№ 44009
гр. София, 30.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20241110137926 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 140 и чл. 229 от ГПК.
Предявен е осъдителен иск по чл. 456, ал. 1 от КЗ от В. П. С., А. В. Г. и Д.
В. С. срещу „З“ ЕАД за заплащане съответно на всеки ищец сумата 2171,00 лева
или общо сумата 6513,00 лева – платена в погашение на месечни погасителни
вноски по Договор за потребителски кредит №03114КР-АА-0233/14.05.2016 г. за
периода от 01.05.2019 г. (01.05.2020 г.) до 30.04.2024 г., дължими от ответника
поради настъпило застрахователно събитие по договор за застраховка „Живот“
на кредитополучател от 14.05.2016г., с който е обезпечено плащането по кредита,
ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане.
В искова молба са изложени твърдения, че наследодателя на ищците - К
М С.а е сключила с ЦКБ АД Договор за потребителски кредит №03114КР-АА-
0233/14.05.2016 г. в размер на сумата 10000,00 лв., който се задължила да
изплати на месечни погасителни вноски, всяка в размер от 144,99 лв., с краен
срок на погасяване 15.04.2024 г. Поддържа се, че е сключила с ответника договор
за застраховка „Живот“ на кредитополучател, съгласно полица №141 К 0053739,
покриващ застрахователните рискове: смърт вследствие на заболяване, смърт
вследствие на злополука, трайна загуба на работоспособност вследствие на
заболяване над 70% и трайна загуба на работоспособност вследствие на
злополука над 50 %. С експертно решение на ТЕЛК от 14.11.2017 г. на С.а е
определена 100% трайно намалена работоспособност вследствие на заболяване –
дифузен нискостепенен глиален тумор в ляво темпорално, симптоматична
епилепсия с чести ежедневни припадъци, със срок на инвалидизация до
01.11.2018 г., впоследствие удължен до 01.11.2020 г. и определена пожизнена
инвалидизация. Наследодателката е починала на 30.05.2023г. След подадено до
ответника уведомление за реализирания застрахователен риск е определена
застрахователна сума, покриваща частично месечните вноски по кредита – до
размер 85,54 лв., а не до пълния размер на месечната вноска от 144,99 лв.
Ответникът се позовал на обстоятелството, че ищцата не е декларирала наличие
на предходни заболявания – утежнен медицински риск от 70 %, като основание
за намаляване на дължимото по застраховката плащане в хипотезата на чл. 363,
ал. 4 от КЗ. Ищците оспорват като необоснован отказа на ответника да изплати
погасителните вноски в пълен размер с твърдение, че предходните заболявания
на кредитополучателя нямат отношение към така настъпилото застрахователно
1
събитие. Поясняват, че за предходен кредитен период 01.11.2017-30.04.2021 г., с
решение по гр. дело №23958/2019 г. по описа на СРС, ответникът е осъден да
заплати застрахователната сума, с която покрива в пълен размер вноските по
кредита. Не са платени в пълен размер дължимите вноски по кредита за периода
01.05.2019-30.10.2020 г. и липсва изцяло плащане за периода 01.11.2020-
30.04.2024 г.
Въпреки указания на съда ищецът не представи под опис така посочените
приложения 2 и 3, които фактически не е приложил към искова молба. Наред
изложеното, ищците продължават да не сочат банкова сметка или друг начин за
плащане на предявените парични вземания въпреки указанията на съда по реда
на чл. 129, ал.2 от ГПК.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата
молба, с който оспорва исковете по допустимост и основателност. Поддържа, че
липсва изявление по чл. 380 от КЗ за исковия период, в т.ч. не е предоставена
банкова сметка. Не спорят, че с наследодателя на ищците е сключен договора за
застраховка, по който са заведение две претенции за настъпил риск „трайна
загуба на работоспособност вследствие на заболяване“. Пояснява, че по
претенция №141К19 0029 е изплатено застрахователно обезщетение от 1967,42
лв. за периода 20.11.2018-01.11.2020 г. Счита, че за претендираната разлика до
пълния размер на месечната вноска от 144,99 лв. не е възникнало правото на
парично вземане, тъй като са налични заболявания, предхождащи датата на
сключване на договора за застраховка, които К С.а не е обявила пред
застрахователя въпреки поставените въпроси, с оглед на което е налице
основание за отказ плащане, съгласно общите условия и чл. 363, ал. 1 от КЗ.
Оспорват да дължат пълен размер на вноските по договора за кредит, като по
повод смъртта на С.а на 30.05.2023 г., освен акт за смърт, не е представен
документ за причината за леталния изход, ведно със съобщение за смърт или
аутопсионен протокол. Оспорват задълженията по договора за кредит да са
погасени, в т.ч. всеки един от ищците да е извършил плащане в полза на
кредитора в размер 2171 лв. Прави възражение за изтекла погасителна давност
по чл. 378, ал. 2 от КЗ; в случай, че задължението е погасено – прави възражение
по чл. 456, ал. 1 от КЗ и твърди, че правото на ищците е частично
неоснователно, тъй като са направили плащания по договора за кредит след
смъртта на наследодателката, а остатъка е платен от нея приживе. Позовава се на
чл. 445, ал. 1 от КЗ и предвид представените доказателства за извършени
плащания оспорва изцяло иска на А. С.а и на Д. С..
Съдът, при служебна проверка констатира и на осн. чл. 155 от ГПК
обявява като служебно известно, че с решение по гр. дело №23958/2019 г. по
описа на СРС съдът осъжда „З“ ЕАД да заплати на К М С.а по иск с правно
основание чл. 456, ал. 1 КЗ, сумата от 1070,10 лв. – платена от ищцата в
погашение на месечни погасителни вноски по договор за потребителски кредит
от 14.05.2016г. за периода от 1.11.2017г. до 30.04.2019г., дължими от ответника
поради настъпило застрахователно събитие по договор за застраховка „Живот“
на кредитополучател от 14.05.2016г., с който е обезпечено плащането по кредита,
ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба –
25.04.2019г. до окончателното плащане. След служебна справка към настоящия
момент няма данни дали решението е влязло в законна сила, с оглед постъпила
въззивна жалба на „З“ ЕАД.
Съгласно чл. 456, ал. 1 КЗ, когато застраховка "Живот" е била сключена в
полза на кредитор за обезпечение на задължение на физическо лице, това
физическо лице или неговите наследници имат право на иск срещу
застрахователя и когато не са били страна по застрахователния договор и са
платили задължението при настъпило застрахователно събитие към кредитора.
2
Това право има и всяко трето лице, което на законно основание е платило
задължението. Основателността на така предявения иск се обуславя от
установяването на правопораждащ фактически състав, включващ в условия на
кумулативност следните юридически факти: 1) валиден договор за застраховка
„Живот“, по който ответникът е обезпечил задължението на наследодателя-
кредитополучател по сключен от наследодателя на ищците договор за кредит; 2)
настъпване в периода на застрахователно покритие по договора за застраховка на
твърдяното събитие, съставляващо покрит застрахователен риск;3) дължими
погасителни вноски по договора за кредит с настъпил падеж за исковия период;
4) извършено от наследодателя/ищците плащане към кредитора по договора за
кредит в погашение на дължимите вноски в размер на исковата сума. Тези
обстоятелства подлежат на доказване от ищеца. В тежест на ответника е да
докаже, че е заплатил претендираното парично вземане, за което се указва, че не
сочи доказателства и/или твърденията си, от които извежда възраженията си за
отказ - съзнателно неточно обявено или премълчано от ищцата при сключване на
застрахователния договор обстоятелство, оказало въздействие за настъпване на
застрахователното събитие и намаляване на застрователната сума; възражение за
изтекла давност.
По доказателствата съдът ще се произнесе при продължаване на
съдопроизводствените действия, тъй като окончателният съдебен акт по гр.дело
№ 23958/2019 г. по описа на СРС, което не е приключило, е от значение за
правилното решаване на настоящия правен спор, с оглед на което подлежи на
спиране.
Ето защо, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
СПИРА на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК производството по гр.
дело № 37926/2024 г. по описа на СРС до приключване с влязъл в сила съдебен
акт по гр.дело № 23958/2019 г. по описа на СРС.
Определението може да бъде обжалвано в едноседмичен срок пред
Софийски градски съд от връчването му.
Препис от настоящото определение да се връчи на страните.
След влизане в сила на определението, да се изисква периодично на три
месеца справка за хода на гр.дело № 23958/2019 г. по описа на СРС, приключило
ли е с влязъл в сила съдебен акт, ако да – да се изпрати заверен препис на
решението на СРС и СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3