№ 10317
гр. С., 03.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДЕБОРА М. ВЪЛКОВА
ТЕРЗИЕВА
при участието на секретаря ВИКТОРИЯ С. ИВАНОВА ДОКОВА
като разгледа докладваното от ДЕБОРА М. ВЪЛКОВА ТЕРЗИЕВА
Гражданско дело № 20231110154303 по описа за 2023 година
Образувано е по искова молба на В. П. П. срещу ЗК „.....“ АД, с която е
предявен иск за осъждане на ответника, в качеството му на застраховател по
застраховка „Помощ при пътуване“ да заплати на ищеца сумата от 8 781 лева,
представляваща застрахователно обезщетение по застраховка „Помощ при
пътуване в чужбина“ за направените разходи за медицински изследвания,
манипулации, процедури, хирургична интервенция, болничен престой,
лекарства и други разходи от медицинско естество във връзка с настъпване на
застрахователен риск – гнойно възпаление на жлъчния мехур и неговото
оперативно отстраняване, ведно със законната лихва от датата на депозиране
на исковата молба в съда – 05.10.2023 г. до окончателното плащане.
В исковата молба се твърди, че за времето от 18.10.2022 г. до 03.06.2023
г. ищецът пребивавал на територията на остров П., К. Т., където притежава
недвижим жилищен имот. Преди заминаването си, на 20.09.2022 г. сключил с
ответника застрахователен договор "Помощ при пътуване в чужбина", за което
му била предоставена застрахователна полица №
1801221000133081/20.09.2022 г. Ищецът поддържа, че договорът имал за
предмет покритие на застрахователните рискове "Медицински разноски и/или
репатриране вследствие злополука или акутно заболяване" с лимит на
застрахователната сума в размер на 20 000 евро за едно лице и "Разноски за
спешно дентално лечение" с лимит на застрахователната сума в размер на 350
евро за едно лице. Периодът на застрахователното покритие включвал времето
от 18.10.2022 г. до 25.06.2023 г. Дължимата се по договора застрахователна
премия била в общ размер на 260,38 лв., която ищецът заплатил при
сключването му. През нощта на 28-ти срещу 29-ти ноември 2022 г.. в
жилището си на остров П. ищецът получил остра жлъчна криза, придружена с
1
изключително силни, нетърпими болки в областта на дясното подребрие,
висока температура и втрисане. Болките били толкова ужасяващи, че довели
до силно затруднено дишане, вследствие на което ищецът получил хипоксия.
Сутринта на 29.11.2022 г. приятел на ищеца, живущ в съседство - Г. К., го
отвел до най-близката болница, явяваща се клон на голямата столична частна
болница "...", функциониращ на територията на остров П.. Ищецът веднага
бил настанен в спешно отделение, където му бил направен скенер на коремна
област, както и лабораторни изследвания. Според заключението на образната
диагностика, се касаело за тежък случай на гнойно възпаление на жлъчния
мехур, причинен от наличие на жлъчен камък със запушване на жлъчни
пътища, сепсис и дехидратация. На ищеца му било обяснено, че е необходима
спешна операция, тъй като състоянието му е акутно и животозастрашаващо.
Осведомили го, че цената на операцията, която трябва да заплати ще бъде от
порядъка на около 300 000 тайландски бата, която сума в левовата й
равностойност възлизала на около 15 330 лв. (при курс от 0.0511 тайландски
бата за 1 лв.). След като ищецът информирал лекарския екип, че не разполага
с подобна сума, а и не би могъл да я набавя в близко бъдеще, на следващия
ден – 30.11.2022 г. бил преведен в друга болница на острова - "...", където
цената на операцията била около два пъти по-ниска. Незабавно след
приемането му във второто болнично заведение, където бил транспортиран в
почти безсъзнателна състояние, на ищеца била проведена предоперативна
хирургична подготовка и няколко часа по-късно бил опериран по спешност,
като било извършено оперативно отстраняване на жлъчния мехур чрез разрез
на коремната стена. След операцията бил настанен в интензивно отделение,
където престоял две денонощия на системи, тъй като, в резултат на
напредналия възпалителен процес развил сепсис - опасно
животозастрашаващо усложнение. Последвал период на медикаментозно
лечение с приложение на антибиотици. Ищецът бил изписан от болницата на
05.12.2022 г. Преди да напусне болничното заведение, от намиращ се там
обществен телефон направил опит да се свържа с асисиращата компания на
посочения в процесната застрахователна полица телефон (+...), за да уведоми
застрахователя за настъпилото застрахователно събитие, но не успял да
осъществя контакт с оператор. Незабавно след това, позвънил и на сестра си -
Р. П. Т. на личния й телефон N° ... и я помолил да информира от негово име
застрахователя за настъпилото събитие. Ищецът напуснал болницата едва
след като сестра му го уверила, че от своя телефон в България е успяла да се
свърже и проведе разговор с представител на ответника, в който го е
сигнализирала за осъществилия се застрахователен риск, покрит от
процесната застраховка. По този повод при ответника била заведена щета №
0000-1801-02-22-Т366 от 05.06.2023 г. За извършената медицинска
интервенция и съпътстващо болнично лечение в Тайланд ищецът заплатил
общата сума от 173 672 тайландски бата, представляващи левовата
равностойност на 8 879 лв. - цена за всички предписани и проведени
медицински изследвания, манипулации, процедури, хирургична интервенция,
болничен престой, лекарства и всякакви други разходи от медицинско
естество, посочени в приложената медицинска документация и платежни
2
документи. Няколко дни след завръщането си в С. ищецът депозирал при
ответника писмена претенция за обезщетение по процесната застраховка,
респ. щета с вх. N° 5666/09.06.2023 г. в размер от 173 672 тайландски бата.
Към претенцията си приложил в оригинал и цялата медицинска и финансова
документация. Допълнителни документи и книжа от ответника не били
изисквани. С писмо, изх. № 6801/04.08.2023 г. ищецът бил уведомен от
ответното дружество, че нямало основание за изплащане на сумата по
предявената от него претенция, тъй като не бил изпълнил задължението си да
уведоми асистиращата компания в рамките на двадесет и четири часа за
настъпилото застрахователно събитие. Ответникът се мотивирал с т. 51,
раздел XI от Общите условия за застраховка "Помощ при пътуване" на
български и чуждестранни граждани, пребиваващи на територията на друга
държава". Ищецът твърди, че тези общи условия не са му били предоставени
при сключването на застрахователния договор, нито пък същите са
публикувани в интернет сайта на ответното дружество https://www.levins.com/.
В съдържащото се върху гърба на полицата извлечение от Общите условия,
било упоменато, че в случай, че застрахованият е приет в лечебно заведение в
състояние, в което е било практически невъзможно да се свърже с
асистиращата компания, той е длъжен да се свърже с нея или със
застрахователя на посочените в застрахователната полица телефони, лично
или чрез трето лице, в срок от 24 часа от момента, в който състоянието му
позволи, но във всички случаи преди напускане на лечебното заведение. В
случай, че състоянието му е позволявало и застрахованият не изпълни това си
задължение и сам избере лечебно заведение или лекар, застрахователят
покрива медицински разноски за лечение в лимит до 50 евро. На 08.08.2023 г.
ответникът превел на ищеца сумата от 97,79 лева, представляващи левовата
равностойността на 50 евро, които ищецът приспаднал от размера на
настоящата искова претенция. Ищецът посочва, че намира отказът на
ответника да изплати дължимото му се застрахователно обезщетение по повод
осъществилия се покрит застрахователен риск за незаконосъобразен,
недобросъвестен и противоречащ на добрите нрави. Счита, че е очевидно, че в
случая са били налице обективни обстоятелства, свързани с тежкото,
животозастрашаващо състояние на здравето му, наложили спешния му прием
в лечебно заведение и извършването на животоспасяваща хирургична
операция - обстоятелства, които обективно са го възпрепятствали да
информирам застрахователя в 24-часовия срок, считано от настъпването на
застрахователното събитие. Поддържа, че така определения в общите условия
24- часов срок за съобщаване е в противоречие с повелителната норма на чл.
403, ал. 2 КЗ, уреждаща минимален срок за уведомяване не по-кратък от три
работни дни от узнаването, поради което съответната клауза от общите
условия, на която се е позовал ответника се явява нищожна на основание чл.
26, ал. 1 ЗЗД. Поради това, като противоречаща на императива на чл. 403, ал. 2
ЗЗД и на основание чл. 26, ал. 4 ЗЗД същата следва да бъде заместена от
новелата на чл. 403, ал. 1 КЗ, уреждаща общ срок за уведомяване от седем
работни дни, считано от узнаване за настъпилото застрахователно събитие.
Ищецът поддържа, че надлежно е изпълнил задължението си, предвидено в
3
общите условия на договора, като уведомил ответника чрез свой представил в
24 - часов срок веднага щом състоянието му позволявало да стори това - при
изписването от лечебното заведение, но преди да го напусна и при всяко
положение в рамките на седемдневния срок по чл. 403, ал. 1 КЗ. Впоследствие
ищецът продължил да посещава болницата с цел изваждане на конците от
хирургичния разрез и за контролни прегледи. Претендира разноски.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в законоустановения
срок, с който оспорва предявените искове изцяло, както по основание, така и
по размер. Твърди, че във връзка със застрахователно събитие от 29.11.2022 г.,
настъпило на остров П., К. Т., при ЗК „.....” АД по претенция на ищеца е
образувана застрахователна преписка - щета № 0000- 1801 -02-22-
Т366/05.06.2023 г. за изплащане на застрахователното обезщетение по
застрахователна полица № 1801221000133081/20.09.2022г. със срок на
действие от 18.10.2022 до 25.06.2023. Ответникът поддържа, че съгласно
раздел IX. Действия на застрахования при настъпване на застрахователно
събитие, изплащане на застрахователни обезщетения и суми, т. 48 от Общите
условия, неразделна част от сключения с В. П. П. застрахователен договор,
при настъпване на застрахователно събитие застрахованият, лично или чрез
свой представител, е длъжен незабавно (до 24 часа) да се свърже с асистанс
компанията или застрахователя на посочените в застрахователната полица
телефони и да предостави номера на застрахователната полица, трите си
имена, ЕГН, срок на действие на застрахователната полица,
местонахождението и подробна информация за събитието. В случай, че
застрахованият е приет в лечебно заведение в състояние, в което е било
практически невъзможно да се свърже с асистиращата компания,
застрахователят е предвидил допълнителен срок, съгласно който
застрахованият е длъжен да се свърже с асистанс компанията или
застрахователя на посочените в застрахователната полица телефони, лично
или чрез трето лице, в срок до 24 часа от момента, в който състоянието му
позволи, но във всички случаи преди напускане на медицинското заведение (т.
50). По отношение на твърденията на ищеца, че на 28.11.2022г. за започнали
болките му, а на 29.11.2022г. е постъпил в болница “...”, където му е направен
скенер на коремна област и лабораторни изследвания, поддържа, че от
представеният документ за престой в болницата - медицински сертификат, се
вижда, че лекарят е записал като диагноза за състоянието му „остра
необичайна болка”, приложено му е медикаментозно лечение и му е било
препоръчано да не ходи на работа 4 дни (от 29.11.2029 до 02.12.2022). Никъде
не било споменато, че ищецът има нуждата от операция. Относно твърденията
на ищеца, че му е била обяснена необходимостта от спешна операция, защото
състоянието му е животозастрашаващо, както и че е бил осведомен относно
стойността на операцията, в следствие на което е отказал да бъде лекуван в
нея, ответникът поддържа, че тези обстоятелствата показват, че ищеца е бил в
адекватно състояние, можел е да размишлява и да взема решения относно
здравето си, както и съзнателно е отказал лечението в първата болница. Освен
това, ищеца е бил придружен от негов приятел - Г. К., българин, който е можел
да му съдейства, за да уведоми съответната асистанс компания, за да бъде
4
насочен към подходящо лечебно заведение. Поради това счита, че ищецът В.
П. е бил в състояние, позволяващо му да се свърже с асистанс компанията или
застрахователя, като също така и третото лице - Г. К., е можел да се свърже с
асистанс компанията или застрахователя в срок, но нито един от двамата не го
е направил. В този смисъл поддържа, че застрахованото лице е
възпрепятствато изпълнението на задължението на застрахователя чрез
съответната асистанс компания да осигури на застрахования, да избере и да го
насочи към подходящо лечебно заведение или лекар, в зависимост от
здравословното му състояние, да осигури транспорт до лечебното заведение,
при необходимост и да заплати действително извършените разходи за
медицински прегледи, лечение, включително спешна дентална помощ,
закупени медикаменти и пр., както и разходите за евакуация на застрахования
в рамките на договорения лимит. По отношение на твърденията на ищеца, че
на 30.11.2022 г. е постъпил във второто болнично заведение „...”, където е
опериран в същия ден и след това е престоял в интензивно отделение две
денонощия, поддържа, че това означава, че на 03.12.2022 г., след преминаване
на животозастрашаващото състояние, В. П. е бил в състояние да се свърже с
асистанс компанията или застрахователя, като той отново не е изпълнил
задължението си по застраховката да се свърже с асистанс компанията или
застрахователя в срок от 24 часа от момента, в който състоянието му позволи,
защото асистанс компанията е уведомена едва на 05.12.2022г.. Имайки
предвид, че болките са започнали на 28.11.2023 г. ищецът е уведомил
застрахователя 8 дни след узнаването/настъпването на застрахователното
събитие. Съгласно т. 51 от раздел IX от общите услови, неразделна част от
сключения застрахователен договор, в случай, че застрахованият не изпълни
задължението си да се свърже с асистанс компанията в горепосочените
случаи, застрахователят има право да откаже да плати или частично да
признае за плащане всякакви разходи във връзка с настъпилото събитие и
оказаната помощ.”. Поради това, ЗК „.....” е упражнила правото си да откаже
заплащане по предявената претенция. Твърди, че ако В. П. беше изпълнили
задълженията си, съгласно Общите условия, неразделна част от
застрахователна полица № 1801221000133081/20.09.2022г., асистанс компания
е можела да осигури на застрахования, да избере и да го насочи към
подходящо лечебно заведение или лекар, в зависимост от здравословното му
състояние, да осигури транспорт до лечебното заведение при необходимост и
да заплати действително извършените разходи за медицински прегледи,
лечение, включително спешна дентална помощ, закупени медикаменти и пр.
още първият ден, без да се налага да се губи време в премествания от болница
в болница. В. П. е можел да получи веднага адекватна медицинска помощ, без
да бъде приеман в повече от една болница и без да се заплащат допълнителни
ненужни разходи, но той е възпрепятствал изпълнението на задължението на
застрахователя. Поради това, твърди, че са налице основание застрахователят
да откаже плащането на застрахователно обезщетение, тъй като е налице
неизпълнение на задължение по застрахователния договор, което е значително
с оглед интереса на застрахователя, тъй като с неизпълнението на
задължението си да уведоми застрахователя ищецът е създал съществени
5
пречки за застрахователя да осъществява дейността си. По отношение на
твърденията на ищеца, че Общите условия не са му предоставени и не е
запознат с тях, поддържа, че ищецът е декларирал, че е получил подписан от
представител на застрахователя екземпляр от Общите условия за застраховка
„Помощ при пътуване в чужбина”, запознал се с тях и заявил е, че ги
приемам” при сключване на застрахователна полица №
1801221000133081/20.09.2022 г., както и се е подписал. Поддържа, че ЗК „.....”
АД е изпълнила задължението си, като е изплатила обезщетение за
медицински разноски за лечение в размер на 50 евро. След изплащане на
посочената по-горе сума, ищеца не е отправял нова покана до ЗК „.....“ АД за
извършване на друго плащане по посочената застрахователна преписка, нито
до предявяване на иска, по какъвто и да е начин е обективирал, че не е
удовлетворен от извършеното плащане. От ищцовата страна извънсъдебно не
е заявено и възражение в смисъл, че възстановения размер не е съответен на
действително дължимия. Плащането е прието, без да са заявявани
възражнения, включително по отношение размера, в който са одобрени
предявените претенции, поради което исковите претенции по заявените главен
и аксецорен иск, са неоснователни. Твърди, че с извънпроцесуалното си
поведение дружеството не е дало повод за завеждане на настоящото
производство, поради което възразява срещу искането за присъждане на
разноски в тежест на ответника. Прави възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение. Претендира разноски.
Ответникът представя писмени доказателства, моли да му бъде издадено
съдебно удостоверение, което да му послужи пред Национална
здравноосигурителна каса, за да се сдобие с информация, дали ищецът е бил
хоспитализиран и каква диагноза му е била поставяна за периода от 2012 г. до
2023 г.
Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и
възраженията на страните, съдът намира за установена следната фактическа
обстановка:
Видно от Застрахователна полица № 1801221000133081/20.09.2022 г. /л.
7 – л. 8/ ищецът е сключил с ответното дружество застраховка „Помощ при
пътуване в чужбина“ на 20.09.2022 г.
Договорът има за предмет покритие на застрахователните рискове
"Медицински разноски и/или репатриране вследствие злополука или акутно
заболяване" с лимит на застрахователната сума в размер на 20 000 евро за
едно лице и "Разноски за спешно дентално лечение" с лимит на
застрахователната сума в размер на 350 евро за едно лице. Периодът на
застрахователното покритие включвал времето от 18.10.2022 г. до 25.06.2023 г.
На следващо място според представен доклад от ренгеново изследване
/стр. 18/ на 29.11.2022 г. иещцът е постъпил в болница в Тайланд и е
констатирано дифузно удебеляване на стената на жлъчния мехур заедно с
мултифокални неукрепващи /по-слабо укрепващи се участаци на жлъчния
мехур, неравности в стената на жлъчния мехур/ дефекти в стената на жлъчния
мехур, перихолецистична мастна тъкан/течност и няколко жлъчни камъни. От
представения документ не става ясно какво е наименованието на болницата, в
6
която е хоспоитализиран и изписан на 29.11.2022 г.
На 30.11.2022 г. е хоспитализиран в болница „...“ П. и е изписан на
05.12.2022 г. за лечение на камък в жлъчката, видно от представения доклад за
изписване /стр. 28/.
За извършената медицинска интервенция и съпътстващо болнично
лечение в Тайланд ищецът заплатил общата сума от 173 672 тайландски бата,
представляващи левовата равностойност на 8 879 лв. - цена за всички
предписани и проведени медицински изследвания, манипулации, процедури,
хирургична интервенция, видно от представения отчет за общите разходи за
лечение /стр. 21/ - болничен престой, лекарства и всякакви други разходи от
медицинско естество.
След това ищецът депозирал при ответното дружество писмена претенция за
обезщетение по процесната застраховка, респ. щета с вх. N° 5666/09.06.2023 г.
в размер от 173 672 тайландски бата /л. 10/.
С писмо, изх. № 6801/04.08.2023 г. /л. 11/ ищецът бил уведомен от
ответното дружество, че нямало основание за изплащане на сумата по
предявената от него претенция, тъй като не бил изпълнил задължението си да
уведоми асистиращата компания в рамките на двадесет и четири часа за
настъпилото застрахователно събитие, в резултат на което му заплатило само
сумата от 50 евро.
В хода на производството в процесуалното качество на свидетел е
разпитана сестрата на ищеца – Р. П. Т.. Същата твърди, че брат е бил
хоспитализиран първо на 29.11.2022 г. в болница в Тайланд заради остра болка
в подребрието и затруднено дишане. Там е прегледан и са му направени
лабораторни изследвания, вследствие са му казали, че трябва да бъде
опериран. Ищецът обаче е напуснал лечебното заведение, като причината за
това му решение била високите цени на болничното лечение. На 30.11.2022 г.
е бил приет отново за операция на жлъчката, но в друго болнично заведение, и
е изписан на 05.12.2022 г., като отбелязва, че не може да посочи
наименованието на болниците. Твърди още, че ищецът се е обадил на
05.12.2022 г., за да я помоли да се свърже със застрахователя, тъй като той
неуспешно е опитал от Т.. Подчертава се, че това се е случило преди да
напусне медицинското заведение и едва след като св. Т. му се е обадила, че е
успяла на осъществи контакт с ответното дружество, той е напуснал
клиниката. Съдът кредитира показанията на св. Т. досежно фактите, касаещи
постъпването на ищеца в две болници, неговата операция, че се е обадил, за
да се свърже тя с отвеното дружество, както и че впоследствие е уведомила
застрахователя за настъпилото застрахователно събитие, доколкото те се
подкрепят и от писмените доказателства по делото. Съдът не кредитира
показанията на свидетеля относно обстоятелствата, че ищецът е опитал, но не
е успял да се свърже с отвеното дружество на 05.12.2022 г., както и че е
напуснал медицинското заведение, едва след като св. Т. му е съобщила, че е
уведомила ответното дружество. Показанията на св. Т. в тази им част не се
подкрепят от други доказателства по делото. Представляват единствено
възприятия от разказаното от ищеца, който е и неин брат.
7
По делото е назначена и изготвена съдебно-медицинска експертиза въз
основа на представените медицински документи. В нея се посочва, че след
извършена операция и раздишване на пациената, той може да използва
мобилния си телефон. Вещото лице твърди, че ако състоянието на пациента е
било толкова тежко, той би бил приет без дискусии в първата болница, без
възможност да отказва лечение и на следващия ден да търси втора болница,
има клауза за операция по жизнени показания и никой не би си ползволил при
животозастрашаващо състояние на върне пациент, тъй като подлежи на
съдебно дело. Наред с това според експерта ишецът е бил в състояние да
взема решения относно собственото си здраве и живот, доколкото е отказал да
постъпи в първата болница и е потърсил помощ във втора.
Въз основа на така установените факти съдът намира следното от
правна страна:
Съдът констатира, че е сезиран с осъдителен иск по чл. 426, ал. 1 КЗ.
По делото са налице няколко спорни момента:
На първо място, ищецът твърди, че с договора не са му представени
пълните общи условия, където е упоменато, че трябва да уведоми
застрахователната компания в срок до 24 часа от настъпване на
застрахователното събитие. Това твърдение е ирелевантно, доколкото същият
е подписал застрахователната полица, в която изрично е посочено, че е е
получил подписан от представител на застрахователя екземпляр на Общите
условия на застраховка „Помощ при пътуване“, запознал се е с тях и заявява,
че ги приема.
На второ място, се прави възражение за нищожност на т. 48 и т. 50 от
раздел IX „Действия на застрахования при настъпване на застрахователно
събитие, изплащане на застрахователни обезщетения и суми“ /л. 116 – л. 121/.
Съгласно т. 48 при настъпване на застрахователно събитие застрхованият,
лично или чрез свой представител, е длъжен незабавно (до 24 часа) да се
свърже с Асистанс компанията или Застрахователя на посочените в
застрахователната полица телефони и да представи номера на
застрахователната полица, трите си имена, ЕГН, срок на действие на
застрахователната полица, местонахождението и подробна информация за
събитието. Според т. 50 в случая, че застрахованият е приет в лечебно
заведение в състояние, в което е било практически невъзможно да се свърже с
Асистиращата компания, застрахованият е длъжен да се свърже с Асистанс
компанията или Застрахователя на посочените в застрахователната полица
телефони лично или чрез трето лице в срок до 24 часа о момента, в който
състоянието му позволи, но във всички случаи преди напускане на лечебното
заведение. Ищецът твърди, че така разписани тези точки от общите условия
противоречат на чл. 403, ал. 1 и ал. 2 КЗ, тъй като там срокът за уведомяване
на застрахователя е 7 работни дни от узнаването, като не може да бъде
уговорен срок по-малък от три работни дни от узнаването. Съдът счита, че
това твърдение също се явява неоснователно, доколкото чл. 403 КЗ се намира
в глава тридесет и девета „Имуществено застраховане“, а застраховата,
предмет на настоящото производство, е „Помощ при пътуване“, която от своя
8
страна, е регламентирана в глава четиридесета „Отделни класове застраховки
срещу вреди“, раздел III, от което може да се направи единственият верен
извод, че срокът по чл. 403 КЗ не се отнася до застраховките „Помощ при
пътуване“, а единствено до имуществените застраховки.
На последно място, основният спор по делото е кога ищецът е бил в
състояние да уведоми застрахователя за настъпилото застрахователно
събитие. Съгласно назначената е приета по делото съдебно-медицинска
експертиза ищецът е бил в състояние да уведоми застрахователя за
състоянието си както след като е напуснал първата болница, в която е бил,
така и след като са премахнати всички вентилационни системи, докато е бил в
реанимация. Съдът намира, че заключението трябва да бъде кредитирано като
обективно и компетентно изготвено на базата на наличната по делото
документация. Колкото до възраженията на ищеца, че същото не следва да
бъде приемано, тъй като не е направен личен преглед от вещото лице, то се
явява ирелевантно. Така е, защото от значение е какво е било състоянието на
ищеца към момента на операцията, а не към настоящия момент. Дори и да
беше извършен преглед, от него не би могло да се направи заключение дали в
периода 30.11.2022 г. – 05.12.2022 г. ищецът е бил в състояние да уведоми
застрахователя за застрахователното събитие. В заявление от 11.03.2024 г.
процесуалният представител на ищеца твърди, че всички лични вещи на
ищеца са били върнати едва на 05.12.2022 г., въпреки че е бил в интензивно
отделение само две денонощия, респ. обективно не е имaл възможност да се
свърже със Застрахователя по-рано. Тези твърдения остават недоказани по
делото, тъй като те се базират единствено на твърдения, изложени в исковата
молба. Действително същите факти се възпроизвеждат и от св. Росица Т.,
доколкото обаче тя не ги е възприела пряко, а е узнала за тях от ищеца, който е
и неин брат, съдът не ги кредитира в тази им част. По същите съображения
недоказано остава и обстоятелството, че ищецът се е опитал безуспешно да се
свърже със Застрахователя на 05.12.2022 г. и едва след като св. Т. му е
съобщила, че тя е успяла да се свърже, той е напуснал болничното заведение.
Поради всички гореизложени обстоятелства, съдът намира, че искът
трябва да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен.
По разноските:
Предвид изхода от делото, разноски се дължат единствено на ответната
страна, съобразно представения списък – 655 лв. (500 лева депозит за СМЕ;
150 лева за юрисконсултско възнаграждение съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК, чл. 78,
ал. 8 ГПК, чл. 37 ЗП и чл. 25, ал. 1 НЗПП) и 5 лв. държавна такса за съдебно
удостоверение.
Така мотивиран, съдът
Решението е изготвено в срок от година от последното открито по
делото съдебно заседание поради състояние на високо рискова бременност
на съдията докладчик.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 182 състав,
РЕШИ:
9
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователен предявения от В. П. П., ЕГН:
**********, иск с правна квалификация чл. 426, ал. 1, по отношение на ЗК
„.....“ АД, ЕИК: ..., адрес: С., бул. ..., за това, че ЗК „.....“ АД, ЕИК: ..., адрес: С.,
бул. ..., трябва да заплати на В. П. П., ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ж.к. ...,
сумата от 172 441 тайландски бата в левовата им равностойност, възлизаща на
сумата от 8781 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на завеждане на исковата молба.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК В. П. П., ЕГН: **********, с
адрес: гр. С., ж.к. ..., да заплати на ЗК „.....“ АД, ЕИК: ..., адрес: С., бул. ...,
сумата от 655 лева (шестстотин петдесет и пет лева) – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване – с въззивна жалба пред Софийския
градски съд в двуседмичен срок от получаване на препис от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10