Р Е
Ш Е Н
И Е
№
107
гр. Асеновград,15.07.2019 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, втори наказателен състав в публично съдебно
заседание на двадесет и девети май през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН БЕДАЧЕВ
с участието на секретаря Ася Иванова, като
разгледа НАХД № 327 по описа на Асеновградския районен съд – ІІ н.с. за 2019 година,
докладвано от съдията, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 17-0239-000537/03.05.2017г.,
издадено от Началника на РУ–гр. Асеновград при ОДМВР-Пловдив - Светлозар Венциславов Масурски, с което на Д.Й.Т. с ЕГН: ********** ***,
на основание чл. 174 ал.3 от ЗДвП е наложено административно наказание - „Глоба” в размер на 2000 лв., за нарушение по
чл.174 ал.3 от ЗДвП.
Жалбоподателят Д.Т. в депозираната жалба и в
съдебно заседание –чрез процесуалния си представител – адв. Д. оспорва
наказателното постановление откъм законосъобразност и обоснованост, като отрича
факта на нарушението и излага тезата, че от доказателствата не се установяват
авторството и вината му в неговото извършване. Навеждат се и твърдения за
съществени нарушения на административно-производствените правила в процедурата
по издаването му. Искането към съда е за пълна отмяна на НП, или алтернативно
редуциране на наказанието.
Въззиваемата
страна РУ на МВР-гр. Асеновград, редовно
призована не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Съдът, като прецени процесуалните предпоставки
за допустимост, обсъди събраните по делото доказателства и взе в предвид
доводите, изложени в жалбата и в съдебно заседание намери за установено
следното:
Жалбата
е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е
процесуално ДОПУСТИМА и следва да се разгледа по същество. Разгледана по същество
същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С акт
за установяване на административно нарушение от 12.04.2017 г. е било установено, че на 12.04.2017 г., около
17.00 часа в с.Милево на ул. „7-ма“ до № 23, жалбоподателят Т. е управлявал лек
автомобил “Фолксваген Голф” с ДК№ РВ 9187 АР, като при извършената проверка, жалбоподателят Т. отказал да бъде изпробван с
техническо средство за употреба на алкохол и отказал да даде кръвна проба, въпреки
че му бил издаден талон за медицинско изследване и бил откаран до медицинско
заведение от контролния орган. При проверката, водачът Т. силно миришел на
алкохол. Установено било, че същият не притежава правоспособност като водач на
МПС. За констатираното нарушение по ЗДвП
на жалбоподателя бил съставен АУАН в негово присъствие, като същият отказал да
го подпише, а отказът му бил удостоверен с подписа на един свидетел. При
съставянето на АУАН нарушителят не направил писмени възражения в него. Възражения не са били
подадени и в тридневния срок по 44 ал.1 от ЗАНН. АУАН е съставен от компетентен за това орган и
съобразно изискванията на чл. 42 от ЗАНН съдържа, посочените там реквизити. Въз
основа на съставеният АУАН по-късно от компетентния за това орган било издадено
и обжалваното наказателно постановление, в което са преповторени констатациите
от АУАН и на горепосоченото основание на Т. е наложено съответното административно наказание – глоба в размер от 2000
лв. Наказателното постановление е постановено от компетентния за това орган и е
подписано от него, в изискуемата от закона форма е.
Съдът намира, че извършването на горното нарушение е
надлежно установено, като от събраните доказателства по несъмнен начин
се установява авторството на нарушителя и неговата вина. На първо място горните
обстоятелства се установяват от презумптивната доказателствена сила на АУАН,
въведена по изключение с разпоредбата на чл. 189 ал.2 от ЗДвП. В конкретния случай фактическите констатации в АУАН
се подкрепят и от събраните гласни доказателства- показанията като свидетел на
актосъставителя Х.К., както и приложените и приети по делото писмени
доказателства. Съдът кредитира в пълна степен показанията на актосъставителя, тъй
като те са логични, последователни и напълно съответни с писмените
доказателства. Актосъставителят е възприел лично отказа на жалбоподателя Т. да
бъде изпробван с техническо средство за употреба на алкохол при извършването на
проверката, както и в последствие след като му е издал талон за медицинско
изследване и го е съпроводил до здравно заведение е възприел и отказа му да
даде кръв за медицинско изследване, което пък се потвърждава и от издадения от
медицинско лице Протокол за медицинско изследване за употреба на алкохол или
друго упойващо вещество.
При
проверката на законосъобразността на наказателното постановление по отношение
на правното основание и наложените въз
основа на него административни наказания, съдът констатира, че описаното в НП
нарушение е правилно квалифицирано по чл. 174 ал.3 от ЗДвП, която норма предвижда, че се наказва с лишаване от право
да управлява моторно превозно средство за срок от 2 години и глоба 2000 лв. водач на МПС, който откаже
да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване на
употребата на алкохол или не изпълни
предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта
му. Извършването на така посоченото
административно нарушение от страна на жалбоподателя Т. е безспорно установено въз основа на събраните
доказателства- констатациите, отразени в съставеният АУАН, талона за медицинско
изследване и Протокола за медицинско изследване, потвърдени с гласни
доказателства- показания в качеството на
свидетел на актосъставителя. Съдът намира, че правилно административнонаказващият
орган е описал нарушението с всички елементи от неговия състав в НП и правилно
е подвел описаното административно
нарушение под горната административно-наказателна разпоредба, посочена като
правно основание за налагане на административното наказание. Двете кумулативни
санкции за това нарушение са предвидени
от закона в абсолютен размер и оразмеряването им не подлежи на преценката на
административно-наказващия орган, поради което, като е наложил глобата в този
именно размер от 2000 лв., същият правилно е приложил закона.
Неоснователни са изложените в жалбата възражения за неточна квалификация
на нарушението, като е посочена нормата на чл. 174 ал.3 от ЗДвП, без да е
посочено предл. 1 от същия текст. Посочената санкционна разпоредба в редакцията
й, действала към момента на извършване на нарушението и на издаването на НП ,
която е и приложимия закон гласи, че: „Водач на моторно превозно средство,
трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или наркотични
вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за медицинско
изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или наркотични вещества
или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно
средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.“
От юридическа гледна точка
доколкото са описани две отделни изпълнителни деяния, двете предложения на
които може да се раздели нарушението са отказът за проверка с техническо
средство и неизпълнението на предписание за медицинско изследване. В случая
жалбоподателят е реализирал и двете форми на изпълнителното деяние, поради
което и нарушението е правилно квалифицирано именно по чл. 174 ал.3 от ЗДвП. Но
дори и да не беше така непосочването на конкретно предложение при условие, че е
вярна цифровата квалификация, само по себе си не би представлявало съществено
нарушение на процесуалните правила, а още по-малко пък основание за отмяна на
НП. За коректност следва да се каже,че съществени са само тези нарушения на
процесуалните правила, които водят до неяснота на административното обвинение,
неправилна материално правна квалификация и съответно до невъзможност за
жалбоподателя да разбере в какво точно нарушение му се вменява във вина и
съответно да реализира правото си на защита срещу постановлението в пълен обем.
В конкретния случай всички елементи от обективния състав на нарушението са
посочени при словесното му описание и същото адекватно е съотнесено към
относимата санкционна разпоредба. Безпредметно е да се обсъжда и възражението
за намаляване на размера на глобата, тъй като както вече се каза глобата е
определена в абсолютен размер и липсва диапазон, в който изобщо да е възможна
редукция.
Предвид гореизложеното
и като намери обжалваното наказателно постановление за законосъобразно,
обосновано и правилно, на основание чл. 63 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление № 17-0239-000537/03.05.2017г.,
издадено от Началника на РУ–гр. Асеновград
при ОДМВР-Пловдив - Светлозар
Венциславов Масурски, с което на Д.Й.Т.
с ЕГН:********** ***, на основание чл. 174 ал.3 от ЗДвП е наложено
административно наказание - „Глоба” в
размер на 2000 лв., за нарушение по чл.174 ал.3
от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните пред
Административен съд-Пловдив.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: