения на
разписката подпис. Изложените от жалбоподателя доводи във връзка с
представените разписка и декларация касаят обстоятелства, възникнали след
издаване на изпълнителния титул, относими са към съществуване на притезанието,
удостоверено в изпълнителния лист и преценката им е извън правомощията на
съдебния изпълнител. Ако
длъжникът счита, че вземанията обективирани в изпълнителния титул не
съществуват, той разполага с възможността да проведе исково производство по чл.
439 от ГПК, където, ако бъде ангажирана съдебно-графологическа експертиза да се
установи автентичността на подписа, респ. да се събират доказателства за
валидността на изявлението на взискателката върху декларацията от 26.03.2021 г.
С оглед на изложеното
въззивният съд намира, че обжалваното Постоновление е правилно
и следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, СЪДЪТ
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба на длъжника Р.В.Б., ЕГН **********, адрес *** срещу
Разпореждане от 23.03.2021 г. по изп. дело № 20209230400391 по описа на ЧСИ Г.Н.рeг. № 923, с район на действие СГС с което е отказал да прекрати изпълнителното
производство, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.