О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
гр.Сливен, 06.12.2018г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на шести
декември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: СТЕФКА М.
като разгледа докладваното от
съдия Стефка М. въззивно гр. дело №535 по описа на съда за 2018 година, за да
се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е
образувано по жалба, подадена от В.В.Б. – А. и М.В.Б. – М. чрез пълномощник
адв.Д. против отговор изх.№ОА21-03786/08.11.2018г. на Областен управител на
Област Сливен по тяхно искане вх.№ОА21-03531/18.10.2018г. за издаване на
нарочна заповед по чл.6, ал.5 от ЗОСОИ по преписка вх.№98-А-292/20.01.1998г. на
Областен управител на област Бургас.
Жалбата е подадена чрез Областен
управител на Област Сливен до Административен съд – Сливен, където е било
образувано адм. дело №334/2018г. по описа на АдмС – Сливен. С Определение
№329/29.11.2018г. по адм.д.№334/2018г., АдмС – Сливен е оставил жалбата без
разглеждане, прекратил е производството по делото, поради неподсъдност и
изпратил делото на Окръжен съд – Сливен по компетентност.
След като се запозна с жалбата и
преписката, изпратена от Областен управител на Област Сливен по повод жалбата,
настоящият съдебен състав счита, че не е
компетентен да разгледа и да се
произнесе по възникналия спор, по следните съображения:
Предмет на жалбата е акт на
Областния управител на област Сливен, с който на практика е оставено без
уважение искането на жалбоподателите – молители за издаване на нарочна заповед
по чл.6, ал.5 от ЗОСОИ, с която да утвърди направената оценка и да определи
квотите в съсобствеността. В жалбата са изложени съображения за
незаконосъобразност на обжалвания акт с искане за неговата отмяна.
Безспорно,
заповедите, с които компетентните
административни органи се произнасят по чл.6 от ЗОСОИ представляват индивидуални административни актове по
смисъла на чл.21, ал.1 от АПК, поради
което споровете за тяхната законосъобразност са подведомствени на
административните съдилища, предвид
разпоредбата на чл.128, ал.1
АПК.
Производството, което се
развива по този специален закон е административно, поради което предмет на
съдебен контрол е законосъобразността на издадения индивидуален административен
акт. Тълкуването, което е направил административният съд, че тази норма
определя реда за обжалване - този по ГПК пред съответния окръжния съд, настоящият състав не
споделя. Синтактичното
тълкуване налага извод, че законодателят има предвид не реда за разглеждане на
жалбата, а начина на съобщаването на административния акт - по реда на ГПК, а от
съобщаването започва да тече 14-дневен срок за обжалване. В същия смисъл е и
разпоредбата на чл. 6, ал. 5 от ЗОСОИ -
отново по реда на ГПК се съобщават на предявилите исканията изготвените оценки
и установените квоти. Разпоредбата на чл. 6,
ал. 6 от ЗОСОИ е създадена като специална на чл. 5, ал. 1, т. 1 от Закона за Върховния административен
съд (отм.), който регламентира родовата подсъдност на делата,
разглеждани от Върховния административен съд като първа инстанция- жалби и
протести срещу актове на министри, на ръководители на други ведомства,
непосредствено подчинени на Министерския съвет, на областни управители. Целта е
не Върховният административен съд, а окръжните съдилища да разглеждат като
първа инстанция жалби срещу актове на областните управители по ЗОСОИ.
Обстоятелството, че в
ПЗР на АПК законодателят е пропуснал да измени нормата на чл.6, ал.6 от ЗОСОИ,
като предвиди изрично компетентност на административния съд, не означава, че правилото
на чл.6, ал.6 влиза в конфликт с правилата на обща родова подсъдност на
административните дела, уредени в чл.132 от АПК. След отмяната на ЗАП, считано
от 01.03.2007г., разглеждането на жалбите след 01.03.2007г. срещу
административните актове, какъвто се явява настоящия, се осъществява по реда на
АПК от новосъздадените административни съдилища. Старият процесуален ред намира
приложение по отношение на заварените дела, т.е. тези образувани преди
01.03.2007г., каквото настоящото категорично не е.
На гражданския съд по реда на
ГПК са подведомствени искови дела, неискови дела за съдебна безспорна и спорна
администрация, охранителни дела, но след промяната в съдебната система и
наличието на административни съдилища, на окръжния съд по правилото на чл. 128, ал. 1 от АПК не са му подведомствени
административните дела. По принцип няма пречка на окръжния съд да му бъдат
възложени административни дела за разглеждането им по реда на АПК, стига
законодателят по някакви съображения да е регламентирал това със специална
правна норма. В случая такава воля няма, а не може да се приеме, че
административно дело по ЗОСОИ трябва да бъде разгледано след 1.03.2007г. по
реда на Гражданския процесуален кодекс като гражданско дело. Разпоредбата на
чл. 6, ал. 6 от ЗОСОИ не е специална норма спрямо АПК.
Волята на законодателя при създаването на чл. 6, ал. 6 от ЗОСОИ е била тази
правна норма да е специална на чл. 5, ал. 1, т. 1
от ЗВАС (отм.), регламентиращ родовата подсъдност на делата пред
Върховния административен съд. Поради това не може сега да се тълкува, че
чл. 6, ал. 6 от ЗОСОИ (обн. ДВ, бр. 107 от
18.11.1997г.) е специална разпоредба на правилото на чл. 128 от АПК (обн. ДВ бр. 30 от
11.04.2006г.), уреждащо подведомствеността на административните дела. В чл. 6, ал. 5 и ал. 6 от ЗОСОИ освен начина
на съобщаване на откази, оценки и квоти, липсват специални процесуални норми
относно реда, по който съдът да разгледа спора за законосъобразност на
административните актове. Поради това сега е приложим АПК, а само за заварените
съдебни производства към 1.03.2007г. е бил приложим реда по ЗАП и ЗВАС, съгласно § 4, ал. 1 и ал. 2
от ПЗР на АПК.
В този смисъл са Определение №35/22.02.2008г. по
адм.д.№ 32/2008г., Определение
№36/22.02.2008г. на
ВАС по адм.д.№36/2008г., Определение № 50/24.03.2008г. на ВАС по
адм.д.№55/2008г.; Определение №58/01.04.2008г. на ВАС по адм.д.№50/2008г.
на 5- чл. състав; Определение №54/08.12.2009г. на ВКС по гр.д.№59/2009г., 5-чл.
състав, Определение №66/25.06.2018г. на
смесен състав на ВКС и ВАС по гр.д.№48/2018г., както и редица други.
В окръжните съдилища, след създаване на административните такива, не съществува възможност за разглеждане на
спорове от административен характер, касателно
законосъобразността на индивидуалните административни актове.
С оглед изложеното, Окръжен съд Сливен, счита, че в
случая, предвид характера на акта, по чиято законосъобразност се дължи
произнасяне, не е родово компетентния съд.
Освен това,
постановяване на решение от окръжния съд, при липса на родова подсъдност, влече след себе си недопустимост на решението, съответно то подлежи на обезсилване от
по-горната съдебна инстанция.
Определянето на компетентния съд по спора е абсолютна
процесуална предпоставка по допустимостта на крайния съдебен акт, поради което
и настоящият съдебен състав счита, че
следва да се повдигне СПОР ЗА ПОДСЪДНОСТ с Административен съд - Сливен.
С оглед наличието на спор за подсъдност
между ОС - Сливен
и АдмС - Сливен, подлежащ
на разглеждане от смесен състав на ВКС и ВАС и на основание чл.135,ал.5, вр. с ал.4 от АПК, съдът
О П Р
Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело
№535/2018г. по описа на Сливенски окръжен съд, като неподсъдно.
ПОВДИГА СПОР
ЗА ПОДСЪДНОСТ между
Окръжен съд – Сливен и Административен съд – Сливен пред смесен състав на ВКС и
ВАС за произнасяне по въпроса кой е компетентния съд за разглеждане и
произнасяне по жалбата на В.В.Б.
– А. и М.В.Б. – М. против отговор изх.№ОА21-03786/08.11.2018г. на Областен
управител на Област Сливен по тяхно искане вх.№ОА21-03531/18.10.2018г. за
издаване на нарочна заповед по чл.6, ал.5 от ЗОСОИ по преписка
вх.№98-А-292/20.01.1998г. на Областен управител на област Бургас.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се връчи на страните за
сведение.
Делото да се изпрати на ВКС по компетентност.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: