№ 26
гр. гр.Велинград, 25.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, II - НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ДОНКА ЕМ. ТАБАКОВА
като разгледа докладваното от ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА Административно
наказателно дело № 20215210200489 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН
Образувано е по жалба на Османджик ЕООД, ЕИК112667180, чрез адв.
С. АК Пазарджик, против Наказателно постановление № 335/02.12.2021 г. на
Директора на Регионална дирекция по горите Пазарджик, с което на
жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 100,00 лв., на
основание чл. 270, чл. 275, ал. 1, т. 2 ЗГ, за извършено административно
нарушение по чл. 270, във връзка с чл. 104, ал.1, т. 5 ЗГ, във вр. чл. 47, ал.1, т.
1 от Наредба № от 05.08.2011 г. за сечите в горите.
Релевират се доводи за незаконосъобразност на обжалвания акт поради
неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени
процесуални нарушения и се иска неговата отмяна. Евентуално твърди се, че
са налице предпоставките за приложение на чл. 28 ЗАНН.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез адв. С., поддържа жалбата.
Претендира разноски
Въззиваемата страна, в писмено становище и чрез гл. юрисконсулт Б.
оспорва жалбата. Счита, че наказателното постановление, като правилно и
законосъобразно, следва да се потвърди. Прави възражение за прекомерност
на разноските.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 1 ЗАНН /ред. преди изм. ДВ
бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г./-препис от обжалвания акт е връчен
на жалбоподателя на 08.12.2021г., а жалбата е подадена на 14.12.2021г., от
легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.
Съдът, като взе предвид изложените в жалбата оплаквания,
1
становищата на страните и след като анализира събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят Османджик ЕООД е търговец, вписан в публичния
регистър на Изпълнителна агенция по горите по чл. 241 от ЗГ. Притежава
удостоверение за регистрация № 6045/24.02.2014 г. за извършване на
дейностите стопанисване на горски територии и добив на дървесина. Има
сключени договори с ТП ДГС Селище за добив на дървесина. Издадено му е
позволително за сеч № 0598633 от 25.01.2021г. за провеждане на групово
постепенна сеч в подотдел 200 „б“ в землището на Община Сърница, на площ
7,00 ха и очакван добив 864 куб. м. лежаща маса, съгласно договор №
152/30.12.2020г.. Съгласно издаденото позволително за сеч, сечта следвало да
бъде проведена в периода от 28.01.2021г. до 30.11.2021г., със срок за
извозване на материалите от сечището от 28.01.2021г. до 30.11.2021г., до
временния склад Тахталиски дол, а отпадъците да бъдат събрани на купчини
в сечището. В подотдела е извършено маркиране с контролна горска марка №
А4424, с оранжева боя от Мехмед Толупов. Съставен е карнет опис от
11.10.2018г.
При извършена на 10.11.2021г. теренна проверка от служители на РДГ
Пазарджик, сред които свидетелят Х.И., установили наличие на отсечени 8
броя немаркирани дървета от вида бял бор с различни диаметри в пънната
част. По голямата част от останалите на корен дървета били повредени
/ожулени/ в основите, в следствие на сечта. Подраста в отворените прозорци
бил почти унищожен. Не била спазена технологията за почистване на
сечището, указана в позволителното за сеч и в технологичния план. Имало
прокаран новоизграден път, който не бил отразен в изготвения технологичен
план.
Констатациите били обективиран в Констативен протокол от
10.11.2021г.
Въз основа на тези констатации, на жалбоподателя е съставен Акт за
установяване на административно нарушение серия Н00 №
002929/24.11.2021г. от свидетелката В. Б. К., за това че в качеството си на
юридическо лице, вписано в публичния регистър на ИАГ по чл. 241 от ЗГ под
№ 6045/24.02.2014г. за добив на дървесина и стопанисване на горски
територии, не е изпълнил контролните си функции по чл. 104, ал. 5, т. 1, във
вр. чл. 47, ал.1, т. 1 от Наредба № 8 за сечите в горите. Като дата на
извършване на нарушението е посочен 28.01.2021 г., а като дата на
установяването му 10.11.2021 г.
Актът е съставен в присъствието на управителя на дружеството който
отказал да го подпише, удостоверено с подписа на Мехмед Муса Толупов, но
получил препис от него. В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН /ред. преди изм. ДВ,
бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г./ са постъпили писмени възражения
от Османджик ЕООД, с които да оспори извършеното нарушение.
2
Въз основа на съставения акт за установяване на административно
нарушение било издадено обжалваното наказателно постановление, с което
на Османджик ЕООД е наложена имуществена санкция, на основание чл. 270,
чл. 275, ал. 1, т. 2 ЗГ, за извършено нарушение по чл. 270, във връзка с чл.
104, ал.1, т. 5 ЗГ, във вр. чл. 47, ал.1, т. 1 от Наредба № 8 от 05.08.2011г. за
сечите в горите.
Съдът установи фактическата обстановка във основа на показанията на
служителите на РДГ Пазарджик свидетелите-актосъставителят гл. горски
инспектор В. Б. К., гл. горски инспектор АНГ. Н. АНГ. и горски инспектор Х.
Ахм. Иб., на които дава вяра, тъй като са непротиворечиви и взаимно
допълващи се. В подкрепа на гласните доказателства се и представените
писмени такива, както и показанията на свидетеля Салих Шукриев О., който
също установи в показанията си на 10.02.2022г., че при проверката от
контролните органи на 10.11.2021г. служителите на РДГ Пазарджик са
установили отсечени немаркирани дървета.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Актът за установяване на нарушението и обжалваното наказателно
постановление са съставени от компетентни органи, съгласно чл. 274, ал. 1, т.
1 ЗГ, във вр. чл. 198, ал. 1 ЗГ и Заповед РД 49-199/16.09.2011 г. на Министъра
на земеделието и храните, във вр. чл. 275, ал. 1, т. 2 ЗГ, в предвидените
срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН.
Съдът счита, че в хода на административнонаказателното производство
са допуснати съществени процесуални нарушения, съставляващи
самостоятелни основания за отмяна на обжалвания акт.
Не се спазени императивните изискванията на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1,
т. 5 ЗАНН относно описание на нарушението, чрез посочване на обективните
признаци от неговия състав. В акта за установяване на нарушението и в
обжалваното наказателно постановление липсва коректно изложение на
фактическите обстоятелства от състава на нарушението, въз основана на
които е ангажирана отговорността на жалбоподателя. Контролните органи са
се задоволили да посочат само нарушените материалноправни норми, но не е
и действията или бездействията на лицето нарушител при провеждане на
сечта. Установи се в хода на съдебното следствие, че данни за констатирани
нарушения в подотдел 200 „б“ се съдържат в съставения при проверката
Констативен протокол от 10.11.2021г., но нито актът за установяване на
нарушението, нито обжалваното наказателно постановление препращат към
него.
Неяснотата относно фактическите рамки на обвинението ограничава
жалбоподателя да разбере въз основа на какви точно факти е ангажирана
административнонаказателната му отговорност, както и да организира
адекватно защитата си срещу фактическите и правни изводи на
административнонаказващия орган.
3
В теорията и съдебната практика безпротиворечиво се приема, че в
административнонаказателното производство актът за установяване на
нарушението е аналогичен на обвинителния акт в наказателния процес, в
който в пълнота по ясен и разбираем начин следва да са посочени
фактическите обстоятелства от състава на нарушението, които очертават и
предмета на доказване по делото. Актът за установяване на нарушението
описва съставомерните признаци на деянието, неговият извършител и
надлежната правна квалификация, срещу които факти нарушителят следва да
се брани. За да се гарантира в максимална степен на правото му на защита,
следва да бъде запознат с тях още от началото на
административнонаказателното производство, т.е. от момента на съставяне и
предявяване на АУАН.
Наказателното постановление е властнически правораздавателен акт,
издаден от компетентен орган, с който се ангажира отговорността на дееца за
извършеното административно нарушение. Към неговата форма и
съдържание следва да се поставят същите завишени изисквания, както към
АУАН. Всеки правораздавателен акт, с който се ангажира отговорността на
даден правен субект, трябва задължително да съдържа пълно, точно и ясно
изложение на всички съставомерни фактически положения, които се приемат
за установени, както и приложимите към тях правни норми. Този минимум от
правнорелевантна за наказания субект информация следва да се съдържа в
самия правораздавателен акт, а не да се извлича от доказателствата по делото.
Недопустимо е съдът да установява за първи път в хода на съдебното
производство по обжалване на наказателното постановление конкретни факти
и обстоятелства, относими към съставомерните признаци на описаното в
наказателното постановление нарушение, които не са били отразени в него.
В акта за установяване на нарушението и издаденото въз основа на него
наказателно постановление следва надлежно да са описани по ясен и небудещ
съмнение за дееца и съда начин всички съставомерни фактически признаци
на вмененото нарушение. При неизпълнение на тези изисквания
наказателното постановление следва да се отмени, предвид че съществено е
накърнено правото на защита на дееца да разбере кои са фактическите
положения, за които е ангажирана отговорността му, а съдът да упражни
контрол за законосъобразност.
В случая вмененото на въззивника нарушение е описано в АУАН и НП
по начин, който се намира в съществено противоречие с изисквания на чл. 42
и чл. 57 ЗАНН.
По изложените съображения съдът намира, че издаденото наказателно
постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
При този изход на правния спор, на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН , на
жалбоподателя се дължат разноски за процесуално представителство.
Искането за заплащането им е направено своевременно-в хода на съдебните
прения. По делото дружеството жалбоподател е представлявано от адв. С. АК
4
Пазарджик. Заплащането на разноските за адвокатско възнаграждение в
размер на 360,00 лв. с ДДС в брой е удостоверено с представения по делото
Договор за правна защита и съдействие между Османджик ЕООД и адв. Д.С.
АК Пазарджик-л. 61 по делото. Същото е в предвидения минимален размер
съгласно чл. 18, ал. 2, във вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г..
за минималните размери на адвокатските възнаграждения и е съобразено с
фактическата и правна сложност на делото и с броя на проведените заседания.
По изложените съображения, настоящият състав на Районен съд
Велинград
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 335/02.12.2021 г. на
Директора на Регионална дирекция по горите - Пазарджик, с което на
„Османджик“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление
гр. Сърница, ул. „Любен Каравелов“ № 8 е наложена имуществена санкция в
размер на 100 лв. /сто лева/, на основание чл. 270, чл. 275, ал.1, т. 2 от Закона
за горите, за извършено административно нарушение по чл. 270, във вр. чл.
104, ал.1, т. 5 ЗГ, във връзка с чл. 47, ал.1, т. 1 от Наредба № 8 от 05.08.2011г.
за сечите в горите.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, РДГ Пазарджик, да заплати на
Османджик ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.
Сърница, ул. „Любен Каравелов“ № 8, разноски по а. н. дело № 489/2021г. на
Районен съд Велинград в размер на 360,00 лв. с ДДС /триста и шестдесет лева
с ДДС/.
Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването
му на страните пред Административен съд - Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
5