№ 74
гр. Н., 23.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Н., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Светла Радева
при участието на секретаря Бойка Анг. Цвяткова
като разгледа докладваното от Светла Радева Гражданско дело №
20213620101253 по описа за 2021 година
Делото е образувано по иск с правно основание чл.26 ал.1 от ЗЗД във вр.с чл.11 и чл.19 ал.4
от ЗПК във вр.с чл.22 от ЗПК и по чл.143 ал.1 от ЗЗП., с цена на иска -1 000 лв., предявен от
С. Х. М. с настоящ адрес:гр.Н., обл.Ш., ул.***, чрез пълномощника й адв.М.В. М., вписан в
*АК против „Кредит Гарант БГ“ ООД, ЕИК:********* със седалище гр. София, ул.Лъчезар
Станчев“ №3, ет.11.
Ищцата твърди, че е страна по договор за кредит „***“ №***, сключен с „Нет Кредит“
ООД. П силата на този договор при получен кредит в размер на 500 лв., се задължила да
върне 703,04 лв.,при ГПР 49,09 лева и ГЛП 40,60%.. Във връзка с този договор сключва и
договор за предоставяне на гаранция №*** от същата дата-*** г., с ответното дружество, за
да обезпечи сключения договор за кредит. Задължила се да плати по втория договор сумата
от 1000 лв. Счита сключения договор за предоставяне на гаранция за нищожен, като
сключен при неспазване нормите на чл.11,т.9 и 10, чл. 19, ал.4 във вр. с чл.22 от ЗПК и
неспазване нормата на чл. 143, ал.1, от ЗЗП. Счита за нарушен основен правен принцип,
този на добросъвестността в гражданските и търговски отношения, както и принципа на
справедливостта. Поради накърняването на принципа на добрите нрави по смисъла на чл.
26, ал.1 ,т.3 от ЗЗД се стигнало до значителна нееквивалентност на насрещните престации и
злепоставяне на интересите на ищцата. Договорът за предоставяне на гаранция бил
неравноправен по смисъла на чл. 143, т.19 от ЗЗП и поради това нищожен. При сума по
кредита 500 лв. от ищцата се претендирали 1000 лв. за гаранция. Съгласно чл.21 от ЗПК
всяка клауза, имаща за цел или резултат да заобиколи закона, е нищожна. Това била
клаузата, с която се уговаря сключването на договор за поръчителство, както и самия
договор за поръчителство се считат за неравноправни по чл. 143, т.5 от ЗЗП. Кредиторът бил
1
длъжен преди сключването на договора за кредит да оцени кредитоспособността на
потребителя. Посочването на по-нисък процент ГПР от действителния по договора
представлявал невярна информация относно общите разходи по кредита. С тези и други
подробно изложени аргументи ищцата моли съдът да прогласи нищожността на договор за
предоставяне на гаранция №*** от *** г. ,сключен с „Кредит гарант БГ“ ООД,на основание
чл.26 ал.1 от ЗЗД и поради това,че е сключен при неспазване на нормите на чл.11 и чл.19
ал.4 от ЗПК във вр.с чл.22 от ЗПК и по чл.143 ал.1 от ЗЗП.. Прентендират се разноски
В законовия срок е постъпил писмен отговор от ответното дружество, представлявано от
адв. Е.Ц. от *АК. 3 от договора за кредит и т.3.2.1 от ОУ,приложими към договорите за
потребителски кредит на „Нет кредит“ ООД, ищецът се задължил да даде подходящо
обезпечение за задължението си, като предостави банкова гаранция, гаранция от небанкова
институция или двама поръчители. Предоставянето на избраната гаранция е следвало да
стане до края на деня, следващ този на сключването на договора за кредит. Ищцата избрала
да предостави обезпечение чрез предоставяне на гаранция от небанкова институция и
сключила договор за предоставяне на гаранция с ответното дружество. Твърдението за
нищожност на договора за предоставяне на гаранция, ответното дружество намира за
неоснователно. Договорът за гаранция представлявал самостоятелно правоотношение, с
поети съответни задължения за страните по него. Затова всички твърдения за нищожност на
договора за гаранция, базирани на уговорки между ищеца и трето лице, били
неоснователни. Посочените от ищцата текстове от ЗПК били неотносими към договора за
гаранция, защото той нямал за предмет предоставяне на кредит. Ищцата не била задължена
да сключи договор за гаранция с ответника, нито като условие за отпускане на кредит, нито
с оглед конкретното задължение, включено в договора за кредит. Тя имала възможност да
обезпечи кредита си с три възможни начина, включително чрез поръчителство. Можела
също в 14 дневен срок от сключването да се откаже от договора за кредит, при
невъзможност да осигури исканото обезпечение, но не ползвала това свое право. От друга
страна предоставянето на гаранция по малки потребителски кредити било свързано с
определен финансов риск.Всяко неплащане довеждало до задължение към гаранта и
настоящ ответник, да заплати дължимата сума. Затовd и дейсността на ответното дружество
била възмездна. С тези и други подробно изложени аргументи се моли искът да бъде
отхвърлен.
В съдебно заседание ищцата не се явява, не изпраща представител. Представено е писмено
становище от процесуалния й представител.
Ответникът не се явява и не изпраща представител.
Съдът като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Страните не спорят за наличието на договорни отношения между
„Неткредит“ООД,представлявано от И.Н Х.-С./***/ ,в качеството му на кредитор и ищцата
С. Х. М./кредитополучател/ ,възникнали на основание сключен помежду им Договор за
потребителски кредит „До 500“ №***/***г.,по силата на който,кредиторът се е задължил да
2
предостави на кредитополучателя потребителски кредит под формата на кредитна линия в
размер на 500.00 лева,със срок на ползване 1 година от датата на сключване на
договора,като с изтичането му,срокът за ползване се удължава автоматично с една година за
общо 5 години,ако в 30-дневен срок преди изтичането на първоначалния или всеки
последващ едногодишен период,нито една от страните не изрази писмено желание за
прекратяване на договора.Кредитополучателят се е задължил при условията и сроковете на
този договор да върне предоставения кредит ,както и да заплати уговорената лихва и
другите разходи по кредита,съгласно уговореното в договора.Уговорената годишна лихва за
ползване на всеки усвоен транш по кредита е в размер на 40.60% от главницата по
кредита,годишният процент на разходите е 49.09% от сумата на кредита,а общата дължима
сума от кредитополучателя,посочена в чл.11 ал.5 от договора за кредит е в размер на
703.04лв.
Според чл.4 ал.3 от договора страните са се споразумели,в срок до края на деня,следващ
деня предоставяне на сумата на първия транш,чрез превеждането му по банковата сметка на
кредитополучателя,същият е длъжен да представи в дружеството/кредитор/гаранция по
кредита,съгласно реда и условията,предвидени в общите условия на договора.банковата
гаранция или гаранцията,издадена от небанкова финансова институция,трябва да бъде за
сума в размер на 1000.00лв.и със срок на валидност до 21.12.2023г.
По силата на договор за предоставяне на гаранция №***/***г.,сключен между ответника
„Кредит гарант“ООД/гарант/ и ищцата С. Х. М./наредител/,наредителят е възложил,а
гарантът се е съгласил да издаде гаранция в полза на „Неткредит“ООД /бенефециер/ за сума
в размер на 1000.00лв.с цел:гарантиране изпълнение на паричните задължения по Договор
за потребителски кредит „До 500“ №***/***г.Според клаузата на чл.2 ,“наредителят дължи
на гаранта възнаграждение за издаване на гаранцията в размер на 5 лева +0.85% от усвоения
транш за първия ден от всеки лихвен период и 0.85% от сумата на усвоения транш за всеки
следващ ден./т.е. по 4.25лв.на ден /.Възнаграждението се начислява на ден за срока на
валидност на гаранцията и се заплаща заедно със следващото лихвено плащане по кредита
на падежа на лихвеното плащане.При обявяване на предсрочна изискуемост на
кредита,възнаграждението по предоставената гаранция спира да се начислява.
Издадената гаранция за плащане е с №*** и е издадена на ***г.
По делото не са представени доказателства и не са наведени фактически твърдения за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем.,респ.същият да е развален от някоя от
страните,поради което следва да се приеме,че към момента на предявяване на
иска/***г./,Договорът за потребителски кредит „До 500“ №***/***г. и Договор за
предоставяне на гаранция №***/***г.са действащи.
При така установеното от фактическа страна,съдът направи следните правни изводи:
Ищецът претендира нищожността на договор за предоставяне на гаранция
№***/***г.,сключен между ответника „Кредит гарант“ООД/гарант/ и ищцата С. Х.
М./наредител/,на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД /поради нарушаване на добрите
3
нрави/,неспазване на чл.19 ал.4 от ЗПК /нарушено изискване ГПР да не бъде по-висок от пет
пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във
валута,определена с ПМС №***г.,като по този начин се калкулирала допълнителна печалба
към договорената възнаградителна лихва/и неравноправен по смисъла на чл.143 ал.1 от
ЗЗП./бил неразбираем и не позволявал на потребителя да прецени икономическите
последици от сключването на договора/.
Съдът намира искът за основателен и доказан ,поради следните съображения:
Договор за предоставяне на гаранция №***/***г.,сключен между ответника „Кредит
гарант“ООД/гарант/ и ищцата С. Х. М./наредител/ представлява търговска сделка,доколкото
едната от страните по нея /гарантът/ извършва тази дейност/предоставяне на гаранционни
сделки / по занятие и по силата на този договор,ответникът се е задължил да отговаря за
задълженията на наредителя по сключения от него договор за кредит,срещу възнаграждение
в съответния размер,договорен помежду им.Извършената услуга е възмездна,като
търговската дейност се извършва,за да се получи очакваната търговска печалба.
В конкретния случай,съдът намира,че процесният договор е нищожен,поради накърняване
на добрите нрави,а това са такива морални норми,на които законът е придал правно
значение,нарушаването на които има за последица,приравнена с тази на противоречието на
закона. Една от тези норми е справедливостта,която изисква да се защитава и закриля всеки
признат от закона интерес.
Видно от съдържанието на договора за предоставяне на гаранция е,че уговореното
възнаграждение,дължимо от наредителя С.М. ,не постъпва в патримониума на
гаранта„Кредит гарант“ООД, а е уговорено като част от погасителната вноска ,която
кредитополучателят следва да заплати на заемодателя „Неткредит“ООД.
От изготвената справка от Търговския регистър се установява,че едноличен собственик на
капитала на гаранта„Кредит гарант“ООД е заемодателя „Неткредит“ООД.По този
начин,печалбата на „Кредит гарант“ООД за извършената от него търговска дейност като
гарант се разпределя в полза на едноличния собственик на капитала - „Неткредит“ООД
.Така икономически по-слабата страна /наредителят/ се е задължил да заплати на гаранта
възнаграждение ,което се дължи от момента на издаване на гаранцията,съвпадаща с датата
на сключване на договора за заем -***г.,без значение дали е изправна страна по същия.
Ето защо,съдът счита,че уговореното в Договора за предоставяне на гаранция задължение
,за заплащане на възнаграждение от страна на наредителя в полза на гаранта в уговорения
размер,падежи и начини,не поражда права и задължения за страните,като договорът следва
да се прогласи за нищожен,поради накърняване на добрите нрави.Чрез сключването на този
договор се цели заобикаляне на нормата на чл.19 ал.4 от ЗПК,доколкото в договора за
предоставяне на гаранция се уговаря възнаграждение,което впоследствие ще бъде изплатено
като печалба на - „Неткредит“ООД. Цели се едно оскъпяване на договора за
заем,допълнително възнаграждение за заемодателя,което е уговорено по друго
правоотношение,с цел да се избегне рестриктивната разпоредба на чл.19 ал.4 от ЗПК. / ГПР
4
да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута,определена с ПМС №***г./.
Аргумент за това,че договорът за предоставяне на гаранция е нищожен поради
накърняване на добрите нрави е и фактът,че сумата,която се претендира по него е
определена е под условие за всеки ден,за който е в сила гаранцията,не е включена в ГПР
,посочен в договора за заем –49.09%,като при включване на възнаграждение от договора за
предоставяне на гаранция,действителният ГПР би бил различен от този размер.По този
начин,потребителят е бил въведен в заблуждение относно стойността на разходите,които
следва да направи по обслужване на заема.Реално по този начин се калкулира допълнителна
печалба към договорената възнаградителна лихва./по договора за заем/.
Договорът за предоставяне на гаранция е нищожен поради накърняване на добрите нрави
и затова,че сумата,уговорена като възнаграждение по него е в размер на два пъти
отпуснатия заем ,като по този начин е нарушен принципа на добросъвестност и
справедливост и са накърнени добрите нрави.
Предвид гореизложеното,съдът намира,че предявеният иск за прогласяване нищожността
на процесния договор за предоставяне на поръчителство ,на основание чл.26 ,ал.1 предл.3 от
ЗЗД във вр.с чл. чл.19 ал.4 от ЗПК във вр.с чл. чл.143 ал.1 от ЗЗП е основателен и като такъв
следва да бъде уважен.
С оглед изхода на делото и по арг.на чл.78 ал.1 от ГПК, съдът намира, че ответното
дружество следва да заплати на ищцата направените от нея разноски, в размер на 50.00лв. –
заплатена държавна такса. На пълномощника на ищцата следва да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение. Процесуалният представител – адв. М.М. от *АК е предоставил
безплатна за ищцата правна помощ на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА- адвокатска помощ на
материално затруднено лице. В този случай дължимото адвокатско възнаграждение следва
да бъде заплатено на адвоката. Същото е в размер на 300.00 лв. и е в рамките на
минималните размер по Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, като следва да се заплати от ответната страна./по арг.на чл.7 ал.2 т.1 /
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА на основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД и чл. 143, ал.2, т.19 и т.20 от ЗЗП
нищожността на Договор за предоставяне на гаранция №***/***г.,сключен между
ответника „Кредит Гарант БГ“ООД ,със седалище и адрес на
управление:гр.София,ул.“Лъчезар Станчев“№3/Литекс Тауър/,ет.11,с
ЕИК:*********,представлявано от ***я К.В.В. /гарант/ и ищцата С. Х. М. с
ЕГН:**********, с адрес:гр.Н., обл.Ш., ул.*** /наредител/.
ОСЪЖДА ответника „Кредит Гарант БГ“ООД ,със седалище и адрес на
управление:гр.София,ул.“Лъчезар Станчев“№3/Литекс Тауър/,ет.11,с
5
ЕИК:*********,представлявано от ***я К.В.В. ДА ЗАПЛАТИ на ищцата С. Х. М. с
ЕГН:**********, с адрес:гр.Н., обл.Ш., ул.***, направените по делото разноски в размер на
50.00лв. /петдесет лева/ - заплатена държавна такса по делото.
ОСЪЖДА ответника „Кредит Гарант БГ“ООД ,със седалище и адрес на
управление:гр.София,ул.“Лъчезар Станчев“№3/Литекс Тауър/,ет.11,с
ЕИК:*********,представлявано от ***я К.В. ДА ЗАПЛАТИ на адвокат М.В. М. от *АК,
съд.адрес: гр. П., бул.“***, адвокатско възнаграждение в размер на 300.00лв. /триста лева/,
за процесуално представителство на ищцата по делото,на основание чл.38 ал.1 т.2 от ЗА.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд –гр.Ш. в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Н.: _______________________
6