Решение по дело №432/2024 на Административен съд - Кюстендил

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН във вр.с чл.208 и сл. от АПК.

Делото е образувано по жалби на П. А. С. от [населено място], [улица], вх.В, ет.1, ап.1, съдебен адрес [населено място], [улица], ет.2 срещу решение №4/08.01.2024г. на ДРС и решение №89/19.04.2024г. за изменение на първоначалното решение в частта за разноските, постановени по АНД №983/2023г. В жалбите се сочат доводи за незаконосъобразност, представляващи касационни основания за отмяна по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Иска се отмяната им и постановяване на нов съдебен акт, с който да се отмени НП и да се присъдят поисканите разноски. Претендират се разноски и в настоящото производство.

Ответникът чрез пълномощника в писмена молба развива съображения за неоснователност на касационните жалби и моли решенията на районния съд да бъдат оставени в сила като законосъобразни. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на касатора.

Заключението на прокурора от ОП Кюстендил е за неоснователност на касационните жалби и правилност на въззивните решения.

Предмет на касационно оспорване е решение на КРС №4/08.01.2024г., постановено по АНД №983/2023г., с което е изменено НП №23-1139-001859/16.08.2023г. на началник сектор ПП Кюстендил. П. А. С. от [населено място] е санкциониран на основание чл.182, ал.5 във вр.с ал.1, т.5 от ЗДвП, като са му наложени административни наказания за системно извършено нарушение - „глоба“ в размер [рег. номер]. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Районният съд е изменил НП, като е формирал извод за доказаност на административното нарушение от обективна и субективна страна по основания състав и недоказаност на нарушението относно квалифициращия признак „системност“.

Предмет на касационно оспорване е и решение на КРС №89/19.04.2024г., постановено по АНД №983/2023г., с което е оставено без уважение искането на касатора за изменение на решение №4/08.01.2024г. в частта за разноските. Формиран е извод, че доколкото съдът е приел за доказано извършването на нарушението, а е отменил НП в частта на признака „системност“, то не се следват разноски на жалбоподателя.

Касационните жалби са допустими – подадени са от процесуално легитимен субект на касационно оспорване, срещу съдебни актове, подлежащи на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК.

В пределите на служебната проверка по чл.218, ал.2 от АПК не се установяват основания за нищожност и недопустимост на оспорените решения на КРС.

Производството пред въззивния съд е инициирано по жалба на П. А. С. от [населено място] срещу НП №23-1139-001859/16.08.2023г. на началник сектор ПП Кюстендил. Прието от фактическа страна е, че на 18.07.2022г. в 20.47ч. в [населено място], обл.Кюстендил, по ВП ІІ-62, км4+730 в посока [населено място], нарушителят е управлявал лек автомобил с рег.№[рег. номер], като при ограничение на скоростта за населено място от 50 км/ч се е движел с 91 км/ч /приспаднат толеранс в полза на водача от 3%/. За нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП е издаден АУАН №132245/06.04.2023г., а въз основа на него – процесното НП.

Нарушението е установено с автоматизирано техническо средство SITRAFFICLUNX ERS 400, като е изготвена снимка. Представени във въззивното производство са доказателства за собствеността на МПС-то, за неговия ползвател, декларации по чл.189, ал.5 от ЗДвП, доказателства за годността на техническото средство. Не са ангажирани доказателства, обосноваващи системността на нарушението.

Събраните писмени доказателства КАС намира за достатъчни, обективни и безпротиворечиви, необорени от други такива, за да обосноват извод за извършено административно нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП от обективна страна. По арг. от чл.189, ал.4 от ЗДвП и доколкото за нарушение, извършено в условията на системност е предвидено наказание лишаване от право да се управлява МПС, правилно АНО е издал НП. Безспорно в случая противоправното деяние е установено с АТСС – чрез клип, изведен от паметта на АТСС. Той /снимков материал/ доказва мястото и времето на извършване на нарушението – път ІІ-62, [населено място], км 4+730, както и измерената скорост – 94 км/ч, а наказуемата 91 км/ч след приспаднат толеранс от 3% /клипът се явява годно веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес, доколкото е направен от изправно АТСС - срав. у-ние за одобрен тип средство за измерване/.

Нарушението се явява доказано и от субективна страна. Съгласно чл.188, ал.1 от ЗДвП собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Видно от справка и от СРМПС част І собственик на МПС-то е касатора, а А. С. е ползвател. От последния е подадена декларация по чл.188 от ЗДвП, в която е посочил за водач на автомобила касатора, както и самия касатор е подал декларация на 06.03.2023г., в която декларира това обстоятелство. На по-късен етап – 12.05.2023г., П. С. подава възражение с приложени пълномощно и копие на паспорти, в което сочи, че автомобила е даден по пълномощие да се управлява от две лица – чужденци, които на 18.07.2022г. са управлявали същия. След анализ на събраните доказателства касационната инстанция приема за доказано, че субект на нарушението е П. С.. При конкуренция на частни писмени документи, каквито в настоящия случай са декларацията от 06.03.2023г. на касатора и възражението на същия от 12.05.2023г., КАС кредитира като годно доказателство декларацията, тъй като тя удостоверява неизгодни за декларатора факти, а именно управлението на автомобила на 18.07.2022г. Представените пълномощно и справка за влизане в страната на двете лица – чужденци на 18.07.2022г., не обосновават по категоричен и несъмнен начин твърдението на касатора, че МПС-то е управлявано от тях.

Правилно, в съответствие с доказателствения материал по делото, районният съд е приел че системността на административното нарушение не е доказана. Ангажираното писмено доказателство от АНО като част от административната преписка – справка за връчени НП и ЕФ, не е достатъчно само по себе си, за да обоснове правилност на извода за влезли в сила три ЕФ. Констатациите в справката не са подкрепени с годни доказателства, установяващи по безспорен начин наличието на процесните фишове, датата на връчването им и влизането им в сила. Съответни на събраните доказателства и законовите норми са изводите в оспореното решение за неправилна [жк], ал.5 от ЗДвП. В този смисъл законосъобразно районният съд е изменил НП, налагайки наказанието предвидено в чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП – глоба в размер на 600 лв. Решението ще бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

С оспореното решение №89/19.04.2024г. районният съд е оставил без уважение искането на жалбоподателя за изменение на решението по АНД №983/2023г. в частта за разноските. КАС намира същото за неправилно, по следните съображения: Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. В последния обаче липсва изрична уредба за определяне размера на разноските при частично уважаване или отхвърляне на оспорването. В този смисъл по препращане от чл.144 от АПК се прилага чл.78 от ГПК, регламентиращ принципа за присъждане на разноски съразмерно уважената/отхвърлената част от иска. Изхождайки от размера на претендираното адвокатско възнаграждение през въззивната инстанция – 540 лв., уважената част от оспорването – намаляване на наказанието „глоба“ от 1200 лв. на 600 лв. и отмяната на наказанието „лишаване от правоуправление“ касационният съд счита, че дължимите разноски от ответника са 405 лв. В този смисъл решението на КРС ще бъде отменено и вместо него постановено ново, с което ОДМВР – Кюстендил ще бъде осъдена да заплати на жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 405 лв.

Разноски на касатора в касационното производство не се дължат, тъй като представеното пълномощно удостоверява такива, направени единствено във връзка с оспорване на решение №4/08.01.2024г. на КРС, жалбата срещу което е отхвърлена. Съдът ще присъди разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв. на ответната страна, с оглед изхода от спора по отношение на решение №4/08.01.2024г. на КРС.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 и чл.222, ал.1 от АПК, Административният съд

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В С. решение №4/08.01.2024г. на Кюстендилския районен съд, постановено по АНД №983/2023г.

ОТМЕНЯ решение №89/19.04.2024г. на Кюстендилския районен съд, постановено по АНД №983/2023г. и вместо него постановява:

ОСЪЖДА ОДМВР – Кюстендил с адрес [населено място], [улица]да заплати на П. А. С. от [населено място], [улица], вх.В, ет.1, ап.1 съдебни разноски за въззивното производство в размер на 405 лв. /четиристотин и пет/.

ОСЪЖДА П. А. С. от [населено място], [улица], вх.В, ет.1, ап.1 да заплати на ОДМВР – Кюстендил с адрес [населено място], [улица]юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 80 лв. /осемдесет/.

Решението е окончателно.