№ 7453
гр. София, 01.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
при участието на секретаря ЕСТЕЛ ЕМ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело №
20211110174690 по описа за 2021 година
намери следното:
Делото е образувано по искова молба от **** срещу *** с искане да бъде
признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 324,77 лева
– заплатено от ищеца застрахователно обезщетение вследствие на настъпило
ПТП, ведно със законната лихва, считано от 09.04.2021 г. до окончателното
изплащане на вземането и сумата от 98,97 лева – законна лихва за забава за
срока от 09.04.2018 г. до 09.04.2021 г. Ищецът твърди, че с комбинирана
застрахователна полица № 0306X0123900 от 11.06.2015г., бил сключил
договор за застраховки „Каско” и „ Злополука“ на ****** със срок на
действие от 12.06.2015г. до 11.06.2016 г. На 24.03.2016 г., около 22.30 ч., на
„Околовръстен път“ на гр. София, от ****** настъпило пътнотранспортно
произшествие /ПТП/ със застрахования лек автомобил в необезопасено и
несигнализирано препятствие – дупка – вдясно на платното за движение.
Поради насрещно движещ се ТИР, водачът на автомобила не могъл да
избегне и заобиколи дупката. В следствие от инцидента се спукали двете
десни гуми и се изкривили джантите на моторното превозно средство.
Причинените щети и разходите по тяхното изчисление възлезли общо на
314,77 лева, които били заплатени от застрахователя. Счита, че ответникът не
бил изпълнил задължението си да осигури необходимите условия за
непрекъснато, безопасно и удобно движение по пътя, неговата охрана и
защита, поради което следвало да отговаря за причинените на автомобила
вреди. Моли съда да осъди ответника да му възстанови заплатеното
обезщетение. Претендира разноски.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК подава отговор на исковата молба. Не
оспорва факта на наличието на застрахователно отношение между ищеца и
собственика на процесния автомобил, както и на извършеното плащане на
застрахователно обезщетение. Оспорва наличието и механизма на процесното
ПТП. Счита, че претърпените от собственика на автомобила вреди не се
1
включват в покритите от застраховката рискове. Счита, че водачът с
виновното си поведение бил станал причина за настъпване на вредите. Прави
възражение за съпричиняване. Моли съда да отхвърли иска като
неоснователен.
В последното по делото съдебно заседание страните са редовно
призовани. Ищецът не се явява и не изпраща представител, ответникът
изпраща представител, чрез когото поддържа исканията си.
Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна
страна: безспорни между страните са фактите на наличието на
застрахователно отношение между ищеца и собственика на процесния
автомобил и на извършеното плащане на застрахователно обезщетение.
От представения по делото препис на Протокол № 761738 от 25.03.2016
г., се установява, че на 24.03.2016 г. в 22:30 часа служител на МВР е посетил
процесното местопроизшествие и е установил, че по околовръстен път –
София, с посока от ****** на около 1 км. от разклона за с. Мировяне
процесният автомобил е попаднал в необезопасена и несигнализирана дупка в
дясно на платното за движение, широка 80 см., дълга 1 м. и дълбока 15 см.,
вследствие на което е реализирал щети.
От представения опис на претенция (л. 18 от делото) се установява, че за
ремонт са определени следните увреждания по автомобила: предна и задна
дясна гума – за подмяна и предна и задна дясна лети джанти с леки
деформации.
С Писмо № Л-4687 от 04.05.2016 г. ищецът е поканил ответника да му
заплати сумата от 314,77 лева. Писмото е получено от ответника на
11.05.2016 г.
По делото е приета и неоспорена от страните съдебно-техническа
експертиза, от която се установява, че механизмът на ПТП съответства на
описания в процесния протокол за ПТП, че причинените на автомобила щети
са в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП, както и че сумата,
необходима за отстраняването им възлиза на 490,06 лева.
Въз основа на така възприетите факти, съдът достига до следните правни
изводи: С плащането на застрахователно обезщетение застрахователят
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу
лицето, застраховало неговата гражданска отговорност. За възникване на
регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да е
сключен договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното
покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение, да е
настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на
договорното си задължение застрахователят да е изплатил на застрахования
застрахователното обезщетение.
Съдът не споделя съображенията на ответника, посочени в отговора на
исковата молба, за недоказаност на механизма на ПТП. Приетият по делото
Протокол № 761738 от 25.03.2016 г. е изготвен от служител на СДВР –
младши автоконтрольор – след посещение на място на процесното
произшествие. Съгласно константната практика на върховната инстанция
този протокол има качеството на официален удостоверителен документ и
материална доказателствена сила и е годен да установи посочените в него
обстоятелства. Доколкото по делото не са събрани никакви доказателства, от
2
които да се направи извод за възможен друг механизъм, съдът приема този
факт за доказан. На следващо място, възражението за съпричиняване, също не
се споделя от съда, доколкото по делото не бяха събрани доказателства за
наличието на такова. Съображението за липса на покрит риск по отношение
на увредените гуми и джанти съдът също не споделя. Застраховката е
сключена при условията на клауза "Пълно Каско", поради което
застрахователят дължи обезщетение и за частични щети, настъпили при
всички рискове - в случая - имуществени вреди в резултат на настъпило ПТП.
Застрахователят се е задължил да отговаря за всички щети, възникнали по
автомобила вследствие на настъпило ПТП. Доколкото гумите и джантите на
един автомобил са съществена и неотменима част от същия, без които
движението му е невъзможно, съдът намира, че застрахователят е бил длъжен
да обезщети тази вреда, респективно има правото да иска връщането от
ответника по регресния иск.
По отношение материалната легитимация на ответника, съдът намира
следното: Пътят, на който е реализирано произшествието представлява част
от републиканската пътна мрежа. На основание чл. 19, ал. 1, т. 1 и чл. 30, ал.1
ЗП, именно ответникът е задължен да осъществява дейностите по
поддържането на републиканските пътища, включително да означи
съответната неравност, дупка, с необходимите пътни знаци, с оглед
предупреждаване на участниците в движението съобразно чл. 13 ЗДвП, както
и да отстрани съответните препятствия във възможно най-кратък срок /чл.
167, ал. 1 ЗДвП./. **** осъществява дейностите по чл. 30, ал.1 ЗП и чл. 13
ЗДвП, чрез своите служители или други лица, на които е възложила
изпълнението. Установените дупки по пътното платно представляват
"препятствие на пътя" по смисъла на параграф 1, т. 19 от ППЗДвП, тъй като са
нарушавали целостта на пътното покритие и са създавали опасност за
движението. Доколкото не се доказа дупките да са били сигнализирани с
нарочен пътен знак, който да указва на водачите да ги заобиколят, за да
продължат движението си /аргумент от чл. 52, ал. 1 ППЗДвП/, както и да е
имало каквато и да е друга указателна табела или сигнализация, то следва, че
ответникът не е изпълнил задълженията си по чл. 30, ал.1 ЗП и чл. 13 ЗДвП.
Налице е виновно и противоправно бездействие на служителите на **** или
на лица, на които последната е възложила осъществяването на тези дейности,
които са били натоварени със задължението да сигнализират препятствията
по пътя и да ги отстраняват, с което да обезпечават безопасността на
движението, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД, ответникът носи
отговорност за причинените от процесното ПТП вреди. Назначената съдебно-
техническа експертиза установи, че размерът на отстраняване на вредите
надхвърля този, заплатен от ищеца.
В заключение съдът намира, че искът за главница е доказан по основание
и размер и следва да бъде уважен в цялост.
Искът на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД също е доказан по основание.
Безспорно по делото ищцовата претенция е приета от ответника на 11.05.2016
г. Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД ответникът е следвало да изплати размера на
претенцията. Тъй като това не е сторено, към 09.04.2018 г. същият е бил в
забава и следва да заплати мораторна лихва за претендирания период от
09.04.2018 г. до 09.04.2021 г. Съдът изчисли служебно размера на
мораторната лихва върху главницата и установи, че той е 98,97 лева. Искът за
лихва също следва да бъде уважен в цялост.
3
С оглед изхода на производството, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на
ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 50 лв. – държавна такса в
заповедното и настоящото производство, 350 лева – възнаграждение за
изготвяне на експертизи и 150 лева – юрисконсултско възнаграждение в
заповедното и настоящото производство. Сумата от 50 лева – депозит за
разпит на свидетел следва да се възстанови на ищеца след влизане на
решението в сила.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че ****, с адрес гр. София, ****, дължи
на ЗАД ****, ЕИК ******** с адрес гр. София, ул. **** на основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 411 КЗ във вр. с чл. 49 от ЗЗД сумата в размер на 304,77 лв.,
представляваща изплатено застрахователно обезщетение във връзка със
застрахователно събитие, настъпило на 24.03.2016 г., около 22.30 ч., на
„Околовръстен път“ на гр. София, от ****** пътнотранспортно произшествие
/ПТП/ с участие на лек ******, който попаднал в необезопасено и
несигнализирано препятствие – дупка – вдясно на платното за движение и
сумата от 10 лева – ликвидационни разходи – ведно със законната лихва
върху общата сума от 324,77 лева от 09.04.2021 г. до окончателното
изплащане на вземането.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че **** с адрес гр. София, **** дължи
на ЗАД ****, ЕИК ******** на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1
ЗЗД сумата от 98,97 лева – мораторна лихва върху главницата за периода от
09.04.2018 г. до 09.04.2021 г.
ОСЪЖДА ****, с адрес гр. София, ****, да заплати на ЗАД ****, ЕИК
******** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумите: 50 лв. – държавна такса в
заповедното и настоящото производство, 350 лева – възнаграждение за
изготвяне на експертизи и 150 лева – юрисконсултско възнаграждение в
заповедното и настоящото производство.
СУМАТА от 50 лева – депозит за разпит на свидетел да се възстанови на
ищеца по посочена от него банкова сметка след влизане на решението в сила.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от получаването му от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4