№ 110
гр. С., 28.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Росица Н. Кокудева
Членове:Петранка Р. Прахова
Зоя Ст. Шопова
при участието на секретаря Зорка Т. Янчева
като разгледа докладваното от Росица Н. Кокудева Въззивно гражданско
дело № 20205400500364 по описа за 2020 година
Производството е по чл.258-273 ГПК.
С решение №60443/15.07.2020г. по гр.д. №26/2020г. С.ският
районен съд е осъдил ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР-гр.С. , бул.България
67 да заплати на Ц.Р. К. ЕГН ********** от с.Буйново на основание чл.
178ал.1 т.3 от ЗМВР и чл. 86 ал.1 от ЗЗД следните суми :
- 2633,28 лева- допълнително възнаграждение за положен и незаплатен
нощен труд за периода от 08.01.2017г. до 08.01.2020г .,ведно със законната
лихва върху тази сума , считано
от 08.01.2020г. до окончателното плащане,
- 360,85 лева-дължима се законна лихва върху неизплатеното
възнаграждение за положения нощен труд до депозиране на исковата молба-
08.01.2020г.Със същото решение е осъдил ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР-
гр.С. , бул.България№ 67 да заплати на Ц.Р. К. ЕГН ********** от с.Буйново
на основание чл. 181ал.3 от
ЗМВР и чл. 86 от ЗЗД следните суми : -751,20 лева- левова равностойност на
неосигурена безплатна храна за периода от 08.01.2017г. до
1
08.01.2020г.,ВЕДНО със законната лихва върху тази сума , считано от
08.01.2020г . до окончателното плащане, -135,39 лева-дължима се законна
лихва върху равностойността на неосигурената безплатна храна и
ободряващи напитки до 08.01.2020г. Осъдил е ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на
МВР-гр.С. , бул.България 67 да заплати на Ц.Р.
К. ЕГН ********** от с.Буйново направените разноски в размер на 350,00
лева-заплатено адв.възнаграждение.Осъдил е ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на
МВР[1]гр.С. , бул.България 67 ДА ЗАПЛАТИ на Районен съд- С. сумата от
305,33 лева -дължима се по делото ДТ и разноски за вещо лице.
Постъпила е въззивна жалба с вх.№606169/21.07.2020г. от
ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР-гр.С. ,представлявана от директора ст.
комисар Николай Димов против решение № 60443/14.07.2020 год.
постановено по гр.дело № 26/2020 по описа на районен съд гр. С..Счита ,че
решението е постановено при неправилно тълкуване и прилагане на
материалния закона.За да постанови неправилно решение счита ,че районня
съд първо е смесил недопустимо понятието за нощен труд с понятието за
извънреден труд, от една страна, а от друга е приел, че в процесния период е
била налице празнота в уредбата по ЗМВР и подзаконовите актове по
неговото прилагане, по отношение приравняването на нощния към дневен
труд и заплащането му като извънреден, поради което е приложима нормата
на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата за организация на работната
заплата. Твърди ,че не е спорно по делото, че през процесния период ищецът е
заемал длъжността старши полицай в районно управление - Девин, при
ОДМВР С.. През това време е полагал труд на 12-часови смени по график. В
процесния случай счита ,че приложение намират нормите на Закона за
Министерство на вътрешните работи. Съгласно чл. 142, ал. 1 от ЗМВР
служители те на МВР са:1. държавни служители - полицейски органи и
органи по пожарна безопасност и зашита на населението;2. държавни
служители;3. лица, работещи по трудово правоотношение. Съгласно втората
алинея на същата разпоредба статутът на държавните служители по ал. 1. т. 1
се урежда със ЗМВР. Счита ,че това означава, че по отношение на държавните
служители - полицейски органи, какъвто е и ищецът, приложение по
отношение на нормите, регламентиращи труда и работното време намират
специалните разпоредби на ЗМВР. В чл. 187, ал. 3 от ЗМВР (във всички
2
редакции през процесния период) твърди ,че изрично е регламентирано
полагането на нощен труд в размер на 8 часа, на 12-часов период (за разлика
от чл. 136, ал. 3 и 140, ал. 1 от КТ), а в случая ищецът е работил именно на 12-
часови смени, от които 8 часа нощен труд. В разпоредбата на чл.140 Кодекса
на труда сочи ,че е дадено легално определение на понятието „нощен труд“,
като в ал.2 е предвидено, че това е трудът , който се полага от 22.00часа до
06.00часа. В същия смисъл счита че е и разпоредбата на чл.187, ал.1 от ЗМВР.
Намира ,че различно е уреден въпроса за нормалната продължителност на
нощния труд, като в чл.140, ал.1 от КТ е предвидено, че последния не следва
да надвишава 7 часа, докато в ЗМВР е заложен 8 часа нощен труд за всеки 24
часов период. В тази връзка предвид специфичните обществени отношения,
които урежда ЗМВР се явява специален по отношение на КТ, респективно -
последния се прилага само за неуредени в специалния закон въпроси.В ал.9
на чл.187 ЗМВР е предвидено, че редът за организацията и разпределянето на
работното време, неговото отчитане , за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се
определят с наредба на министъра на вътрешните работи. Твърди ,че в случая
по делото за периода от 20.11.2016г. — 21.11.2019г. са действали Наредба
№8121з[1]407/11.08.2014г., Наредба № 8121з - 592/25.05.2015г. и наредба №
8121з- 776/29.07.2016г., доколкото Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. е
отменена с решение по адм.дело №5450/16г. на ВАС, като в периода от
отмяната до обнародването на Наредба № 81213-776/29.07.2016г. приложима
е била Наредба №8121з . 11.08.2014г.
Намира ,че в съответствие с чл.187, ал.З ЗМВР и в трите наредби в
чл.З, ал.З е предвидено, че при работа на смени е възможно полагането на
труд и през нощта между 22.00часа и 06.00часа, като работните часове не
следва да надвишават средно 8ч. за всеки 24 часов период. В чл.31, ал.2 от
наредба №8121з-407/11.08.2014г. е предвидено, че при сумарно отчитане на
отработеното време общия брой часове положен труд между 22.00 – 06.00ч.
за отчетния период се умножават по 0.143, като полученото число се сумира с
общия брой отработени часове за отчетния период. Действително в Наредба
№ 8121з- 592/25.05.2015г. и Наредба № 8121з- 776/29.07.2016г. липсва
изрична разпоредба, съответстваща на чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-
407/11.08.2014г., но това само по себе си счита ,че е законодателно решение, с
3
което е уреден един конкретен въпрос по различен начин чрез отпадане на
преизчисляването на положения нощен труд. Счита ,че в наредбите е
предвидено, че отработеното време между 22.00 - 06.00часа се отчита с
протокол, като са посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и
начина на отчитане на броя на отработените часове. Счита ,че и в трите
наредби е уреден редът за изготвяне на съответните графици на работните
смени, както и редът за отчитане и заплащане на положения извънреден
труд.Легалното определение на понятието „извънреден труд“ се съдържа в
разпоредбата на чл.143, ал.1 от КТ, съгласно която извънреден е трудът,
който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето
на работодателя или съответния ръководител от работника или служителя
извън установеното за него работно време. ЗМВР и приетите в съответствие с
чл. 187, ал.9 ЗМВР наредби уреждат напълно въпросите във връзка с
полагането, отчитането и заплащането на полагания от държавните
служители в системата на МВР както нощен / по 0.25лв. на час/, така и
извънреден труд - чл.187, ал.6 във вр. с ал.5, т.2 /извънреден труд се заплаща
с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение/. В тази
връзка счита, че липсва празнота в закона , която да налага прилагането по
аналогия на разпоредбите на НСОРЗ. Счита ,че разликата идва именно от
специфичните обществени отношения, които регламентира ЗМВР,
респективно от спецификата на работа. В този смисъл в ЗМВР счита ,че са
предвидени специфични условия на труд, които са компенсирани по друг,
различен начин и работещите получават редица други привилегии. Намира че
в ЗМВР (чл. 178, ал. 1, т. 3 и чл. 179, ал.1) законодателят изрично е направил
разграничение между полагането на извънреден труд и неговото
компенсиране и полагането на нощен труд, за който се полага допълнително
възнаграждение, като наред с това е делегирал на министъра на вътрешните
работи да определи условията и реда за формиране/изплащане на
допълнителни възнаграждения в тези случаи.Неприложимостта на КТ и
НСОРЗ спрямо изчисляване на правото на допълнителен годишен отпуск по
ЗМВР, поради надхвърляне на нормалната продължителност на работното
време в рамките на тримесечен период на сумирано изчисляване на работното
време счита ,че е приета и в решение №197/07.10.2019г. по гр.д. № 786/2019г.
на IV г.о. ВКС, в което изрично е посочено, че при работа на смени
/дежурства/ работното време на държавните служители в МВР се отчита по
4
специален ред, което прави недопустимо аналогичното приложение на
законите за държавните служители в гражданските ведомства, включително
конвертиране на часовете труд, положен през нощта, в дневни часове.Намира
,че в случая, положеният от ищеца нощен труд е надлежно начислен и
отразен в протоколите за отчитане на работното време, в т.ч. и между 22,00 и
06,00 ч. Положеният труд е заплатен своевременно след неговото отчитане по
правилата на действалите към процесния период наредби. Намира ,че съда не
е съобразил, че в ЗМВР е определен начина на отчитане на нощния труд и
начина на определяне на размера на възнаграждението, компенсирането на
нощния труд, ако той се явява извънреден.Счита ,че той се явява извънреден
само ,ако е извън установената нормална продължителност на работното
време по чл.187, ал.1 от ЗМВР. Съдът не е съобразил при постановяване на
решението си, че ищеца като държавен служител полагащ труд по служебно
правоотношение по ЗМВР, не може да се ползва от уредбата на КТ и
издадените за приложението му от МС подзаконови нормативни актове,
защото те регулират други правоотношения, по които при сумирано
изчисляване на работното време нощния труд също се отчита почасово, но
при нормативно допустими 7 часа нормална продължителност, за разлика от
нощния труд по ЗМВР, който нормативно е определен да е с
продължителност средно до 8 часа за всеки 24 часов период., при различна
нормална продължителност на седмичното работно време при полагане на
дневен и нощен труд по КТ - 40часа дневен труд и 35 часа при нощен труд и
40 часа по ЗМВР при еднаква продължителност на дневното и нощното
работно време. Твърди че именно поради разликата в часовата
продължителност на дневния и нощен труд и съответно при нормалната
продължителност работната часа/ е въведено правилото на чл.9, ал.2 от
НСОРЗ , с което да се изравни тази разлика с посочения коефициент
/8:7=1,143 или 40:35=1,143/ и това е изрично записано в разпоредбата - „ с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време“, и което отнесено към тази
продължителност на дневното и нощното работно време и седмично такова
по ЗМВР представлява отношение 8:8 и 40:40, при което прилагането на
правилото счита ,че не дава сочения от съда коефициент, а коефициент 1, тъй
като юридическите факти посочени в чл.9, ал.2 от НСОРЗ са различни по
своята същност от тези по ЗМВР при определяне на отношението между
5
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, защото
е различно.Намира че превръщането на нощните часове в дневни, съгласно
структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ,), е установено с
цел увеличено заплащане на нощния труд, а не на заплащане на"извънреден
труд“.
Счита ,че решението в частта, с която е осъдено О.С. да заплати на
ищеца левовата равностойност на неосигурена храна за периода 08.01.2017г.
до 08.01.2020г. , както и мораторни лихви и лихви за забава е неправилно и
необосновано . Действително съгласно разпоредбата на чл.181, ал.З , изр.
първо за извършване на дейности свързани със специфичен характер на труда
на служителите се осигурява безплатна храна. Тази безплатна храна твърди
,че е с целево предназначение и самия закон не предвижда заплащането и в
натура.Счита че е налице съществена разлика между безплатната храна по
ал.1 на чл.181 ЗМВР и предпазната храна по ал.З от същата разпоредба.
Първата представлява допълнително натурално трудово възнаграждение,
докато предпазната храна по ал.З е с целево предназначение и ако не е
предоставена към момента същата губи своя смисъл. Поради това счита ,че не
следва да бъде изплащана нейната равностойност и съответно и ЗМВР не
предвижда такава възможност.Поради това моли съда да отмени изцяло
обжалваното решение и постанови друго , с което да отхвърли исковете като
неоснователни и недоказани по основание и размер.Моли съда да присъди
разноски
В законният срок е постъпил писмен отговор с вх.
№606460/03.08.2020г. от Ц.Р. К. чрез адв.В.П.,която намира ,че въззивната
жалба е неоснователна и моли съда да потвърди изцяло обжалваното решение
по подробни доводи и съображения в отговора Претендира разноски.
В съдебно заседание пред окръжен съд С. жалбоподателят О.С. се
представлява от юриск. К.В. ,който намира ,че въззивната жалба е
основателна и следва изцяло да бъде уважена ,а решението на районен съд-С.
отменено като незаконосъобразно и необосновано и отхвърлени
предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендира разноски
за двете съдебни инстанции.Прави възражение за прекомерност на адв.
възнаграждение на пълномощника на Ц.Р. К..Представя списък за разноски и
писмени бележки.
6
Въззиваемият Ц.Р. К. ,редовно призован не се явява .Вместо него се
явява адв.В.П. ,която поддържа становище ,че въззивната жалба е
неоснователна и моли съда да потвърди обжалваното решение на районен
съд –С. като законосъобразно и обосновано Претендира разноски по реда на
чл.38,ал.2 ЗА за двата кумулативно предявени иска .
С.ският окръжен съд намира ,че въззивната жалба е процесуално
допустима.Депозирана е от надлежно упълномощен процесуален
представител в законният срок , с внесена държавна такса и при наличие на
правен интерес от търсената защита.
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна по
следните съображения:
С.ският окръжен съд намира, че решението на районен съд С.
следва изцяло да се потвърди, като на основание чл.272 ГПК препраща
към мотивите на районен съд –С. .
Няма спор ,че Ц.Р.К. К., от гр. Девин, е служител в Областна
дирекция на МВР гр. С., Районно управление гр. Девин, на длъжност
„Старши полицай“ като работи на смени от 12 часа по графици при сумарно
отчитане на работното
време.Вещото лице по назначената ССчЕ В.И. установява че за периода от
08.01.2017 г. до 08.01.2020 г.. е положил 2392 часа нощен труд, като са
изключени часовете по време на официалните празници, които са му
изплатени с положения дневен труд по ведомост. Положените часове нощен
труд не са преобразувани в дневен. Разликата от преизчислението е 342 часа
за 2545,10 лева. Върху тази сума вещото лице е изчислило законните лихви
в размер на 348,16 лева.За същия период от време вещото лице установява ,че
му се полагала храна в натура на стойност 751,20 лева, чиято равностойност
в левове не е получил. Законните лихви върху тази стойност по тримесечия са
общо за 135,39 лева.
Положения нощен труд по време на официалните празници за периода
възлиза на 62 часа. Разликата при преизчислението е от 9 часа на стойност
88,18 лева,като в съдебно заседание е уточнил тази сума./Вещото лице не е
установило наличие на документи за компенсиране на положения извънреден
труд в рамките на всяко едно тримесечие.Това заключение е прието като
доказателство по делото и не е оспорено от страните в първата инстанция.
7
По оплакванията в жалбата и допълнителните доводи с оглед решението от
24.02.2022 г. на СЕС по дело С-262/2020, заради което делото беше спряно,
настоящият съдебен състав съобразява следното: Съгласно чл. 176 от ЗМВР,
брутното трудово възнаграждение на държавните служители в МВР се състои
от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, между
които по т.3 на чл. 178, ал. 1 ЗМВР е възнаграждението за извънреден труд.
Редът за организацията и разпределението на работното време, за неговото
отчитане, за компенсиране работата на държавните служители извън
редовното работно време и др. се определя на основание чл. 187 ал. 9 от
ЗМВР /преди изменението с ДВ бр. 60/07.07.2020 г./ от министъра на
вътрешните работи. В ал.3 от чл.187 от ЗМВР е посочено, че работното време
на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за
работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за период от три
месеца.
Съгласно ал.5 на чл.187 ЗМВР, работата извън редовното работно време се
компенсира с: 1. допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни
дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и
празнични дни - за служителите на ненормиран работен ден; 2.
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен
период - за служителите, работещи на смени. В ал.9 е предвидено, че редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните
работи.
В периода от 01.04.2015 г. до 10.12.2019 г. са действали
последователно Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. (в сила от 01.04.2015 г.) и
Наредба № 81213-776/29.07.2016 г. (в сила от 02.08.2016 г.), издавани от
министъра на вътрешните работи и всяка от тях е уреждала реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР.
Текстовете на чл.3, ал.3 и в двете наредби са идентични. Според тях, при
работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и
8
06,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за
всеки 24-часов период.Наредба №8121з- 407/11.08.2014 г. е отменена с
приемането на Наредба №8121з-592/25.05.2015 г., издадена от министъра на
вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 40 от 02.06.2015г.. Наредба №8121з-
592/25.05.2015 г. от своя страна е отменена с решение № 8585 от 11.07.2016 г.
на ВАС по адм. дело №5450/2016 г., влязло в сила от датата на
постановяването му и обнародвано на 29.07.2016 г. Наредба № 8121з-
776/29.07.2016 г. е отменена изцяло с Решение № 16766 от 10.12.2019 г. по
адм.д. №8601/2019 г. на ВАС. От 10.01.2020 г. е в сила Наредба №8121з-
36/07.01.2020 г. (обн. в ДВ, бр.3 от 10.01.2020 г.) за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането
на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за
отдих и почивките на държавните служители в МВР. След отмяната от ВАС
на горните наредби от 2015 и 2016 г., и предвид исковия период от 08.01.2017
г. – 08.01.2020 г., отношенията между страните следва да се уреждат от
предхождащата ги Наредба №8121з-407/11.08.2014 г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР,
обн. в ДВ, бр.69 от 19.08.2014 г., отм. с ДВ, бр.40 от 2.06.2015 г., в сила от
1.04.2015 г., в чийто чл.31, ал.2 изрично е било предвидено, че „При сумирано
отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между
22,00 и 6,00ч. за отчетния период се умножава по 0,143. Полученото число се
сумира с общия брой отработени часове за отчетния период.“ Издадените
след нея и отменени от ВАС две наредби не регламентират отчитане на
отработените часове нощен труд с коефициент, аналогично на чл. 31, ал. 2 от
наредбата от 2014 г. Така при липса на изрична законова регламентация и при
предвиденото сумарно отчитане на отработените часове, но непосочен
алгоритъм за преизчисляване, съдът намира ,че следва субсидиарно да се
приложи разпоредбата на чл. 9 ал. 2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата. Прилагането на НСОРЗ следва и от
принципа, че размерите на допълнителните възнаграждения не могат да
бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство. Съгласно чл.
9 ал. 2 от НСОРЗ при сумарно изчисляване на работното време, нощните
часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
9
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за дневно отчитане на работното време. Приложимият
коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1, 143, получен при
деление на нормалната продължителност на дневното /8 часа/ и нощното
работно време /7 часа/. Противното разбиране, изложено във въззивната
жалба, би поставило държавните служители в системата на МВР в
неравностойно положение както спрямо останалите държавни служители,
така и спрямо служителите и работниците по трудово правоотношение, които
получават допълнително възнаграждение за извънреден труд. В този смисъл е
Решение № 311/08.11.2019 г. по гр. д. № 1144/2018 г. на ВКС, което е с
предмет заплащане на други допълнителни възнаграждения на държавни
служители в МВР, но дава принципно разрешение за субсидиарно прилагане
на друг закон при липса на изрично уредено заплащане в ЗМВР; посочено е,
че положителният отговор на въпроса за приложение на субсидиарни
разпоредби е в съответствие с основния принцип на равенство и недопускане
на дискриминация, закрепен в чл. 6 от Конституцията на РБ и чл. 14 от
ЕКЗПОЧС. Следва да намери приложение принципът за законност, уреден в
разпоредбата на чл. 5 от ГПК – когато съдът констатира непълнота или
неяснота на закона, следва да приложи общия им разум и да основе
решението си на основните начала на правото, обичая или морала.
Неоснователен е доводът, че положените от ищеца часове нощен труд
следва да бъде заплатени само с по 0, 25 лева на час. На държавните
служители в МВР се изплащат допълнителни възнаграждения за полагане на
труд през нощта от 22: 00 до 6: 00 ч., като условията и редът за изплащане на
тези допълнителните възнаграждения се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи, а техният размер – с негова заповед (чл. 179, ал. 1 и ал. 2
ЗМВР). Съгласно т.1 от Заповед № 8121з-791 от 28.10.2014 г. и отменящата я
Заповед № 8121з-1429 от 23.11.2017 г. за всеки отработен час през нощта или
за част от него между 22, 00 и 06, 00 ч., на държавните служители се изплаща
допълнително възнаграждение за нощен труд в размер 0, 25 лв. Тази
специална разпоредба съответства на общото правило на чл. 8 от НСОРЗ,
съгласно което за всеки отработен нощен час или за част от него между 22, 00
ч. и 6, 00 ч. на работниците и служителите се заплаща допълнително трудово
възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0, 25 лв. Разпоредбата
на чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ предвижда при сумирано изчисляване на работното
10
време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на
съотношението между нормалната продължителност на дневното и нощното
работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място. Следователно разпоредбите на чл. 8 и чл. 9, ал. 2
НСОРЗ се прилагат едновременно, тъй като при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1.143 и
за същите тези нощни часове се заплаща допълнително трудово
възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25 лв. за всеки час /ставката по
чл. 8 НСОРЗ/. /В този смисъл е решение № 14 от 27.03.2012 г. на ВКС по гр.
д. № 405/2011 г., IV г. о., ГК). Поради това приложението на чл. 9, ал. 2
НСОРЗ не се изключва от обстоятелството, че ответникът може да е изпълнил
задължението си да заплати на ищеца допълнително възнаграждение за
нощен труд в размер на 0, 25 лева за всеки отработен час през нощта. В чл.
188, ал. 2 ЗМВР е посочено, че държавните служители, които полагат труд за
времето между 22. 00 ч. и 6. 00 ч., се ползват със специалната закрила по КТ,
т. е., би могло да се приеме директно препращане и към чл. 140, ал. 1 КТ (а не
само към ал. 4 на този текст), приложимо и за служителите на МВР, тъй като
за един от елементите на специалната закрила по КТ следва да се приеме и
установената намалена в сравнение с дневната продължителност на работното
време през нощта. Ако не се приеме гореизложеното във връзка с
приложението на чл. 188, ал. 2 ЗМВР, то празнотата може да бъде преодоляна
по реда на чл. 46, ал. 2 ЗНА – аналогия на закона, като се приложи общата
уредба на трудовите правоотношения в тази насока. Тук следва да се отчете,
че въззиваемият е лице със статут на държавен служител – чл. 142 ал. 1 т. 1
ЗМВР. По отношение на работното време, почивките и отпуските на
държавните служители чл. 50а, ал. 2 ЗДС предвижда субсидиарно
приложение на КТ относно допустимостта, продължителността, отчитането и
заплащането на извънредния труд. ЗДС и ЗМВР, както и горните наредби,
съдържат специални норми, уреждащи ограничен кръг специфични
правоотношения, а именно тези, засягащи лицата със статут на държавни
служители и лицата от структурите на МВР. Както ЗДС, така и ЗМВР могат
да регламентират отношения, уредени от институтите на КТ по начин
различен от уредбата на Кодекса, но не такъв, че да бъде влошено
положението на лицата, спрямо които се прилагат правните разрешения,
предвидени в КТ.
11
Неоснователно е оплакването във въззивната жалба за неправилност
на приетото от СмРС, че определеният максимален брой часове нощен труд
от 8 часа съгласно чл. 187, ал. 3, изречение последно ЗМВР, Наредба №
8121з[1]592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. не установява
нормална продължителност на нощния труд, а само определя максималния
брой часове нощен труд, допустим за полагане от служителите по ЗМВР. В
чл. 187, ал. 3 изречение последно ЗМВР /до изменението с ДВ бр.
60/07.07.2000 г./, на която разпоредба, е посочено, че при работа на смени е
възможно полагането на труд и през нощта между 22, 00 и 6, 00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24- часов
период. От тълкуването на същата не би могло да се направи извод, че тя
определя продължителността на нощния труд по ЗМВР, която да е осем часа,
а не седем часа, както е за работещите по трудово правоотношение, което да
налага приложението на коефициент 1, а не на коефициент 1, 143. По-скоро
нормата разрешава полагане на нощен труд средно в размер на 8 часа за всеки
24-часов период, без да изключва приравняването му към дневния и
съответно, без да изключва приложение на правилата за заплащане на
извънреден труд, когато такъв е положен. От друга страна, съгласно чл.
187,ал. 1 ЗМВР /до изменението с ДВ бр. 60/07.07.2020 г./, нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8
часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица (така е
посочено и в чл. 2 ал. 1 от трите Наредби от 2014 г., 2015 г. и 2016 г.).
Тълкуването на тази разпоредба налага аналогични правни изводи на тези по
приложението на чл. 136 ал. 1 -3 КТ, според които нормалното работно време
е установено за работния ден и за работната седмица, като за работния ден то
е продължителността му в рамките на едно денонощие - 8 часа, а за работната
седмица, която е 5-дневна - 40 часа, като продължителността на работния ден
е установена с оглед на дневната, а не на нощната част от денонощието.
Работното време се дели на два вида: дневно (или денно), при което трудът се
полага през денната част на денонощието, и нощно работно време, при което
трудът се полага през нощната част на денонощието, което от своя страна е
обусловило и отделната регламентация на нощния труд в чл. 140, ал. 1 КТ.
В писмо изх. № 94-НН-198 от 29.08.2011 г. на МТСП е посочено, че
когато нормалната продължителност на работното време е 8 часа (чл. 136 КТ)
и нормалната продължителност на работното време е 7 часа (чл. 140, ал. 1
12
КТ), отношението е 8ч/7 ч., т. е. коефициентът за превръщане на нощните
часове в дневни е равен на 1, 143, като целта на този коефициент е да
определи така възнаграждението на работника или служителя, че когато той
работи 7 часа през нощта, да получава възнаграждение за 8 часа. Посочено е
също така, че в тези случаи служителят не работи извънредно по смисъла на
чл. 143, ал. 1 КТ. Сумираното изчисляване на работното време е форма на
отчитане на работното време, при която установената нормална
продължителност на работното време се спазва средно за определен
по[1]продължителен период от време, който в процесния случай е
тримесечен. В тази насока от неоспореното заключение по счетоводната
експертиза е видно, че с оглед броя на нощните смени, всяка от по 8 часа,
след превръщането на отработените нощни часове в дневни, полученият брой
часове надхвърля установеното работно време, поради което разликата се
явява извънреден труд. Т.е., при съпоставката с общия брой нощни часове за
периода като норма часове, разликата от 342 часа е извън тази норма и
представлява извънреден труд.Поради това въззивния съд намира ,че липсва
смесване на понятията „нощен труд“ и „извънреден труд“ от районния съд.
Горните изводи не противоречат и на постановеното на съда на ЕС по дело С-
262/2020, образувано по преюдициално запитване от РС- Луковит по дело със
същия предмет на спора. С това решение не се отговаря конкретно на
основния спорен по настоящето дело въпрос относно приложимостта на
общата правна уредба на трудовите правоотношения и в правоотношенията с
държавните служители в МВР, доколкото в обхвата на компетентността на
СЕС са включени общностните норми и вътрешноправните разпоредби, които
съдържат такива норми, а не националното право и функцията на този съд е
не да тълкува националните правни норми. Независимо от това следва да се
подчертае, че съдът на ЕС е достигнал до същите правни изводи, въз основа
на които по-голяма част от българските съдилища (в това число и
настоящият) до този момент са постановили решенията си, а именно: че чл.8
и чл.12,б.“а“ от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета
от 04.11.2003 г. относно някои аспекти на организацията на работното време
трябва да се тълкува в смисъл, че не налагат да се приема национална правна
уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд
за работниците от публичния сектор, като полицаите и пожарникарите, е
по[1]кратка от предвидената за тях нормална продължителност на труда през
13
деня,но при всички случаи в полза на тези работници трябва да има други
мерки за защита, под формата на продължителност на работното време,
заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които да позволяват да се
компенсира особената тежест на полагания от тях нощен труд. Посочено е, че
Директива 2003/88/ЕО, макар да не налага да се приеме особена норма, която
специфично да урежда нормалната и пределна продължителност на нощния
труд, задължава държавите-членки да следят да е гарантирано спазването на
принципа за защита на безопасността и здравето на работниците, като в полза
на полагащите нощен труд работници да има други мерки за защита. В т.79 от
решението на СЕС е посочено, че ,ако не е основана на обективен и разумен
критерий, всяка разлика в третирането, която разпоредбите на националното
право в областта на нощния труд въвеждат по отношение на различните
категории работници, намиращи се в сходно положение, би била
несъвместима с правото на съюза и би налагала в такъв случай националният
съд да тълкува националното право във възможно най-голяма степен с оглед
на текста и целта на съответната разпоредба на първичното право, като вземе
предвид цялото вътрешно право и приложи признатите от последното
тълкувателни методи, за да гарантира пълната ефективност на тази
разпоредба и да достигне до разрешение, съответстващо на преследваната от
нея цел. Както е установено по делото и в натрупана съдебна практика, в
ЗМВР такива мерки не са предвидени поради липсата на изрична
регламентация за възможността положеният труд да бъде адекватно
възмезден. В тази връзка сочените от процесуалния представител на
жалбоподателя "компенсационни механизми“ като например това, че
служителите имат 30 дни платен годишен отпуск и за всяка прослужена
година получават по 1 ден допълнително включително и за приравнения
трудов стаж, че получават завишено заплащане, обезщетения и т.н. относно
посочените допълнителни материални стимули и нематериални блага,
предвидени в ЗМВР за служителите не може да се приеме, че представляват
допълнителна защита или обезщетение по смисъла на Директивата и
решението на СЕС по преюдициалното запитване. Тези придобивки ползват
всички служители на МВР, а не само полагащите нощен труд, поради което
на тях не може да се придава качеството на обезщетение, след като не са
насочени специално към категорията служители, полагащи нощен труд, нито
пък се предоставят поради и съобразно продължителността на труда им през
14
нощта, а обхващат всички, работещи в системата на МВР. Следователно, с
оглед даденото в решението на СЕС разрешение, нощният труд на
служителите по чл.142, ал.1,т.1 от ЗМВР следва да бъде обезщетяван, но в
специалния ЗМВР и наредбите по неговото прилагане не е предвидено такова
обезщетение, което да компенсира своеобразната тежест на нощния труд,
нито пък има методология за изчисление на такова обезщетение, каквато е
имало в отменената Наредба от 2014 г. В решението на СЕС е изложено, че
липсата на механизъм в следващите наредби от 2015 и 2016 г. За
преобразуване на нощните часове в дневни се обясняват със съображения от
правен и икономически порядък, но подобен аргумент видимо не отразява
допустимата от закона цел, годна за обоснове разглежданата в главното
производство разлика в третирането на работниците от частния и от
публичния сектор, в частност полицаите и пожарникарите.
По отношение иска за безплатна храна с правно основание
чл.181,ал.3 ЗМВР,въззивния съд намира ,че е неоснователно възражението
във въззивната жалба ,че тази храна била с целево предназначение и
законът не предвиждал изплащане на нейната равностойност .След като тази
храна не е била предоставена от работодателя в точно определеното време ,то
към този момент се дължи нейната равностойност .Иначе се получава така
,че работодателя черпи права от собственото си виновно поведение и
ощетява служителя.Видно от заключението на в.л.И. стойността на тази
неосигурена безплатна храна и напитки е 751,20 лева, ведно със законна
лихва върху тази сума в размер на 135,39 лева и законна лихва от завеждане
на исковата молба до окончателно изплащане на сумата .Поради това и в тази
част решението на районен съд С. следва да бъде потвърдено като
законосъобразно и обосновано.
На основание чл.38,ал.2 Закона за адвокатурата във вр. с
чл.7,ал.2т.т.2 от Наредба№1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения жалбоподателят следва да бъде осъден да
заплати на адв.В.П. адв.възнаграждение в размер на 500 лева ,което не е
прекомерно ,тъй като е в минимален размер ,спрямо цената на иска по
Наредбата.
Водим от гореизложеното С.ският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 60443/15.07.2020 г. по
15
гр.дело № 26/2020 г. по описа на районен съд С. , като законосъобразно и
обосновано.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР-С. да заплати
в полза на адв.В.П. , разноски представляващи адвокатско възнаграждение за
въззивната инстанция в размер на 500 /петстотин лева/лева .
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване заради
ограничението по чл.280, ал.3, т.1, пр.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16