гр. Стара Загора, 20.05.2019 г.
Старозагорски районен съд,
гражданско отделение в публично заседание на деветнадесети април, две хиляди и
деветнадесета година в състав:
при секретаря Тонка Тенева като
разгледа докладваното от съдия Тенева гр.дело
№ 788 по описа за 2019 г. за да
се произнесе взе предвид следното:
Предявен иск с правно основание чл. 49, вр.
чл. 45 от ЗЗД.
Ищецът М.З.Г. твърди, че на 19.01.2019г. около 11,00 часа,
управлявайки собствения си автомобил марка „Фолксваген" модел
„Туран", с рег.№ СТ8535ВХ, движейки се в гр.Стара Загора по
ул."Промишлена", в близост до фирма „Сплавкомерс" АД,
кв."Индустриален" в посока север-юг, автомобилът му попаднал в
несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно. Движещия се пред него
автомобил, който му препятствал наблюдението на пътното платно на по- голямо
разстояние, внезапно завил наляво и избегнал дупката. Ищецът обаче нямал
времето да го направи. Чул се страшен трясък в дясно, вследствие на което
автомобилът му бил увреден, като били спукани двете гуми, предна дясна и задна
дясна и джантите били изкривени.
Дупката, в която попаднал автомобилът му била с дължина около
160 см., ширина около 80 см. и дълбочина около 15см., което било видно от
приложените към исковата молба 4 бр. фотографии/ снимки/.
След като настъпило ПТП, дошли служители на КАТ и съставили
Протокол за ПТП № 1693086/19.01.2019г. В него ясно било записано, че причината
за ПТП е несигнализирана дупка на пътното платно. Действително нямало никаква
сигнализация - нито пътея знак за неравности по пътното платно със съответното
ограничение на скоростта, нито маркировка, нито знак за заобикаляне, нито
временно знаково стопанство.
След настъпилото ПТП на 28.01.2019г. за отстраняването на
причинените вреди в резултат на ПТП, а и за да може да ползва автомобила си, се
наложило да си закупи две нови гуми. Заплатил сумата от 300,00лв. за 2 бр.
гуми, за което представя фактура №**********/28.01.2019г. на стойност 300,00лв.
с ДДС и фискален бон от същата дата - покупка в брой.
Счита, че ответникът Община гр.Стара Загора е отговорен за
инцидента, тъй като е задължен за поддръжката и ремонта на пътното платно, но
чрез своите служители е проявил бездействие, като не е сигнализирал
препятствието на пътя, не е взел мерки за отстраняването му и не организирал
движението по начин, осигуряващ безопасността му.
Мястото на произшествието бил път, който е собственост на
ответника, Община гр.Стара Загора видно от чл.8, ал.З, вр. с чл.З, ал.З от ЗП.
Съгласно чл.31 от ЗП, Общината е задължена да осъществява ремонта и
поддържането на общинските пътища, което включва дейности по полагането на
системни грижи за осигуряване на целогодишна нормглна експлоатация и
предприемане на мерки за защита на неговите принадлежности и съоръжения, както
и задължения за сигнализиране на препятствията по него и отстраняването им във
възможно най-кратък срок съгласно чл.167, ал.1 ЗДвП. В настоящия случай, това
законово задължение не било изпълнено от страна на ответната Община Стара
Загора, което довело до необезопасяване и неотстраняване на препятствието по
пътя. Липсвало и обозначаване на дупката, като препятствие със съответния за
това пътен знак, указващ на водачите за начина, по кой начин следва да я
избегнат, така че да бъде отстранена възможността да настъпи поради това
препятствие процесното автомобилно произшествие, довело до причиняване на
имуществени щети на минаващия по пътя лек автомобил. Тоест, има вещ - пътно платно,
собственост на Община Стара Загора, от свойствата на която са настъпили
коментираните по-горе вреди.
Дупката, причинила увредите, била част от пътното платно на
улица в урбанизираната територия на гр.Стара Загора, следователно била местен
път по смисъла на чл. 3 от Закона за пътищата, публична общинска собственост на
Община гр.Стара Загора, съгласно чл.8, ал.3 от същия закон, в чиито
териториални граници била.
На основание чл.49 ЗЗД Община Стара Загора носела отговорност
за причинените при процесното произшествие вреди. Обективната отговорност на
ответната Община Стара Загора съгласно разпоредбата на чл. 50 от ЗЗД като
собственик на общинския път, следвало да се ангажира поради това, че
причинените на личния му автомобил вреди били вследствие преминаването му на
посочената дата и място през намираща се на пътното платно дълбока пътна
неравност. Затова счита, че отговорността на Община Стара Загора като
собственик и стопанин на процесния общински път следва да се ангажира на
основание чл.50 от ЗЗД.
