Р Е Ш Е Н И Е
286/5.4.2013г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, четиринадесети състав
На единадесети март две хиляди и тринадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Кр. Кръстев
Секретар: Ф. А.
Прокурор:
Като разгледа докладваното от районния съдия
ГД №
2789 по описа на ШРС за 2012 год.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл.49 от Семейния кодекс.
Производството по
настоящото дело е образувано по искова молба от Р.Х.С., с ЕГН **********, чрез
адв. С.Т. от ШАК, в качеството й на пълномощник, срещу А.Н.Е., с ЕГН **********.
Ищцата Р.Х.С.
твърди, че с ответника – А.Н.Е. сключили
граждански брак на 07.12.2005 год.. От брака си имали родено едно дете – Е.А.Н..,
с ЕГН **********. След сключване на гражданския брак двамата заживели в апартамент
под наем в гр. ***. Излага, че тъй като
съпругът и нямал стабилно семейство разчитали на подкрепата на нейните
родители. Въпреки техните грижи и подпомагане ответникът не проявявал добро
отношение спрямо ищцата, което от своя страна рефлектирало върху близките и.
Заявява, че още по време на бременността и съпругът и се напивал след което
започвал да я удря и блъска безпричинно. Постоянно се карали т.к. той системно
блъскал и трошал, постоянно я ревнувал и не и позволявал да поддържа социални
контакти с когото и да било. Биел я и пред детето им. Това негово отношение
довело до раздялата им през 2009г., когато ищцата заедно със сина си се
прибрала в дома на родителите си в с. ***. В името на детето им въпреки волята
на родителите и тя прибрала Е. в дома на родителите си в с. *** в края на
годината. Въпреки злокачественото заболяване на майка и ответника продължил с
негативното си отношение спрямо съпругата си, обиждал я пред родителите и
псувал я, не я зачитал като жена, не се интересувал и от сина си а само искал
по “някой лев за през деня. В края на 2010г. ответника си събрал багажа и казал
на ответницата, че си тръгва и от тогава до настоящия момент живеел на квартира
в гр. Шумен, без да се интересува за сина си и без да плаща издръжка
По време на брака си
съпрузите не били придобивали недвижими имоти или ограничени вещни права върху
такива. Семейното им жилище било собственост на родителите на ищцата, като в
исковата молба ищцата излага, че то е напуснато от ответника и същият няма претенции за неговото ползване.
Счита, че брака им е дълбоко и непоправимо разстроен, поради което моли съда да
ги призове на съд и след като се увери във верността на твърденията й да
постанови решение, по силата на което: да прекрати гражданския брак между тях,
като приеме, че вина за това има
ответника; да предостави упражняването на родителските права върху малолетното
дете Е.А.Н.. на майката; на бащата да бъде определен режим на лични контакти с
детето, всяка първа и трета събота от месеца – от 10.00 часа до 18.00 часа ,
като детето да се взема от дома на майката в с. *** и режима до 7 годишна
възраст се изпълнява в присъствието на майката, както и 15 дни през лятото, когато майката не е в платен
годишен отпуск, както и всеки втори ден на всеки празник Байрам; да бъде осъден ответника да заплаща
ежемесечна издръжка на детето Е, чрез неговата майка и законен представител в
размер на 100 лева месечно, считано от датата на завеждане на настоящата искова
молба до 20 число на текущия месец, ведно със законната лихва върху всяка
закъсняла вноска, до изменение на обстоятелствата, при които е присъдена
издръжката; да бъде присъдена за предходен период от време, а именно от
14.08.2011г. до датата на завеждане на иска в размер на 100 лв. месечно; ищцата
не е променяла фамилното си име след сключване на брака, както и да й бъдат
присъдени направените по делото разноски и разноските за адвокатско
възнаграждение.
В съдебно заседание
ищцата Р.Х.С. се явява лично и с упълномощен представител – адв. С.Т. от ШАК,
като поддържат изцяло предявения иск.
Препис от исковата
молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на ответника, като
в законоустановения едномесечен срок от негова страна не е бил депозиран писмен
отговор.
В
съдебно заседание ответникът не се явява.
ШРС,
след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите
на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Ищцата Р.Х.С. и
ответника – А.Н.Е. сключили граждански
брак на 07.12.2005 год.. От брака си имали родено едно дете – Е.А.Н.., с ЕГН **********.
След сключване на гражданския брак двамата заживели в апартамент под наем в гр.
***. Ответникът нямал стабилно семейство
и двамата разчитали на подкрепата на родителите на ищцата. Въпреки техните
грижи и подпомагане ответникът не проявявал добро отношение спрямо ищцата,
което от своя страна рефлектирало върху близките и. Още по време на
бременността и съпругът и се напивал след което започвал да я удря и блъска
безпричинно. Постоянно се карали т.к. той системно блъскал и трошал, постоянно
я ревнувал и не и позволявал да поддържа социални контакти с когото и да било.
Биел я и пред детето им. Това негово отношение довело до раздялата им през
2009г., когато ищцата заедно със сина си се прибрала в дома на родителите си в
с. ***. В името на детето им въпреки волята на родителите и тя прибрала Е. в
дома на родителите си в с. *** в края на годината. Въпреки злокачественото
заболяване на майка и ответника продължил с негативното си отношение спрямо
съпругата си, обиждал я пред родителите и псувал я, не я зачитал като жена, не
се интересувал и от сина си а само искал по “някой лев за през деня. В края на
2010г. ответника си събрал багажа и казал на ответницата, че си тръгва и от
тогава до настоящия момент живеел на квартира в гр. Шумен, без да се интересува
за сина си и без да плаща издръжка.
По време на брака си
съпрузите не са придобивали недвижими имоти или ограничени вещни права върху
такива. Семейното им жилище било собственост на родителите на ищцата, като ищцата
и детето продължават да живеят в него.
Така установената фактическа
обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства
и по-специално: от разпита в съдебно заседание на свидетелите Х.С.Х. и Ш.Ш.А.; Удостоверение
за сключен граждански брак сер. Ш – АБ № 050393 от 15.06.2012 год. издадено от
община Шумен, Копие от Удостоверение за раждане сер. Ш – АР № 080413 от 31.03.2008
год. издадено от община Шумен; Декларация за семейно и имотно състояние,
Статистическа карта. Социален доклад изх. № ЗД – 11-0022/20.02.2013г. Протокол
за предупреждение от 27.09.2009г.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
От материалите по
делото се установява по безспорен начин, че бракът между ищцата и ответника е
дълбоко и непоправимо разстроен.
Очевидно е, че към настоящия момент двамата се намират във фактическа раздяла,
която е продължила повече от две години. От материалите по делото и
по-специално от показанията на разпитаните свидетели се установява, че
ответникът често е осъществявал физически и психически тормоз над ищцата и
детето. От изложеното може да се направи категоричния извод, че общността между
съпрузите е разкъсана, имайки в предвид, че между тях е изчезнала взаимната
любов, доверието, уважението и разбирателството. Брачната връзка е продължила
да съществува само формално и същата е изпразнена от своето вътрешно
съдържание, съответстващо на морала и закона. Отношенията между съпрузите са
дълбоко разстроени, поради което запазването на брака противоречи на принципите
на морала и не създава нормални условия за семеен живот и за отглеждане и
възпитание на детето. Обстоятелството, че съпрузите са във фактическа раздяла
от 2010 год. говори за тотално разпадане на връзките между тях – духовни,
физически и имуществени, поради което и никой от тях не желае продължаване на
брака. Разстройството на брака е трайно, постоянно и не може да бъде преодоляно, поради което е
невъзможно и възстановяването на нормалните съпружески отношения. Настъпилата
между съпрузите фактическа раздяла е продължила дълъг период от време – около 2
години, а според константната практика на ВКС такава продължителна раздяла се
счита за важно обстоятелство, налагащо прекратяване на сключения брак. Поради
изложеното съдът намира, че запазването на този брак не е в интерес на страните
и следва да бъде прекратен, като дълбоко и непоправимо разстроен на основание
чл.49, ал.1 от СК.
Доколкото в исковата
молба се съдържа искане за произнасяне на съда по въпроса за вината, на
основание чл.49, ал.3 от СК, то съдът дължи произнасяне и по този въпрос. В
настоящия случай съдът счита, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство
на брака има ответникът. От материалите по делото и по-специално от разпита на
свидетелите Х.С.Х. и Ш.Ш.А., се установява, че ответникът често е упражнявал
физически и психически тормоз над ищцата и детето. По време на съвместния им
живот съпругата е осъществявала основната част от издръжката на семейството
чрез помощите които е получавала от своите родители. От събраните в хода на
съдебното производство гласни доказателства се установява, че от момента на
фактическата раздяла между двамата съпрузи до настоящия момент ответникът не е
проявявал загриженост към детето, не го е търсил и не му е изплащал издръжка
или каквито и да е други средства. Поради изложеното настоящият състав намира,
че вината за разстройството на брака принадлежи на ответника, доколкото същият
със своето поведение е допринесъл за трайното и непоправимо нарушаване на
нормалните брачни отношения.
От страна на
ответника не са представени доказателства, които да оборват или да поставят под
съмнение така установената по-горе и приета от настоящия състав фактическа
обстановка.
Поради всичко
изложено по-горе настоящият състав намира, че бракът между ищцата и ответника е
дълбоко и непоправимо разстроен и са налице условията, визирани в разпоредбата
на чл.49, ал.1 от СК същият да бъде прекратен, като се приеме, че вина за
разстройството на брака има ответникът.
Предвид
обстоятелството, че роденото от брака на съпрузите дете е на 5 години, т.е. не
е навършило пълнолетие, съдът намира, че с решението си следва да се произнесе
по въпросите относно упражняването на родителските права, личните контакти,
местоживеенето на детето и неговата издръжка. В тази връзка съдът съобрази
обстоятелството, че претенция за присъждане на родителските права върху детето
е направена от страна на ищцата още в исковата молба и като съобрази
обстоятелството, че вина за разстройството на брака има съпругът, счита за
справедливо родителските права върху детето Е да бъдат предоставени на неговата
майка Р.Х.С., да бъде определено местоживеене на детето при нея, а на бащата да
бъде определен подходящ режим на лични контакти с детето.
При преценка на
режима на лични контакти съдът съобрази обстоятелството, че бащата често е
провокирал физическо насилие срещу детето, не го е виждал и не се интересува от
него. С оглед на гореизложеното и с оглед гарантиране сигурността и
спокойствието на детето, съдът намира, че в настоящия случай са налице
условията, визирани в разпоредбата на чл.59, ал.8, т.1 от СК за определяне на
защитни мерки за осигуряване на изпълнението на съдебното решение в частта за
личните контакти на детето с неговия баща. Съобразявайки гореизложените
обстоятелства, съдът намира, че подходящи защитни мерки в случая са, личните
контакти между бащата и детето да бъдат осъществявани в присъствието на майката
до навършване на 7 годишна възраст. Освен това съдът намира, че в настоящия
случай режима на лични контакти между детето и ответника следва да бъде всяка първа
и трета събота от месеца – от 10.00 до 18.00 часа, като детето бъде взимано от
дома на майката в с. ***, както и през лятото за 10 дни, когато майката не е в
платен годишен отпуск.
При преценка на
въпросите относно упражняването на родителските права, местоживеенето на детето
и режима на лични контакти, съдът съобрази възпитателските качества на всеки
един от родителите, полаганите до момента грижи и отношението на всеки един от
тях към детето, изразеното желание от страна единствено на майката да отглежда
и възпитава детето, привързаността на детето към неговата майка, пола на
детето, неговата възраст, както и материалните възможности на всеки един от
родителите.
По отношение
искането на ищцата за определяне на месечна издръжка, която следва да бъде
заплащана на детето Е, съдът съобрази материалното състояние на всеки един от
родителите, родителските грижи, които ще бъдат осъществявани от майката,
възрастта на детето, обичайно необходимото за деца на същата възраст, нуждата
от средства за храна, облекло, учебници,
помагала, за интелектуално и културно развитие, както и средствата, необходими
за ежедневно посещение на училище. Поради изложеното, съобразявайки
разпоредбата на чл.27, т.2 от Конвенцията за правата на детето, която е
ратифицирана от Република България и е част от вътрешното ни право, съгласно
която родителите имат първостепенна отговорност да осигурят в рамките на своите
способности и финансови възможности условията за живот, необходими за
развитието на детето, с оглед на описаните нужди на детето от издръжка и
очертаното фактическо материално състояние на неговите родители, съдът намира,
че за малолетното дете Е следва да бъде определена обща месечна издръжка в
размер на 200 лева, въпреки че посочената сума е по-малка от минималната
работна заплата за страната и от минималния средностатистически доход,
необходим за издръжката на един член на семейство. Съгласно разпоредбата на
чл.140, ал.3 от СК тази сума следва да се разпредели между родителите съобразно
с възможностите им, като се вземат в предвид и непосредствените грижи по
отглеждането и възпитанието на детето от страна на майката и получаваните от
нея месечни помощи за дете. Имайки в предвид изложеното относно доходите на
ответника, липсата на други задължения и доказани разходи от негова страна,
съдът намира, че същият следва да участва в издръжката със сумата от 100 лева,
който размер е съобразен с възможностите му и няма да затрудни неговата
собствена издръжка. При определяне размера на издръжката съдът съобрази и
разпоредбата на чл.142, ал.2 от СК, съгласно която минималната издръжка на едно
дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата, която
към настоящия момент е 370 лева.
Така определеният
размер на издръжката е дължим считано от датата на подаване на настоящата
исковата молба – 14.08.2012 год., ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска, платима до двайсто число от месеца, за който се отнася.
По отношение задължението
на съда, служебно да се произнесе относно ползването на семейното жилище,
съгласно разпоредбата на чл.56, ал.1 от СК съдът съобрази следното: Видно от
материалите по делото семейното жилище, намиращо се в с. *** обл. *** е собственост
на родителите на ищцата. Ответника го е напуснал и няма претенциите относно
неговото ползване. Поради изложеното съдът намира, че семейното жилище,
доколкото липсва искане за неговото ползване от страна на ответника, следва да
бъде предоставено за ползване на ищцата, който и понастоящем живее в него.
Досежно фамилното
име на ищцата, съдът съобрази обстоятелството, че при сключване на гражданския
брак същата е запазила фамилното си име и няма претенции за неговата промяна.
Доколкото в исковата
молба ищцата не изразява претенции за изплащане на издръжка от страна на
ответника, съдът намира, че не следва да се произнася по този въпрос.
С оглед задължението
на съда с решението си да определи окончателен размер на дължимата държавна
такса, като взе в предвид представените по делото доказателства досежно
доходите на съпрузите, съдът намира, че окончателния размер на дължимата
държавна такса в настоящия случай следва да бъде 40 лева. В същото време,
доколкото от материалите по делото се установява, че при завеждането на делото
ищцата е внесла държавна такса в размер на 25 лева, то същите следва да бъдат
приспаднати, като ответникът следва да бъде осъден да довнесе държавна
такса до пълния определен размер, а именно
– 15 лева, както и държавна такса върху определения размер на издръжката в
размер на 144.00 лева. В този смисъл съдът съобрази и разпоредбата на чл.329,
ал.1 от ГПК, съгласно която съдебните разноски по делото следва да бъдат
възложени в тежест на ответника, доколкото съдът е приел с решението, че именно
той има вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака.
На основание чл.78,
ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищцата направените от нея разноски
в размер на 325 лева, от които 25 лева – първоначално заплатена държавна такса
и 300 лева – адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ
ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между Р.Х.С., с ЕГН **********, с
постоянен адрес:*** и А.Н.Е., с ЕГН **********, с постоянен адрес:*** А, сключен
с Акт за граждански брак №0393/07.12.2005 год., като ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО
РАЗСТРОЕН.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че ВИНАТА за
дълбокото и непоправимо разстройство на брака е на мъжа.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права върху детето Е.А.Н..,
с ЕГН ********** на майката Р.Х.С., с ЕГН **********, като определя РЕЖИМ НА ЛИЧНИ КОНТАКТИ на бащата А.Н.Е.,
с ЕГН ********** с детето всяка първа и трета събота от месеца – от 10.00 до 18.00
часа, като детето бъде взимано от дома на майката в с. ***, както и през лятото
за 10 дни, когато майката не е в платен годишен отпуск. До навършване на 7
годишна възраст личните контакти да се осъществяват в присъствието на майката.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеене на детето Е.А.Н.., при неговата майка Р.Х.С.,***
ОСЪЖДА А.Н.Е., с ЕГН ********** да заплаща месечна издръжка на
малолетното си дете Е.А.Н.., с ЕГН ********** чрез неговата майка и законен
представител Р.Х.С., с ЕГН **********, в размер на 100 /сто/ лева, считано от
датата на предявяване на иска – 14.08.2012 год. до настъпване на законни
причини, изменящи или прекратяващи правото на издръжка, ведно със законната
лихва върху всяка просрочена вноска, платима до двайсто число от месеца, за
който се отнася.
ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното
жилище, находящо се в с. *** обл. *** на съпругата Р.Х.С., с ЕГН ********** и
детето Е.А.Н.., с ЕГН **********, като констатира, че мъжът А.Н.Е. го е
напуснал.
След прекратяване на
брака Р.Х.С. запазва предбрачното си
фамилно име С..
ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавната такса по делото в размер на 40 /четиридесет/
лева.
ОСЪЖДА А.Н.Е., с ЕГН **********
да заплати по сметка на ШРС сумата от 15 /петнадесет/ лева, представляваща държавна
такса по делото.
ОСЪЖДА А.Н.Е., с ЕГН **********
да заплати по сметка на ШРС сумата от 144.00 лева /сто четиридесет и четири
лева/, представляваща държавна такса върху присъдената с решението издръжка.
ОСЪЖДА А.Н.Е., с ЕГН **********
да заплати на ищцата Р.Х.С., с ЕГН **********
сумата от 325 /триста двадесет и пет/ лева, представляващи направените по
делото разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
На основание чл.242,
ал.1 от ГПК допуска предварително изпълнение на
решението само в частта относно присъдената издръжка.
Решението подлежи на
обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: