№ 741
гр. София, 06.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Клаудия Р. Митова
Цветомила Данова
при участието на секретаря Ирина Ст. Василева
като разгледа докладваното от Клаудия Р. Митова Въззивно гражданско дело
№ 20241100514469 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на В. М. Б. срещу Решение № 19234/25.10.2024 г. по
гр.д. № 31251/2024 г. по описа на Софийски районен съд (СРС), ГО, 91-ви състав, в частта, в
която е уважена претенцията с правно основание чл. 150, във вр. чл.143, ал.2 СК на
малолетния му син В. В. Б., роден на 28.04.2018 г., действащ чрез неговата майка и законен
представител М. Т. И., за разликата над сумата от 233,25 лева до присъдения размер от 400
лева. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и
необоснованост на атакувания съдебен акт. Наведени са възражения за недоказаност на
твърдението на детето за трайно и съществено изменение на обстоятелствата, обосноваващо
увеличаване на дължимата издръжка от 160 лева на 400 лева. Въззивникът желае отмяна на
първоинстанционното решение в обжалваната част и постановяване на друго, с което
претенцията на сина му за увеличаване на следващата му се месечна издръжка да бъде
отхвърлена за разликата над 233,25 лева. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна В. В. Б., действащ чрез неговата
майка и законен представител М. Т. И., е депозирал отговор, с който оспорва жалбата като
неоснователна. Желае да се потвърди първоинстанционното решение. Претендира разноски.
Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи,
приема за установено следното:
1
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл.259, ал.1 ГПК от страна,
притежаваща правен интерес от обжалването, насочена е срещу подлежащ на въззивно
обжалване акт, който е валиден като цяло и допустим в обжалваната му част.
С Решение № 19234/25.10.2024 г. по гр.д. № 31251/2024 г. по описа на СРС, ГО, 91-ви
състав е изменен, на основание чл.150, пр.1 и 3, вр.чл.143, ал.2 СК, размерът на
определената с Решение № 120141/15.06.2020 г. по гр.д. № 17848/2020 г. по описа на СРС,
ГО, 117-ти състав месечна издръжка като В. М. Б. е осъден да заплаща на малолетното си
дете В. В. Б., действащо чрез неговата майка и законен представител М. Т. И., месечна
издръжка в размер на 400 лева, считано от 31.05.2024 г. до настъпване на обстоятелства за
изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законна лихва върху всяка просрочена
вноска и исковата претенция е отхвърлена за разликата над 400 лева до пълния претендиран
размер от 500 лева. Със съдебното решение В. М. Б. е осъден, на основание чл.78, ал.1 ГПК,
да заплати на малолетното си дете В. В. Б., действащо чрез неговата майка и законен
представител М. Т. И., сторените разноски в размер на 288 лева, а в полза на СРС – на
държавна такса върху увеличения размер на издръжката, възлизащ на 345,60 лева. При
приложение на нормата на чл.78, ал.3 ГПК, В. В. Б., действащ чрез неговата майка и законен
представител М. Т. И., е осъден да заплати на В. М. Б. разноски пред първоинстанционния
съд в размер на 100 лева. Първоинстанционният съд е допуснал предварително изпълнение
на решението в частта за присъдената издръжка.
Във въззивната жалба са изложени доводи за неправилна преценка на събраните
доказателства от първоинстанционния съд, респ. неправилни изводи въз основа на
доказателствата по делото.
Страните не спорят и от приетото като писмено доказателство по делото
удостоверение за раждане № **********, издадено от Столична община – район „Подуяне“
въз основа на акт за раждане № 0244/10.05.2018 г. се установява в производството, че
въззивникът е баща на въззиваемия.
Не е спорно и се доказва въз основа на приобщените писмени доказателства, че с
влязло в законна сила Решение № 120141/15.06.2020 г. по гр.д. № 17848/2020 г. по описа на
СРС, ГО, 117-ти състав сключеният между В. М. Б. и М. Т. И. брак е прекратен като е
утвърдено постигантото помежду им споразумение, по силата на което упражняването на
родителската отговорност по отношение на роденото от брака дете В. В. Б. е възложено на
майката, на бащата е определен режим на лични отношения с малолетния му син, на когото
се е задължил да заплаща издръжка в размер на 160 лева месечно, считано от датата на
утвърждаване на споразумението до настъпване на законна причина за изменение или
прекратяване на издръжката, ведно със законна лихва върху всяка просрочена вноска до
окончателното й плащане.
Спор не е формиран и въз основа на приетите писмени доказателства от
първоинстанционния съд се установява, че въззивникът е заплащал определената с Решение
№ 120141/15.06.2020 г. по гр.д. № 17848/2020 г. по описа на СРС, ГО, 117-ти състав месечна
издръжка на малолетния си син В., чрез неговата майка М. Т. И..
2
При определяне размера на увеличената месечна издръжка съдът следва да съобрази
увеличените нужди на детето и възможностите на задължения родител да покрие тези
нужди, респ. с останалите неудовлетворени нужди на детето, когато е присъдена
досегашната му издръжка, и увеличените възможности на задължения родител да покрие
тези неудовлетворени нужди. Искът за увеличение на присъдената месечна издръжка може
да се основава едновременното и на увеличение на нуждите на детето и на възможностите
на родителя му.
Несъмнено е налице трайно увеличение на нуждите на детето В. от средства за
съществуване, образование и социално-културно развитие от времето, когато е определена
месечната му издръжка от 160 лева (15.06.2020 г.). През изминалия период от почти четири
години към датата на депозиране на исковата молба въззиваемият е пораснал, с което
дефинитивно са се увеличили неговите потребности, които не могат да бъдат задоволявани с
издръжката в досегашния й размер. Към момента на определяне на издръжката В. е бил на
две навършени години, а към момента на постановяване на атакувания съдебен акт е бил
вече на шест навършени години и му предстои започване на обучение в училище, което ще
кумулира разход на самостоятелно основание. Видно от изготвения за нуждите на
производство социален доклад от АСП, Д „СП“ – Оборище по чл.21, т.15 във вр.с чл.15, ал.6
ЗЗДет, подрастващият посещава четвърта група в общинска детска градина № 74 „Дъга“,
където е включен в допълнителни занимания по карате, футбол, приложи изкуства и
английски език, разходите за които възлизат на общо 60 лева месечно. Наред с това детето
посещава платени курсове по чуждоезиково обучение, а разходите за покриване на таксите
за същите са в размер на 196,18 лева месечно (при обща годишна такса в на общо 2 354,13
лева с оглед данните в социалния доклад, договор и фактура от Образователен център
„Британика“, разписка от 01.10.2024 г. и платежно нареждане от 02.09.2024 г.).
Във връзка с наведените във въззивната жалба възражения по отношение на
представените от ищеца в първоинстанционното производство документи за извършени
разходи следва да се посочи, че същите съдът преценява с оглед цялата доказателствена
съвкупност по делото за детерминиране на размера на месечните средства, от които се
нуждае детето В., а исковата претенция се отнася до месечната издръжка на подрастващия за
бъдеще време, т.е. след датата на депозиране на исковата молба.
Установяват се нараснали нужди на детето за дрехи и извънкласни образователни
дейности. Не се твърдят и установяват специфични образователни и здравни нужди на
въззиваемия, чието покриване да изисква допълнителни финансови средства.
Съдът съобразява, че в периода след първоначалното определяне на издръжката се е
повишила инфлацията в страната. Видно от публично достъпната информация на
електронна страница на Националния статистически институт (www.nsi.bg, виж калкулатор
на инфлацията) индексът на потребителските цени за месец 12.2024 г. спрямо месец 06.2020
г. e 136,3%, т.е. инфлацията е 36,3%. Отражението на развиващите се в периода след
първоначалното определяне на размера на издръжката на детето В. инфлационни процеси
3
съдът съобразява с оглед отражението им върху средствата, необходими за издръжката на
подрастващия, но и върху доходите на въззивника.
С оглед установените по делото нужди на детето въззивният съд приема, че
месечната издръжка на същото възлиза на 600 лева.
Спорът пред въззивния съд е съсредоточен основно върху възможностите на
въззивника да покрие неудовлетворените нужди на малолетния си син В. над размера от
233,25 лева.
Съдът намира, че издръжка в размер на 400 лева съответства на реалните нужди на
детето и на възможностите на бащата, изводими от оценката на цялата доказателствена
съвкупност по делото.
При преценка на размера на дължимата и възможна за поемане от въззивника
издръжка на детето съдът съобразява работоспособната възраст на бащата, липсата на
твърдения и доказателства за здравословни проблеми при същия и отсъствието на други
алиментни задължения, установения месечен доход на майката (1 860 лева), както и
обстоятелството, че същата полага непосредствени грижи за детето, което поражда
необходимостта неотглеждащият родител да покрие по – голяма част от издръжката на
малолетния В., но съобразено с установените му възможности.
По делото не е спорно, че въззивникът полага труд като шофьор на такси на плаващо
работно време, а доходите му са в непоС.ен размер, който същият не е декларирал, въпреки
изричните указания на въззивния съд. Опитът и квалификация на бащата (т.5 от ППВС №
5/70 г.) като професионален шофьор му позволява да реализира доход около средния размер
за столицата (средният размер на трето тримесечие на 2024 г. по данни от Националния
статистически институт е 3 100 лева – публично достъпна информация на електронна
страница на учреждението, посочена по – горе, а данни за свободни работни места и
предлагани условия на труд и безплатно обучение са поместени
http://www.elektrotransportsf.com). Именно изброените обстоятелства определят по аргумент
от т.11 от ППВС № 5/70 г. материалните възможности на въззивника да заплаща присъдената
с обжалваното решение месечна издръжка, а не друга в по-нисък размер.
Дори след изплащане на увеличената издръжка на сина си въззивникът да среща
материални затруднения, той може и следва да ангажира цялата си деятелност, за да
реализира доходи, които да му послужат за удовлетворяването на собствените му
екзистенциални нужди (включващи твърдяното заплащане на месечен наем за нает жилищен
имот), така и за задоволяване на увеличените потребности на сина му В..
Не се доказва твърдението на В. М. Б., че ръстът на инфлацията се компенсира с
увеличението на размера на минималната работна заплата, който от своя страна служи за
определяне на минималния размер на издръжката на детето, още повече, че не се твърди и
установява след първоначалното определяне на издръжката на малолетния В. бащата да е
заплащал същата в увеличен размер съобразно ръста на минималната работна заплата след
2020 г. Не е спорно и се установява от приетите от първоинстанционния съд писмени
4
доказателства, че настъпилите промени в размера на минималната работна заплата за страна
не са повлияли бащата да заплаща издръжка на сина си над размера от 160 лева.
Поради съвпадение на изводите на въззивната инстанция с тези на
първоинстанционния съд първоинстанционното съдебно решение следва да бъде потвърдено
в обжалваната част.
При този изход от спора разноски се следват на въззиваемата страна. Същата е
сторила разноски в размер на 600 лева за адвокатско възнаграждение, за чието заплащане по
делото е представен договор за правна защита и съдействие, служещ като разписка за
получаване на сумата в брой. Възражението на въззивника по ч.78, ал.5 ГПК, релевирано в
молба от 28.01.2025 г. е основателно, доколкото делото не се отличава с фактическа или
правна сложност, а минималният размер по чл.7, ал.1, т.6 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения отговаря на принципа на
справедливостта, обоснован е и съобразен с продължителността на производството, труда и
времето, необходимо за организиране и провеждане на защитата на въззиваемия, включваща
изготвяне на отговор на въззивна жалба и явяване в открито съдебно заседание. Поради
изложеното съдът намаляван размера на разноските на въззиваемата страна за адвокатско
възнаграждение до 500 лева.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 19234/25.10.2024 г. по гр.д. № 31251/2024 г. по описа
на Софийски районен съд, ГО, 91-ви състав.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК, В. М. Б., ЕГН **********, да заплати на В.
В. Б., ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен представител М. Т. И., ЕГН
**********, сумата от 500 лева, представляваща сторени разноски пред въззивния съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5