№ 46
гр. София , 20.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ в закрито заседание
на двадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Анелия Цанова
Членове:Христо Лазаров
Николай Метанов
като разгледа докладваното от Анелия Цанова Въззивно частно гражданско
дело № 20201000502869 по описа за 2020 година
Производството е по чл.463, ал.2 ГПК.
Образувано е по жалба на Г. М. Ц. и Е. П. Ц. срещу решение № 1811 от 05.03.2020 г.
на СГС, ГО, ІІІ „в“ състав, постановено по ч. гр.д. № 14315/19г., с което е оставена без
уважение жалбата им срещу разпределението по изп. дело № 2016 ********** по описа на
ЧСИ Н. П. по чл.460 ГПК, обективирано в протокол от 04.10.2019г. Твърдят, че съдът се е
произнесъл без изп. дело да му е било изпратено от съдия изпълнителя в оригинал, без да се
произнесе по искането им за гледане на делото в открито съд. заседание, без да допусне
исканата съдебно- икономическа експертиза, без да се произнесе по доказателственото им
за връчване на мотивите на ЧСИ, както и на възраженията на др. страни, както и без от
решението да става ясно как съдът е проверил размера на вземането на „Юробанк България“
АД към 04.10.19г., какви суми са постъпили по изп. дело и как са разпределени от ЧСИ,
какви суми са определени от ЧСИ за разноски по изп. дело, с кои актове, колко от тях са
заплатени и колко не към 041019г., какъв е размерът на държавната такса по т.26 ТТРЗЧСИ.
Прави док. искания. Иска се съдът да отмени обжалваното решение и делото бъде върнато за
разглеждане от друг състав с изрично указание за представяне на изп. дело в оригинал „или
алтернативно да бъде отменено и върнато на ЧСИ за изготвяне на ново разпределение.
По делото са постъпили писмени отговори от НАП и от „Юробанк България“ АД, с
които се оспорва жалбата и се иска съдът да потвърди обжалваното решение.
САС, ТО, след като се запозна с данните по делото и доводите на частният
1
жалбоподател, намира следното:
Частната жалба е допустима, като подадена в процесуално- преклузивния срок по
чл.275, ал.1 от ГПК, срещу валиден и допустим съдебен акт.
Разгледана по същество, частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Процесното изпълнително дело №20168470400463 по описа на ЧСИ Н. П., с рег.
№847 при КЧСИ, с район на действие СГС, е образувано на 25.10.2016 г. по молба на
„Юробанк България”АД въз основа на изпълнителен лист, издаден на 11.10.2016г. по гр.д.
№ 55368/16г. по описа на CPC, I ГО, 24 състав, по който при условията на солидарност
длъжниците - Г. М. Ц. и Е. П. Ц., са осъдени да заплатят на „Юробанк България”АД
посочените в листа суми. С молба вх.рег. № 03075/21.08.2019 г. Р. Т. П. е направила искане
на основание чл.456, ал.2 от ГПК за присъединяване като взискател по изпълнителното дело
за суми по изпълнителен лист от 14.08.2019г., издаден по ч.гр.д. № 12846/19г. по описан на
PC-Варна. С разпореждане от 21.08.2019г. съдебният изпълнител на основание чл.456 от
ГПК е конституирал като взискател по делото Р. Т. П., като е разпоредил да се връчат
покани за доброволно изпълнение на длъжниците. Във връзка с проведената публична
продан, насрочена от 27.07.2019г. до 27.08.2019г., на 28.08.19г. са съставени два протокола
за обявяване на купувач, съответно на апартамент № БЗ, находящ се в жилищна сграда в
гр.***, ул.”***” №7, ет.3, вх. ,Б”, и на магазин №3, находящ се в жилищна сграда в гр.***,
ул.”***” №7, като за купувач и на двата имота е обявен присъединеният взискател - Р. Т. П.,
подала единствените наддавателни предложения за цена, която надвишава началната цена,
посочена в обявленията за насрочване на публичната продан, общо за сумата от 177450 лв., а
именно: 151150 лв. за апартамент №3 и 26300 лв. за магазин №3. На основание чл.495 от
ГПК е насрочено разпределение за определяне на съразмерните части за изплащане от
страна на купувача- взискател на останалите взискатели по делото- „Юробанк България“
АД, ТД- НАП, гр.София и Столична община, Дирекция „ПАМДТ“, район „Слатина“, за
което страните и присъединените взискатели са уведомени с призовки за предявяване на
разпределение за датата на предявяване на разпределението. На 04.10.2019г. съд.
изпълнител е изготвил протокол за разпределение по чл.495 от ГПК на сумата от 177 450
лв., на която е продадено имущество на длъжниците на проведена публична продан, по
която присъединеният взискател - Р. Т. П. е обявена за купувач. В процесния протокол за
извършено разпределение на суми от продажба на публична продан на недвижими имоти по
процесното изпълнително дело, частният съдебен изпълнител изрично и подробно е посочил
как се удовлетворяват вземанията в поредността по чл.136 от ЗЗД.
С обжалваното решение, СГС, І ГО, ІІІ „в“ състав е оставил без уважение подадената
жалба, като неоснователна.
Обжалваното решение е правилно.
Както е посочено и в обжалваното решение, разпределението е акт на съдебния
изпълнител, с който той определя кои вземания подлежат на удовлетворяване, какъв е редът
за удовлетворяването им и каква сума се полага за пълно или частично изплащане на всяко
едно от тези вземания.
Жалбата срещу разпределението може да се основава само на доводи за погрешна
преценка на съдебния изпълнител относно кръга на взискателите, размера на предявените от
тях вземания и съответните им привилегии. Други оплаквания за допуснати нарушения в
2
принудителното изпълнение са извън предмета на съдебния контрол във връзка с
извършено разпределение.
В случая на основание чл.495 във вр. чл.460 ГПИ е извършено разпределение, тъй
като изпълнението е било насочено по отношение на недвижими имота: апартамент и
магазин, за купувач на които е обявен присъединения взискател Р. Т. П.. Касае се за
извършено разпределение преди внасяне на продажната цена, при изготвянето на което
разпределение, настоящият съдебен състав счита, че съдебният изпълнител е спазил
разпоредбите на чл.136 ЗЗД, като е зачел предвидения от закона ред за удоволетворяване на
кредиторите, съгласно реда на привилегиите.
Неоснователен е доводът на жалбоподателите за неправилност на обжалваното
решение, постановено при непредставяне на изп. дело в оригинал. В изпълнение на изрично
дадените от настоящата съдебна инстанция указания, ЧСИ Н.П. е представил по делото
заверено от него копие на изп. дело, които официално заверен негов препис има същата
доказателствена сила като оригинала му. В закона не съществува изискване за представяне
на оригинала на изп. дело, което дело е и висящо.
Неоснователен е и доводът на жалобподателите, че отказвайки да допусне исканата
съдебно- икономическа експертиза, съдът е допуснал съществено процесуално нарушение,
при който отказ не ставало ясно, как съдебният изпълнител е проверил какъв е размерът на
вземането на „Юробанк България“ АД, какви суми са постъпили по изп. дело и как са
разпределени, какви суми са определени за разноски по изп. дело, с кои актове и кои са
изплатени, както и какъв е размерът на дължимата такса по т.26 ТТРЗЧСИ. В настоящото
производство съдът не може да пререшава въпроса за размера на дълга, който вече е
установен с изпълнителен титул за вземането, въз основа на който е образувано настоящото
изп. дело, като данни за размера на постъпилите по изп. дело суми /каквито плащания дори
не се твърдят/ и как те са разпределени от съд. изпълнител, какви са определените от него
суми за разноски и кои от тях са изплатени, се съдържат в самото изп. дело, като за
определяне размера на таксата по т.26 ТТРЗЧСИ не са необходими специални знания.
Следва да се отбележи и че оплакването е общо и не визира конкретни нарушения, като не
става ясно по какъв друг начин частните жалбоподатели смятат, че следва да се разпредели
сумата за разпределение, като няма и възражения, че разноските не са направени за
осъществяване на приложения от съдебния изпълнител изпълнителен способ, както и по
техния размер.
Съгласно приложимата в случая норма на чл. 278, ал.1 ГПК, жалбата на Г. Ц. и Е. Ц.
се разглежда в закрито съдебно заседание и само ако съдът прецени, че е необходимо
събиране на доказателства- в открито съдебно заседание. Както бе изложено по-горе,
искането за експертиза е неоснователно, което води и до неоснователност на искането за
разглеждане на жалбата в открито съдебно заседание.
Съдът няма задължение за връчване на преписи от мотивите на съдебния изпълнител
и от възраженията на другите страни /каквито възражения не са и постъпили в случая/ на
3
жалбоподателите, поради което и направеното от тях в този смисъл искане е неоснователно.
При извършване на атакуваното разпределение на събраната по изпълнителното дело
сума съдебният изпълнител е спазил правилата за разпределение, като първоначално е
разпределил суми за необходимите разноски по осъществяването на изпълнителния способ,
събраната сума, по които са разпределя- в полза на взискателя „Юробанк България“ АД /чл.
136, ал. 1, т. 1 ЗЗД/, след това суми за вземанията на държавата за неплатен данък недвижим
имоти за продадените имота, в размер, съгласно издаденото от СО, Дирекция „ПАМДТ“,
район „Слатина“ удостоверение, и оставащата сума- на взискателя „Юробанк България“
АД, в полза на който са учредени първа и втора по ред договорни ипотеки- чл.136, ал.1, т.3
ЗЗД, до който правилен извод е достигнал и първоинстанционният съд, чието обжалвано
решение следва да бъде потвърдено.
Воден от горното, САС, ТО, 13 състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1811/05.03.20г. на СГС, ГО, ІІІ „в“ състав,
постановено по ч.гр.д. № 14315/19г.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4