Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Ивайловград, 28.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ивайловградският районен съд в публично заседание
на шестнадесети януари две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: ЖИВКО ЯНКОВ
при секретаря МАРА ЙОРДАНОВА, като разгледа докладваното
от съдията АНД № 84 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по
глава III раздел V чл.59 и сл. от Закона за административните нарушения и
наказания .
Обстоятелства по жалбата.
Жалбоподателят Г.Д.А. ЕГН ********** ***, чрез адвокат Й.А.
от АК - Варна обжалва наказателно постановление (НП) № 4 от 24.10.2019 г. на Началник Районно управление– Ивайловград
при ОДМВР- Хасково, с което му е наложено административно наказание – глоба в
р-р на 100 лв. за нарушение на чл. 64, ал.2 от ЗМВР, свързан с неизпълнение на
полицейско разпореждане. Оспорва наказателното постановление като
незаконосъобразно, необосновано и неправилно. Оспорва материалната
компетентност на актосъставителя, оспорва
материалната компетентност на издалия НП. Счита, че е допуснато и процесуално
нарушение на чл. 57, ал.1, т.6 от ЗАНН, тъй като административнонаказващият
орган (АНО) не бил посочил законовите разпоредби, които са нарушени виновно.
Счита, че АНО не е преценил и обстоятелствата с оглед хипотезата за наличието
на маловажен случай на административно нарушение по чл. 257, ал.2 от ЗМВР.
Моли съда да отмени
изцяло атакуваното наказателното постановление, като незаконосйъобразно
и неправилно, или да намали глобата в размера по чл. 257, ал.2 от ЗМВР.
В съдебно заседание жалбоподателят
Г.А., редовно призован се явява, представлява се от адв.
Й.А. от АК - Варна, който поддържа жалбата във вида, в който е депозирана
Административнонаказващият орган (АНО) – Началник Районно
управление– Ивайловград при ОДМВР- Хасково, в съдебно заседание, редовно
призован, не се явява, не се представлява.
Факти от съдебното дирене.
С наказателно постановление № 4
от 24.10.2019 г. на Началник Районно
управление – Ивайловград, издадено въз основа на Акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) № 4/2019 г. от 11.10.2019 г., бланка 514273,
съставен на Г.Д.А. с ЕГН **********,*** за това, че на
11.10.2019 г., около 17.30 часа, в центъра на с. Розино, след направеното му
устно полицейско разпореждане да преустанови словесен конфликт по време на
извършване на полицейска проверка и да напусне мястото – центъра на с. Розино,
същият не изпълни направеното му разпореждане и продължи словесния конфрикт като пречи на полицейския орган да изпълни
задълженията си по служба, с което виновно е нарушил чл. 64, ал.2 от ЗМВР
/Закон за Министерството на вътрешните работи/, на осн.
чл. 53 /22/ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. с чл. 257, ал.1 от ЗМВР на Г.Д.А. е наложено
административно наказание – глоба в р-р на 100 лв.
В Акт за установяване на
административно нарушение № 4/2019 г., с номер на самата бланка 514273 е
отразено, „че на 11.10.2019 г., около 17.30 часа, в центъра на с. Розино, след
направеното му устно полицейско разпореждане да преустанови словесен конфликт
по време на извършване на полицейска проверка и да напусне мястото – център на
с. Розино, същия не изпълни направеното му разпореждане и продължи словесния
конфликт като пречи на полицейския орган да изпълни задълженията си по служба,
с което виновно е нарушил чл. 64, ал.2 от ЗМВР“.
Чл. 64 от ЗМВР гласи: „Ал.1. Полицейските органи могат да издават
разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани,
когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции.
Разпорежданията се издават писмено.
Ал.2. При невъзможност да се издадат писмено разпорежданията могат да се
издават устно или чрез действия, чийто смисъл е разбираем за лицата, за които
се отнасят.
Ал.3. При изпълнение на функциите по контрол на правилата за движение по
пътищата разпорежданията могат да се издават чрез положение на тялото и/или
ръцете, действия или знаци, посочени в закон.
Ал.4. Разпорежданията на полицейския орган са задължителни за изпълнение,
освен ако налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или нарушение
или застрашават живота или здравето му.
Ал.5. Разпореждането, издадено в писмена форма, съдържа следните
реквизити:1. наименование на органа, който го издава; 2. адресат на
разпореждането; 3. фактически и правни основания за издаване; 4. разпоредителна
част, с която се определят правата или задълженията, начинът и срокът за
изпълнението; 5. пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва; 6. дата на
издаване и подпис на лицето, издало разпореждането, с означаване на длъжността
му.
Ал.6. Разпорежданията, издадени в писмена форма, се връчват срещу подпис на
лицето, което им е адресат. Отказът или невъзможността на лицето да получи
разпорежданията, издадени в писмена форма, се удостоверява с подписа на един
свидетел.
Ал.7. Разпорежданията, издадени в писмена форма, могат да се обжалват по
реда на Административнопроцесуалния кодекс.“
Чл. 257 от ЗМВР гласи: „Ал.1. Който не изпълни разпореждане на
орган на МВР, направено в изпълнение на функциите му, ако извършеното не
съставлява престъпление, се наказва с глоба от 100 до 500 лв.
Ал.2. За маловажни нарушения органите на МВР налагат глоба 50 лв.“
В хода на производството се
разпитаха в качеството на свидетели актосъставителят Т.А.Б.,
свидетелят на съставянето на акта – А.И.А. и Д.К.Д. – полицейски служител,
участвал в полицейската проверка когато е било извършено нарушението.
От показанията на свидетелите Д.
и Б. се установява, че на 11.10.2019 г., около
16.05 ч. били известени от дежурния на РУ – Ивайловград
за приет в РУ-Ивайловград сигнал със заявител жалбоподателя Г.Д.А., който съобщавал за
случай в с. Розино, при който коне, оставени без контрол и надзор
от стопаните си били навлезли
в навеса на
жалбоподателя и нанасяли щети по складираното в навеса сено, което
е било предназначено за отглежданите от семейството му животни. Отивайки на място, двамата
свидетели установили, че действително в рамките на селото се било образувало
стадо от пет коня, които били оставени на свободно пашуване,
без контрол от страна на стопаните си. Провели среща с Г.Д.А., който им посочил кои са собствениците
на конете, като се оказало, че
единият от конете е кон на неговия
баща. Започнали да установяват собствениците на животните, да снемат обяснения и
да осъществяват проверката. Докато течала проверката, се образувала на място
група от няколко души, повечето от които роднини на жалбоподателя. След
известно време към групата се приближил с каруца и жалбоподателят Г.А., който
започнал на език, различен от българския и непознат за свидетелите Б. и Д. да
отправя реплики към събралите се хора. От поведението на хората в групата, на
двамата свидетели станало ясно, че ескалира напрежение. Хората от групата
казали на свидетелите, че жалбоподателят отправял обидни реплики към хората от
групата по отношение на техните жени. Това наложило двамата свидетели да
отправят забележка към жалбоподателя „да престане да пречи
да си изпълняват задълженията, защото щяло да стане някаква
разправия“. Жалбоподателят се отместил с каруцата на няколко метра
настрани, на след известно време слязъл от каруцата, вземайки парче дърво и
отново започнал словесни пререкания с групата от хора. Бил предупреден за втори
път да престане и да не им пречи да си вършат работата, при което
жалбоподателят не се съобразил с отправените му устни полицейски разпореждания,
което наложило задържането му и привеждането му в РУ – Ивайловград, където му
бил съставен АУАН от св. Б. в присъствието на св. А., който потвърждава
обстоятелствата по съставянето на акта в присъствието на нарушителя.
Съдът кредитира свидетелските
показания, доколкото същите се явяват последователни, обективни и не се
опровергават от останалите доказателства по делото.
Пълномощникът на жалбоподателя – адв. А. изразява становище, че нормата на чл. 64, ал. 2 от ЗМВР не вменява задължение - задължително поведение, каквото жалбоподателя да
има спрямо органите на МВР. Счита, че така формулирано деянието е несъставомерно и има несъответствие между текстовата част и правната квалификация на деянието. Счита
по отношение размера на наложената глоба, че АНО не е преценил деянието и
независимо от разпоредбата на чл. 257, ал. 2 от ЗМВР, която гласи, че за
маловажни нарушения органите на МВР налагат
глоба от 50 лева, е наложил санкция по
ал. 1, която е по-тежка без обосновка и мотиви, поради което моли за пълната
отмяна на наказателното постановление.
Правни съображения.
Настоящото НП подлежи на
обжалване в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН. С оглед твърденията в съдебна зала,
въпреки нечетливата дата, отбелязана при връчване на НП, съдът приема, че
същото е връчено на жалбоподателя не по – рано от 18.11.2019 г. Жалбата е
постъпила в РУ - Ивайловград на 25.11.2019 г., като е заведена под вх.№
276000-2893/25.11.2019 г. Като подадена в законоустановения
срок, от легитимирано лице, жалбата се
явява процесуално допустима, а преценена по същество основателна.
Актът е издаден от компетентно
длъжностно лице – Т.А.Б. в качеството му на мл. инспектор при РУ – Ивайловград.
НП е издадено от компетентен орган
– Началник Районно управление – Ивайловград при ОДМВР- Хасково.
Съдът намира, че при съставянето
на АУАН и издаването на НП са допуснати съществени процедурни нарушения, които
опорочават административнонаказателното производство
по реализирането на отговорността на жалбоподателя, поради което са налице
формални предпоставки за отмяна на НП, а именно:
Нарушени са регламентираните в
чл. 42 т.4 и т.5 и чл. 57 ал.1 т. 5 и т.6 ЗАНН изисквания за точно описание на
нарушението, което се вменява на лицето и законните разпоредби, които са били
нарушени виновно.
В конкретния случай, отговорността
на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на разпоредбата на чл. 64, ал.2 от ЗМВР. Същата, обаче, не съдържа каквото и да е било задължение за лицата, към които
е насочено разпореждането. Такова задължение, чието неизпълнение се наказва от
закона се съдържа в разпоредбата на чл. 64, ал.4 от ЗМВР. Именно тя е
разпоредбата, която вменява в задължение на лицата, към които са отправени
разпорежданията да ги изпълняват, освен ако налагат извършването на очевидно за
лицето престъпление или нарушение. Неизпълнението именно на разпоредбата на чл.
64, ал.4 от ЗМВР представлява административно нарушение, което може да бъде
санкционирано по реда на ЗМВР. Тази разпоредба липсва както и в самия АУАН,
така и в последващото НП. Посочената в АУАН и НП
разпоредба на чл. 64, ал.2 от ЗМВР, не може да ангажира административнонаказателна
отговорност, тъй като тя единствено предоставя правомощия на полицейските
органи при невъзможност да издадат
писмено разпорежданията си, те да се издават устно или чрез действия, чийто
смисъл е разбираем за лицата, за които се отнасят.
В допълнение към горното, следва
да се отбележи, че разпоредбата по чл. 64, ал.2 от ЗМВР е изключение от
правилото на чл. 64, ал.1 от ЗМВР, че разпорежданията
се издават писмено. Това
изключение предвижда при невъзможност да бъде издадено писмено
разпореждане, правото да се издаде устно такова. В хода на производството не се
събраха обективни данни за такава невъзможност.
Нарушената законова разпоредба не може да бъде извличана
по пътя на формалната или правната логика. В този смисъл са без значение индициите,
че наказаното лице вероятно е разбрало коя е законовата разпоредба, за която е
обвинено, че е нарушило. Правоприлагането
особено в частта му на налагане на административни наказания не може да
почива на предположения.
Друг съществен порок както на
АУАН, така и на НП е, че нито в Акта, нито в Постановлението е посочено кой
полицейски орган е издал разпореждането, макар и устно такова. Наказващият
орган се е задоволил да посочи, че на жалбоподателя е направено „устно
полицейско разпореждане“, без да конкретизира полицейският орган, което се
явява съществен пропуск, с оглед направеното в чл. 57 ЗМВР изчерпателно изброяване
на това кои са полицейски органи.
Описаните по-горе нарушения,
взети в тяхната съвкупност, касаещи наказателното постановление водят до
единствената процесуална възможност за съда - пълна отмяна на обжалвания акт.
Следва да се отбележи, че в това производство няма място търсенето на
целесъобразност, нито е процесуално допустимо съдът да върши работата на
наказващия орган по формулиране и доказване на неговите твърдения и актове. Обстоятелствата
по извършеното и констатирано нарушение следва да са изчерпателно посочени в
описанието на нарушението. Производството по ЗАНН е санкционно и тежестта на
доказване лежи единствено и само върху АНО, който е задължен да проведе
законосъобразна процедура, със законосъобразни актове. Недоказването на
извършването на административното нарушение от санкционираното лице винаги е
предпоставка за отмяна на наказателното постановление.
При така установеното, съдът
намира обжалваното наказателно постановление за незаконосъобразно и
необосновано, поради което същото подлежи на отмяна.
Воден от изложеното и на
основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
4 от 24.10.2019 г. на Началник Районно управление – Ивайловград, с което на Г.Д.А.
ЕГН **********,*** е наложено административно наказание "глоба” в размер
на 100 лева на основание чл. 53 от ЗАНН, във вр. с
чл. 257, ал.1 от ЗМВР за извършено административно нарушение по чл. 64, ал.2 от ЗМВР.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд – Хасково в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: