Решение по дело №1044/2020 на Районен съд - Хасково

Номер на акта: 260012
Дата: 15 януари 2021 г. (в сила от 5 февруари 2021 г.)
Съдия: Мартин Димитров Кючуков
Дело: 20205640201044
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 27 октомври 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер     260012                                 15.01.2021г.                             град Хасково

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Хасковският Районен съд                                                             наказателен състав

На петнадесети януари                     през две хиляди и двадесет и първа година

В публичното заседание в следния състав :

                                        Председател: Мартин Кючуков                   

Секретар Велислава Ангелова

Прокурор

като разгледа докладваното от Съдията

а.н. дело 1044 по описа за 2020 година.

                        Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 45-0000214 от 21.07.2020 година на Началник на РД ”АА” – Стара Загора, с което за нарушение на чл.18 т.3 от Наредба №33/03.11.1999г. МТ, на жалбоподателя Е.Е.Р. ЕГН ********** ***, на осн.чл.93 ал.1 т.1 от ЗАвтП е наложено административно наказание глоба в размер на 2 000 лв.

Недоволен от така издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят, поради което го обжалва в срок. Същият го счита за незаконосъобразно и неправилно. Били допуснати както съществени процесуални нарушения, така и такива на материалния закон. Липсвали доказателства, че именно Р. извършвал обществен превоз на пътници срещу заплащане. Нямало представени билети и др.такива, установяващи заплащането. Паркирането на автобуса на сектор в Автогарата не можело да се приеме като извършване на обществен превоз на пътници. Освен това съгл.чл.9 ал.1 от ЗАНН приготовлението към административно нарушение не се наказвало. Съгл.ал.2 на същия член опитът за административно нарушение се наказвал само в предвидените от закона случаи – този случай не бил предвиден в закона с наказуем опит. За да имало обществен превоз на пътници следвало такъв да е бил започнал и да имало доказателства за платена превозна цена. Такива липсвали в адм.преписка.

Иска от съда да отмени изцяло наказателното постановление.

Ответникът по жалбата – РД „АА” – Стара Загора редовно уведомени, не се явяват и не вземат становище по жалбата.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

На 27.05.2020г. около 12,10., в гр.Хасково, на Автогара – Хасково св.Д.З. и св.К.И. *** извършвали проверки на пътническите автобуси. Двамата видели автобус „*******“ от категория М3 с рег.№*******, който маневрирал в Автогарата и се управлявал от жалбоподателя Е.Р.. След като спрял, била извършена проверка. Двамата проверяващи установили, че автобуса е на фирма „Арда-Тур“ ЕООД притежаващ Лиценз за обществен превоз на пътници №0459, валиден до 31.12.2026г. Бил предствен и Пътен лист серия АТ №024497/27.05.2020г./ в адм.преписка/ и Маршрутно разписание на „Арда Тур“ ЕООД, възложено с Договор №10/25.09.2007г. , в които било посочено, че се извършва превоз по линиите – Хасково – Тракиец – Хасково 12 – 12,43 часа и Хасково – Големанци – Хасково 12,43 / задна част на пътен лист/

Водачът представил Удостоверение за психологическа годност №261747, което било валидно до 12.01.2018г. / в адм.преписка/ - т.е. изтекло такова.

Била извършена справка в Информационната система за психологически изследвания на ИА „АА“ – гр.София, която показала, че лицето Е.Р. не притежава валидно Удостоверение за психологическа годност към 27.05.2020г. - момента на проверката.

                    При тази констатация АНО е достигнал до извод за извършено административно нарушение и бил издаден АУАН Серия А-2018 бл.№254730/27.05.2020г. в присъствие на нарушителя и връчен лично.     

                    Въз основа на АУАН е било издадено и атакуваното НП.

                    Тази фактическа обстановка се установява безспорно и от събраните по делото гласни доказателства – разпита на св.Д.З. и св.К.И..                     

                    При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

                    Съгл.чл.7а ал.2 от ЗАвтП лицензираните превозвачи и лицата, извършващи превози за собствена сметка, могат да осъществяват превоз на пътници и товари само с водачи, които отговарят на изискванията за минимална възраст, правоспособност за управление на моторни превозни средства от съответната категория и за психологическа годност, определени с наредбите по чл.7, ал.3 и чл.12б, ал. 1 от този закон и чл.152, ал.1, т.2 от Закона за движението по пътищата.

                    Конкретната наредба, която определя изискванията за психологическа годност и съответните прегледи за това е Наредба № 36 от 15.05.2006г. за изискванията за психологическа годност и условията и реда за провеждане на психологическите изследвания на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за регистрация за извършване на психологически изследвания на Министъра на Транспорта.

                     Чл.8 ал.2 от цитираната наредба предвижда, че удостоверението за психологическа годност е валидно за срок три години от датата на неговото издаване с изключение на случаите, в които се издава след навършване на 65-годишна възраст на лицето, и на случаите по чл. 1, ал. 1, т. 2, 5, 6 и 7, в които удостоверението е валидно за срок една година.

                      Е.Р. е представил на 27.05.2020г. Удостоверение за психологическа годност №261747, което е било валидно до 12.01.2018г. / в адм.преписка/ - т.е. изтекло такова към момента на проверката.

                      Съгл.чл.18 т.3 от Наредба №33/03.11.1999г. на МТ водачът на автомобил за обществен превоз на пътници трябва да отговаря на следните изисквания - да притежава валидно удостоверение за психологическа годност по смисъла на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата.

                      Тук следва да се отбележи, в предвид аргументите на жалбоподателя в жалбата и по същество – административното нарушение не е извършване на превоз на пътници без валидно удостоверение за психическа годност / защото в момента на проверката жалбоподателят не е извършвал превоз на пътници – автобусът е бил празен и е маневрирал до сектор на Автогарата/.

                      Жалбоподателят не разбира правилно кое е административното нарушение.

                      Административното нарушение е по чл.18 т.3 от Наредба №33/03.11.1999г. на МТ – т.е като водач на автобус за обществен превоз на пътници Е.Р. не отговаря на изискванията на закона.

                     Не е необходимо да е започнал извършването на превоз на пътници – достатъчно е, че е водач на автобус за превоз на пътници. А жалбоподателят е точно такъв водач на автобус и представения в адм.преписка Пътен лист серия АТ №024497/27.05.2020г. изобщо не оставя съмнения у съда в тази насока, защото точно Е.Р. фигурира като водач на автобус по линиите - Хасково – Тракиец – Хасково 12 – 12,43 часа и Хасково – Големанци – Хасково 12,43 / задна част на пътен лист.

                      Доводите на жалбоподателя, че не е водач, а работи в гаража по поддръжка на автобусите са недоказани, защото механиците и монтьорите не се вписват в Пътните листи като водачи на автобуси.

                      Също така доводите в жалбата за приготовлението и опита при административните нарушения не са относими, защото не се касае нито за приготовление, нито за опит.

                      Административното нарушение е друго – а именно – по чл.18 т.3 от Наредба №33/03.11.1999г. на МТ и при конкретната фактическа обстановка няма нито приготовление, нито опит към нарушение по чл.18 т.3, а напълно довършено деяние.

                      Съдът прие за установено извършването на описаното в АУАН и НП административно нарушение.

                      По-насетне – за това нарушение санкционната разпоредба на чл.93 ал.1 т.1 от ЗАвтП предвижда, че водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без издадено за моторното превозно средство удостоверение за обществен превоз на пътници или товари, заверено копие на лиценз на Общността, разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва със – т.1- глоба 2000 лв. - при първо нарушение.

                       Твърд размер.

                       Без възможност за индивидуализация.

                       АНО правилно е определил санкционният текст и правилно е наложил предвиденото в закона наказание. Няма допуснато нарушение при избора на санкционен текст от закона и налагане на предвиденото административно наказание.

                       Няма основание за приложение на чл.28 ал.1 от ЗАНН.

                       Изискването за психологическа годност на водачите при извършване на обществен превоз на пътници и товари е разбираемо, защото водачът в тези хипотези носи много по-голяма отговорност, тъй като от неговото управление на МПС зависи живота и здравето на много хора. Освен това, в тези случаи, тази дейност се извършва професионално, ежедневно и по занятие и е нормално изискванията към тези водачи да бъдат много по-високи, включително и изискването за прегледи за психологическа годност на 3 години, от изискванията към водачите с категория В, които управляват лични автомобили, за лични цели. При превози на товари тези съждения важат с още по-голяма сила, в предвид по-продължителните пътувания и големите и тежки машини, които се управляват по републиканските пътища.

                       Административното нарушение е описано ясно и разбираемо и в АУАН и в НП и не е било накърнено правото на защита на жалбоподателя. Всички елементи от състава на административното нарушение са налице в описанието. Това означава, че НП е мотивирано.

                       Съдът счита, че не е бил нарушен чл.40 от ЗАНН, няма нарушение и на чл.42 т.3 от ЗАНН, нито има нарушение на чл.42 т.5 от ЗАНН. Съдът не констатира нарушения и чл.52 ал.4 от ЗАНН, нито на чл.57 т.5 и т.6 от ЗАНН.

                       Наказателното постановление е правилно и законосъобразно и като такова ще следва да бъде потвърдено.

                       Предвид изложеното и на осн.чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 45-0000214 от 21.07.2020 година на Началник на РД ”АА” – Стара Загора, с което за нарушение на чл.18 т.3 от Наредба №33/03.11.1999г. МТ, на жалбоподателя Е.Е.Р. ЕГН ********** ***, на осн.чл.93 ал.1 т.1 от ЗАвтП е наложено административно наказание глоба в размер на 2 000 лв.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-гр.Хасково, в 14-дневен срок от съобщаването му.

 

 

 

                                                                        Районен съдия: /п/ не се чете

 

Вярно с оригинала!

Секретар: В.А.