Счита също, че описаните по горе щети са в
причинно-следствена връзка с процесното ПТП, т.е., че са причинени от
преминаването на личния му автомобил през необезопасеното пътно препятствие на
сочения общински път, за чиято поддръжка и ремонт отговаря неговият собственик-
ответната Община Стара Загора.
В трайната практика на ВКС било възприето, че дължимото
обезщетение за вредите е стойността, срещу която вместо увреденото имущество
може да се купи друго със същото качество, т.е. това е пазарната стойност към
датата на увреждането.
Счита, че на основание чл.84 ал.(3) от ЗЗД за причинените му
вреди се дължи обезщетение за забавеното плащане от момента на деликта
19.01.2019г., до окончателното изплащане.
Искането е да се осъди ответника Община Стара Загора бул.
„Цар Симеон Велики“ № 107 да заплати на ищеца М.З.Г. *** сумата от
300,00лв.-/триста лева/, представляваща обезщетение за причинените при ПТП
настъпило на 19.01.2019г., имуществени вреди на лек автомобил марка
„Фолксваген" модел „Туран", с рег.№СТ8535ВХ, ведно със законната
лихва върху нея, считано от 19.01.2019г. до окончателното плащане.
Претендирани са съдебни и деловодни разноски.
Ответникът ОБЩИНА СТАРА ЗАГОРА, представлявана от Кмета Живко
Тодоров представя отговор в срока по чл.131 ГПК, в който взема становище, че
исковата молба е неоснователна. Оспорва изложените в исковата молба факти и
обстоятелства, като заявява, че не отговарят на истината.
В Община Стара Загора не били постъпвали сигнали за
необезопасени и необозначени дупки в посочения участък и твърдим, че такива е
нямало, както по време на настъпването на предполагаемото събитие, така и към
момента.
Механизмът на произшествието бил възприет само по данни на
водача на МПС, поради което и с оглед оспорването, счита, че не се доказва по
категоричен начин събитието, с всичките задължителни елементи, характеризиращи
го като деликт /по¬точно причинно - следствената връзка между констатираното
увреждане по лекия автомобил и установената необезопасена дупка по пътното
платно/.
От представените доказателства не можело да бъде установено,
че автомобила е бил участник в ПТП по време, място и начин, така както е
отразено в същите, както и бил ли е процесния лек автомобил здрав преди
преминаването или то е използвано като повод водачът да си поправи причинени
другаде повреди за сметка на Община Стара Загора. Липсвали доказателства за
състоянието на водача на МПС към момента на възникване на ПТП.
Твърди съпричиняване на водача на лекия автомобил.
След приключване на съдебното дирене и с
оглед събраните по делото доказателства съдът намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
От изложените обстоятелства в исковата молба се налага
изводът, че е предявен иск и правно основание чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД, който
се обуславя от установяване на правопораждащ фактически състав със следните
елементи, които следва да бъдат доказани от ищеца: в резултат на неподдържане
на пътен участък - общинска собственост, по отношение на който ответникът има
задължение за поддържане, е настъпило увреждане, в резултат на което са
нанесени имуществени вреди на автомобила на ищеца. В тежест на ищеца е да
докаже и размерът на тези вреди.
В тежест на ответника е да докаже
плащане или насрещното си правонамаляващо възражение за съпричиняване.
Безспорно между страните е, че
посочения пътен участък е общинска собственост и отговорността за неговата
поддръжка е на ответника.
Спорен между страните е механизмът
на причиняване на вредите по автомобила, а именно оспорва се начина на
причиняване на вредите, както са описани в протокол от ПТП.
По
отношение на възражението на ищеца за правната квалификация, съдът намира, че
правилната правна квалификация в случая е именно чл. 49 от ЗЗД във вр. с чл. 45
от ЗЗД. По чл. 49 ЗЗД отговаря този, който е възложил на друго лице някаква
работа. В случая общината отговаря за бездействието на работниците и
служителите, на които е възложила дейността по поддържането на пътя. Отговорността
по чл. 50 ЗЗД може да се ангажира, когато вредите са настъпили поради свойства
на самата вещ т.е. вещта следва да бъде единствената причина за увреждането,
какъвто не е настоящия случай.
Отговорността
на Общината следва да бъде ангажирана по чл. 49 ЗЗД, с оглед твърденията за
противоправно бездействие (необезопасена и необозначена дупка на пътното
платно), свързано с поддържането на републиканската пътна мрежа и по –точно на
необезопасен участък от пътя, станал причина за ПТП.
Ответникът е процесуалноправно
легитимиран да отговаря по така предявения иск, тъй като именно на Общината е
възложено управлението на общинската пътна мрежа– чл. 19 ал. 1 т. 2 от Закона
за пътищата. Съобразно разпоредбата на пар.7, ал.1, т.4 от ПЗР на ЗМСМА
общината е собственик на общинските пътища, улиците и булевардите. Нормата на
чл. 11 от ЗОС задължава общината да управлява вещите, общинска собственост, с
грижата на добър стопанин. Освен това и съгласно разпоредбите на чл. 3 ал. 1 и
чл. 167 от ЗДвП ответникът е бил длъжен да поддържа пътя в изправно състояние,
да сигнализира незабавно за препятствията по него и да ги отстрани в най-кратък
срок. От доказателствата по делото се установява, че в резултат на
противоправното бездействие на ответника при обичайната употреба на повредената
вещ /път/ на автомобила са били причинени имуществени вреди.
В този смисъл е налице обилна
съдебна практика на ВКС при идентична фактическа обстановка за правната
квалификация на иска - Решение № 1184 от 29.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5107/2007
г., II г. о., ГК, докладчик съдията Ценка Георгиева; Решение № 15 от 25.07.2014
г. на ВКС по т. д. № 1506/2013 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Костадинка
Недкова; Решение № 165 от 18.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1008/2013 г., IV г.
о., ГК, докладчик съдията Борис Илиев.
От
представената фактура № ********** от 28.01.2019 г. и касов бон към нея се
установява, че ищецът е заплатил сумата от 300 лева за закупуване на два броя
автомобилни гуми, като датата следва датата на посочения инцидент на пътя.
Приет е и регистрационен талон на автомобила, видно от който същият е
собственост на ищеца М.Г..
От
представения по делото Протокол за ПТП се установява, че същият е съставен на
19.01.2019 г. към 12.00 часа, като мл. автоконтрольор е отразил схема на ПТП,
от която е видно, че в дясната част на платното е установена дупка. Протоколът
е съставен на място, което предполага, че същият удостоверява наличната на
платното неравност. Описани са и видимите щети – повредени предна дясна и задна
дясна гуми. Като място на събитието е посочена ул. Промишлена до Сплавкомерс
гр. Стара Загора.
Протоколът за ПТП е официален
свидетелстващ документ и като такъв се ползва с обвързваща материална
доказателствена сила относно удостоверените в него, непосредствено възприети от
длъжностното лице факти, а именно в настоящия случай дата на ПТП и място,
наличната неравност на пътното платно и вреди, констатирани, непосредствено
след ПТП.
По делото е направен оглед и са
приети четири броя снимки, от които се вижда дупка на пътното платно, която
отговаря на описаната в исковата молба.
Разпитан е свидетелят Стефан
Иванов Стефанов, който е пътувал в колата. Същият заявява, че трафикът бил
натоварен и се движили с около 30-40 км/ч. Инцидентът станал сутринта. Колата
пред тях рязко завила настрани, а тяхната кола попаднала в процесната дупка.
Десните гуми били срязани и колата останала на място, а М. се обадил на 112.
Дошли полицаи и направили снимки.
Съдът възприема показанията на
разпитания свидетел, тъй като същите са непротиворечиви, последователни и във
връзка със събраните писмени доказателства и отразяват преки впечатления.
За изясняване на механизма на ПТП
и оценка на щетите е назначена и изслушана съдебна автотехническа експертиза.
От заключението на вещото лице,
което съдът възприема като компетентно и добросъвестно се установява, че
направения анализ на механизма на ПТП показва, че вредите по своята форма и
степен са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото произшествие. Към
момента на изготвяне на заключението дупката е ремонтирана, като е направен
кърпеж на мястото. Стойността на ремонтните работи възлиза на 314, 80 лева,
което е повече от претендираната в исковата молба сума.
Предвид изложеното съдът намира,
че е изпълнен фактическият състав на чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД и искът следва
да се уважи в цялост.
По разноските.
Предвид крайния изход на делото
следва да се присъдят разноски в размер на 600 лева в полза на ищеца, от които 350
лева за адвокатски хонорар, 50 лева за държавна такса и 200 лева за вещо лице,
които следва да се заплатят от ответника.
Водим от горното, съдът,
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА
Община Стара Загора бул. „Цар Симеон Велики“ № 107 да заплати на М.З.Г. *** сумата от 300,00лв./триста лева/, представляваща обезщетение за причинените
при ПТП настъпило на 19.01.2019г., имуществени вреди на лек автомобил марка
„Фолксваген" модел „Туран", с рег.№ СТ 8535 ВХ, ведно със законната
лихва върху нея, считано от 19.01.2019г. до окончателното плащане, както и
разноски в размер на 600 лева, от които 350 лева за адвокатски хонорар,50 лева за държавна такса и 200
лева за вещо лице.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от получаване на съобщението пред Окръжен съд Стара Загора.
Районен
съдия: