РЕШЕНИЕ
№ 2118
гр. София, 13.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:М. ХР. Ш.-М.
при участието на секретаря М. Д. М.
като разгледа докладваното от М. ХР. Ш.-М. Административно наказателно
дело № 20211110210745 по описа за 2021 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
ИЛ. ИВ. Т. от в гр. С. е обжалвал наказателно постановление /НП/ №21-4332-
011746/14.06.2021г. на Началник Група ОПП-СДВР, с искане за отмяната му като
незаконосъобразно. Сочи, че техническото средство, с което е извършена пробата за
алкохол „Д. А. 7510“ с №0139 не е преминало периодична и последваща проверка,
поради което не е годно да извършва измерване. Освен това, в АУАН било описано
едно нарушение, а според НП бил наказан за нещо различно. Имало и различни дати на
установяване и на извършване на нарушението според АУАН и НП, което
ограничавало правото му да разбере какво деяние е извършил и за какво е наказан.
Отделно от това излага като съществено нарушение, посочване на несъответни и
неправилни законови разпоредби, което било в разрез с изискването за задължително
съдържание по чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН. Правото на защита било нарушено, тъй
като при съставяне на акта по чл.40, ал.2 от ЗАНН, следвало извършителят да се
покани и ако не се яви, да се състави АУАН в негово отсъствие, след което имало и
специална процедура по връчване на такъв акта, която не била спазена.
В съдебно заседание, жалбоподателят - лично и с адв. А. поддържа жалбата и
моли НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Допълват, че
допуснатите съществени нарушения не могат да се изправят в съдебното производство.
Обръщат внимание на това, че никъде в НП не се сочило колко е фактическото
задържане на лицето, както и неговите възражения при вземане на кръвната проба, да
1
се запечатат. Също така, намират че при анализ на кръвните има манипулация, тъй
като установеното съдържание на алкохол е по-високо от измереното с техническото
средство, а обикновено било обратното.
Наказващият орган не явява и не се представлява, както и не изразява
становище по жалбата.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, съобразно доводите на страните, приема за установено от
фактическа страна следното:
С обжалваното НП, ИЛ. ИВ. Т. е наказан с глоба в размер на 1000лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, за това, че на 06.06.2021г.,
около 03:45ч. в гр. София, ул.”Х.К.” управлявал лек автомобил „М. Ц200 К.“, рег.
№..............., посока на движение от бул.“Ломско шосе“ към ул.“Х. С.“ и до бл.123 при
извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер
7510“, №0139, проба №04919 е отчетен положителен резултата от 0.79 промила, с
издаден талон за медицинско изследване №077386 към МБАЛ „Св. А.“ и протокол от
химическа експертиза №3493/07.06.2021г. с резултат 0.83 промила - нарушение на чл.5,
ал.3, т.1 от ЗДвП.
НП е издадено въз основа на АУАН, бл.№691764/06.06.2021г.
Приобщена по делото е административнонаказателната преписка по издаване на
НП.
Разпитани по делото са свидетелите Д. СТ. ИЛ. - актосъставител Н. Т. Д. и Д. Д.
Д. - присъствали при установяване на нарушението и съставянето на акта, според който
последните двама като служители на Отдел „СПС“ при СДВР в изпълнение на
възложените им правомощия имали право да спират автомобили, когато установят
извършване на нарушение. В случай, че при проверка се усъмнят, че водачът е
употребил алкохол, изискват съдействие от колегите си от ОПП-СДВР, тъй като те
разполагали с технически средства за изпробване. На място, служителят на ОПП-СДВР
прави проба на водача с „Алкотест Дрегер“ и в случай на отчитане над 0.5 на хиляда,
но под 1.2 на хиляда, се съставя АУАН, като се показва отчетения резултат на водача и
му се издава талон за медицинско изследване за насочване към болнично заведение за
изследване на кръвта.
Според протокол за химическо изследване концентрацията на алкохол в кръвта
лаб.№3493/07.06.2021г. в изследваната кръвна проба, взета от лицето ИЛ. ИВ. Т. се
установява наличие на алкохол /етанол/ в концентрация 0.83 на хиляда.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
изводи от правна страна:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество - частично
2
основателна.
Съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат
доказателствена сила до доказване на противното.
При проверка на АУАН, въз основа на който е издадено обжалваното НП се
установи, че е със задължителното съдържание по чл.42 от ЗАНН, както и правилно е
посочена законовата разпоредба, която е нарушена, съответстваща на описаното
нарушение. Актът е съставен при спазване на изискванията на чл.40, ал.1 от ЗАНН и е
предявен по правилата на чл.43, ал.1 от ЗАНН. Актосъставителят е оправомощен със
Заповед №8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи по т.1.2.
При издаване на НП, съдът не откри нарушения на процесуалните правила,
касаещо задължителното съдържание по чл.57, ал.1 от ЗАНН и компетентността на
органа, който го е издал според Заповед №8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на
вътрешните работи по т.2.11, а на съда служебно е известно, че в ОПП-СДВР има само
една сформирана група по АНД.
Констатациите в акта и НП, се установиха от показанията на разпитаните
свидетели, които съдът кредитира като единни и незаинтересовани. Макар у същите да
липсваха конкретни спомени за процесната фактическа обстановка, съдът изхожда с
разбиране пред натовареността и еднотипността на случаите и счита, че липсата на
спомени не се отразява на обективността на техните показания, които се потвърдиха от
приобщените доказателства. Самият жалбоподател не оспорва, че е изпробван с
техническо средство, което е отчело алкохол в издишан въздух, че е насочен към
болнично заведение и е дал кръв за химически анализ.
Видно от приобщените по АНП писмени доказателства, при извършената
полицейска проверка жалбоподателят е тестван с техническо средство „Алкотест
Дрегер 7510“, №0139 и според отчетената проба №04919 резултатът е 0.79 промила
алкохол в издишан въздух.
Спазени са изискваният на Наредба №1/19.07.2017г. за реда за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или
техни аналози, както за изпробването на място с техническо средство, така и
издаването на талон за медицинско изследване, с нужните реквизити и краен час за
явяване в посочено лечебно заведение за даване на кръв, както и не са налице данни за
нарушаване на правилата за приемане, описване на явилото се лице, вземането на кръв
и изследването и съхраняването на кръвните проби.
Според изготвения протокол за химическо изследване лаб.№3493/07.06.2021г. в
изследваната кръвна проба, взета от лицето ИЛ. ИВ. Т. се установява наличие на
алкохол /етанол/ в концентрация 0.83 на хиляда. Така категорично се доказва, че
жалбоподателят е управлявал МПС след употреба на алкохол в кръвта над 0.5 на
хиляда.
3
Касаещо възраженията на жалбоподателя за манипулиране на резултатите, тъй
като при химичния анализ била отчетена по-висока стойност от тази при изпробване с
техническо средство, то съдът не счита, че следва да се уповава на житейски опит за
обратната тенденция. Още повече, че няма обстоятелства, които да насочват към
допуснати нарушения при взимането на кръв, изследването и съхраняването в
болничното заведение, за да се подлага на съмнение достоверността на резултата от
химическото изследване. Освен това, става въпрос за доста близки стойности, без
драстично разминаване, каквото съмнение би се породило, в случай на резултат от
химически анализ над 1.2 на хиляда. Всъщност трябва да се каже, че конкретната
стойност на алкохола в кръвта има значение до толкова, дали деянието е
административно нарушение, или престъпление, а не точно каква е концентрацията
като стойност. В случая с изпълнената процедура по наредбата само се потвърждава
достоверността на пробата с техническото средство и неговото правилно отчитане.
Прави впечатление и това, че самият жалбоподател не отрича, че е употребил
алкохол и е управлявал МПС, както и че именно при полицейската проверка е бил
изпробван с техническо средство. Не оспорва, че резултата е бил наличие на алкохол в
издишан въздух. При това положение, а и с оглед на писмените доказателства, които
съдът коментира горе, категорично се установи извършеното нарушение от Т. на чл.5,
ал.3, т.1 от ЗДвП.
Съдът не се чувства длъжен да отговаря на останалите въпроси зададени от
жалбоподателя по време на устните прения, тъй като не се установиха изложените от
него обстоятелства на първо място, а на следващо - не са в предмета на настоящото
съдебно производство.
Съдът, счита че наказващият орган неправилно е приложил санкционната
разпоредба на чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП и е наложил на жалбоподателя наказания:
Лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца и глоба от 1000 лева, без да
съобрази, че отчетения алкохол в кръвта чрез проба от техническо средство,
определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания
въздух, е този, който е релевантен, тъй като химическото изследване в конкретния
случай, предвид че е отчетена по-висока стойност внася нови обстоятелства, които не
са били известни на лицето към момента на образуване на АНП - съставянето на
АУАН. На практика, с резултата от химическо изследване само се потвърждава
пробата за алкохол - над 0.5 на хиляда от техническото средство, поради което е
следвало да се използва т.1 на чл.174, ал.1 от ЗДвП. Друг щеше да е случая, ако в
химическото изследване се получи по-нисък от резултат от пробата с техническо
средство. Само тогава, този резултат би бил определящ за санкционната разпоредба,
тъй като е в интерес на извършителя обстоятелство, установено след образуване на
АНП - съставеното на АУАН. Резултатът от химическият анализ щеше да е значим и
ако беше над 1.2 на хиляда, тъй като щеше да реализира състав на престъпление по
4
чл.343б, ал.1 от НК, а не на административно нарушение.
При тези съображения, НП следва да бъде изменено в санкционната част, като
на Т. бъде определено наказание по чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП - лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца и глоба от 500 лева, тъй като установеното
съдържание на алкохол в кръвта с медицинско и химическо изследване и с техническо
средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в
издишвания въздух е над 0.5 на хиляда до 0.8 на хиляда включително. В останалата
част НП следва да остане непроменено.
При този изход на делото, тъй като наказващият орган не е защитаван от
юрисконсулт, по правилата на чл.63д, ал.4 от ЗДвП не следва да се присъжда
юрисконсултско възнаграждение в полза на ОПП-СДВР.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление №21-4332-011746/14.06.2021г. на Началник Група ОПП-СДВР в частта, в която на ИЛ. ИВ. Т. за извършено от него нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП е наказан с лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца и глоба от 1000 лева на осн. чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП, като вместо това ПОСТАНОВЯВА определя на ИЛ. ИВ. Т. за извършено от него нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП наказания Лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца и глоба от 500 лева на осн. чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП. В останалата част НП остава непроменено.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните на основанията, предвидени в НПК по реда на Глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5