№ 1853
гр. София, 24.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 121-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на трети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА
при участието на секретаря ал
като разгледа докладваното от ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА Административно
наказателно дело № 20221110214127 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Съдът е сезиран с жалба от Г. Г. И., с ЕГН ********** срещу
наказателно постановление №22-4332-019590/05.10.2022 г. на Началник група
в СДВР отдел Пътна полиция-СДВР, с което на основание чл.175 ал.3 пр.1
ЗДвП са му наложени: глоба в размер на 200 лв., лишаване от право да
управлява МПС за 6 месеца и на основание Наредба №Iз-2539/17.12.2012 г. на
МВР са му отнети 10 точки за нарушение на чл.140 ал. 1 ЗДвП.
В жалбата се излагат подробни доводи за незаконосъобразност на
наказателното постановление. Редовно призован жалбоподателят не се явява.
Представлява се от адв. В., която излага доводи за незаконосъобразност на
НП, тъй като И. не е бил надлежно и своевременно уведомен от съответните
държавни органи за прекратенаата регистрация на автомобила. Не е бил
запознат и уведомен и с причините за това, не е знаел кога и защо това е
направено, от кой държавен орган, И. не е получил писмено уведомление
/писмо/, каквато е обичайната практика при такива случаи и изискването на
закона и подзаконовите нормативни актове, а регистрационните табели на
неговия автомобил не са били свалени. Едва при спиране за проверка от
органите на реда на дата 25.06.2022 г. той е узнал за това обстоятелства.
Излага доводи, че преди да се пристъпи към дерегистрация на автомобила
има две уведомления до собствника на автомобила. Първото уведомление е от страна
1
на Гаранционния фонд до собственика на автомобила. В срок до 14 дни след
датата на уведомлението, собственикът на автомобила трябва да представи
доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен договор за
тази застраховка. Ако след този срок автомобилът продължавала няма
застраховка, Гаранционния фонд предоставя наличната си база данни.
Регионалните структури на МВР уведомяват за втори път собственика на автомобила,
че няма застраховка „ГО“ и, че трябва да си я поднови. Ако в 14-дневен срок
след това второ уведомление, собственикът не предприеме действия по
сключването или подновяването на застраховката и не предостави
доказателства за валидна таква застраховка, следва автоматична
дерегистрация на автомобила (служебно прекратяване на регистрацията на
автомобила - служебно спиране от движение на автомобила. Адвокат В.
предлага на съда да отмени НП като незаконосъобразно, представя писмени
бележки и претендира адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна редовно призована не изпраща представител и не
взима становище по жалбата.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност и логическо единство във връзка с оплакванията в жалбата,
приема за установено следното:
Жалбата е ДОПУСТИМА като подадена от надлежна страна в
преклузивния срок. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.
По делото е установена следната фактическа обстановка:
На 25.06.2022 г. около 15:19 часа, в гр. София по ххх, свидетелят С. Г. с.
– мл.автоконтрольор към ОПП-СДВР, спрял за проверка жалбоподателя,
който управявал личния си л.а. ххх
След извършена проверка се установило, че въпросният автомобил е
със служебно прекратена регистрация по чл.143 ал.10 ЗДВП от дата
14.06.2022 г. за това, че е без сключена задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите. Бил съставен АУАН
№GA666366/25.06.2022 г., връчен надлежно на жалбоподателя с отразяване,
че има възражения. Актосъставителят с. квалифицирал установеното
2
нарушение по чл. 140 ал. 1 ЗДвП.
Материалите били изпратени в Софийска районна прокуратура и била
образувана пр.пр. №34001/2022. Проверката приключила и било издадено
Постановление на СРП от 02.09.2022 г. за отказ да се образува наказателно
производство, като материалите по преписката били изпратени на ОПП–
СДВР за преценка наличието на предпоставки за образуване на
административнонаказателно производство и налагане на административно
наказание на жалбоподателя
В изпълнение на правомощията си, началник група в СДВР отдел
Пътна полиция-СДВР издал атакуваното НП.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен
начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а
именно: справка АИС-КАТ по отношение на собствеността на процесния
автомобил; постановление на СРП, справка картон на водача, заповеди за
компетентност, данни за служебно прекратена регистрация, както и гласните
доказателствени средства – показанията на свидетеля –актосъставител с..
Съдът кредитира и приложените по делото писмени доказателства,
приобщени от съда на основаниечл. 283 НПК, като относими към предмета на
доказване по делото.
Безспорно наказателното постановление в конкретния случай е
издадено в хипотезата на чл. 36 ал. 2 ЗАНН, доколкото с постановление от
02.09.2022 г. СРП е постановила отказ за образуване на досъдебно
производство и е изпратила преписката на ОПП-СДВР за преценка наличието
на предпоставки за ангажиране административнонаказателната отговорност
на жалбоподателя.
Тази разпоредба въвежда изключение от императивното изискване
преписката да се образува със съставянето на АУАН, единствено, когато
производството е прекратено от съда или прокурора или прокурорът е
отказал да образува наказателно производство и е препратено на наказващия
орган. В случая е приложена втората хипотеза на чл. 36 ал. 2 ЗАНН.
Въз основа на горната фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
3
По делото по категоричен начин се установява, че на процесната дата
жалбоподателят е уравлявал личния си л.а. ххх като последният бил със
служебно прекратена регистрация по чл.143 ал.10 ЗДВП от дата 14.06.2022 г.
Вменено му е нарушение по чл.140 ал.1 ЗДвП - че управлява МПС, което не е
регистрирано по надлежният ред.
МПС-во управлявано от жалбоподателя обаче, е било служебно
дерегистрирано в резултат на данните, получени по електронен път от
Гаранционния фонд, сочещи на липсата на задължителна застраховка
"Гражданска отговорност". Липсват каквито и да било данни за служебната
дерегистрация да е издаден какъвто и да е административен акт, който да е
връчен някому, нито да е уведомен собственикът на автомобила.
Уведомяването на собственика на моторно превозно средство за служебно
прекратената регистрация не е елемент от фактическия състав на
прекратяването на регистрацията, а е последващо, но има пряко отношение
към субективния елемент на административното нарушение по чл. 175 ал. 3
ЗДвП, защото законът е възложил на административния орган задължението
да уведоми собственика за извършеното служебно прекратяване на
регистрацията на моторно превозно средство. Прекратяването на
регистрацията не настъпва по силата на закона при непредставяне на
доказателства за сключена застраховка „Гражданска отговорност“, а се
извършва след автоматизирано уведомление от Гаранционния фонд по чл. 24
от Наредба №54 от 30.12.2016 г. за регистрите на Гаранционния фонд за
обмена и защитата на информацията и за издаването и отчитането на
задължителните застраховки по чл. 461 т. 1 и 2 от Кодекса за застраховането.
Собственикът на моторно превозно средство обективно няма как да знае
кога точно е била прекратена служебно регистрацията на моторното превозно
средство. Знанието за точната дата на дерегистрацията е от значение за
субективната съставомерност на деянието. Обратното би довело до
отговорност въз основа на предположение за знание. Едва след момента на
узнаването на факта на прекратяването на регистрацията собственикът е
длъжен да съобрази поведението си с дерегистрацията на моторното превозно
средство и с породените от нея правни последици“, се казва в тълкувателното
решение. Действително, собственикът на автомобила е длъжен да знае, че за
моторното превозно средство няма валидна застраховка „Гражданска
отговорност“, което води и до служебно прекратяване на регистрацията.
Незнанието на закона не е обстоятелство, изключващо
административнонаказателната отговорност, но в случая се касае за незнание
на факт от обективната действителност – за извършеното служебно
прекратяване на регистрацията на автомобил на основание чл. 143 ал. 10
ЗДвП, т.е. на фактическо обстоятелство, което принадлежи към състава на
административното нарушение по чл. 175 ал. 3 пр.1 ЗДвП. Това незнание се
явява резултат от неизпълнено административно задължение по чл. 143 ал. 10
4
ЗДвП за уведомяване на собственика на МПС за служебно прекратената
регистрация на автомобила, поради което липсва както умисъл, така и
небрежност – незнанието на фактическото обстоятелство не се дължи на
непредпазливост. Не е налице публично достъпен регистър, в който да се
извърши справка за служебно прекратената регистрация. Неспазването на
изрично записаното в закона задължение да се уведоми собственикът на
автомобила за служебното прекратяване на регистрацията има правни
последици. Ако собственикът не е бил уведомен за дерегистрацията, той не
би могъл да съобщи този факт и на всеки друг, на който е предоставил
управлението на автомобила. Съществува законово задължение по чл. 143 ал.
10 изр. 1 ЗДвП за административния орган да уведоми собственика за
извършената служебна дерегистрация на моторното превозно средство, но е
възможно той да е уведомен за този факт при посещение на място в отдел
„Пътна полиция“, при връчване на АУАН или по друг начин. В случаите,
когато няма доказателства, че прекратяването на регистрацията е било
съобщено на собственика на моторно превозно средство от отдел „Пътна
полиция“ или не се докаже по друг начин узнаването за служебното
прекратяване на регистрацията, деянието по чл. 175 ал. 3 ЗДвП ще е
несъставомерно. Под уведомяване по поставения въпрос следва да се има
предвид узнаване по какъвто и да е друг начин, не само по реда на чл. 143 ал.
10 ЗДвП. Узнаването подлежи на доказване с всички доказателства и
доказателствени средства. Необходимо е във всеки конкретен случай да бъдат
изследвани и доказани всички елементи от състава на административното
нарушение, включително вината, която в административнонаказателния
процес не се предполага. /в този смисъл и Тълкувателно постановление
№2/05.04.2023 г. на ВАС-ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС/.
В конкретния случай това уведомяване на собственика на МПС и
настоящ жалбоподател не е налице, което налага цялостна отмяна на
наказателното постановление.
С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане,
въззиваемата страна ще следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя
сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Видно от Договор за правна защита и съдействие от 23.10.2022 г. /л.3А
от делото/, заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение е в
размер на 300 лв.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63 ал. 1 ЗАНН, съдът
5
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №22-4332-019590/05.10.2022 г. на
Началник група в СДВР отдел Пътна полиция-СДВР, с което на Г. Г. И., с
ЕГН **********, на основание чл.175 ал.3 пр.1 ЗДвП са наложени: глоба в
размер на 200 лв., лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца и на
основание Наредба №Iз-2539/17.12.2012 г. на МВР са му отнети 10 точки за
нарушение на чл.140 ал. 1 ЗДвП.
ОСЪЖДА СДВР да заплати на Г. Г. И., с ЕГН **********, сумата от
300 лв. – адвокатско възнаграждение за една инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд София-град.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6