Р Е
Ш Е Н
И E № 373
гр.Хасково,
15. 10 .2018 год.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Хасковският окръжен съд първи
въззивен граждански състав
на дванадесети
септември две хиляди и осемнадесета година
В открито съдебно заседание, в следният състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МИЛЕНА ДЕЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ЖУЛИЕТА СЕРАФИМОВА
ТОДОР
ХАДЖИЕВ
Секретар Ж.Г.
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдията
СЕРАФИМОВА
в.гр.дело № 330
по описа за 2018 година,
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството
е въззивно и е по реда на чл.258 и сл.от ГПК.
Образувано е по постъпила
въззивна жалба, с вх. № 4680/05.04.2018 г. от М.Г.К., И.Г.К.,
С.А.С., П.А.С., Г.И.П., М.Д.П., М.К.А. и Д.К.М., представлявани от адв. В.С.
против решение № 39/12.03.2018 г., по гр.д. № 359/2017 г. на Районен съд –
Свиленград.
Решението се обжалва в частта в която са
отхвърлени предявените от М.Г.К., И.Г.К., С.А.С., П.А.С., Г.И.П., М.Д.П., М.К.А.
и Д.К. ***- Свиленград субективно съединени установителни искове за
собственост, с правно основание чл.124 ал.1 ГПК - за признаване на установено
по отношение на Община Свиленград, че ищците са собственици на част от дворно
място, което по кадастралния и регулационния план на гр.Свиленград, одобрен със
Заповед № 36/07.03.1922 г. е представлявало имот пл.№ 19 в кв.10А, с площ 5950
кв.м. и която част от дворно място по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр.Свиленград, одобрени със заповед № РД-18-107/13.12.2016 г. на Изп.директор на АГКК попада в поземлени имоти,
както следва: част от имота, с площ 1636
кв.м. попада в поземлен имот, с идентификатор 65677.703.96, част от имота с
площ 1591 кв.м. попада в поземлен
имот с идентификатор 65677.703.95, а част от имота с площ 706 кв.м. попада в поземлен имот с идентификатор 65677.703.638 и се
разполага между точки 11,12,20,17,5а,6а,7,18 и 19, така както имота е показан
на скици изготвена от инж.Н.Д./л. 62 от делото/, която скица да се счита
неразделена част от съдебното решение.
Във въззивната жалба се правят
оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на решението, като се
твърди, че обжалваното решение е постановено в противоречие с материалния закон
и при допуснати нарушения на процесуалните правила.Изложени са подробни
съображения по отношение на събраните по делото доказателства и изводите на
районния съд, относно момента към който следва да се преценява наличието на
предпоставките визирани в чл.2, ал.2 от ЗВСОНИ - към момента на влизане в сила
на закона, респ. на други нормативни актове, с които се е разширило приложното
му поле - ЗВСОНИ /м. ноември 1997 г./ или към момента на постановяване на
съдебния акт.Неправилен бил и извода на
съда, че не са представени доказателства, че частите по отношение на които са предявени исковите
претенции, както и частите от оставащите общински имоти могат да бъдат
самостоятелни обекти на собственост, които според въззивниците могат да бъдат
обособени като самостоятелни кадастрални единици. Изводите на съда не
кореспондирали със заключението на приетата по делото съдебно-техническа
експертиза.Неправилен бил и извода на съда, че спорния имот
с № 65677.703.638 и предназначен за улица по действащата КК и КР на Свиленград
представлява реализирана такава, осъществен като общински път, макар и
неасфалтиран. В тази връзка се прави оплакване за нарушение на процесуалните
правила от страна на първоинстанционния съд, във връзка с доклада на съда и
относно даване указания на ищците, които да установят и докажат, че имота
съществува до размера, в който е отчужден и може да бъде обособен като
самостоятелна кадастрална единица.
В жалбата се излагат и съображения относно
основателността на исковата претенция, която според въззивниците се доказвала
въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, включително и
влязлото в сила решение № 242/11.05.1999 г. на ОС-Хасково по гр.дело № 949/1998
г. по описа на съда, както и относно въпроса, имат ли мотивите на това решение
задължителна доказателствена сила, относно спорното право, предмет и на гр.дело
№ 949/1998 г., по описа на ОС-Хасково и на настоящото дело - имот с пл.№ 19 в
кв.10А, по плана на Свиленград от 1922 г., с оглед и на обстоятелството, че по
отношение на един от ищците И.Г.К. е установено, с влязло в сила решение, че е
собственик на ид.част от процесния недвижим имот.В тази връзка се посочва, че в
представените от ответника актове за общинска собственост в графата „правно
основание" е посочено, че са съставени на основание чл.2, ал.7 от ЗОС и на
основание влязлото в сила решение №242/11.05.1999 г. на Хасковския окръжен съд,
влязло в сила на 26.07.1999 г., с което решение е установено, че правото на
собственост върху процесния недвижим имот принадлежи на наследниците на И.Г.К.,
б.ж. на гр.Свиленград, починал на 19.05.1967 г.
Твърди се в жалбата,че по делото са
установени и доказани предвидените в ЗВСОНИ материални предпоставки за
възстановяване правото на собственост, а фактът, че имотът съществува реално бил установен с влязлото в
сила решение на ОС-Хасково по гр.дело № 949/1998 г., видно от мотивите на което
към момента на влизане в сила за ЗВСОНИ имотът е бил собственост на общината. С
плана от 1968 година имотът е отреден за обществено строителство, по този план
за имота няма записан собственик и съгласно чл.2, ал.2, т.5 от ЗОС към датата
на влизане в сила на ЗВСОНИ имотът е собственост на Община - Свиленград.
Въз
основа на изложените в жалбата съображения въззивниците претендират въззивната
инстанция да отмени обжалваното решение в частта, в която са отхвърлени като
неоснователни предявените от М.Г.К., И.Г.К., С.А.С., П.А.С., Г.И.П., М.Д.П., М.К.А.
и Д.К. ***- Свиленград субективно съедини установителни искове за собственост с
правно основание чл.124, ал.1 от ГПК и да постанови ново решение, с което да
признае за установено по отношение на Община Свиленград, че ищците са
собственици на недвижим имот, представляващ част от дворно място, което по
кадастралния и регулационния план на гр.Свиленград, одобрен със Заповед №
36/07.03.1922 г. е представлявало имот, с пл.№ 19 в кв.10А, с площ 5950 кв.м. и
която част от дворно място по кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр.Свиленград, одобрени със заповед № РД-18-107/13.12.2016 г. на Изп.директор
на АГКК попада в поземлени имоти, както следва: част от имота, с площ 1636
кв.м. попада в поземлен имот, с идентификатор 65677.703.96, част от имота с
площ 1591 кв.м. попада в поземлен имот с идентификатор 65677.703.95, а част от
имота с площ 706 кв.м. попада в поземлен имот с идентификатор 65677.703.638 и
се разполага между точки 11, 12, 20, 17, 5а, 6а, 7, 18 и 19, така както имота е
показан на скици изготвена от инж.Н.Д./ л. 62 от делото/, която скица да се
счита неразделена част от съдебното решение.
Молят за разноски пред двете съдебни инстанции, съгласно представените
списъци по чл.80 от ГПК.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е
постъпил писмен отговор от Община Свиленград, чрез процесуалния представител на
въззиваемата страна - адв. В.О., с който се оспорва подадената въззивна жалба и
се излагат съображения за нейната неоснователност. Претендира пред
въззивната инстанция да потвърди решението на РС- Свиленград като правилно и да присъди
в полза на въззиваемата страна
направените по делото разноски.
Въззивната жалба е подадена в
преклузивния срок по чл.259, ал.1 ГПК,
от надлежна страна в процеса и срещу подлежащо на обжалване съдебно
решение, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по
същество.
СЪДЪТ, като взе предвид направените в жалбата оплаквания и извърши проверка на обжалваното
решение, съобразно правомощията си по чл.269 ГПК, намира следното:
Производството е по предявени субективно съединени установителни искове
за собственост върху недвижим имот, с правно основание чл.124, ал.1 ГПК.
Ищците
М.Г.К., И.Г.К., С.А.С., П.А.С., Г.И.П., М.Д.П., М.К.А. и Д.К.М. твърдят, че
наследодателят им И.Г.К.,
б.ж. на Свиленград, починал на 18.05.1967г. притежавал право
на собственост върху недвижим имот, който
имот получил от баща си Г.К. В.
Имотът представлявал незастроено дворно място от 4 548 кв.м., заснето,
с № 19, в квартал ***, по регулационния план на
гр.Свиленград от 1922 г. ***. По същият регулационен план една част от имота била
отредена за улица, друга
част за площад, а останалите три
части били обособени в парцели, съответно : парцел I – 19, с площ 486 кв.м., парцел IV-19,
с площ 595 кв.м. и парцел VII-19 и с площ 502
кв.м.За парцел 1-19, наследодателят им И.Г.К. се
легитимирал като собственик и въз
основа на два нотариални акта за собственост -
нотариален акт за собственост на недвижим имот по давност №
119, том I.дело№ 212/18.05.1964г. и нотариален акт за
собственост на недвижим имот, придобит по регулация № 147, том I, дело
№ 257/25.06.1964г. издадени от Свиленградския народен съд. До смъртта си през
месец май 1967 г. наследодателят им И.Г.К. необезпокоявано владял имота, като го ползвал като градина, след което имотът се е владял и от наследниците му. През 1968 година имотът бил отнет от Община - Свиленград, без да е извършено отчуждаване, като с
новия кадастрален и регулационен план на гр. Свиленград, одобрен със Заповед
№711/11.12.1968г. имотът попадал в кв.6 и
бил отреден за детска площадка и озеленяване.Ищците твърдят, че до 1983
година това мероприятие не е било изпълнено и със Заповед № 641/ 19.07.1983 г. имотът
е бил преотреден като била одобрена нова улица, която го разделяла на две. По
този начин, с новото преотреждане, част от имота, с площ 435 кв.м. попадала
извън регулация, друга част с площ от 700 кв.м. попадала в предвидена по плана
улица, част от 1518 кв.м. попадала в квартал 6, а площ от 1649 кв.м. - в квартал 6А,
отреден за СО „Амбалаж", или по плана от 1968 година имотът на наследодателя на
ищците се е разполагал по следния начин: 1518 кв.м. - в кв.6, 1649 кв.м. - в
кв.6 А, 700 кв.м. - в предвижданата по плана улица и 435 кв.м. - извън
регулация.След влизане в сила на ЗВСОНИ, един от наследниците - И.Г.К. предявил иск, по който е било образувано гражданско
дело № 949/ 1998 г., по описа на Окръжен съд – Хасково и въз основа на постановеното решение № 242/11.1999 г. на ОС-Хасково
била издадена заповед № 546/04.10.2000 г. на Кмета на Община-Свиленград.
С допълнителна молба, с вх.№ 12579/
09.10.2017г., ищците уточняват, че по действащата КК на град Свиленград част
от дворното място с площ 1636 кв.м. попада в поземлен имот, с идентификатор
65677.703.96, друга част с площ 1591 кв.м. попада в поземлен имот с
идентификатор 65677.703.95, а трета част с площ 706 кв.м. попада в предвидената
улица - поземлен имот с идентификатор 65677.703.638.1, като по отношение на тези части от наследствения
имот, които по представената комбинирана скица /приложена на лист 81 по делото/ се
заключват между точки 11, 12, 20, 17, 5а, 6а, 7, 18 и 19 претендират правото си
на собственост.С молба,вх.№878/19.01.2018г., ищците уточняват съответните идеални части
от собствеността, по отношение на които искат да им се признае правото на
собственост.
Ответникът Община - Свиленград оспорва предявените искове.В
срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който се твърди, че не са налице
предпоставките на ЗВСОНИ, на който закон се позовават ищците.
Общината оспорва правото на
собственост на ищците по силата на наследяване, включително и че наследодателят им е бил собственик на
имота, както и че имотът е бил отнет от
тях с плана от 1968 година. Оспорва се и
твърдението , че имотът съществува реално до размерите, до които е бил отчужден, като се посочва, че към
момента на влизане в сила на чл.2, ал.2 от ЗВСОНИ
е действал плана на гр. Свиленград от 1968 г., по който план процесният имот
не е отразен и не съществува като
самостоятелна кадастрална и имотна единица.
Ответникът счита, че не подлежи на реално връщане частта от
имота, с площ 700 кв.м., представляваща поземлен имот, с идентификатор 65677.703.638,
с начин на трайно ползване
улица, която част от имота действително представлявала улица и е със статут на публична общинска собственост. В този имот
имало изградени и подземни съоръжения на техническата инфраструктура
- част от главен водопровод и част
от канализационна мрежа на квартала.
С
обжалваното решение, Районен съд- Свиленград е
отхвърлил предявените от М.Г.К., И.Г.К., С.А.С., П.А.С., Г.И.П., М.Д.П., М.К.А.
и Д.К. ***- Свиленград субективно съединени установителни искове за
собственост, с правно основание чл.124 ал.1 ГПК - за признаване на установено
по отношение на Община Свиленград, че ищците са собственици на част от дворно
място, което по кадастралния и регулационния план на гр.Свиленград, одобрен със
Заповед № 36/07.03.1922 г. е представлявало имот пл.№ 19 в кв.10А, с площ 5950
кв.м. и която част от дворно място по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр.Свиленград, одобрени със заповед № РД-18-107/13.12.2016 г. на Изп.директор на АГКК попада в поземлени имоти,
както следва: част от имота, с площ 1636 кв.м. попада в поземлен имот, с
идентификатор 65677.703.96, част от имота с площ 1591 кв.м. попада в поземлен
имот с идентификатор 65677.703.95, а част от имота с площ 706 кв.м. попада в
поземлен имот с идентификатор 65677.703.638 и се разполага между точки
11,12,20,17,5а,6а,7,18 и 19, така както имота е показан на скица изготвена от инж.Н.Д./л.
62 от делото/, която скица да се счита неразделена част от съдебното решение.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
Относно правилността на решението, съгласно
разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивната инстанция, дължи произнесе по въведените
в жалбата оплаквания.
Предявени са пред Районен съд - Свиленград субективно
съединени установителни искове за собственост, с правно основание чл.124, ал.1 ГПК.
При постановяване на решението първоинстанционният съд се е позовал на влязлото в сила решение № 242/ 11.05.1999 г. по гр. дело № 949/ 1998г. по описа на Окръжен съд -
Хасково, образувано по
предявен от И.Г.К., като наследник на И.Г.К.
,б.ж. на Свиленград, починал на
19.05.1967 г. срещу Община
Свиленград иск с правно основание чл.108 от Закона за собствеността. С
решение № 242/ 11.05.1999 г. по
гр. дело № 949/ 1998г. по
описа на Окръжен съд – Хасково е признато за установено по отношение на Община -Свиленград иск по иск с правно основание чл.108 от Закона за
собствеността,че И.Г.К. от
гр.Свиленград е собственик на 1/9
ид.част от имота който е предмет и на настоящия процес и въз основа на същото правно основание.
С решението е признато за установено по отношение на Община Свиленград, че И.Г.К. е собственик на
1/9 ид. част от недвижим имот,
представляващ част от имота, включен в кв.6а, която част е с площ от 1518
кв.м., част от имота, включен в кв.6а, която
част е с площ 1649 кв.м. по плана на гр. Свиленград,
одобрен със Заповед № 711/ 11.12.1968 г.,700 кв.м., попадащи в предвижданията за улица по същия план и 435 кв.м. извън регулацията, съобразно приложена скица, неразделна част от съдебното решение и Община- Свиленград е
осъдена да предаде на И.Г.К. владението върху 1/9 ид.част от недвижимия имот.
За
да отхвърли предявените установителни
искове, първоинстанционният съд приема,
че по делото не са ангажирани доказателства, от които да се установи, че частите от имота, по
отношение на които се предявяват исковите претенции, както и частите от общинските имоти, които
остават, могат да бъдат обособени
в самостоятелни урегулирани поземлени имоти, така че да бъдат самостоятелни обекти на собственост.
Пред
въззивната инстанция, по искане на страните и за правилното изясняване на
делото от фактическа страна, на назначената
съдебно –техническа експертиза бе
поставена допълнителна задача - да
отговори на въпроса може ли към
настоящият момент спорният имот да бъде обособен като
самостоятелна кадастрална единица, респ. могат ли части от него, които се
намират и попадат в имоти с кадастрални идентификатори, завършващи на 95 и 96 и
които ясно са очертани на комбинираната
скица на вещото лице, да бъдат обособени
като самостоятелни урегулирани имоти / УПИ/.
Видно
от заключението на вещото лице, което не бе оспорено от страните по делото, към настоящият момент от
отчуждения имот, предмет на спора
между страните, могат да се обособят две самостоятелни кадастрални единици и за всяка от двете части, които се намират и
попадат в имоти завършващи на 95 и 96 /,
с кадастрални идентификатори -
№65 677.703.95, с площ 1575 кв.м. ,затворени между точки 11,12,20 и 19, в кв.6 и - №65677.703.96, с площ от 1636 кв.м. затворени между точките 5а,6а,18 и 17 в кв.6а
/ и очертани в комбинираната
скица на вещото лице могат да бъдат обособени
до пет самостоятелни урегулирани имоти,
които да отговарят на изискванията на ЗУТ. Към заключението вещото лице прилага допълнителна комбинирана
скица № 2, на която са нанесени очертанията на границите на имота по всички действащи и предходни планове и карти както и евентуални проектни
урегулирани имоти на свободните площи и в която
вещото лице представя вариант, в
който фиг.6 и фиг.7 се разделят всяка по на четири самостоятелни урегулирани имота , които да отговорят на изискванията на ЗУТ.
При така установените факти и обстоятелства съдът
достига до следните изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.2
ЗВСОНИ/нова/ ДВ, бр.107 от 1997 г., за да се възстанови правото на
собственост върху одържавени недвижими имоти
по ЗВСОНИ/обн. в ДВ, бр. 15/1992 г./,следва имотът да е собственост на лицето,
което претендира право на собственост,
на основание закона, респ. на неговия наследодател, да е бил отчужден
или отнет без законово основание или
отчужден не по установения законов ред от държавата, от общините и от народните съвети в
периода от 09.09.1944 г. до 1989 г.,за
имота да не е получено
обезщетение, имотът да съществува реално до размерите, в които е отчужден и към
момента
на влизане в сила на ЗВСОНИ да е собственост на държавата, общините, обществени
организации или техни фирми, или еднолични търговски дружества по чл.61 ТЗ.
Възстановяването на собствеността по реда на
ЗВСОНИ е обусловено от реалното съществуване на имота до размера, в който е бил
отчужден. Целта на закона е да се възстанови собствеността върху отнет имот, доколкото той
съществува като обект на собственост, а не и да се възстанови предишното му
състояние, вид или предназначение, като извършените в него промени, свързани с
функционалното му предназначение са без правно значение за действието на реституцията /т.1 от ТР № 1/17.05.1995 г., гр. д. № 3/94
г., ОСГК на ВС/, поради което необходимото и достатъчно изискване е имота да съществува
реално като обект на собственост до размерите, в който е бил отнет,а кога имотът съществува
реално до размерите, в които е бил отчужден, следва да се преценява с оглед
на всеки конкретен случай,като критерии в тази насока са посочени в
ТР № 1/1995 г. на ОСГК на ВС и ТР № 6/2006 г. на ОСГК на ВКС.
Ищците в настоящото производство като наследници на И.Г.К.
претендират право на собственост върху част от бивш имот с площ 4 548 кв.м., която част е
индивидуализирана съобразно скица, приложена към заключението на приетата по
делото съдебно- /лист 62 от гр.дело № 359/2017 г. на РС-Свиленград/.
По делото е установено, че с влязло в
сила решение № 242/ 11.05.1999 г. по гр. дело
№ 949/
1998г. по описа на Окръжен съд - Хасково, по предявен от И.Г.К. *** иск с правно основание чл.108 от ЗС, И.Г.К. е признат за собственик на 1/9 ид. част от недвижим имот, представляващ
част от имота, включен в кв.6, която част е с площ 1518 кв.м., част от имота, включен в кв.6А, която част
е с площ 1649 кв.м. по плана на гр. Свиленград,
одобрен със Заповед № 711/ 11.12.1968 г., 700 кв.м., попадащи в предвижданията за улица по същия план и 435 кв.м.
извън регулацията, съобразно скица,
неразделна част от съдебното решение. Собствеността е реституирана по силата на закона, тъй
като е била отнета от наследодателя му И.Г.К.,
б.ж. починал на 16.05.1967 г., без основание - чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ.
В настоящото производство, от
събраните по делото писмени доказателства
се установява, че след влизане в сила на решението на ОС-Хасково от страна на Община - Свиленград са били предприети действия по
изграждане на предвидената по плана от 1968 г. улица, водопровод и
канализация.Налице са писмени доказателства и е изслушана допълнителна
съдебно-техническа експертиза, видно от заключението на която експертиза е осъществен общински
път, макар и неасфалтиран, но отворен за движение като са изградени и подземни съоръжения на
техническата инфраструктура - водопроводна система и канализация -
мероприятия предвидени с плана от 1968 г.
Видно от заключението на назначената във въззивното производство
съдебно-техническа експертиза към
настоящия момент от
отчуждения имот, предмет на спора
между страните, могат да се обособят две самостоятелни кадастрални единици и за всяка от двете части, които се намират и
попадат в имоти завършващи на 95 и 96 /,
с кадастрални идентификатори -
№65 677.703.95, с площ 1575 кв.м. ,затворени между точки 11,12,20 и 19, в кв.6 и - №65677.703.96, и с площ от 1636 кв.м. затворени между точките 5а,6а,18 и 17 в кв.6а
/,които са очертани
в комбинираната скица на вещото лице.От тези кадастрални единици могат
да бъдат обособени до пет самостоятелни
урегулирани имоти, които да отговарят на изискванията на ЗУТ. На
приложената към заключението комбинирана
скица № 2, на която са нанесени очертанията на границите на имота по всички действащи и предходни планове и карти както и евентуални проектни
урегулирани имоти на свободните площи и в която
вещото лице представя вариант, в
който фиг.6 и фиг.7 се разделят всяка по на четири самостоятелни урегулирани имота , които да отговорят на изискванията на ЗУТ.По отношение на частта от имота която попада поземлен имот, с идентификатор 65677.703.638
, с начин на трайно
ползване „улица", видно от
заключението на допълнителната
експертиза назначена в първоинстанционното производство ,улицата е продължение на улица „Света
гора" и през част от същата тази улица, между кв.6 и кв.6а, преминава
водопровод и канализация.
С оглед изложеното, въз основа на
събраните по делото писмени и гласни доказателства и заключението на
назначената във въззивното производство
съдебно-техническа експертиза, следва да се приеме, че са налице елементите на фактическия състав по чл.2, ал.2 от Закона за
възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти, по отношение
на част от дворно място, което по
кадастралния и регулационния план на гр.Свиленград, одобрен със Заповед №
36/07.03.1922 г. представлява имот, с
пл.№ 19 в кв.10А, с площ 5950 кв.м. и която част от дворно място по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Свиленград, одобрени със
заповед № РД-18-107/13.12.2016 г. на Изп.директор на АГКК попада в поземлени
имоти, както следва: част от имота с площ
от 1575 кв.м.,попада в имот с идентификатор 65 677.703.95, затворен между точки 11,12,20 и 19, в кв.6 и другата част в имот с идентификатор 65677.703.96, с площ от 1636 кв.м., затворен между точките 5а,6а,18 и 17 в кв.6а ,така както са нанесени и показани на комбинираната скица на процесния имот № 2
/на л. 62 от делото/, която скица представлява неразделена част от
съдебното решение.
Не са налице предпоставките за
възстановяване по отношение на частта от имота, която е със
самостоятелен идентификатор 703638 и с начин на трайно предназначение „улица“,
видно от заключението на вещото лице.
Тази част от имота представлява общински път, отворен за обществено ползване и
служи за транспортна инфраструктура и макар
неасфалтирана улица е продължение
на ул. „Света гора“ Налице са и доказателства
за изградени подземни съоръжения
на водопроводната и канализационната система, поради което тази част от имота,
която е самостоятелен обект на собственост, със самостоятелен идентификатор и с
начин на трайно предназначение „улица“ представлява публична общинска
собственост и като такава не подлежи на реституция по силата на чл.2 ал.2 от
ЗВСОНИ, а също и по силата на чл.7 ал.4 от Закона за общинската собственост,
която не допуска реституция на имоти, представляващи публична общинска
собственост.С оглед изложеното исковите
претенции за част от имота с площ 706
кв.м., който попада в имот, с
идентификатор 65677.703.638 ,затворен между точки 11,12,20,17,5а,6а,7,18 и
19, нанесен и показан на комбинираната скица на процесния имот № 2, на л. 62 от делото са
неоснователни и следва да се отхвърлят.
Предвид
гореизложените съображения, решението
в обжалваната му част като неправилно ще
следва да се отмени и вместо това се
постанови ново решение , с което се
признае за установено по отношение на
Община - Свиленград, че ищците М.Г.К., И.Г.К.,
С.А.С., П.А.С., Г.И.П., М.Д.П., М.К.А. и Д.К.М., са собственици на недвижим
имот, представляващ част от дворно място, което по кадастралния и регулационния
план на гр.Свиленград, одобрен със Заповед № 36/07.03.1922 г. представлява имот, с пл.№ 19 в кв.10А, с площ
5950 кв.м. и която част от дворно място по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр.Свиленград, одобрени със заповед № РД-18-107/13.12.2016 г. на
Изп.директор на АГКК попада в поземлени имоти, както следва: част от имота с
площ от 1575 кв.м.,попада в имот с
идентификатор 65 677.703.95,
затворен между точки 11,12,20 и 19, в
кв.6 и в имот с идентификатор 65677.703.96,
с площ от 1636 кв.м., затворен между
точките 5а,6а,7,18 и 17 в кв.6а
,така както са нанесени и показани на комбинираната скица на процесния имот № 2
/на л. 63 от делото/, която скица представлява неразделена част от
съдебното решение. По отношение на частта
от имота, с площ 706 кв.м., който
попада в имот, с идентификатор
65677.703.638 ,затворен между точки 11,12,20,17,5а,6а,7,18 и 19, нанесен и показан на комбинираната скица на процесния имот на л. 62 от делото, исковите претенции като неоснователни следва да се отхвърлят.
Относно
разноските : С оглед изхода на спора и на основание чл..78,ал.1 ГПК в полза на
въззивниците следва да се присъдят направените по делото съдебни и деловодни
разноски - за двете съдебни инстанции,съобразно списък на разноските по чл.80 ГПК, които разноски общо са в размер на 4207,44 лв., в т.ч. за първа инстанция - 1780,11 лв. и за въззивна инстанция- 2 427,33 лв.
Мотивиран така и на основание чл.271,ал.1 ГПК,съдът
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ Решение №
39/12.03.2018 г., по гр.д. № 359/2017 г. на Районен съд – Свиленград, в
обжалваната му част , вместо което ПОСТАНОВИ :
По
предявените субективно съединени
установителни искове за собственост с
правно основание чл.124, ал.1 ГПК
ПРИЗНАВА за установено по отношение на Община - Свиленград, че ищците М.Г.К., И.Г.К., С.А.С.,
П.А.С., Г.И.П., М.Д.П., М.К.А. и Д.К.М., са собственици на недвижим имот,
представляващ част от дворно място, което по кадастралния и регулационния план
на гр.Свиленград, одобрен със Заповед № 36/07.03.1922 г. представлява имот, с пл.№ 19 в кв.10А, с площ
5950 кв.м. и която част от дворно място по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр.Свиленград, одобрени със заповед № РД-18-107/13.12.2016 г. на
Изп.директор на АГКК попада в поземлени имоти, както следва: част от имота с площ от 1575 кв.м. ,попада в имот с
идентификатор 65 677.703.95,
затворен между точки 11,12,20 и 19, в
кв.6 и в имот с идентификатор 65677.703.96,
с площ от 1636 кв.м., затворен между
точките 5а,6а, 7, 18 и 17 в кв.6а
,така както са нанесени и
показани на комбинираната скица на
процесния имот № 2 /на л. 63 от делото/, която скица представлява
неразделена част от съдебното решение.
По отношение на частта
от имота, с площ 706 кв.м., който
попада в имот, с идентификатор
65677.703.638 ,затворен между точки 11,12,20,17,5а,6а,7,18 и 19, нанесен и
показан на комбинираната скица на
процесния имот / на л. 62/ , отхвърля
като неоснователни.
ОСЪЖДА Община - Свиленград, на
основание чл.78,ал.1 ГПК да заплати
на М.Г.К., И.Г.К., С.А.С., П.А.С., Г.И.П.,
М.Д.П., М.К.А. и Д.К.М. сумата в размер на 4207,44 лв., представляваща направени по делото съдебни и деловодни
разноски за двете съдебни инстанции, съгласно представен списък по чл.80 ГПК.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред ВКС- София, в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
Председател : Членове:
1.
2.