№ 234
гр. Благоевград , 25.02.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и пети февруари, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Гюлфие Яхова
Александър Трионджиев
като разгледа докладваното от Гюлфие Яхова Въззивно частно гражданско
дело № 20211200500099 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по частна жалба, депозирана от „Ф.П.Т.“
ООД, чрез процесуален представител, против Определение № 90527/22.01.2021г.,
постановено по гр. дело № 2538/2020г. по описа на Районен съд-Благоевград, с което
производството по делото е прекратено поради недопустимост на предявения иск по
чл. 439 ГПК. В жалбата се сочи, че обжалваният акт е незаконосъобразен и неправилен,
поради което се прави искане за неговата отмяна. Твърди се, че както в първоначалната
искова молба, така в последяващите молби - уточнения ищецът е посочил факти, които
са настъпили след приключване на съдебното дирене при постановяване на решението
пред съда в Г. Въпреки това съдът е приел, че такива не са посочени, с оглед на което е
счел предявения иск за недопустим и е прекратил производството по делото.
Съдът, след като се запозна с жалбата и делото, намира следното:
Депозираната частна жалба е процесуално допустима, доколкото е подадена в
срок, от правно-легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
внесена е и дължимата държавна такса. Разгледана по същество жалбата е частично
основателна.
Производството пред Районен съд-Благоевград е образувано по искова молба от
ищеца „Ф.П.Т.“ ООД срещу ответника Н. О. В. с правно основание чл. 439 ГПК, като е
направено искане да се признае за установено, че ищецът не дължи суми по образувано
изп. производство. В обстоятелствената част на исковата молба се сочи, че е
образувано изпълнително дело въз основа на гръцко съдебно решение № 313/2016г. по
описа на Окръжен съд Я., Г.по дело № 608/2015г., чието изпълнение е поискано от
взискателя по реда на чл. 622а ГПК- пряко изпълнение по реда на Регамент №
1215/2012г. Твърди се, че ищецът, в качеството на длъжник по изп. производство, не
дължи сумите по изпълнението, позовавайки се на няколко конкретни факти, както
следва: твърди извършено плащане на сумите по изпълнението; това че гръцкият съд
не е притежавал юрисдикция да реши спора между страните; представеното пред
съдебния изпълнител удостоверение по чл. 53 от Регламент № 1215/2012г. е непълно;
1
съдебното решение и удостоверението не са преведени точно; налице е прекратяване
на гръцкия ЕТ, в полза на когото е издадено решението, след което като взискател по
изп. дело неправилно е конституиран ответникът Н. О. В.; изтекла погасителна давност
за вземанията за лихви.
Сезираният съд е приел, че исковата молба е нередовна, поради което с
разпореждане № 909520/09.12.2020г. е оставена без движение с указания ищецът да
посочи факти, които да са настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание, както и адрес на
ответника.
С допълнителна молба ищецът е направил уточнения единствено по отношение
на адреса на ответника.
Предвид на това с ново разпореждане № 90179/11.01.2021г. исковата молба
повторно е оставена без движение, като отново е указано на ищеца да изложи факти,
настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е
издадено изпълнителното основание.
В отговор на това ищецът е депозирал нова уточняваща молба, в която сочи, че
фактите които са настъпили след приключване на съдебното дирене пред гръцкия съд
са узнаването от ищеца на това, че ЕТ Н. О. В. е заличен от гръцкия търговски
регистър; решението, въз основа на което е образувано изпълнителното дело е
постановено в полза на търговеца, а не на физическото лице. Ето защо неправилно
изпълнителният процес е образуван от физическото лице, а не от търговеца. Като
втори факт се сочи погасяването по давност на вземанията за законна лихва. Като
трети факт липсата на реквизити в издадено удостоверение по чл. 53 от Регламент №
1215/2012г. Сочи се, че тези факти, както и изложените в предходните молба са такива,
които са настъпили след приключване на производството пред гръцкия съд.
С обжалваното определение районният съд е приел, че искът е недопустим, тъй
като ищецът не е изложил факти, които са настъпили след приключване на съдебното
дирене в производството, по което е издадено изп. основание и е прекратил
производството по делото.
В жалбата се правят оплаквания за неправилност на съдебния акт, иска се
неговата отмяна, като се съобразят всички факти и обстоятелства, посочени от ищеца
до настоящия момент и във всички подадени молби.
Настоящата съдебна инстанция, след като се запозна с исковата молба и
последващите молби-уточнения намира, че действително част от посочените факти са
такива, които не са настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издаден изпълнителен лист.
Не са такива плащането на сумите по изпълнението, като се има предвид
обстоятелствата поради, които се твърди, че е извършено - не поради дължимостта им,
а като причина за завеждане на отрицателните установителни искове и искане за
спиране на образуваното изпълнително дело, без внасяне на гаранция.
Не са такива факти и твърдените пороци в превода на съдебното решение и
представеното удостоверение, както и възражението, че гръцкият съд не е имал
юрисдикцията да реши повдигнатият пред него спор. Пътят за защита с оглед
посочените твърдения е друг, а не чрез предявения иск по чл. 439 ГПК.
2
По отношение на твърдения факт за заличен гръцки търговец същият не е
обстоятелство, което да е възникнало след приключване на съдебното диренe. В самата
искова молба се сочи, че търговецът е заличен на 06.04.2016г., докато съдебното
решение е след тази дата. Обстоятелството кога ищецът е узнал за този факт е
ирелевантно за иска по чл. 439 ГПК. Oтделно от това видно и от самото решение като
страна фигурира ответникът Н. О. В., а не гръцкият ЕТ, каквито са твърденията в
исковата молба.
Единственото посоченият факт на изтекла погасителна давност на претенцията
за лихва може да се приеме като факт, настъпил след приключване на съдебното
дирене в производството пред гръцкия съд. В тази насока съдебният акт в частта, с
която е прекратено производството за недължимост на лихвата поради твърдяната
изтекла давност е неправилно и като такова ще следва да се отмени и делото в
посочената част върнато на първата инстанция за продължаване на
съдопроизводствените действия. В останалата част обжалваният акт е правилен и
законосъобразен и следва да бъде потвърден.
След връщане на делото на районния съд последният следва да прецени дали
исковата молба, досежно предявения иск за лихва поради изтекла давност е редовна,
доколкото липсват твърдения към кой момент ищецът твърди, че вземането по
изпълнителния лист е погасено по давност и считано от кога давността е започнала да
тече.
Мотивиран от изложеното по-горе, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 90527/22.01.2021г., постановено по гр. дело №
2538/2020г. по описа на Районен съд - Благоевград, в частта с която е прекратено
производството по делото по предявения отрицателен установителен иск по чл. 439
ГПК за недължимост на лихва за забава в размер на 2399, 84 евро за периода
27.11.2015г.-23.11.2020г. поради твърдяна погасителна давност и ВРЪЩА делото в
посочената част на първоинстанционния съд за продължаване на
съдопроизводствените действия.
ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата му част.
Определението, в частта с която съдебният акт на първата инстанция е
потвърден, подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на
ищеца, в останалата част е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3