РЕШЕНИЕ
№ 46
гр. Златоград, 24.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на двадесет и
пети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Веселина Ив. Димчева
при участието на секретаря Роска С. Юрчиева
като разгледа докладваното от Веселина Ив. Димчева Гражданско дело №
20215420100060 по описа за 2021 година
Съдът за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е въз основа на искова молба на „Т. С.“ ЕАД, срещу Л. Л.
П..
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при
твърденията, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника
въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия,
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи
условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като
купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни
месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна
енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от датата на
публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон на интернет
страницата на дружеството. При тези твърдения моли съда да признае за
установено, че ответникът му дължи сума в общ размер на 3 931,44 лв., от
която 3 449,80 лв. – главница, представляваща цена за доставена топлинна
енергия за периода от 01.05.2016 г. – 30.04.2019 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 06.03.2020 г. до окончателното плащане;
сумата от 436,75 лв. – обезщетение за забава (мораторна лихва) за периода
15.09.2017 г. – 21.02.2020 г., сумата от 37,73 лв. – главница за услуга за
дялово разпределение за периода 01.02.2017 г. – 30.04.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 06.03.2020 г. до окончателното
плащане и сумата от 7,16 лв. – обезщетение за забава за периода 31.03.2017
1
г. – 21.02.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК от 01.07.2020 г. по ч.гр.д. № 119/2020 г. по описа на РС-З. Претендира
разноски за производството, включително възнаграждение за юрисконсулт.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата
молба, чрез назначения от съда особен представител. Сочи се, че липсват
доказателства, ищцовото дружество да е изпълнило задълженията си по чл.
150, ал. 1 и ал. 2 ЗЕ. Въведено е възражение за погасяване на задължението по
давност. Претендира разноски.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на
235 ГПК, установи следното от фактическа и правна страна следното:
Предявени са положителни установителни искове по реда на чл. 422, ал.
1 ГПК и на осн. чл. 150 ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено, че ответникът Л. Л. П. дължи сума в общ размер на
3 931,44 лв., от която 3 449,80 лв. – главница, представляваща цена за
топлинна енергия за имот – апартамент № *, находящ се в гр. С., ж.к. „С.“ бл.
*, вх. *, ет. *, с аб. № ***, доставена за периода 01.05.2016 г. – 30.04.2019г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.03.2020 г. до
окончателното плащане; сумата от 436,75 лв. – обезщетение за забава
(мораторна лихва) за периода 15.09.2017 г. – 21.02.2020 г., сумата от 37,73 лв.
– главница за услуга за дялово разпределение за периода 01.02.2017 г. –
30.04.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
06.03.2020 г. до окончателното плащане и сумата от 7,16 лв. – обезщетение
за забава за периода 31.03.2017 г. – 21.02.2020 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 01.07.2020 г. по ч.гр.д. № 119/2020 г.
по описа на РС-З.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 150 ЗЕ вр. чл.
79, ал.1, пр. 1 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно
отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на
което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества, а за последния е
възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания
размер.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да
докаже, че е погасил претендираните вземания.
От представените по делото доказателствата се установява че през
исковия период, процесната сграда е била топлофицирана, както и че ищецът
е доставил в абонатната станция на сградата определено количество топлинна
енергия, отчетено от общия топломер.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ
(приложима редакция след 14.03.2014 г.), всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия и са длъжни да заплащат цена за топлинна енергия, като
„битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Видно от
2
цитирания текст на закона, облигационната връзка по доставяне на топлинна
енергия между ищцовото дружество и съответното физическо лице е
предпоставена от наличие на право на собственост или учредено вещно право
на ползване.
Съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката, продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребителите за битови нужди
се осъществява при публично известни общи условия, одобрени от КЕВР. Не
се представят доказателства, а и не се твърди ответникът да е възразил срещу
Общите условия, поради което следва да се счита обвързан от облигационно
правоотношение с "Т.С." ЕАД при публично известни общи условия
(Решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д. № 3184/2013 г., ІІІ г.о. на ВКС).
От представените по делото писмени доказателства, а именно –
Нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение
срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ с №*, том *, дело
№ */* г. от 20.11.1983 г. и Удостоверение за наследници с № */02.07.2010 г.,
издадено от Столична Община, район „Т.“ и Удостоверение изх. №
**/10.10.2012 г., издадено от „ГИС-С.“ ЕООД, се установява, че ответникът,
който е единствен наследник по закон на Е.С.Г. (починала на 26.07.2008 г.)
притежава правото на собственост върху процесния имот.
Предвид горното, съдът намира, че е налице облигационно
правоотношение между страните за процесния период, произтичащо от
договор за продажба на топлинна енергия, по който ищецът е доставял
топлинна енергия, а ответникът Л. Л. П., дължи заплащане на стойността на
ползваната услуга. Обстоятелството колко точно количество топлинна
енергия е доставено в сградата и конкретно - в процесния имот, е от значение
единствено за доказване размера на иска, като евентуалната недоказаност на
този размер не може да доведе до отхвърлянето му - съгласно чл. 162 ГПК.
Видно от представените по делото писмени доказателства, приложени
към молба на топлинния счетоводител, дяловото разпределение за
отоплителни сезони 2016 г./2017 г.; 2017 г./2018 г. и 2018 г./2019 г., т.е. за
периода 01.05.2016 г. – 30.04.2019 г. е извършен въз основа на реален отчет, а
за отоплителен сезон 2018/2019 г. , т.е. за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2019
г., до имота на е осигурен достъп за което са представени 2 бр. протоколи за
извършени посещения от 13.05.2019 г. и 17.05.2019 г., подписани от служител
на ФДР и представител на ЕС.
От заключението на вещото лице по неоспорената от страните и приета
в производството по делото съдебно-техническа експертиза, което съдът
намира за обективно и компетентно изготвено, се установява, че за процесния
период топлинното счетоводство за процесния имот е осъществявано от „Т.
С." ЕООД. Вещото лице е установило, че за периода с неосигурен достъп до
имота отчитането е извършено съобразно изискванията на т.8.3 и т.8.3.1 от
методиката за дялово разпределение на ТЕ и във връзка с чл.69, ал.2 от
Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването, издадена от
Министерството на икономиката и енергетиката, обн. ДВ. бр. 34 от 24 април
2007 г. Експертът е констатирал, че разпределението на ТЕ през процесния
период за процесния имот от страна на „Т.С." ЕООД е извършено в
съответствие с нормативната уредба. На следващо място вещото лице е
констатирало, че сумите за ТЕ за имота на ответника са начислени в
3
съответствие с действащата нормативна уредба в областта на енергетиката,
както и че технологичните разходи за ТЕ в абонатната станция са
отчислявани за сметка на ищеца „Т. С." ЕАД. В заключението се сочи още, че
съгласно представените от ищеца свидетелства за проверка, общият
топломер, монтиран в абонатната станция е преминал първоначална и
последващи метрологични проверки, съгласно изискванията на Закона за
измерванията.
По делото е прието без възражения от страните и заключение на ССчЕ,
което, изцяло кореспондира с приобщената по делото СТЕ и изводите на
вещите лица съответстват помежду си. За процесните отоплителни сезони, а
именно – 01.05.2016 г. – 30.04.2017 г.; 01.05.2017 г. – 30.04.2018 г. и
01.05.2018 г. – 30.04.2019 г., т.е. за целия процесен исков период - от
01.05.2016 г. до 30.04.2019 г. ищецът е начислил и съответно фактурирал
прогнозни задължения за процесния имот в общ размер на сумата от 3
492,35 лв., от които 438,22 лв. – цена, дължима за ТЕ за сградна инсталация и
имот и 2 406,53 лв. – цена за БГВ (вж. Таблица - Приложение № 1 към ССчЕ).
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в ЗЕ (чл. 139 - чл. 148) и в действащата и към момента и към
процесния период Наредба № 16-ЗЗ4 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването
(Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г., изм. в сила от 01.06.2014 г.). Разпоредбата на
чл. 139, ал. 2 ЗЕ гласи, че дяловото разпределение на топлинната енергия
между клиентите (респ. потребителите – в ред. до ДВ, бр. 74 от 2006 г.) в
сгради - етажна собственост, се извършва от топлопреносното предприятие
или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на
лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. В настоящия случай по
делото са представени писмени доказателства – протокол за проведено ОС на
ЕС за избор на ФДР от който се установява, че етажните собственици, в това
число и наследодателя на ответника са направили избор за топлинен
счетоводител - ФДР „Т.С." ЕООД за извършване на услуга по топлинно
счетоводство срещу възнаграждение. В изпълнение на дейността по топлинно
счетоводство, ФДР „Т.С." ЕООД е изготвило за процесния период
изравнителни сметки за стойността на използваната топлинна енергия по
действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на
отоплителните тела, респ. водомери в имота на ответника.
Видно от констатациите на вещото лице, изготвило СТЕ, топлинният
счетоводител е установил реално потребление както следва: за периода
01.05.2016 г. – 30.04.2017 г. сумата от 732,43 лв. – ТЕ за БГВ и 108,08 лв. – ТЕ
за отопление (сградна инсталация/имот), или общо 840,51 лв.; за периода
01.05.2017 г. – 30.04.2018 г. сумата от 910,79 лв. – ТЕ за БГВ и 193,74 лв. – ТЕ
за отопление (сградна инсталация/имот), или общо 1 104,53 лв. и за периода
01.05.2018 г. – 30.04.2019 г. сумата от 1326,79 лв. – ТЕ за БГВ и 177,55 лв. –
ТЕ за отопление (сградна инсталация/имот), или общо 1504,34 лв. или общо
за исковия период 01.05.2016 г. – 30.04.2019 г. – сумата от 3 449,38 лв. (забел.
сумите са посочени в таблица към СТЕ без ДДС и съответно преизчислени от
съдия-докладчик с ДДС).
Съдът констатира, въз основа на представените по делото документи и
4
заключението на ССчЕ, че ищецът е фактурирал окончателно дължимите от
абоната суми, изцяло в съответствие с отчетеното от ФДР, с изключение на
сумата за ТЕ за отопление (сградна инсталация/имот) за периода 01.05.2018 г.
– 30.04.2019 г., която според ФДР възлиза на 177,55 лв., а фактурираното
задължение е на стойност 186,40 лв. Доколкото обаче искът за присъждане на
главница за ТЕ е предявен за сумата от 3 449,38 лв., то следователно размерът
му е съобразен с реално отчетеното потребление от страна на „Т.С." ЕООД, а
не с фактурираното от ищеца.
Предвид горното съдът намира за доказано по делото, че дължимата
сума за реално доставена през процесния период ТЕ за отопление (сградна
инсталация/имот) и БГВ възлиза на сумата в общ размер на 3 449,38 лв.
Посочената сума е дължима от ответника ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което е образувано гр. дело №
12463/2020 г. по описа на СРС, ГО, 29 състав – 06.03.2020 г. до окончателното
ѝ плащане.
При формирания извод за основателност на иска, следва да бъде
разгледано възражението на особения представител на ответника за
погасяване на задължението по давност.
Вземането за стойността на топлинна енергия се погасява по давност с
изтичането на тригодишен период – чл. 111, б. "в" ЗЗД. Съгласно чл. 114, ал. 1
ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо. Съобразно предвиденото в чл. 33, ал.2 от Общите условия на
ищеца (в сила от 27.06.2016 г.), давностният срок за процените суми започва
да тече с изминаването на 45-дневен срок след изтичане на периода, за който
се отнасят или съответно след публикуване на месечната им сметка (кредитно
известие) за топлинна енергия. Разпоредбата на чл. 116, б. "б" ЗЗД
предвижда, че давностният срок се прекъсва с предявяване на иск за
вземането. Погасени по давност са всички месечни вземания, чиято
изискуемост е настъпила преди повече от три години назад, считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с който
момент законът свързва настъпването на последиците на подаване на
исковата молба, т.е. три години назад от 06.03.2017 г. Първото непогасено по
давност задължение е това за м.01.2017 г., тъй като изискуемостта му е
настъпила на 15.03.2017 г., а давността е прекъсната на 06.03.2017 г. В
настоящия случай исковият период обхваща 01.05.2016 г. – 31.04.2019 г.,
поради което възражението за погасяване на задължението по давност е
частично основателно, а именно за задълженията за периода 01.05.2016 г. –
30.12.2016 г. Съобразно заключението на СТЕ (вж. таблицата), за посочения
период ФДР е отчело потребление за ТЕ за БГВ на стойност сумата от 466,37
лв. (с ДДС) и ТЕ за отопление (сградна инсталация/имот) – 40,94 лв. (с ДДС),
или общо сумата от 507,31 лв., което вземане е погасено по давност.
Следователно предявеният иск за главница е основателен до сумата от
2 942,06 лв., до който следва да бъде уважен, а за разликата до пълния
предявен размер от 3 449,38 лв. – отхвърлен като погасен по давност.
По отношение на претенцията за цена за услуга за извършено дялово
разпределение.
5
С оглед разпоредбите на чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на
договорите между „Т.С.” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна
собственост, се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото
дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на
дружествата за дялово разпределение. Независимо от това, в настоящото
производство не са ангажирани никакви доказателства за цената на тази
услуга, като представения по делото договор от 14.11.2002 г., касае договорни
отношения за предходен период и с различен топлинен счетоводител – „МХ
Е.“ ООД, като същият е изцяло неотносим към предмета на делото. Предвид
това този иск е недоказан и като такъв подлежи на отхвърляне.
По иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането
на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава. В тежест на
ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.
Съгласно чл. 33, ал. 4 от Общите условия на ищеца (в сила от
27.06.2016 г.), продавачът начислява обезщетение за забава в размер на
законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са
заплатени в срока по ал. 2, т.е. лихва се дължи след изтичане на 45 дни от
издаване на фактурата за окончателно дължимите от абоната суми, след
извършения отчет и дялово разпределение на реално потребената ТЕ. В този
смисъл указанията на съда за представяне на доказателства за публикуване на
фактурите на интернет страницата на дружеството, касаят ОУ на ищеца от
2014 г., които в случая са неотносими.
Предвид акцесорния характер на претенцията за обезщетение за вредите
от забавеното изпълнение на задължението за заплащане на главницата, искът
в частта за лихва върху задължението за периода 01.05.2016 г. – 30.12.2016 г.,
в размер на 507,31 лв. е неоснователен, тъй като съгласно чл.119 ЗЗД с
погасяването на главното задължение, се погасяват и произтичащите от него
допълнителни задължения. За остатъка от задължението за този период
възлизащо на сумата от 333,20 лв. – главница, се дължи обезщетение за забава
в размер на сумата от 82,37 лв., изчислено за периода 15.09.2017 г. –
21.02.2020 г. с помощта на калкулатор лихва достъпен на адрес:
https://www.calculator.bg. За задължението за периода 01.05.2017 г. –
30.04.2018 г. в размер на 1 104,53 лв., размерът на обезщетението за забава
възлиза на сумата от 161,07 лв., изчислено за периода 15.09.2018 г. -
21.02.2020 г. За задължението за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г. в размер
на 1 504,34 лв., размерът на обезщетението за забава възлиза на сумата от
66,86 лв., изчислено за периода 15.09.2019 г. - 21.02.2020 г. Следователно
искът за присъждане на обезщетение за забава е частично основателен, а
именно до сумата в общ размер на 310,30 лв. и следва да бъде уважен, а за
разликата до пълния предявен размер от 436,75 лв. – отхвърлен.
Акцесорният иск за присъждане на обезщетение за забава върху
задължението за дялово разпределение подлежи на отхвърляне предвид
извода на съда за неоснователност на главното вземане.
По разноските.
6
При този изход на спора право на разноски възниква и за двете страни
съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част на исковете. Ищецът е
направил разноски в исковото производство в общ размер на сумата от
1 533,63 лв., от които 228,63 лв. – платена д.т., 350 лв. – депозит за СТЕ, 350
лв. – депозит за ССчЕ, и 505 лв. – възнаграждение за особен представител на
ответника, както и 100 лв. – възнаграждение за юрисконсулт, определено от
съда на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК. В производството по ч.гр.д. № 119/2020 г. на
РС-Златоград направените разноски са в размер на 128,63 лв., от които 78,63
лв. – д.т. и 50 лв. – възнаграждение за юрисконсулт. Пропорционално на
уважената част от исковете в тежест на ответника следва да бъде възложена
сумата от 1 268,73 лв. за настоящото исково производство и 106,41 лв. –
разноски за заповедното производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 ГПК и на осн. чл.
79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД че Л. Л. П., ЕГН **********, с
адрес: гр. С., ж.к. „С.“, бл. *, вх. В, ет. 2, ап. 55 дължи на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я.” № *, сумата от 2
942,06 лв. (две хиляди деветстотин четиридесет и два лева и шест стотинки) –
главница, представляваща цена за топлинна енергия за имот – апартамент №
*, находящ се в гр. С., ж.к. „С.“ бл. *, вх. *, ет. *, с аб. № ***, доставена за
периода 01.05.2016 г. – 30.04.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 06.03.2020 г. до окончателното плащане и сумата от
310,30 лв. (триста и десет лева и тридесет стотинки) – обезщетение за забава
(мораторна лихва) върху главницата, начислено за периода 15.09.2017 г. –
21.02.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
от 01.07.2020 г. по ч.гр.д. № 119/2020 г. по описа на РС-З., като ОТХВЪРЛЯ
иска за главница за разликата над уважения размер от 2 942,06 лв. до
пълния предявен размер от 3449,80 лв., като погасен по давност и иска за
лихва над сумата от 310,30 лв., до пълния предявен размер от 436,75 лв.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ***** срещу Л Л. П.,
ЕГН ********** искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за присъждане на сумата от 37,73 лв. – главница за услуга за
дялово разпределение за периода 01.02.2017 г. – 30.04.2019 г. и сумата от 7,16
лв. – обезщетение за забава за периода 31.03.2017 г. – 21.02.2020 г.,
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Л. Л. П., ЕГН **********, с
адрес: гр. С., ж.к. „С.“, бл. *, вх. *, ет. *, ап. *, да заплати на „Т. С.“ ЕАД,
ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Я.” № * сумата от
1268,73 лв. (хиляда двеста шестдесет и осем лева и седемдесет и три
стотинки) - разноски за настоящото исково производство и сумата от 106,41
лв. (сто и шест лева и четиридесет и една стотинки) – разноски за
производството по ч.гр.д. № 119/2020 г. на РС-З.
Решението е поставено при участието на „Т.С." ЕООД, ЕИК *** – трето
лице-помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - С., в
7
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
На особения представител на ответника, да се изплати сумата в
размер на внесения от ищеца депозит, по банковата сметка, посочена в
молба от 26.05.2021 г.
Съдия при Районен съд – З.: _________в.д.______________
8