Р Е Ш Е Н И Е

 

           № 8                                                                   21.03.2019 г.                                  гр.Ямбол

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Ямболският окръжен съд                                                           І-ви        наказателен състав

На  23 януари                                                                                                         2019 година

В публично заседание в следния състав:

 

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д.Фарфарова

                               ЧЛЕНОВЕ:       П.Жекова

                                                         Ив.И.Секретар Ив.Златева

Прокурор Е.Гоцев

Като разгледа докладваното  от съд.Фарфарова

ВНАХД №381 по описа на  ЯОС за 2018 година

За да се произнесе взе предвид следното:

 

   С Решение  №263/12.10.2018 г. постановена по НАХД № 175/2018 г.  ЕРС е признал Г.Н.Н.   за виновен в това, че на *****г. около 13.35 часа в района на кръстовището на път ***с път ******в посока от гр.Ямбол към ГКПП Лесово управлявал МПС - лек автомобил марка "******" модел "****" с рег.№ ******, в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане на свидетелство за управление на МПС наложена със ЗППАМ №*********от *******г. на Началника на сектор ПП към ОД на МВР Сливен, в сила от *******г.- престъпление по чл.343в ал.3 вр. с ал.1 от НК, поради което и на основание чл.78а от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание глоба в размер на 1000 лева.

Недоволен от така постановеното решение е останал обв.Г.Н. и го е обжалвал като недоказано и неправилно. Жалбата е бланкетна и в нея не се излагат съображения в подкрепа на твърденията. Иска се признаване на въззивника Н. за невиновен и оправдаването му от въззивната инстанция.

В съдебно заседание  въззивника Н. участва чрез редовно упълномощен защитник.Поддържа жалбата си на основанията изложени в същата и с направените искания. Излага съображения за недоказаност по несъмнен начин на обвинението. Оспорва приемането на гласните доказателства - показанията на разпитаните свид.Я.и И.излагайки съображения за професионална свързаност и заинтересованост, както и възможността им да възприемат обстоятелството от задна лява или предна лява врата на автомобила е слязъл въззивника от процесния автомобил. Прави искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно и необосновано от въззивния съд и постановяване на такова, с което да бъде признат за невиновен и оправдан.

Участващия по делото прокурор  излага съображения за  законосъобразност и обоснованост на  обжалвания съдебен акт, както и за потвърждаването му.

Съдът след цялостна проверка на доказателствата по делото,становищата на страните и атакувания съдебен акт в съответствие  с правомощията си по чл.313 и сл. от НПК намира следното:

Жалбата е процесуално допустима като подадена в срок  и от лице имащо право а и интерес от това. РазгледА.по същество се явява  неоснователна  по следните съображения:

Въззивния съд намира, че ЕРС е постановил решението си, след анализ на  събраните по   делото  доказателства, като е обсъдил същите поотделно  и в тяхната съвкупност и правилно е изяснил фактическите обстоятелства по осъществяване на деянието. На базата на анализ на правилно установените фактически обстоятелства решаващият съд е направил и обосновани и законосъобразни правни изводи за осъществяване от обективна и субективна стрА.от  въззивника Н. на престъпния състав на чл.343 в ал.3 вр. с ал.1 от НК, освободил го е от наказателна отговорност на осн. чл.78 а от НК  и  му   е  наложил справедливо по вид и размер административно наказание, а именно глоба в размер на 1000 лв.

Безспорно установено от доказателствата по делото е, че със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №*********от *******г. на Началника на Сектор "Пътна полиция" към ОД МВР С.на осн. чл.171 ал.1 б."б" от ЗДП е постановено временно отнемане на СУМПС на Г.Н. до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Заповедта е била връчена на Н. на 31.01.2017 г., не е била обжалвА.и към *****г. е била влязла в сила. СУМПС на Н. е било иззето на *******г. със съставянето на АУАН №00143/*******г. за нарушаване на правилата на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДП.

На *****г. въззивника Н. и свид.А.Н.- негова майка предприели пътуване от гр.С.с лек автомобил марка "******" модел "****" с рег.№****** и около 13.35 часа се намирали на територията на Община Елхово, на път ***с посока на движение от гр.Ямбол към ГКПП Лесово, като движението на автомобила било спряно на пътна отбивка разположена на път ***в близост до и преди кръстовището на път ***с път I****** По същото време на кръстовището се намирали свид.И.и Я.- служители на РУ на МВР Елхово изпълнявайки служебните си задължения за извършване на МПС движещи се по път ***. Двамата свидетели забелязали спиращия на пътната отбивка автомобил, в който били свид.Н.и въззивника Н., както и, че след спирането на автомобила от предна лява врата, където е мястото на водача на автомобила на слязъл млад мъж, който заобиколил автомобила отзад  и седнал на пасажерското място отпред в дясно. Въпреки, че свид.И.и Я.към този момент извършвали проверка на водача на друг автомобил свид.И.наблюдавал и действията на пътуващите в спрелия на пътната отбивка лек автомобил. След около пет минути, без никой друг да излиза от автомобила той бил приведен отново в движение, предприемайки такова по първоначалната си посока по път ***. На около 100 метра след отбивката автомобила бил спрян за проверка от свид.И.на кръстовището на път ***с път I****** Към този момент автомобила се управлявал от свид.Н., като на първа дясна седалка до водача седял млад мъж - свид.Н.. От водача на автомобила към този момент проверяващите поискали документи за управление на МПС и такива на автомобила. Тъй като свид.И.и Я.ясно видели как от мястото на водача излиза млад мъж непосредствено след спирането на автомобила преди това на пътната отбивка и виждайки при спирането му за проверка, че водача е жена, а единствения друг пътник в него е млад мъж заподозрели, че е била предприета смяна на водачите и поискали и документ за самоличност за проверка и от въззивника Н., при което свид.Н.предоставила исканите от нея документи, а въззивника Н. документ за самоличност. Свид.И.извършил проверка първо за свид.Н., а след това и за въззивника Н. с работната станция за отдалечен достъп, при което установил, че няколко дни по-рано е било отнето със ЗППАМ СУМПС на въззивника Н.. След извършването на справката свид.И.поканил въззивника Н. да отиде до служебния автомобил при което го попитал защо са извършили смяната на водачите. Към този момент в разговора се намесила свид.Н.като посочила местоработата си и тази на съпруга си, това, че са държавни служители, като попитала какво може да се направи. При това свид.И.отговорил, че след като знае, че сина и няма СУМПС не е трябвало да му предоставя управлението на автомобила. На въпрос на свид.И.към въззивника Н. защо управлява МПС при отнето СУМПС, въззивника заявил, че това няма да се повтори. След установяване на нарушенията по ЗДП свид.И.съставил АУАН №90/*****г. за нарушения по чл.102 и чл.147 ал.1 от ЗДП за това, че е предоставила управлението на МПС на въззивника Н. - неправоспособен водач, лишен по административен ред от правото да управлява МПС със ЗППАМ и управляваното МПС не е преминало задължителен ГТП на свид.А.Н.и АУАН №91/*****г. на въззивника Н. за нарушение на чл.150 от ЗДП - за това, че на около 100 метра преди кръстовището на път ***с път ******по посока от гр.Ямбол  за ГКПП Лесово управлявал МПС след като е лишен по административен ред със ЗППАМ на 31.01.2017 г. от това право. Така съставените АУАН били предявени и връчени на  свид.Н.и въззивника Н., които отказали да подпишат съставения срещу всеки от тях, като  въззивника Н.  вписал възражение в акта, а именно, че не е управлявал автомобила, бил е на задна седалка и се е преместил на пасажерска седалка в дясно.

От справка за съдимост рег.№*******г. се установява, че въззивника Г.Н.Н. не е осъждан.

Приетите за установени фактически обстоятелства както правилно е посочил и решаващият съд се установяват по категоричен начин от събраните по делото гласни и писмени доказателства, а именно АУАН №91/*****г. против Г.Н., АУАН № 00143/*******г., Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №*********/*******г. спрямо Г.Н., НП № **********г. против Г.Н., писмо изх.№1********** г. на Директора на ОПУ Ямбол, АУАН №90/*****г. и НП №**********г. против А.Н., а и показанията на свид.И.и Я., които са вътрешно непротиворечиви, съответни едни спрямо други по отношение на съставомерните обстоятелства, а и с писмените доказателства по делото.

Безспорно правилно от правна страна първоинстанционния съд е приел , че е налице осъществяване от обективна стрА.на престъпния състав на чл.343 в ал.3 вр. с ал.1 от НК. С факта на управление на МПС в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка - такава наложена му със ЗППАМ №17-0804-000053/*******г. въззивника Н. е осъществил състава  на визираното престъпно деяние. Правилно решаващият съд е приел, че въззивника е осъществил деянието  и от субективна страна, тъй като е съзнавал, че предприема управление на МПС в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка, съзнавал е обществената опасност на деянието и е искал настъпването на общественоопасните последици.

Настоящия състав на въззивния съд счита, че  правилно и обосновано решаващият съд е  установил, че  по отношение на въззивника Н.  са налице материално правните предпоставки на чл.78 а от НК, освободил го е от наказателна отговорност  и му е наложил административно наказание глоба в размер на 1000 лв. Въззивника Н. не е осъждан  за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност  по реда на глава VІІІ раздел ІV от НК, за осъщественото от него деяние е предвидено в закона  наказание лишаване от свобода в размер до три години   и от същото не са настъпили имуществени  вреди. При определяне на размера на определеното  административно наказание глоба безспорно правилно решаващият съд е взел предвид   както степента на обществена опасност на осъщественото деяние, така и сравнително ниската такава на личността му предвид младата възраст, чистото съдебно минало, липсата на данни за други противообществени прояви, а и обстоятелството, че е безработен. За това и правилно и обосновано  съда е определил  по размер наложеното административно наказание глоба  на въззивника на минимума предвиден в текста, в размера му от 1 000 лв. , в какъвто размер същото се явява  и справедливо.

Настоящия състав на въззивния съд намира, че не могат да се споделят доводите  на въззивника Н. за необосновано кредитиране на показанията на свид.И.и Я.и некредитирането на тези на свид.Н.в частта им относно управлението на МПС от страна въззивника Н. към инкриминирания момент. За да кредитира показанията на свид.И.и Я.съда в съответствие с разпоредбата на чл.305 ал.3 от НПК е изложил пространни конкретни съображения за това, които се споделят изцяло от настоящия състав на въззивния съд, поради което намира за ненужно да ги приповтаря в пълнота. Както правилно е посочил решаващия съд показанията на двамата свидетели - И.и Я.са вътрешно непротиворечиви, съответни едни спрямо други по отношение на съставомерните обстоятелства, а и с писмените доказателства по делото. Същевременно правилен е и направения от първоинстанционния съд извод за изолираност на показанията на свид.Н., а и заинтересоваността и от изхода на делото предвид близката родствена връзка с въззиваемия. Настоящия състав на въззивния съд намира, че не могат да се споделят и доводите на въззивника за заинтересованост на свид.Я.и И.предвид колегиалните им отношения. Касае се за депозиране на показания за обстоятелства станали известни на тези свидетели  при изпълнение на служебните им задължения, при липсата на каквато и да било данни за заинтересованост от изхода на делото, а и при съответствие на поканията им с всички останали доказателства по делото.

По изложените съображения  и на осн. чл.338 от НПК  ЯОС

 

 

Р      Е      Ш      И      :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение №263/12.10.2018 г. постановена по НАХД №175/2018 г. по описа на ЕРС.

Решението не  подлежи на обжалване и протестиране.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: 1.                            2.