№ 561
гр. Пещера, 27.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, II ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Велина Ив. Ангелова
при участието на секретаря Тодорка Т. Даракчиева
като разгледа докладваното от Велина Ив. Ангелова Гражданско дело №
20225240100889 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск по чл.55,ал.1 от ЗЗД във вр.с чл.26,ал.1 от ЗЗД във вр. с
чл.143 от ЗЗП.
Постъпила е искова молба от В. Г. Н. с ЕГН-********** от
гр.Пещера,ул.“*****“ № 25А, чрез процесуалния й представител адв.П. П.
срещу ответника „СТИК-КРЕДИТ“АД с ЕИК ********* , със седалище и
адрес на управление: гр.Шумен,пл.“****“ № 13Б,представлявано от С. Н. Т. -
управител ,в която твърди,че на 01.10.2021 година между ищеца по
настоящото дело и ответника е бил сключен Договор за кредит предоставен
от разстояние под №739840 , по силата на който на ищцата била заета сумата
от 1300 лева.Сочи се още ,че съгласно клаузите на договора уговорения ГПР
е от 42.58%,годишен лихвен процент от 36% ,като на 22.12.2021 година
кредитното задължение е било погасено предсрочно,а за двумесечното
ползване на сумата били заплатени 2208.07 лева ,видно от издадената от
„Изипей“ АД разписка № 0300014590279657.Съгласно чл.17 на раздел V от
договора кредитополучателят е следвало в срок от три дни от подписване
на договора да предостави едно от следните обезпечения: 1.да осигури
трето физическо лице,което съобразно разпоредбите на ЗЗД да сключи с
1
кредитора договор за встъпване в дълг/договор за поръчителство/,с който да
се задължи солидарно да от отговаря заедно с кредитополучателя за
връщане на всички дължими суми по договора ,като със сключването на
посочения договор задължението на кредитополучателя се смятало за
изпълнено или 2. да предостави неотменяема банкова гаранция,съдържаща
безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на „Стик кредит“
АД всички задължения на кредитополучателя по договора за кредит в срок
от един работен ден,считано от датата,на която банката е получила писмено
искане от страна на „Сити кредит“ АД за заплащане на тези
задължения.Освен това срокът на валидност на банковата гаранция е най-
малко 30 дни след падежа на втората вноска.Твърди още ,че в раздел VІІІ от
ОУ изрично било разписано,че третото лице/поръчител/ подлежи на
проверка от страна на кредитодателя с оглед на неговите възможности да
поеме солидарно дълг.Освен това било разписано ,че страните се
споразумяват за това ,че поръчителят следва да отговаря кумулативно на
следните условия: да е навършил 21 години;минимален осигурителен брутен
доход от 1500 лева;валидно трудово или служебно правоотношение при
последен работодател минимум от 6 месеца;липса на записи в ЦКР относно
просрочия, под наблюдение, загуба и пр.;да не е поръчител по съществуващ
кредит,в която й да е банка и небанкова институция; да не е настоящ
кредитополучател при кредитора; служебна бележка за доходи за шест
месеца назад.В случая на неизпълнение на посоченото изискване за
предоставяне на обезпечение от страна на кредитополучателя същият
съгласно клаузите на договора дължал на кредитора неустойка на ден в
размер на 0.9% от стойността на усвоената сума,която се начислявала върху
погасителната вноска и се заплащала заедно с нея.Сочи се още ,че
процесният договор за кредит е сключен в нарушение на правилата на
чл.10,ал.1 от ЗПК тъй като същият е с размер на шрифта по –малко от
12.Освен това бил сключен и в разрез с правилата разписани в Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУ) и в нарушение на
правилата на Закона за електронния документ и електронните
удостоверителни услуги (ЕДЕУУ) и в нарушение на Закона за
потребителския кредит (ЗПК).Същият не бил сключен нито на хартия,нито на
друг траен носител по смисъла на чл.10,ал.1 от ЗПК като липсвало както
саморъчен така и електронен подпис на страните,което обстоятелство
2
водило до нищожност на целия договор.Счита ,че нито исканото
поръчителство ,нито банковата гаранция съставляват обезпечение само по
себе си по смисъла на закона,поради което уговорената неустойка в полза на
кредитодателя представлявала част от възнаграждението на кредитора,но е
обособена отделно с цел заобикаляне на ограниченията предвидени в
чл.19,ал.4 от ЗПК.Твърди се още ,че в процесния договор кредиторът е
посочил като абсолютни стойности лихвения процент по заема и
ГПР.Липсвало ясно разписана методика на формиране на ГПР,в това число
на компонентите ,които са включени в него и как се формира посочения в
договора размер,кои са допусканията ,които са използвани при
изчисляването.В случая неустойката предвидена в договора е сигурен разход
за потребителя и е била известна на кредитора към датата на сключване на
договора и като такъв е следвало да се включи при изчислението на
ГПР,поради което са нарушени изискванията на чл.11,ал.1,т.9 и т.10 от ЗПК
във вр. с чл.19 от ЗПК и процесният договор се явявал недействителен. След
като размерът неустойка е бил известен на кредитора към датата на
сключване на договора и като такъв е следвало да се включи при
изчисляването на ГПР като в тази връзка кредиторът е нарушил
императивното правило на чл.19,ал.1 от ЗПК.Твърди се още,че в договора
била уговорена и такса за продължаване на срока на кредита –чл.9 от същия
и такси за събиране на просрочени вземания ,които разпоредби пряко
противоречали на чл.33 от ЗПК като изисканите разходи били посочени в
Тарифа ,която не е част от договора. По изложените съображения счита,че
процесният договор е недействителен,поради което потребителят съгласно
чл.23 от ЗПК е длъжен да върне само чистата стойност на кредита ,като не
дължи лихва или други разходи по кредита.В настоящият случай ищецът
имал правен интерес да предяви осъдителен иск срещу ответното
дружество за сумата от 908.07 лева ,представляваща разликата между
заплатената от кредитополучателят сума по договора за кредит и усвоената
главница в размер на 1300 лева.Моли се съдът да постанови решение, с което
да осъди ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 908.07 лева
,представляваща недължимо платена сума по договор за потребителски
кредит,ведно със законната лихва върху нея ,считано от депозиране на
исковата молба до окончателното изплащане.
Претендират се разноски. Ангажирани са доказателства. Правят се
3
доказателствени искания.
В указания от съда срок ответникът е депозирал писмен отговор,в който
оспорва предявения иск със становището ,че между страните по делото е
имало сключен договор за потребителски кредит предоставен от
разстояние от 01.10.2021 година,сключен във формата на електронен
документ и е съобразен изцяло със ЗЕДЕУУ,ЗПФУР,ЗПК и с всички други
приложими нормативни документи.Сочат още ,че в чл.26 и следващите от
договора е предвидена хипотеза,съгласно която при неизпълнение на
договорните задължения от страна на потребителя - разписани в чл.17 от
същия на потребителя може да му бъде начислена неустойка.В случая
кредиторът не бил договорно задължен да претендира подобна
неустойка.Считат ,че договорената клауза за неустойка е валидна и
отговаря на всички изисквания на действащото законодателство.Същата по
смисъла на чл.8,ал.1 от ЗЗД представлявала самостоятелен договор между
страните и можело да се материализирала и като клауза в договора,чието
изпълнение обезпечава,т.е неустойката представлявала самостоятелно
съглашение,което в случая е обективирано в един и същи документ с договор
за потребителски кредит и за него се прилагали общите условия на ЗЗД.Сочи
се още ,че въпросната неустойка се начислявала само докато не бъдело
предоставено обезпечение като считат,че ищецът е бил запознат с условията
на договора ,преди същият да бъде сключен и последният не е бил длъжен да
сключва договора веднага,а е разполагал с възможност да открие лице ,което
да отговаря на определените в договора изисквания и, което е съгласно да
бъде солидарно отговорно с кредитополучателя и едва след това да се
преминело към подписване на договора.В случая ищцовата страна знаейки,че
не може да изпълни задължението е действала недобросъвестно. Моли да се
отхвърли иска. Сочат доказателства.
Въз основа на събраните по делото доказателства преценени поотделно
и в тяхната съвкупност във връзка с твърденията ,възраженията и доводите
на страните и при съобразяване с разпоредбите на чл.235 и сл.от ГПК, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
От събраните по делото писмени доказателства:договор за
потребителски кредит № 739840 от 01.10.2021 година,ведно с ОУ;Заповед №
БНБ 61374 от 06.07.2016 година ;електронна заявка за кандидатстване за
4
кредит от разстояние;стандартен европейски формуляр,ведно с погасителен
план и електронен носител се установява ,че на дата 01.10.2021 година е
имало договаряне между „Стик –кредит“ АД гр.Шумен и В. Г. Н. от
гр.Пещера за сключване на договор за предоставяне на кредит от
разстояние ,по силата на който ответното дружество се е задължило, в
качеството на кредитор да предостави в заем на ищцата, в качеството й на
потребител сума в размер на 1300 лева (главница) и със срок на погасяване
от 3 месеца, при лихвен процент по кредита от 36% и ГПР от 42.58% като
общата сума дължима от потребителя изчислена към момента на сключване
на договора е 1382.24 лева. Съгласно уговореното кредиторът предоставял
на потребителя сумата по кредита в деня на сключване на договора.В
договора е предвидено обезпечение-поръчител или банкова гаранция като в
раздел V от същия - чл.17 е разписано,че в случай,че страните са договорили
обезпечение,то потребителят следва в срок от три дни от сключване на
договора да осигури „действие на трето физическо лице ,изразяващо се в
сключване на договор за поръчителство по смисъла на чл.138 и сл.от ЗЗД в
полза на кредитора ,с което третото лице се задължава да отговаря за
изпълнение на всички задължения на потребителя по настоящия договор
,включително за погасяване на главница,лихви ,неустойка,други
обезщетения“ или предостави банкова гаранция съдържаща безусловно и
неотменимо изявление на банката да заплати на кредитора всички
задължения на потребителя в срок от един работен ден ,считано от датата на
която банката е получила писмено искане от страна на кредитора за
плащане на тези задължения.В чл.27 от договора е разписано още,че ако
потребителят не изпълни задължението си посочено в чл.17 от договора
дължи на кредитора неустойка в размер на 0.9% от стойността на усвоената
по кредита сума за всеки ден,през който не е предоставено договорното
обезпечение.В чл.10 от договора е разписано още ,че неизпълнението на
задължението за заплащане на дължимите погасителни вноски по
настоящия договор от страна на потребителя ще „принуди“ кредитора да
направи разходи по събиране на просрочените вземания ,изразяващи се в
изпращане на напомнителни писма,електронни съобщения,провеждане на
телефонни разговори и пр.В случай,че потребителят забавил и плащането на
погасителна вноска дължал такса в размер на 10 лева като всички начислени
такси за събирането на просрочени погасителни вноски ,които трябва да
5
заплати потребителя ,не могат да надхвърлят сумата от 120 лева.Съгласно
погасителен план към договор за кредит № 739840 от 01.10.2021 година е
посочено,че общо дължимата сума по кредита /главница + лихва/ е в размер
на 1382.24 лева,а общо дължима сума по кредита /главница + лихва +
неустойка/, когато не е осигурена гаранция/поръчител е в размер на 1787.36
лева при годишен лихвен процент 36%;при ГПР от 42,58% като кредита се
издължава чрез 3 месечни вноски, всяка в размер на 595.79 лева ,а във
вноската е включена главница,месечна лихва и неустойка при хипотеза на
чл.46 от ОУ.Видно от ОУ в чл.46 е разписано ,че в случай на неизпълнение
на задължението за предоставяне на договорено обезщетение потребителят
дължи на кредитора неустойка в размер на 0.9% от стойността на усвоената
кредитна сума за всеки ден ,през който не е предоставил договореното
обезпечение.Установява се още ,че ответното дружество е вписано в
Регистъра на финансовите институции при БНБ,както и ,че на 01.10.2021
година чрез системата EasyPay ищцата е усвоила сумата от 1300 лева
паричен превод по договор за кредит №739840 ,а на 22.12.2021година
ищцата е превела на ответното дружество сумата от 2208.07 лева.
За изясняване на спора от фактическа страна бе назначена и изслушана
съдебно-техническа експертиза изготвена от вещото лице от д-р инж.Б.М.
като в заключението си същото сочи ,че представените по делото писмени
разпечатки на електронни документи са идентични с електронните
документи намиращи се на оптичния носител съдържащ се в кориците на
делото.Размерът на шрифта на „Договор за потребителски кредит“ в
електронен вариант и на приложената разпечатка е 12 pt.В заключението се
сочи още ,че в системата на „Стик-кредит“ АД съществува информация за
електронна кореспонденция между страните.
Заключението е прието в с.з. и не е оспорено от страните.
Съгласно чл.55,ал.1 от ЗЗД-който е получил нещо без основание или с
оглед на неосъществено или отпаднало основание , е длъжен да го върне.
В исковата си молба ищцата сочи,че процесният договор е сключен в
нарушение на чл.10,ал.1 от ЗПК като същият бил с размер на шрифта по-
малко 12 като в същия липсвало волеизявление на страните и бил сключен в
нарушение на изискванията на ЗПФУР и на ЗЕДЕУУ
Съгласно чл. 6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от
6
разстояние (ЗПФУР)- договор за предоставяне на финансови услуги от
разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част
от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана
от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването
на договора страните използват изключително средства за комуникация от
разстояние - едно или повече. По смисъла на § 1 от ДР на ЗПФУР, финансова
услуга е всяка услуга по извършване на банкова дейност, кредитиране,
застраховане, допълнително доброволно пенсионно осигуряване с лични
вноски, инвестиционно посредничество, както и предоставяне на платежни
услуги, а средство за комуникация от разстояние е всяко средство, което
може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице
едновременното физическо присъствие на доставчика и на потребителя.
В случая процесният договор за потребителски кредит № 739840 от
01.10.2021 година ,ведно с ОУ има характеристиката на договор за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, тъй като има за предмет
отпускане на парични средства (кредитиране) и е сключен като част от
система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от
доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на
договора, страните използват изключително средства за комуникация от
разстояние - интернет платформа - уебсайта на ищеца "СТИК-КРЕДИТ" АД.
Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПФУР, преди потребителят да бъде обвързан от
предложение или от договор за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, доставчикът е длъжен да го уведоми своевременно за всички
условия на договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние и да
му предостави информацията по чл. 8 и чл. 9 на хартиен или на друг, траен
носител, достъпен за потребителя.
Съгласно изричните норми на чл. 18, ал. 1, т. 3, ал. 2 и ал. 3 ЗПФУР,
при договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние
доставчикът е длъжен да докаже, че е получил съгласието на потребителя за
сключване на договора. За доказване на изявления, отправени съгласно този
закон, се прилага чл. 293 ТЗ, а за електронни изявления - Законът за
електронния документ и електронния подпис - ЗЕДЕП.
Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗЕДЕУУ (Закон за електронния документ и
електронните удостоверителни услуги – изменено заглавие ДВ бр. 85/2017 г.),
7
електронно изявление е словесно изявление, представено в цифрова форма
чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и визуално представяне
на информацията. Електронен документ е електронно изявление, записано
върху магнитен, оптичен или друг носител, който дава възможност да бъде
възпроизвеждано (чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕУУ). Писмената форма се смята за спазена,
ако е съставен електронен документ (чл. 3, ал. 2 ЗЕДЕУУ).
Възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен носител не
променя характеристиките му.
Съгласно чл. 18, ал. 3 ЗПФУР изявленията, направени чрез телефон,
друго средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или
електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и имат
доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в
тях.
Съгласно чл. 184, ал. 1 ГПК, електронният документ може да бъде
представен възпроизведен на хартиен носител като препис, заверен от
страната, а при поискване страната е длъжна да представи документа на
електронен носител.
В настоящия случай ответната страна е представила на хартиен
носител заверен препис от договора за кредит и общите условия към него
ведно с оптичен носител като от приетата и неоспорена съдебно-техническа
експертиза се установи,че разпечатките на хартиен носител(надлежно
заверени от страната) и намиращите се електронни документи на оптичен
носител са идентични, поради което настоящият състав приема са годно
доказателство за съдържанието на материализираните в тях изявления и
удостоверяват процесното облигационното правоотношение.
Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕУУ, която препраща към
чл. 3, т. 10 от Регламент (ЕС) № 910/2014, електронен подпис е всяка
информация в електронна форма, добавена или логически свързана с
електронното изявление, за установяване на неговото авторство. Разпоредбата
на чл. 13, ал. 4, изр. 1 ЗЕДЕУУ придава значение на подписан документ само
на този електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен
подпис. По делото не се твърди, нито се установява, че процесният договор за
кредит е подписан с квалифициран електронен подпис. Разпоредбата обаче
допуска страните да се съгласят в отношенията помежду им да придадат на
8
обикновения електронен подпис стойността на саморъчен. В процесния
случай извод за постигането на подобно съгласие може да се направи чрез
тълкуване на чл. 9 от ОУ за целите на кандидатстване и сключване на
договор за кредит от потребителя се извършва след създаване на профил на
потребителя,който се създава от кредитора.Потребителят влиза в профила
си като въвежда получения идентифицирания си номер от 6 цифрен
временен код в комбинация със своето ЕГН.В чл.32 от ОУ е разписано ,че
потребителят изразява своето съгласие за сключване на договор за кредит
чрез кликване от негова страна на бутон „Подпис“ от неговия профил,
находящ се на уебсайта на кредитора.Изразеното по този начин съгласие се
отнася до договор за кредит,приложенията към него ОУ и Тарифа като
страните приемат,че с кликване върху бутон „подпис“ потребителят
подписва всеки един от посочените документи със своя електронен подпис.
По силата на посочената клауза, страните са приели, че ще признават
стойността на електронния подпис положен чрез сайта на доставчика на
услугата на саморъчен подпис в отношенията помежду им (правната сила на
електронния подпис и на усъвършенствания електронен подпис е равностойна
на тази на саморъчния подпис, когато това е уговорено между страните -
Регламент (ЕС) № 910/2014).
В своята практика ВКС приема, че електронното изявление, записано
на магнитен, оптичен или друг носител с възможност да бъде възпроизведено,
съставлява електронен документ (чл. 3, ал. 1 от Закона за електронния
документ и електронния подпис - ЗЕДЕП). Електронното изявление е
представено в цифрова форма словесно изявление, което може да съдържа и
несловесна информация (чл. 2, ал. 1 и 2 ЗЕДЕП). Същото се счита за
подписано при условията на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕП - за електронен подпис се
счита всяка електронна информация, добавена или логически свързана с
електронното изявление за установяване на неговото авторство. Законът
придава значение на подписан документ само на този електронен документ,
към който е добавен квалифициран електронен подпис (чл. 13, ал. 3 ЗЕДЕП),
но допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на
обикновения електронен подпис стойността на саморъчен. Когато посочените
предпоставки са налице, създаден е подписан електронен документ. Неговата
доказателствена сила е такава, каквато законът признава на подписаният
писмен документ, ако се касае за частен документ, той се ползва с такава сила
9
само за авторството на изявлението (чл. 180 ГПК). Ако изявлението
съставлява признание на неблагоприятни за автора обстоятелства, това
увеличава доказателствената стойност на документа, но не му придава
материална доказателствена сила. Такава законът признава само на
подписаните официални документи (чл. 179, ал. 1 ГПК). (В този смисъл –
Решение № 70 от 19.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 868/2012 г., IV г. о., ГК).
При тези доказателства по делото и приетата съдебно-техническа
експертиза се налага изводът, че ищцата е сключила процесния договор за
кредит от разстояние, както и че специалните изисквания на чл. 8 от ЗПФУР
за предоставяне на преддоговорната информация на потребителя във връзка с
договора са изпълнени.
Установи се безспорно и обстоятелството ,че размерът на шрифта на
процесния договор в електронен вариант и на приложената разпечатка е 12
pt.
По делото няма спор,че процесният договор попада в приложното поле
на Закона за потребителския кредит ЗПК.
Предвиденото в чл. 9, ал. 1 от ЗПК легално определение на този вид
договори е следното - договорът за потребителски кредит е договор, въз
основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга
подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за
предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за
продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността
на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски
през целия период на тяхното предоставяне. Съгласно разпоредбата на чл. 22
от ЗПК, когато не са спазени изискванията на посочените в нормата
разпоредби, сред които е и чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за
потребителски кредит е недействителен. По смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 10 от
ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния
процент на разходите по кредита /ГПР/, както и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора. Процесният
договор за кредит формално отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от
ЗПК, доколкото е налице посочване на ГПР и обща сума, дължима от
потребителя. Размерите на тези величини, посочени в договора, обаче не
10
съответстват на действителните такива съобразно поетите от потребителя
задължения. Според разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент
на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит, а съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "общ разход по
кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други
видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. В
противовес на разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, в ГПР по договора не са
включени допълнителни разходи, регламентирани в чл. 27 от договора под
формата на неустойка. Действително съгласно чл. 19, ал. 3, т. 1 от ЗПК в ГПР
не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на
задълженията си по договора за кредит, но в случая предвидената неустойка в
чл.27 от договора за заем няма характер на неустоечно съглашение, тъй като
не се характеризира с присъщите за неустойката обезщетителна,
обезпечителна и санкционна функции.
Неустойката в случая е предвидена за неизпълнение на задължението
на заемополучателя да осигури обезпечение на отговорността си към
кредитора за заплащане на главното задължение по установения в договора
ред. Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен
характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското
задължение за погасяване на договора за паричен заем. Непредставянето на
обезпечението не води до претърпяването на вреди за кредитора, който
съгласно разпоредбата на чл. 16 от ЗПК преди сключване на договора за
кредит следва да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и
да прецени дали да му предостави кредит без обезпечение. В обичайната
практика при предоставянето на заемни средства с договорка за обезпечение,
заемът не се отпуска в случай на непредставяне на обезпечение.
В конкретния казус заемът е отпуснат независимо дали е обезпечен или
необезпечен с исканото обезпечение. Същевременно в договора е предвидено
,че заплащането на неустойката по чл.27 е в глобален размер без да е
11
посочено какво е съотношението й към вредите, които се съизмеряват със
задължението за предоставяне на обезпечение по договора за
заем.Изложеното обосновава извода, че процесната клауза за неустойка не се
характеризира с присъщите за неустойката функции да обезпечи изпълнение
на задължението и обезщетение на вредите от неизпълнение на последното, а
по същество съставлява допълнителна печалба за кредитора.
В случая няма спор ,че отпуснатият на потребителя кредит е в размер
на 1300 лв., като в погасителния план е посочена дължима сума по кредита
от 1382.24(главница и лихва) и сума по кредита от 1787.36 лева
(главница,лихва ,неустойка) ,а ищцата е изплатила сумата от 2208.07лева
като не е ясно защо е надплатил 908.07 лева.
Предвид на това, съдът приема, че с клаузата на чл.27 от договора във
вр. с чл.17 от договора е уредено допълнително възнаграждение за
заемодателя,което съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК е следва да
бъде включено при установяване на ГПР по кредита. Посоченият в договора
ГПР не отговаря на действителния прилаган в правоотношението, поради
което е налице нарушение на разпоредбата в чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, която е
насочена както към осигуряване защита на потребителите чрез създаване на
равноправни условия за получаване на потребителски кредит, така и за
стимулиране на добросъвестност и отговорност в действията на кредиторите
при предоставяне на потребителски кредити, по начин, че да бъде осигурен
баланс между интересите на двете страни. В случая липсва ясна, разбираема и
недвусмислена информация в договора по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 10 от
ЗПК,която дава възможност на потребителя да прецени икономическите
последици от сключването на договора предвид предоставените му от
законодателя съответни стандарти за защита. С посочването в договора за
заем на ГПР, който не е формиран при спазването на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, а
така и отразява по - нисък от действителния ГПР, се създава заблуждение у
потребителя за финансовата тежест на кредита. Достига се до противоречие с
Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април
2008 г. относно договорите за потребителски кредити, в която е установен
принципът за информираност на потребителя, на който следва да бъде
осигурена възможност да познава своите права и задължения по договора за
кредит, поради което договорът следва да съдържа цялата необходима
12
информация по ясен и кратък начин, за да може потребителят да получи
адекватна информация относно условията и стойността на кредита и относно
своето задължения, преди да сключи договора за кредит.
В случая съдът намира, че с договарянето на разгледания разход за
потребителя, който е следвало, но не е бил включен в размера на ГПР, се
заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, в която е поставено изискване
относно максимално допустимия размер на ГПР с цел предотвратяване на
прекомерното оскъпяване на кредита. С този разход за потребителя под
формата на възнаграждение, съпоставимо с размера на кредита, се достига до
превишаване на допустимия петкратен размер на законната лихва от 50 %,
определен в чл. 19, ал. 4 от ЗПК. На основание чл. 19, ал. 5 от ЗПК, клаузите
в договора, надвишаващи определените по ал. 4 на чл. 19 от ЗПК се считат за
нищожни.
Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК, всяка клауза от договора за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на
изискванията на закона е нищожна. В тази насока неоснователни са доводи на
ответника за действителност на договора. Нищожността е винаги изначална и
не поражда права и задължения за страните, поради което след като
прилаганият ГПР по договора не е в действителния размер се налага извод за
начална липса на задължително съдържание на договора по чл. 11, ал. 1, т. 10
от ЗПК. В аспекта на разгледаната потребителска защита, изложеното
обосновава извод, че доколкото договорът за паричен заем не отговаря на
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, на основание разпоредбата на чл. 22
от ЗПК същият следва да се приеме за недействителен.
Неустойката в случая противоречи и на чл. 143, т. 5 от ЗЗП, който
предвижда забрана за уговаряне на клауза, задължаваща потребителя при
неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо
обезщетение или неустойка. Цитираната разпоредба не прави разграничение
относно вида на неустойката, а се акцентира върху нейния необосновано
висок размер, какъвто безспорно е настоящият случай.
Основен принцип в гражданските и търговските взаимоотношения е
добросъвестността и справедливостта, а целта на неговото спазване е да се
предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка
на другата. В конкретния случай накърняването на принципа на добрите
13
нрави в търговския оборот по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД е
довело до значителна нееквивалентност на насрещните престации по
договорното съглашение и до злепоставяне на интересите на ищеца както с
клаузата за неустойка, излизаща извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции,
Съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по
кредита.
В предвид на изложеното сумата от 908.07 лева е платена без
основание,поради което съдът следва да постанови решение ,с което да
уважи предявения иск. В полза на ищеца следва да се присъдят направените
по делото разноски в размер на заплатена д.т. в размер на 50 лева.
В настоящото производство ищцата се представлява безплатно по
делото от адв.П. Пейчев, при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, който е
поискал присъждане на адвокатско възнаграждение
На основание чл. 38, ал. 2 от същия закон, адвокатът има право на
адвокатско възнаграждение в размер, не по-нисък от предвидения в Наредба
№ 1 от 09.07.2001 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения,като с оглед материален интерес и на основание разпоредбата
на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения на адвокатът на ищеца следва да се определи
адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева.
Водим от горните съображения, Пещерският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА "СТИК КРЕДИТ" АД ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Шумен, пл. **** 13 Б, представлявано от С. Т., ДА
ЗАПЛАТИ на В. Г. Н. с ЕГН-********** от гр.Пещера,ул.“*****“ № 25а на
основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, сумата в размер на 908.07лева,
представляваща недължимо платена при начална липса на правно основание
по нищожна клауза за неустойка, уговорена в Договор за потребителски
кредит № 739840 от 01.10.2021 година, ведно със законната лихва върху
14
посочената сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда -
21.07.2022 година до окончателното изплащане на вземането
ОСЪЖДА "СТИК КРЕДИТ" АД да заплати на В. Г. Н. разноски по
делото в размер на 50 лв.
ОСЪЖДА "СТИК КРЕДИТ" АД да заплати на адв. П. П.-САК сумата в
размер на 400 лв., адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално
представителство по делото.
РЕШЕНИЕТО м о ж е да бъде обжалвано пред Пазарджишкия окръжен
съд в двуседмичен срок от съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________
15