Р Е Ш Е Н И Е
№ ................/24.03.2020 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
VIII
състав, в открито
съдебно заседание, проведено на пети март две хиляди и двадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕВГЕНИЯ
МЕЧЕВА
при участието на секретаря
Величка Велчева,
като разгледа докладваното
от съдията
гражданско дело № 14281 по
описа на съда за 2018 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото
е образувано по предявени от „И.Ф.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление:***, ж. к. „Иван Вазов“, ул. „Балша“ № 17, ап. 1, срещу В.О.Р.,
ЕГН **********, адрес: ***, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр.
чл. 415, ал. 4 ГПК, чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД да бъде прието за установено в отношенията между страните, че
ответникът
дължи на ищеца следните суми: сумата 1000 лв., представляваща главница по договор за
кредит № 177762/24.07.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 23.05.2018 г. до
окончателно й изплащане ; сумата 198 лв., представляваща договорна
лихва за периода 24.07.2017 г. – 20.04.2018 г.; сумата 60 лв., представляваща разходи
за извънсъдебно събиране поради забава на вноските за 23.08.2017 г. и
22.09.2017 г., дължими съгласно чл. 7 от договора, за които суми е издадена Заповед №
3666/28.05.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч. гр. д. № 7716/2018 г. по описа на ВРС, XLII състав,
както и осъдителен иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за заплащане на
сумата 577.92 лв., представляваща неустойка за неизпълнение
на договорното задължение на кредотополучателя да предостави обезпечение.
В исковата си молба
ищецът излага, че е подал заявление по реда на чл. 410 ГПК за издаване на
заповед за изпълнение, която е връчена по чл. 47 ГПК и в тази връзка у него се
е породил правният интерес да предяви установителни искове. Твърди, че на
24.07.2017 г. в качеството си на кредитодател е сключил с ответника по делото,
в качеството му на кредитополучател, Договор за предоставяне на кредит от
разстояние № 177762. Посочва, че сключването на самия договор се извършва въз
основа на подробна информация, достъпна на уеб адрес: www.minizaem.bg, където
са публикувани и Общите условия за предоставяне на кредит от разстояние.
Съгласно същите, сключването на договора става след регистрация на клиента в
сайта и попълване на въпросник, както и маркиране на полето "Съгласен съм
с общите условия", с което кандидатът безусловно приема същите. След това
кандидатът получава и-мейл, в който се съдържа преддоговорна информация за
условията на договора, както и име и парола за достъп до личния му акаунт в
сайта. Ако кандидатът бъде одобрен, той получава на личния си и-мейл Договор и
общи условия за писмено потвърждаване, чрез електронно подписване, чрез
електронна платформа www.signnow.bg. Посоченият от клиента електронен адрес е:
*********@*****.***. На предоставен от клиента мобилен номер е осъществен
разговор със същия, който е записан, за което кредитополучателят е уведомен.
Целта на този разговор е да се потвърди устно волята на страните за сключване
на договорни отношения помежду им. Ответникът е посочил следния телефонен
номер: **********. По този начин кредитополучателят сключва договора за
предоставяне на кредит от разстояние, а кредитодателят му изпраща съобщение по
телефон, с което го уведомява, че паричните средства са преведени по посочения
от него начин. Поддържа, че до входиране на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение, както и до входиране на исковата молба не са постъпвали плащания
по кредита, като всички претендирани вземания са с настъпил падеж. Излага, че
гореописаната процедура е извършена от ответника, в резултат на което на същия
е отпуснат кредит с главница в размер на 1 000 лв. Съгласно чл. 2, ал. 2 от
Договора, кредитодателят се задължава да преведе сумата по договора за кредит
по посочен от потребителя начин. По силата на чл. 2, ал. 1 от Договора
кредитополучателят се задължава да върне сумата по договора за кредит. В
заявлението ответникът е посочил начин на получаване на сумата – по банков път,
като е предоставил банкова сметка *** „Сосиете Женерал Експресбанк" АД, BIC
***, IBAN ***. Вземането за главница е разсрочено на 12 броя вноски за периода
23.08.2017 г. - 19.07.2018 г. Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 от договора,
лихвеният процент е в размер на 40.15 %. Вземането за лихва е разсрочено на 12
броя вноски за периода 24.07.2017 г. - 19.07.2018 г. Твърди, че съгласно чл. 3
от Договора за кредит, клиентът се съгласява да предостави някое от следните
обезпечения: 1) договор за поръчителство с двама поръчители или 2) банкова
гаранция. В случай че не го стори, се предвижда плащането на неустойка.
Размерът е предварително определен в Договора за кредит, като представлява
абсолютна сума, която се разсрочва на броя вноски за главница и лихви.
Вземането за неустойка има санкционен характер. С нея се цели санкциониране на
потребителя, задето не е изпълнил задължението си да обезпечи надлежно
вземането. Клиентът, чрез предоставения му договор за кредит, е запознат с
вземането за неустойка, като подписвайки го чрез системата signnow, потвърждава
това обстоятелство. Тъй като се касае за санкциониране на неизпълнение на
задължение на длъжника за еднократно бездействие, а не на отделни действия
/както би било при неустойка за забава за всяка една отделна вноска/, то
неустойката се дължи в цялост. Разсрочването е с цел да не се натоварва
финансово длъжника, а не защото вземането е уговорено на отделни вноски, които
падежират на различни дати и които следва да бъдат обявени за предсрочно
изискуеми. Дължими са 12 бр. вноски за неустойка - за периода 24.07.2017 г. -
19.07.2018 г. в общ размер 577.92 лв. Посочва, че в чл. 7 от Договора са
уговорени разходи за събиране на задължението поради забава в размер на 60 лв.,
които се формират за всяка отделна просрочена вноска, съответно в размер на 10
лв., като сумата е начислена след изтичане на 5-дневния доброволен срок за
плащане по всяка горепосочена вноска, като допълнителната такса за неспазване
на този срок не може да надвишава 30 лв. Начислени са за следните вноски:
23.08.2017 г. и 22.09.2017 г. Поддържа, че ответникът не е изплатил в
уговорения срок заетата сума, поради което му се начисляват разходи за събиране
поради забава, съгласно чл. 7 от Договора в размер на 60 лв. По изложените съображения моли
предявените искове да бъдат уважени. Претендира присъждане на сторените по
заповедното и в настоящото производство съдебно-деловодни разноски.
Ответникът В.О. Р., чрез назначения му
особен представител – адв. Д.А., е депозирал писмен отговор на исковата
молба в
срока по чл. 131 ГПК. Оспорва предявените искове по основание и
по размер. Оспорва сключването на договора и фактическите твърдения за
подписване на договора от страна на кредитополучателя, както и фактическото
получаване на претендираната сума по сметка на ответника. Посочва, че към
приложения по делото договор за кредит, освен че не може да се установи да е
подписан от ответника, липсва Стандартен европейски формуляр за представяне на
информация за потребителските кредити, какъвто кредиторът е задължен да представи
на основание чл. 5 от Закона за потребителския кредит. Твърди, че лихвата по
сключения договор за кредит надвишава определения от БНБ годишен лихвен процент
за кредитите, както и че размерът на шрифта на предоставения договор за кредит
е по-малък от 12, което е нарушение на чл. 5, ал. 4 ЗПК. Оспорва твърденията,
че телефонният номер се ползва от ответника. Счита, че договорът е
недействителен и не е породил задължения за ответника. По изложените
съображения моли предявените искове да бъдат отхвърлени.
В проведеното по делото
открито съдебно заседание от 05.03.2020 г. ищецът депозира нарочна молба, в
която поддържа становище за основателност на предявените искове и моли същите
да бъдат уважени изцяло.
Ответникът, чрез назначения му особен
представител – адв. Д.А., депозира молба, в която поддържа становище за неоснователност
на исковите претенции и моли същите да бъдат отхвърлени. В условията на
евентуалност моли да бъде уважен единствено искът за главницата в размер на
1000 лв.
Съдът, след като взе предвид
становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази
приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени
са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр.
чл. 415, ал. 4 ГПК, чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както и осъдителен иск с
правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
По настоящото дело е приобщено ч. гр. д. № 7716/2018 г. по описа на
ВРС, XLIІ състав, от което е видно, че в полза на ищеца е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК срещу ответника за
сумите, предмет на установителните искове, като заповедта е връчена на длъжника
при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК. Исковата молба е подадена в срока по чл.
415, ал. 4 ГПК.
По делото е изслушано заключението на вещото лице инж. С.Д. по приетата
в производството съдебно-техническа експертиза от 20.11.2019 г., съгласно което
на сайта на minizaem.bg
има регистрация на името на В.Р.. Договорът за
кредит е сключен посредством имейл адресът *********@*****.***. Не може категорично да се удостовери самоличността на ползвателя му.
Договорът за кредит е пратен на посочения имейл адрес, като поради липсата на
достъп до същия експертизата не може да удостовери дали същият е получен.
От заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза от
07.01.2020 г. на вещото лице Р.С. се установява, че по банкова сметка *** *** В.О.Р. /от „ЕКСПРЕСБАНК“ АД са
представили нарочно уведомление на вещото лице, в което банката потвърждава, че
процесната банкова сметка ***/ е постъпила сума в
размер на 1000 лв. на 24.07.2017 г. от „ИЗИ ФИНАНС“ ООД с основание „договор
177762“. В заключение вещото лице посочва, че сумата 1000 лв. е отпусната на
ответника от ищцовото дружество по договор № 177762/24.07.2017 г. Няма данни за
постъпвали суми по процесния договор за кредит.
Към исковата молба е представен електронен диск със запис. На основание
чл. 204 ГПК е извършен оглед в проведеното на 17.10.2019 г. открито съдебно
заседание по делото. От огледа се установява, че ответникът В.О.Р. в телефонен
разговор със служител на ищеца е потвърдил трите си имена, единния си
граждански номер /ЕГН/, както и сключването на процесния договор от разстояние
№ 177762 за сумата 1000 лв. – главница, със срок на връщане 360 дни, на 12
вноски.
От съвкупния анализ на коментираните по-горе доказателства съдът приема,
че в случая може да се направи обоснован и категоричен извод, че между страните
съществува валидно облигационно правоотношение по сключен между тях по
електронен път договор за предоставяне на кредит от разстояние №
177762/24.07.2017 г.
Съгласно чл. 6 от Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, договор за предоставяне
на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и
потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на
предложението до сключването на договора страните използват изключително
средства за комуникация от разстояние - едно или повече. В чл. 18 ЗПФУР са
предвидени подлежащите на доказване факти и обстоятелства във връзка със сключването
на договор за предоставяне на кредит от разстояние, като доказателствената
тежест е възложена върху доставчика на услугата, в случая на ищеца. Изрично е
посочено, че за доказване предоставянето на преддоговорна информация
и на електронните изявленията, отправени съгласно този закон, се прилага закона
за електронния документ и електронния подпис /ЗЕДЕП/, като специално за
изявленията направени чрез електронна поща е предвидено същите да се записват
със съгласието на другата страна и да имат доказателствена сила за установяване
на съдържащите се в тях обстоятелства. Съгласно чл. 3 ЗЕДЕП /в
редакцията му преди изменението, обн. ДВ, бр. 85/2017 г., относима към
настоящия случай/ електронен документ е електронно изявление, записано
върху магнитен, оптичен или друг носител, който дава възможност да бъде
възпроизвеждано – ал. 1, и писмената форма се смята за спазена, ако е съставен
електронен документ – ал. 2. Електронният документ се смята от закона за писмен
документ. Това означава, че във всички случаи, когато законодателят изисква
писмена форма, независимо дали формата е за действителност или за доказване, тя
ще бъде спазена, щом е съставен електронен документ.
Съвкупния
анализ на събраните по делото доказателства налага извода на съда, че
ответникът е заявил искане за отпускане на паричен заем, като е потвърдил
сключването на предложения от ищеца договор за заем № 177762, съгласявайки се с
условията по него. Установи се, че кредиторът е изпълнил задължението си за
предоставяне на уговорения кредитен ресурс, превеждайки по сметка на ответника
сумата 1000 лв. Неоснователни в този смисъл са
направените от назначения особен представител на ответника оспорвания във
връзка със сключването на договора и съответно фактическото получаване от
страна на кредитополучателя на сумата по кредита.
Видно от
представената по делото електронна кореспонденция, ищецът надлежно е уведомил
ответника на посочения от него имейл адрес, че вземанията му по договора за
кредит са обявени за предсрочно изискуеми. Съобщението е изпратено до
кредитополучателя на 16.10.2017 г. Съгласно чл. 8 от договора за кредит от
разстояние, при забава в плащането на две последователни погасителни вноски от
потребителя, страните се съгласяват, че кредиторът може едностранно да обяви
вземането си по договора за предсрочно изискуемо. Доколкото няма постъпили
плащания от страна на ответника по договора, то следва да се приеме, че към
посочената дата – 16.10.2017 г. действително са били налице предпоставките за
обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, доколкото не са платени изцяло
вноските с падеж 23.08.2017 г. и 22.09.2017 г.
От страна на
назначения особен представител на ответника е направено възражение за
недействителност на договора за кредит, доколкото същият е с шрифт по-малък от
12.
В
производството е изслушано заключението на вещото лице инж. С.Д. по допуснатата
СТЕ и допълнителната СТЕ от 26.02.2020 г., съгласно което договорът за
предоставяне на кредит от разстояние № 177762 в цифров вид под формата на РDF
документ с име „dogovor-ZVD_177762.pdf“ е написан с шрифт Calibri,
размер 10.
Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК
договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът
предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на
заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл.
11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен.
Липсата на всяко едно от
тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК -
изначална недействителност на договора за потребителски кредит, тъй като същите
са изискуеми при самото му сключване. Тази недействителност също е по-особена
по вид с оглед на последиците й, визирани в чл. 23 ЗПК, а именно, че когато
договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, отговорността
на заемателя не отпада изцяло.
В разпоредбата на чл. 10,
ал. 1 ЗПК е предвидено, че договорът за потребителски кредит се сключва в
писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин,
като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и
размер шрифт – не по-малък от 12 /в този смисъл е и текстът на чл. 5, ал. 4 ЗПК/, в два екземпляра – по един за всяка от страните по него. В настоящия
случай това изискване не е спазено. Текстът на процесния договор за кредит от 24.07.2017
г. е с шрифт по-малък от 12. Следователно и само поради неспазването на изискването
на чл. 10, ал. 1 ЗПК процесният договор е
недействителен, на основание чл. 22 ЗПК вр. с
чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. В този смисъл е и
влязлото в сила Решение № 2994/25.06.2018 г., постановено по гр. д. №
15509/2017 г. по описа на ВРС, XII състав.
Следва да се отбележи, че
чл. 10, ал. 1 ЗПК не прави разлика между това дали договорът е предоставен на
хартиен или на електронен носител. Ето защо неоснователни са възраженията на
ищеца, че доколкото договорът е в електронен вид и всеки може да увеличи шрифта
на екран, то формалното неспазване на изискването на чл. 10, ал. 1 ЗПК не води
до недействителност на договора. Още повече, че за да бъде уважено подобно
възражение, в случая следва да бъдат преценявани евентуалните компютърни умения
на кредитополучателя да борави с програмите за четене на документи и съответно
за увеличаване размера на шрифта, което съдът приема за недопустимо. Законът е
категоричен – неспазването на изискването за предоставяне на договора в еднакъв
по фид, формат и размер шрифт не по-малък от 12 води до неговата
недействителност.
Съгласно чл. 23 ЗПК,
когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
други разходи по кредита. Следователно по процесния договор
ответникът дължи единствено главницата в размер на 1000 лв. С оглед приетата по
делото ССчЕ се установява, че ответникът не
е извършвал каквито и да е плащания по договора за кредит. Ето защо претенцията
относно дължимата главница е основателна изцяло и следва да бъде уважена, ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
23.05.2018 г. до окончателното й изплащане.
Предвид направените
по-горе изводи, неоснователни са исковете относно договорната лихва, разходите
за събиране на вземането и неустойката, поради което същите следва да бъдат
отхвърлени. С оглед основателността на възражението относно размера на шрифта
на договора за кредит, обуславящо недействителност на същия, съдът приема, че
не следва да се произнася относно останалите направени от назначения особения
представител на ответника възражения, доколкото същите не могат да променят
крайния правен извод.
Предвид
изхода на спора и искането на ищеца за присъждане на разноски, съдът намира следното:
В
заповедното производство ищецът претендира присъждане на държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение. С оглед разпоредбите на чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК съдът приема, че от общо дължимите в заповедното производство разноски –
89.71 лв. /държавна такса – 39.71 лв. и юрисконсултско възнаграждение – 50 лв./
в полза на страната следва да бъде присъдена сумата 48.86 лв., съразмерно с
уважената част от предявените искове.
В
настоящото производство ищцовото дружество претендира разноски за държавна
такса, депозит вещи лица, депозит за особен представител и юрисконсултско
възнаграждение. От страна на назначения процесуален представител на ответника по
реда на чл. 78, ал. 5 ГПК е направено възражение за прекомерност на
юрисконсултското възнаграждение. Съдът, като съобрази действителната правна и
фактическа сложност на делото, размера и броя на предявените искове, броя на
проведените открити съдебни заседания /4 бр./, ангажирания в производството
доказателствен материал /в това число и три експертизи/ и проявената
процесуална активност от страна на процесуалния представител на ищеца
/многократно депозирани молби, искания и становища/, намира, че
юрисконсултското възнаграждение в случая следва да бъде определено в размер на
300 лв., на основание чл. 25, ал. 1 и 2 от Наредба за заплащането на правната
помощ вр. чл. 78, ал. 8 ГПК, какъвто е и претендираният от ищеца размер. Съдът
намира, че това възнаграждение не е прекомерно, доколкото е в рамките на
предвиденото в Наредбата и е под определеното възнаграждение за назначения
особен представител – 360 лв. С оглед крайния изход на делото, съдът приема, че
от общо дължимите в производството разноски – 1330.29 лв. /210.29 лв. –
държавна такса, 460 лв. – депозит вещи лица, 360 лв. – депозит за особен
представител и 300 лв. – юрисконсултско възнаграждение/ в полза на страната
следва да бъдат присъдени разноски в размер на 724.59 лв., на основание чл. 78,
ал. 1 и ал. 8 ГПК, съразмерно с уважената част от предявените искове.
Воден от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че В.О.Р.,
ЕГН **********, адрес: ***, дължи на „И.Ф.“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, ж. к. „Иван
Вазов“, ул. „Балша“ № 17, ап. 1, сумата 1000
лв. /хиляда
лева/, представляваща главница по договор за
кредит № 177762/24.07.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 23.05.2018г. до окончателно й изплащане, на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 4 ГПК, за която сума е издадена Заповед № 3666/28.05.2018 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч. гр. д. № 7716/2018 г. по описа на ВРС, XLII състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „И.Ф.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление:***, ж. к. „Иван Вазов“, ул. „Балша“ № 17, ап. 1, срещу В.О.Р.,
ЕГН **********, адрес: ***, обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 4 ГПК за приемане на установено в
отношенията между страните, че В.О.Р. дължи на „И.Ф.“ ЕООД следните суми: сумата 198 лв., представляваща договорна лихва за периода 24.07.2017 г. – 20.04.2018 г.;
сумата 60 лв., представляваща разходи за извънсъдебно събиране поради забава на
вноските за 23.08.2017 г. и 22.09.2017 г., дължими съгласно чл. 7 от договора, за които суми е издадена Заповед №
3666/28.05.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч. гр. д. № 7716/2018 г. по описа на ВРС, XLII състав.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „И.Ф.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление:***, ж. к. „Иван Вазов“, ул. „Балша“ № 17, ап. 1, срещу В.О.Р.,
ЕГН **********, адрес: *** иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за осъждане
на ответника да заплати на ищеца сумата
577.92 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на договорното задължение на
кредотополучателя да предостави обезпечение.
ОСЪЖДА В.О.Р., ЕГН **********, адрес: ***, да заплати на „И.Ф.“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:***, ж. к. „Иван Вазов“, ул.
„Балша“ № 17, ап. 1, сумата 48.86 лв. /четиридесет и осем лева и осемдесет и шест стотинки/,
представляваща сторените в заповедното производство по
ч. гр. д. № 7716/2018 г. по описа на ВРС, XLII състав, съдебно-деловодни разноски, както и сумата 724.59 лв. /седемстотин
двадесет и четири лева и петдесет и девет стотинки/, представляваща
сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, съразмерно с
уважената част от предявените искове, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: