Р
Е Ш Е
Н И E
гр.Б.Слатина,
09.08.2019 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
БЕЛОСЛАТИНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, Втори граждански състав, в
публично съдебно заседание на 11 юли, Две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТИХОМИР ВЕЛЬОВСКИ
при секретаря Таня Тодорова, като разгледа докладваното от
Съдия Вельовски гр.д. № 85/2019 год. по описа на
РС-Б.Слатина, за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от А.Б.Г., ЕГН **********,
с адрес: ***, чрез пълномощник адв.И.Й.,
със съдебен адрес:***, оф.4, с която е предявил
осъдителни искове срещу З. „Б.И.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, за заплащане на сумата от 5000 лв., представляваща размер на претендираното обезщетение за причинени неимуществени вреди
при настъпило на 11.03.2018 г. застрахователно събитие по договор за
застраховка „Гражданска отговорност”, ведно със законната лихва от датата на
увреждането - 11.03.2018г., до окончателното изплащане. Претендират се съдебни разноски.
ИСКОВЕ
С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл.432, ал.1 КЗ, вр. с чл.52 ЗЗД
и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК е
подал отговор на исковата молба, в който оспорва иска като недопустим и
неоснователен. Поддържа, че още при претенцията на ищеца до дружеството на
същият е отказано, тъй като не са ангажирани доказателства, че твърдените
увреждания са в причинна връзка с процесното ПТП.
Твърди, че протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ единствено по
отношение на фактите, осъществили се в присъствие на длъжностно лице, поради
което оспорва верността на констатациите относно механизма на ПТП, отразени в
протокола. Оспорва верността на представените епикриза,
мидицинско свидетелство. Поддържа, че размерът на претендираното обезщетение е завишен. Твърди, че ищецът е
допринесъл за увреждането, тъй като не е поставил предпазния си колан, поради
което е налице съпричиняване. Претендират се
разноски.
По делото са събрани писмени и гласни
доказателства. Допуснати са и изслушани САТЕ и СМЕ, които заключения не са
оспорени от страните и възприети от съда като верни, обективни и пълни.
Съдът като се съобрази с доводите на
страните по делото и събраните доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено следното от фактическа страна:
Ищецът твърди, че на 11.03.2018г., около
22,00ч. в гр.Б.С. на ул.“Хан Крум“ №79 се е движил с л.а. Опел Астра с рег. №ВР5024ВВ, като е претърпял ПТП след удар с
друг автомобил - Форд Фокус с рег. №СА5899ТМ, управляван от Д. И. Ж., поради
навлизане на управлявания от последната автомобил в лентата за насрещно
движение и сблъсък с управлявания от ищеца автомобил. Поддържа, че вследствие
на ПТП е получил мозъчно сътресение със загуба на съзнание, хематом в челната
област, екскуриации по кожата, контузия в лумбалната област, главоболие, замайване, световъртеж,
изпитвал и болки в кръста, безспокойство и тревожност
при участие в пътен трафик. Твърди, че непосредствено
след произшествието е постъпил в болнично заведение, където престоял до
14.03.2018г. Твърди, че през
релевантния период деликтната отговорност на водача,
управлявал л.а. Форд Фокус с рег. №СА5899ТМ е била обезпечена чрез сключване на
27.07.2017г. на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с
ответника, обективиран в застрахователна полица,
валидна от 28.07.2017г. до 27.07.2018г. Поддържа, че е отправил към ответника
писмена претенция за определяне и заплащане на обезщетение, но ответникът е
отказал.
От представените писмени доказателства
се установява, че автомобилът Форд Фокус с рег. № СА5899ТМ,
управляван от Д. И. Ж., има сключена
застраховка Гражданска отговорност с полица № 02/117002091701 от 27.07.2017г.,
валидна от 28.07.2017г. до 27.07.2018г.
В протокола за ПТП, издаден от органите
на МВР, е описан следният механизъм на процесното
събитие: на 11.03.2018 г. около 22:00 часа, л.
а. Форд Фокус с рег. №СА5899ТМ, управляван от водача Д. И. Ж. по платното
за движение на ул.Хан Крум № 79, навлиза в лентата за насрещно движение на
двупосочен път с две ленти за движение, без да извършва маневри изпреварване
или заобикаляне, вследствие на което реализира ПТП като блъска движещият се там
участник л.а. Опел Астра с рег. №ВР5024ВВ, управляван
от ищеца.
От ксерокопие на епикриза
от ХО при МБАЛ-Б.С. /ИЗ № 943/ е видно, че ищецът е бил на лечение от
12.03.2018г. до 14.03.2018г. с диагноза: мозъчно сътресение, кръвонасядане в челната област, охлузване на кожата. В
приложеното медицинско свидетелство от 12.03.2018г. е отразено, че ищецът е
получил разкъсно контузна рана в челната област
и оток на околни тъкани. Палпаторна болка в областта
на лумбални
прешлени без видими изменения.
От показанията на
разпитания по делото свидетел Ц. П.Н.
/без родство със страните по делото/, допуснат по искане на ищеца, се установява, че познава ищеца и
знае за едни случай на ПТП, но датата не си спомня, било през март месец 2018г.
Лично е бил там, когато станало ПТП на ул. „Хан Крум“, където има една маса
по-известна като маса 101, където се събират. Това било към 22.00ч. Както си
седели, видели един движещ се автомобил, който започнал да криволичи и да
навлиза в насрещното платно за движение, където ударил насрещно движещата се
кола. След като отишли при колите, водачите на автомобилите вече били излезли
от тях, видели, че ищецът А. е пострадал, който бил водач на насрещно движещата
се кола. Той бил охлузен, имал оток на главата и кръв, а
другият водач бил видимо пиян. Другият водач била Д.. След това се обадили на
тел.112, на мястото пристигнали служители на полицията и линейка. Екипът
транспортирал А. до болницата, защото имал охлузване и го болял кръста.
Уточнява, че ударът бил в лявото платно,
тя/Д./ навлязла в насрещното. Пътят бил осветен, виждало се от осветлението на
магазините, в парка също има лампи.
Времето било сухо. Автомобилите се движели на къси светлини. Скоростта на
водачката била над 40-50км/ч., по негова преценка, но не може да отговори със
сигурност, а другият автомобил завивал от ъгъла от ул. „Васил Левски“ по посока
към ул. „Хан Крум“ и при завоя не може
да развие висок скорост, приблизително около 20-30км/ч. по негова преценка.
Ударът бил челен. Траекторията на
автомобилите след удара се разместила сериозно и на двата автомобила. Фордът бил в дясната страна на платното. Други паркирани
превозни средства при тяхната маса имало. Преди настъпилото ПТП минали една две
коли по пътя, който не бил натоварен. Никой друг участник в движението не
попречил на автомобила, който криволичел по платното. В автомобила на А. нямало
пътници, бил сам. В другия автомобил на жената била една нейна приятелка. След
произшествието цялата предница на колата на А. била пострадала, радиатор,
маска, фарове, двигател, предно стъкло, волана бил отгоре на таблото. Ищецът
след това я предал на отпадъци. Свидетелят не е видял дали се отворила въздушна
възглавница на автомобилите, но знае за автомобила на ищеца, че няма такава.
Свидетелят отишъл при А. в бърза помощ, видял, че му направили преглед на
главата и кръста. Видимо главата му била наранена. В началото той не е знаел
какво става в момента, после се пооправил. Имал малко загуба на съзнанието.
Направили му снимки. Той се държал уплашено, болели го кръста и главата. Ищецът
престоял в болницата два-три дни. Свидетелят през този период ходил един път,
за да го види как е. Ищецът лежал на леглото, не му давали да се натоварва. Не
му давали да гледа телевизия и интернет. След тези три дни, той се прибрал в
дома си да се възстановява. Оплаквал се от главоболие около месец време.
Докторите му били забранили да слуша висока музика, телевизия, интернет. Този
инцидент му се отразил и сега е леко уплашен, стресиран е. След инцидента известно време той не
управлявал автомобил. След инцидента не
ходел на работа, но не знае колко време.
Свидетелката Г.В.А. /без родство със страните по делото/, допусната по искане на
ответника, заяви, че не познава Д. Ж. и не е очевидец на ПТП. За него разбрала
от полицай, който й връчил призовка. Заявява, че тя е собственик на
автомобила, марка Форд, модел Фокус, но
преди пет години продала този автомобил на един познат от К., на когото не знае
имената. Правила е многократни опити да бъде прехвърлена собствеността на
автомобила, но не е успяла да го направя. Автомобила не е прехвърлен. Не е
подавала жалби относно прехвърлянето на този автомобил.
Другият свидетел Л.М.Ц., допусната по
искане на ответника, заяви, че работи като младши авто пътен
контрольор при РПУ-Б.С.. Съгласно утвърден график от началника на РПУ- Б.С., бил на работа за времето от
19.00ч. на 11.03.2019г. до 07.00ч. на 12.03.2019г. За конкретния случай относно
ПТП на 12.03.2018г. бил извикан от дежурния
ОДЧ – Б.С., за възникнало ПТП на ул. „Хан Крум“ № 79. Уточнява, че не е
посетил пръв ПТП, а същото незабавно е било посетено от дежурните полицай Ц. Д. М. и В.Н.. При пристигането си
на мястото на ПТП бил запознат с обстановката, където се е случило, спомня си,
че Веселин Нетовски запазвал местопроизшествието.
Свидетелят извършил оглед. Разбрал, че и двамата водачи са в Спешен център на
Белослатинската болница. След като отишъл там, не ги намерил, те били в
районното. От Ц.М. разбрал, че едната страна е проверена за алкохол. Виновният
участник бил проверен за алкохол. Установило се, че водачът Д. Ж. е употребил
алкохол - 2.31 промила алкохол, за което й съставил АУАН. Същият ден на 11.03.2018г., около 22.30ч. или
23.00ч. бил на мястото на ПТП. Започнал с оглед на ПТП. Констатирал, че от
следите на двете превозни средства,
автомобилът управляван от Д.Ж. ***,
изгубила е контрол над превозното средство и е навлязла в лентата на
насрещното движени където се е движил А.. Блъснала се е в него, в следствие на
което автомобилът се отклонил от лентата
за движение и се е блъснал в ограда, а тя се блъска в натрупания сняг от
снегорин. Относно безспорността, че сблъсъка
става в лента за насрещно движение е,
че в момента на удара всички частици падат на място на първичния удар,
който бил в насрещното. Това се потвърдило и от огледа на превозните средства.
На пътното платно не може да каже дали е имало други превозни средства
паркирани. Тя е изгубила контрол над автомобила под въздействието на алкохол. Свидетелят
не знае дали е извършвала маневра изпреварване. Не може да каже дали имало
въздушна възглавница отворена. Повредите били предимно в предните части на
автомобилите. Всички деформации е отразил в протокола за ПТП. А. също бил тестван за алкохол. Пробата му е
отрицателна. Самата пътна настилка била уширена,
която е била от страната на автомобила на Д.. В това уширение
се намира снегът, избутан от снегорина,
за да е свободно пътното плътно.
Времето било студено, мястото било
осветено и с добра видимост. Двата автомобила са се
движили с определената допустима скорост за населено място. Актът и протоколът за ПТП свидетелят изготвил
в сградата на РУ- Б.С., но преди това посетил мястото на ПТП. Произшествието възниква на 11.03.
2018г., а протокола е написан на 12.03.18г. За пострадалите от ПТП при
посещението на Спешното отделение, от
дежурните медицински лица разбрал, че няма данни съотносими
към средна телесна повреда и лицата не
са оставени за лечение и наблюдение в болница. Разговарял и с двамата
водачи, те се подписали и на съставения протокол. В този протокол посочил и кой е
собственика на Форда. Двамата водачи не са споделили
пред него дали са използвали предпазни колани, не ги е и питал за такива.
От заключението на вещото лице П.Д.Д. по изготвената съдебна автотехническа
експертиза, неоспорена от страните,
приета
от съда за компетентно изготвена, се установява, че моделите автомобили „Форд Фокус“ произведени 2000г. биха
запазили при тежко ПТП информация в компютъра на автомобила кои въздушни
възглавници са били отворени вследствие на ПТП и кои пиропатрони
са били активирани. При ПТП, когато водачът не е поставил обезопасителен
колан, компютърът няма да въздейства отварянето на въздушната възглавница,
защото то може да бъде по-опасно за водача и да доведе до по-големи наранявания
вследствие на активиране. Уточнява, че за автомобила на ищеца няма конкретна и
точна информация дали разполага с въздушна възглавница, тъй като това не е
отразено в протокола, съставен от пътните полицаи, а вече и не може да се
снабди с такава информация, тъй като автомобилът е предаден на вторични.
Заводски автомобилът има предпазен колан, но за въздушна възглавница не може да
отговори категорично в предвид годината му на производство, тъй като е
по-стар.
В протокола на пътните полицаи също не е
отразено дали коланът е блокиран следствие на удара и дали изобщо е бил закопчан.
Предпазният колан се разтяга малко при
рязко издърпване, като по този начин поглъща част от кинетичната енергия на
пътника. Обезопасителните колани намаляват
нараняванията и смъртните случаи свързани с катастрофи наполовина. Използването
на колани при установения механизъм на ПТП не предпазва напълно пътника от
увреждания и не предпазва пътника от удар в страничните врати и колони на
автомобила /при странични удари/.
Механизмът на ПТП е приближаване на
двата процесни автомобила, навлизане на автомобила
„Форд Фокус“ в насрещното платно, удар в насрещно движещия се автомобил „Опел Астра“, последващо разделяне на двата процесни
автомобила, отклоняване на „Опел Астра“ надясно по посока на неговото движение и удар в
ограда. Автомобил „Форд Фокус“ се отклонява след удара надясно па посока на
неговото движение и се удря в купчините сняг вдясно, натрупани в уширението от почистването на пътя. От техническа гледна
точка мястото на удара се определя като пресечна точка на траекториите на
движение на предната, челна част на лекия автомобил и лявата част на
автомобила „Опел Астра“.
Техническата причина за ПТП е, че водачът на автомобил „Форд Фокус“ е допуснал
чрез действия с волана и педалите на автомобила да напусне полагащата му се
дясна пътна лента и да навлезе в насрещната пътна лента, като не се е
съобразил, че насреща се движи друго МПС.
Водачката на автомобил „Форд Фокус“, за
да предотврати настъпилото ПТП, не е
трябвало да напуска полагащата й се пътна лента и да не прекъсва контрола върху
органите за управление – волан и педали. Може да се направи извод, че към
момента, в който автомобил „Форд Фокус“ се отклонил от полагащата му се към
насрещната пътна лента или към момента на пресичане на осевата линия и движение
в насрещната в продължение на 2-3 сек., водачът на „Опел Астра“
е имал техническа възможност да спре МПС до мястото на удара. Спирането до
мястото на удара е необходимо, но не и достатъчно условие от техническа гледна
точка за предотвратяване на ПТП. Предотвратяването на ПТП от техническа гледна
точка е свързано с действия чрез кормилното управление и спирачната система от
страна на водача на автомобил „Форд Фокус“ за връщане в полагащата му се пътна
лента или спиране до мястото на удара.
От заключението на вещото лице Ф.Й.Т. по изготвената съдебно- медицинска
експертиза, неоспорена от страните,
приета
от съда за компетентно изготвена, се установява, че ищецът е получил разкъсно контузна
рана и оток в областта на челото и лекостепенно
мозъчно сътресение без медицински данни за изпадане в безсъзнателно състояние.
Описаните увреждания по механизъм отговарят да бъдат получени от удар с/или
върху твърд тъп предмет и могат да бъдат получени в условията на ПТП – травма в
купето на лек автомобил, т.е. налице е причинна връзка между претърпяното ПТП и
настъпилите увреждания. По време на
престоя в здравно заведение е проведено медикаментозно симптоматично лечение – противооточно, кръвоспиращо и съдовоокрепващо,
както и ТАП. Периодът на възстановяване е от порядъка на 3-4 седмици. На ищеца
са причинени болки и страдания за периода след травмата и в началото на престоя
му в здравното заведение.
Няма медицински данни
ищецът да е използвал предпазен колан по време на ПТП от 11.03.2018г. Ако
същият е използвал предпазен колан, то евентуално не биха настъпили тези травми
в областта на главата, но е възможно да се получат травми в областта на гръдния
кош, имайки предвид механизма на ПТП, а именно челен сблъсък, като не може да
се предвиди какъв би бил периода на възстановяване и евентуално претърпените
болки и страдание.
В с.з. уточни, че е възможно дори при
правилно поставен предпазен колан да се получи травма вследствие на удар, но
при челен удар каквото е в случая ПТП, при челен удар тялото вследствие на
внезапното спиране и инерционните сили продължават своето движение напред и
нагоре, това хипотетично при челен удар или внезапно спиране. Предпазният колан
неговата функция е да фиксира тялото към седалката, за да се избегне този сблъсък между части на
тялото с части на интериора на автомобила, в случая таблото, предното стъкло,
страничната греда, таван, волана също така. Ако колана е поставен правилно той
предпазва тялото да излети нагоре. При такъв челен удар и непоставен предпазен
колан водача осъзнавайки опасността стиска здраво волана и следствие на
инерционните сили полита напред и нагоре.
От така изложената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Правната норма,
регламентирана в чл.432, ал. 1 КЗ, урежда и гарантира правната възможност на
увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди срещу
застрахователя, с когото делинквентът или отговорно
за неговото противоправно деяние лице е сключил
договор за застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечаваща неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който
възниква имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на
застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща следните две групи
материални предпоставки (юридически факти): 1) застрахованият виновно да е
увредил ищеца, като му е причинил имуществени или неимуществени вреди, които от
своя страна да са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното
поведение на застрахования, 2) наличие на застрахователно
правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност”
между делинквента и ответника – застраховател и 3)
отправяне на писмена застрахователна претенция към застрахователя по
реда на чл. 380 КЗ и неотговарянето от застрахователя по предявената
претенция или определянето на размер на обезщетение, с което пострадалият не е
съгласен. Третият елемент от фактическия състав на претенцията се установява от
покана от адв.Богданов, като пълномощник на ищеца, с
известие за доставяне и писмо от З. „Б.И.“ АД до пълномощника и ищеца с изх. №
5530/08.08.2018 г. относно щета № **********.
Безспорни между страните
са обявени следните обстоятелства: че
през релевантния период ответникът е обезпечавал деликтната
отговорност за виновно причиняване на вредоносен резултат чрез сключване на
договор за застраховка „Гражданска отговорност”. На датата
посочена в исковата молба е възникнало описаното в исковата молба произшествие
и към тази дата е съществувало застрахователно правоотношение по договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за л.а. Форд
Фокус с рег. №СА5899ТМ, застраховател по което е
ответното дружество. Застраховани лица по смисъла на КЗ са собственикът на
моторното превозно средство, за което е налице валидно сключен застрахователен
договор, както и всяко лице, което ползва моторното превозно средство на
законно основание – чл. 477, ал. 2 КЗ /чл.257 КЗ отм./, респ. Д.Ж. има качеството на
застрахован. Не се спори между страните също така, че адв.Богданов,
като пълномощник на ищеца, е отправил към застрахователя писмена
застрахователна претенция, както и че застрахователят е отговорил с писмо с
изх. № 5530/08.08.2018 г., като ответникът е
отказал да определи и изплати обезщетение за
неимуществени вреди, тъй като не са ангажирани доказателства, че са причинени
увреждания следствие на ПТП, както и че твърдените увреждания се намират в
причинна връзка и са следствие от ПТП. Липсват изискуемите от закона документи,
които да удостоверяват ПТП с пострадали лица.
В протокола за ПТП,
издаден от органите на МВР, както се посочи по-горе, е описан следният
механизъм на процесното събитие: на 11.03.2018 г. около 22:00 часа, л. а. л.а. Форд Фокус с рег. №СА5899ТМ, управляван от водача Д. И. Ж. по платното за движение на ул.Хан Крум № 79, навлиза в
лентата за насрещно движение на двупосочен път с две ленти за движение, без да
извършва маневри изпреварване или заобикаляне, вследствие на което реализира
ПТП като блъска движещият се там участник л.а. Опел Астра
с рег. №ВР5024ВВ, управляван от ищеца. Съдът намира
за доказано, че процесното събитие е настъпило именно
при описания в протокола за ПТП механизъм.
Протоколът за ПТП е
официален свидетелстващ документ и като такъв се ползва с обвързваща материална
доказателствена сила само относно удостоверените в
него, непосредствено възприети от длъжностното лице факти, относими
към механизма на ПТП. Оспорва се единствено в частта констатациите.
Действително, съобразно чл.179, ал.1 ГПК материалната доказателствена
сила на протокола обхваща лично възприетите от длъжностното лице факти, но в
случая това е спазено. Протоколът е съставен от полицейски служител след
посещение на място в деня на инцидента /което се установява и от показанията на
свидетеля Л.Ц./, т. е. служителят лично е установил фактите на база извършен
оглед и професионална преценка на ситуацията, за което притежава съответните
специални знания предвид професията си, а не се е доверил само на разказа на
водачите. Официалният свидетелстващ документ има материална доказателствена
сила и установява, че фактите са се осъществили така, както е отразено в този
документ. В случая не е оспорена автентичността на Протокола за ПТП,
удостоверителната компетентност на актосъставителя
или реда по който е съставен акта.
Следователно, протоколът установява механизма на ПТП.
Действително, когато
вписаните в протокола обстоятелства не са достатъчни за установяването на
пълния механизъм на ПТП, дори да липса оспорване на верността на протокола,
ищецът, претендиращ обезщетение във връзка с увреждането, носи доказателствената тежест на установяването му посредством
ангажирането и на други доказателства – разпит на свидетели, вкл. и чрез
назначаване на вещи лица /като автотехническа,
медицинска или комбинирани експертизи/, ако преценката на фактите, от значение
за механизма на ПТП, изисква специални познания, които съдът не притежава.
Относно механизма на ПТП, съдът съобрази и останалите доказателства по делото,
които кореспондират с протокола за ПТП – показанията на св. Л.М.Ц., който сочи, че съставил и АУАН за извършените
административни нарушения, показанията на св.Ц.
П.Н. – очевидец на ПТП, и приетата и кредитирана от
съда по настоящото производство САТЕ. Вещото лице е посочило, че механизмът
на ПТП е приближаване на двата процесни автомобила,
навлизане на автомобила „Форд Фокус“ в насрещното платно, удар в насрещно
движещия се автомобил „Опел Астра“, управляван от ищеца. Техническата причина за ПТП е,
че водачът на автомобил „Форд Фокус“ е допуснал чрез действия с волана и
педалите на автомобила да напусне полагащата му се дясна пътна лента и да
навлезе в насрещната пътна лента, като не се е съобразил, че насреща се движи
друго МПС.
Водачката на автомобил „Форд Фокус“, за
да предотврати настъпилото ПТП, не е
трябвало да напуска полагащата й се пътна лента и да не прекъсва контрола върху
органите за управление – волан и педали. Може да се направи извод, че към
момента, в който автомобил „Форд Фокус“ се отклонил от полагащата му се към
насрещната пътна лента или към момента на пресичане на осевата линия и движение
в насрещната в продължение на 2-3 сек., водачът на „Опел Астра“
е имал техническа възможност да спре МПС до мястото на удара. Спирането до
мястото на удара е необходимо, но не и достатъчно условие от техническа гледна
точка за предотвратяване на ПТП. Предотвратяването на ПТП от техническа гледна
точка е свързано с действия чрез кормилното управление и спирачната система от
страна на водача на автомобил „Форд Фокус“ за връщане в полагащата му се пътна
лента или спиране до мястото на удара.
Ето защо и при съвкупната
преценка на събраните доказателства, съдът намира за доказано, че процесното пътнотранспортно произшествие е настъпило при
обстоятелствата, посочени в протокола за ПТП. Основната причина за настъпилото
произшествие от техническа гледна точка е, че водачът на „Форд Фокус“ – Д. И. Ж.,
навлиза в лентата за насрещно движение на двупосочен път с две ленти за
движение, без да извършва маневри изпреварване или заобикаляне, вследствие на
което реализира ПТП като блъска движещият се в насрещната пътна лента л.а.
Опел Астра с рег. №ВР5024ВВ.
Произшествието е настъпило
поради виновното /доколкото категорично не се установи обратното от САТЕ/ и противоправно поведение на водача на застрахования при
ответника автомобил, който е нарушил разпоредбите на чл.16, ал.1 ЗДвП /На
пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е
забранено: когато платното за движение има две пътни ленти – да навлиза и да се
движи в лентата за насрещно движение освен при изпреварване или
заобикаляне/ и на чл.44, ал.1 и 2 /При
разминаване водачите на насрещно движещите се пътни превозни средства са длъжни
да осигуряват достатъчно странично разстояние между ППС, ако разминаването не
може да се извърши безопасно поради наличието на препятствие или стеснение на
платното за движение, водачът, чиято пътна лента е заета, е длъжен да намали
скоростта или да спре, за да пропусне насрещно движещите се ППС/ и е реализирал
процесното събитие. В този смисъл съдът съобрази
показанията на свидетеля Л.М.Ц. и свидетеля Ц. П.Н. -
очевидец, от които се установява противоправното
поведение, притиворечащо с разпоредби на ЗДвП. От
показанията на св.Ц. също така се установи, че водачът на л.а. Д. Ж. е
употребил алкохол - 2.31 промила алкохол, за което й съставил АУАН, което е и
нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДП. Съдът кредитира показанията на свидетелите, като логични,
непротиворечиви и кореспондиращи с останалия доказателствен
материал по делото.
Вината се предполага – чл.
45, ал. 2 ЗЗД, като тази презумпция не бе оборена в настоящото производство,
чрез обратно доказване от ответника.
Съдът намира за доказано и
обстоятелството, че вследствие на процесното събитие
на ищеца е било причинено разкъсно контузна рана и оток в областта на челото и лекостепенно мозъчно сътресение без медицински данни за
изпадане в безсъзнателно състояние. Описаните увреждания по механизъм отговарят
да бъдат получени от удар с/или върху твърд тъп предмет и могат да бъдат
получени в условията на ПТП – травма в купето на лек автомобил, т.е. налице е
причинна връзка между претърпяното ПТП и настъпилите увреждания. По време на
престоя в здравно заведение е проведено медикаментозно симптоматично лечение – противооточно, кръвоспиращо и съдовоокрепващо,
както и ТАП. Периодът на възстановяване е от порядъка на 3-4 седмици. На ищеца
са причинени болки и страдания за периода след травмата и в началото на престоя
му в здравното заведение. Всичко това се установява от приетата СМЕ и
изслушването на вещото лице в съдебно заседание. Наличието на посочените травми
е удостоверено и в представената по делото медицинска документация.
Всичко изложено и предвид
застрахователното правоотношение по застраховката „Гражданско отговорност“ за
л.а. Форд Фокус с рег. №СА5899ТМ и З. „Б.И.“ АД, № 02/117002091701 от 27.07.2017г., валидна
от 28.07.2017г. до 27.07.2018г., доказва по
безспорен начин наличието на всички елементи от фактическия състав на отговорността
по чл. 432, ал. 1 КЗ.
Пряката причинна връзка
между поведението на водача Д. Ж. и вредите
е установена чрез кредитираните експертизи.
Относно размера на
неимуществените вреди:
Претендира се обезщетение в
размер на 5000 лв. Когато увреждащото действие е едно (един правопораждащ
факт), а не отделни такива, предявеният иск е един и за него се дължи едно
обезщетение. Критерият за определяне броя на деликтите
не е броят на телесните увреждания, а дали те са направени (обективирани)
по едно и също, или по различно време и място.
Размерът на обезщетението на
доказаните неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието
„справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче не е абстрактно понятие. Във
всеки случай, за да отговаря на критерия справедливост, определеното от съда
обезщетение следва при отчитане на всички релевантни по делото обстоятелства, относими към пострадалото лице и претърпените от него
увреждания по най-пълен начин да обезщетява претърпените болки и страдания и в
този смисъл да се явява техен паричен еквивалент.
Вредите са неблагоприятни
изменения в правната сфера на ищеца и се изразяват в увреждане на неимуществено
благо, обект на абсолютното субективно право - здравето му - обект на правото
на лична /физическа/ неприкосновеност. Здравето е такова състояние на човешкия
организъм, което го характеризира от гледна точка физиологично функциониране на
съвкупността от тъкани, органи и системи. Обект на правна закрила е здравето на
всяко физическо лице, независимо от медицинското му състояние към момента на
увреждането.
От приетите по делото
медицинска документация, приетата и неоспорена СМЕ, свидетелските показания на Ц. П.Н., които съдът
кредитира изцяло, се установи следното:
От ксерокопие на епикриза
от ХО при МБАЛ-Б.С. /ИЗ № 943/ е видно, че ищецът е бил на лечение от
12.03.2018г. до 14.03.2018г. с диагноза: мозъчно сътресение, кръвонасядане в челната област, охлузване на кожата. В
приложеното медицинско свидетелство от 12.03.2018г. е отразено, че ищецът е
получил разкъсно контузна рана в челната област
и оток на околни тъкани. Палпаторна болка в областта
на лумбални
прешлени без видими изменения.
СМЕ установи, че ищецът е получил разкъсно контузна рана и оток в областта на челото и лекостепенно мозъчно сътресение без медицински данни за
изпадане в безсъзнателно състояние. Описаните увреждания по механизъм отговарят
да бъдат получени от удар с/или върху твърд тъп предмет и могат да бъдат
получени в условията на ПТП – травма в купето на лек автомобил, т.е. налице е
причинна връзка между претърпяното ПТП и настъпилите увреждания. По време на
престоя в здравно заведение е проведено медикаментозно симптоматично лечение – противооточно, кръвоспиращо и съдовоокрепващо,
както и ТАП. Периодът на възстановяване е от порядъка на 3-4 седмици. На ищеца
са причинени болки и страдания за периода след травмата и в началото на престоя
му в здравното заведение.
Също така и свидетелят
сочи, че ищецът е бил охлузен, имал оток на главата и кръв, изпитвал болки в кръста, не гледал телевизия и
интернет. Оплаквал се от главоболие около месец време. След инцидента известно
време той не управлявал автомобил, тъй като имал безспокойство
и тревожност. След инцидента не ходел и
на работа известно време.
Ето защо, съдът взе предвид
от една страна всички увреждания, обстоятелството, че става въпрос за няколко
уреждания, преживеният стрес от ищеца, оздравителния период. От друга страна
съобрази, че всички увреждания са леки телесни увреждания и следва да са се
възстановили в кратък срок от инцидента, като уврежданията не следва да са
затруднили изпълняването на обичайните ежедневни дейности на ищеца.
Съдът взе предвид и обществено-икономическите отношения към
датата на произшествието и отражението им към размера на
неимуществените вреди. Налице е връзка между стандарта на живот в страната и
претърпените вреди, респективно размера на обезщетението. Тя е израз именно на
критерия на справедливостта, който не може да съществува извън конкретните
условия, включващи и време и място на възникване на увреждането, етап на
обществено-икономическо развитие, конкретна икономическа конюнктура, стандарт
на живот, средно статистически размер на доходите.
При всичко изложено,
съобразно фактите и обстоятелствата по делото, обществено-икономическите
условия към момента на настъпване на инцидента 11.03.2018г., характера на
уврежданията, продължаващия болков синдром след
произшествието, съдът приема, че заместващото обезщетение на пострадалия за
причинените му от противоправното поведение на делинквента неимуществени вреди е в размер на 2500 лв.
Законодателят е определил висок нормативен максимум на застрахователното
обезщетение за причинените от застрахованото лице неимуществени вреди.
Следователно, по този начин той е целял заместващото обезщетение да отговаря на
действително претъпените болки и страдания. В конкретния случай обезщетение
в размер на 2500 лв. е съответстващо на изискванията на справедливостта.
Застрахователят по
застраховка „Гражданска отговорност" е длъжен при настъпване на застрахователното
събитие да покрие всички причинени от застрахования на увреденото лице
неимуществени и имуществени вреди - причинени загуби, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. Застрахователят по задължителната застраховка „Гражданска отговорност" покрива отговорността на застрахованите /собствениците, ползвателите и държателите на моторни превозни
средства и на упълномощените от тях водачи/ за
причинените от тях на трети
лица неимуществени и имуществени вреди, свързани с притежаването и използването на моторни превозни средства, за които
застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на страната, в която е настъпила вредата.
По възраженията за съпричиняване:
С отговора на исковата молба
и в срока по чл. 133 ГПК ответникът е въвел възражения за съпричиняване
– твърди, че ищецът е управлявал автомобила без поставен предпазен колан при
настъпването на инцидента.
Възраженията на
ответника са неоснователни,
като недоказани, поради следните съображения:
Обезщетението за вреди от
непозволено увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за
тяхното настъпване, като вината на последния не е елемент от фактическия състав
на чл.51, ал.2 ЗЗД. От значение за определяне наличието и степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
увреденото лице е съществуването на
причинна връзка между поведението на пострадалия и противоправното
поведение на водача на моторното превозно средство, доколкото намаляване
обезщетението за вреди от деликт не може да е по
предположения. Затова и решаващият съд, при въведено възражение за съпричиняване, винаги следва да прецени дали конкретните
установени при условията на пълно и главно доказване, действия на пострадалия
са допринесли за така настъпилата вреда– създали са условия или са я улеснили,
и въз основа на тях да определи обективния принос на последния. Процесуалното задължение (доказателствената
тежест) за установяването на твърдения правнорелевантен
факт принадлежи на страната, която навежда това частично правоизключващо
възражение, като доказването трябва да е пълно (несъмнено, безспорно) съобразно
правилата, предписани в правната норма на чл. 154, ал. 1 ГПК.
Не се установява по делото
при условията на пълно и главно доказване ищецът да не е ползвал предпазен колан
при настъпването на инцидента. Вещите лица не дават категоричен отговор на
въпроса. Сочат, че няма документ по производството, който да констатира дали
ищецът е бил с или без предпазен колан. Приетата по делото СМЕ обаче е
категорична, че е налице
причинна връзка между претърпяното ПТП и настъпилите увреждания. При използване
на предпазен колан, посочва, но само при условията на евентуалност, че не биха
настъпили някои травми. Уточни, че е възможно
дори при правилно поставен предпазен колан да се получи травма вследствие на
удар, при челен удар тялото вследствие на внезапното спиране и инерционните
сили продължават своето движение напред и нагоре. Според САТЕ използването на колани при установения
механизъм на ПТП не предпазва напълно от увреждания и не предпазва от удар в страничните врати и колони на
автомобила /при странични удари/. А и от схемата в протокола за ПТП е видно, че
ударът не е бил точно челен такъв, а в предната лява част на автомобила на
ищеца, в областта на ляв калника. От САТЕ също така се установи, че след този
първоначален удар е последвал и втори удар - последващо
разделяне на двата процесни автомобила, отклоняване
на „Опел Астра“
надясно по посока на неговото движение и удар в ограда.
Освен посоченото, съпричиняване, по смисъла на чл. 51 ал.2 ЗЗД, е налице
когато с действието или бездействието си пострадалият обективно е способствал
за настъпване на вредоносния резултат или за увеличаване размера на
вредоносните последици,т.е. когато приносът му в настъпването на увреждането е
конкретен, независимо дали поведението му като цяло е било противоправно,
в частност – в нарушение на ЗДвП и виновно. За да бъде намалено на основание
чл.51, ал.2 ЗЗД дължимото обезщетение, приносът на пострадалия следва да бъде
надлежно релевиран от застрахователя чрез защитно
възражение пред първоинстанционния съд и да бъде
доказан по категоричен начин при условията на пълно и главно доказване от
страната, която го е въвела.
Съдът намира, че
застрахователят не е доказал при условията на пълно и главно доказване,
направеното от същия възражение за съпричиняване,
поради което и възражението по чл. 51, ал. 2 ЗЗД е неоснователно.
Предвид гореизложеното,
искът за неимуществени вреди ще се уважи до размер от 2500 лв., ведно със законната лихва за
забава върху тази сума, считано от датата
на увреждането - 11.03.2018г., до окончателното изплащане на вземането, като за разликата до пълния предявен размер,
искът ще се отхвърли.
Предвид основателността и доказаността на главните претенции, основателен и
доказан е акцесорният иск с правно
основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на законна лихва.
По разноските:
При този изход на спора
разноски се дължат на двете страни по съразмерност.
От ищеца се претендират
разноски по списък по чл. 80 ГПК в общ размер на 1361 лв. – л. 104 от делото,
представени са и доказателства за това. Претендират се 200 лв. за държавна
такса, 100 лв. за СМЕ, 216 лв. за САТЕ, 5 лв. такса за издаване на съдебно
удостоверение и 840 лв. за платено адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът
има право на поискани и доказани разноски. Съдът счита за неоснователно
направеното от процесуалния представител на ответника възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение. Преценката за наличието, съответно
липсата на прекомерност в подобни случаи
зависи фактическата и правната сложност по делото и е обвързана, както с
правната квалификация, така и с извършените процесуални действия по
установяване на релевантните за делото факти и събиране на доказателства, така
и с настъпването на евентуални усложнения, свързани с предмета на спора или със
страните. Следва, разбира се да се отчете и активността на процесуалния
представител на страната. Фактическата и правна сложност на делото в случая се
явяват съразмерни на уговореното адвокатско възнаграждение. В конкретния случай действията, извършени от
процесуалния представител на ищеца са свързани с депозиране на исковата молба,
снабдяване с документи по делото и процесуално представителство в две открити
съдебни заседания. Поради изложеното направеното възражение следва да се остави
без уважение.
По съразмерност на ищеца ще
се присъди сумата от 680.50 лв.
Ответникът З. „Б.И.“ АД
претендира разноски по списък по чл. 80 ГПК в общ размер на 1132 лв. – л.101,
представени са и доказателства за това. Претендират се 216 лв. депозит за САТЕ,
100 лв. за СМЕ, 120 лв. депозит за свидетели и 696 лв. за платено адвокатско
възнаграждение. Направеното от процесуалния представител на ищеца възражение по
чл.78, ал.5 ГПК при условията на евентуалност, е неоснователно, доколкото претендираният от ответника разход за заплатен адвокатски
хонорар е в близък размер на минималния такъв по Наредба № 1 от 9 юли 2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Фактическата и правна сложност на делото в случая се
явяват съразмерни на уговореното адвокатско възнаграждение. В конкретния случай действията, извършени от
процесуалния представител на ответника са свързани с депозиране на отговор на
исковата молба, снабдяване с документи и процесуално представителство в откритите съдебни заседания.
На осн. чл.78 ал.3 от ГПК по съразмерност на ответника ще се присъди
сумата от 566.00 лв.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА З. „Б.И.”
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на А.Б.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощник адв.И.Й.,
със съдебен адрес:***, оф.4, сумата
от 2500.00 лв./две хиляди и
петстотин лева/, представляваща дължимо на основание чл.432, ал.1 КЗ, вр. чл.52 ЗЗД обезщетение
за причинени неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие настъпило
на 11.03.2018 год. ПТП, дължимо по договор
за застраховка “Гражданска отговорност“, обективиран в застрахователна полица № BG/02/117002091701 от
27.07.2017г., валидна от
28.07.2017г. до 27.07.2018г., ведно със
законната лихва за забава върху тази сума, считано от датата на
увреждането - 11.03.2018г., до окончателното изплащане
на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 2500 лв.
до 5000 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК З. „Б.И.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, да заплати в полза на А.Б.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощник адв.И.Й.,
със съдебен адрес:***, оф.4, направените деловодни
разноски пред настоящата съдебна инстанция в общ размер на 680.50
лв./шестстотин и осемдесет лева и 50 ст./, съразмерно уважената част на иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК А.Б.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощник адв.И.Й.,
със съдебен адрес:***, оф.4, да
заплати на З. „Б.И.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, направените деловодни
разноски пред настоящата съдебна инстанция в общ размер на 566.00 лв./петстотин
шестдесет и шест лева/, съразмерно
отхвърлената част на иска.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред ОС-В. в двуседмичен срок
от уведомяването на страните, че
е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: