№ 2362
гр. Варна, 14.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Татяна Лефтерова
при участието на секретаря Дарина Сл. Димитрова
като разгледа докладваното от Татяна Лефтерова Гражданско дело №
20223110102281 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на АТ. ИЛ.
ИВ. ЕГН ***, с адрес: с. Крумово, община Аксаково, с която против ЗД
"Б.И."АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, е предявен иск
за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 720 лева – частичен
иск от претенция в пълен размер от 1020 лева, представляваща обезщетение
за имуществени вреди, нанесени на собствения на ищеца л.а. „Мерцедес ЦЛК
220 ЦДИ”, рег. № ***, от застрахователно събитие, настъпило на
неустановена дата, в периода от 09.12.2021 г. до 13.12.2021 г., на неохраняем
паркинг пред жилищна сграда, с административен адрес: ***, ведно със
законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба в съда -
23.02.2022 г. до окончателното изплащане. Претендират се сторените
разноски.
Обстоятелства, от които произтичат претендираните от ищеца права:
Ищецът е собственик на л.а. „Мерцедес ЦЛК 220 ЦДИ”, рег. № ***. На
09.12.2021 г. автомобилът е паркиран на неохраняем паркинг пред жилищна
сграда, с административен адрес: ***. След паркирането му, автомобилът не е
управляван няколко дни и не е местен от мястото, на което се е намира. На
13.12.2021 г., при доближаване до автомобила, ищцата установява, че
предният десен фар на автомобила е счупен. За настъпилото увреждане на
застрахования автомобил, ищцата незабавно уведомява ответника, а
последният образува преписка по щета № **********/13.12.2021 г. С писмо с
изх. № ОИ-56307/27.01.2022 г., ответникът уведомява ищеца, че отказва
1
изплащане на застрахователно обезщетение, тъй като намира, че щетата се
дължи на умора на материала. Ищецът сочи, че увреденият детайл не е
отремонтиран, като същият представлява оригинална част, а увреждането на
същата е настъпила вероятно при удар. Сочи, че след извършено собствено
проучване е установено, че стойността на отремонтиране на увредения
елемент възлиза на сумата от 1020 лева.
В срока по чл.131 ГПК ответникът представя отговор на исковата
молба, с който оспорва основателността на ищцовата претенция и моли за
нейното отхвърляне. Не оспорва сключването на сочения от ищеца
застрахователен договор. Оспорва по процесния автомобил да са настъпили
сочените в исковата молба увреждания, както и да е налице причинно-
следствена връзка между застрахователното събитие и вредоносния резултат.
Намира, че увреденият фар е счупен умишлено, тъй като няма увреждания по
други детайли на автомобила. Мястото на увреждане е в десния ъгъл на фара,
като не са засегнати автомобилните детайли, намиращи се в съседство.
Твърди, че щетата е вследствие на износване/овехтяване на увредения
елемент. Оспорва размера на претендираното обезщетение, като заявява, че
същото е завишено и не отговаря на действителния размер на щетите. Сочи,
че за възстановяване на автомобила не е необходимо използването на
оригинални части, тъй като от 14 г. той не е в гаранция. Намира, че са
надписани ремонтно-възстановителни дейности, които не са необходими,
както и части, които не са увредени.
Варненският районен съд, като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните, приема за установено, от фактическа страна, следното:
Страните не спорят, а и от представено по делото СРМПС, част I
№*********/16.12.2016 г., издадено от МВР – Варна, се установява, че
ищецът е собственик на л.а. „Мерцедес ЦЛК 220 ЦДИ”, рег. № ***. Не е
спорно, че по отношение на горепосоченото превозно средство, между
страните, е сключен договор за застраховка „Автокаско“ на МПС,
обективиран в застрахователна полица №Е21990015131/24.08.2021 г.
Периодът на застрахователното покритие е от 00,00 ч. на 30.08.2021 г. до
24,00 ч. на 29.08.2022 г. Застрахователната стойност е в размер на 8500 лв.,
премията по полицата е в размер на 535,92 лв., като същата е платима на две
вноски, всяка от които в размер на 267,96 лева. Вноските са с падежи:
24.08.2021 г. и 27.02.2022 г.
По делото са приобщени относимите Общи условия на ЗД „Бул Инс“
АД за застраховка на сухопътни превозни средства /СПС/ без релсови
превозни средства „Автокаско“.
С уведомление от 13.12.2021 г., образувано в преписка по щета №
**********/13.12.2021 г., ищецът уведомява ответника за настъпилото
застрахователно събитие. На същата дата застрахователят извършва оглед на
процесния автомобил и съставя опис, от който се установява, че е
констатирано увреждане на един детайл от превозното средство – десен фар,
2
по отношение, на който е отбелязано, че подлежи на подмяна.
С писмо изх.№ОИ-56307/27.01.2022 г., ответникът уведомява ищеца, че
отказва изплащане на застрахователно обезщетение по щета №
**********/13.12.2021 г., тъй като е намерено, че уврежданията по фара не
кореспондират със заявеното от собственика на МПС – удар на пакинг, а се
дължат на умишлено увреждане на детайла, тъй като не е установено
нараняване на съседни елементи. Посочено е, че отказът се основава на
предвиденото с т.1, подточка 1.8, раздел III „Изключени рискове“ от Общите
условия на ответника, съгласно която, не е покрит рискът, когато: „щетите са
в резултат на овехтяване /умора на материала/ на отделни части и възли,
некачествен ремонт, неоригинални части, конструктивен /фабричен/ дефект,
скрита неизправност или естествено износване“.
По делото е допусната и е изготвена съдебно-автотехническа
експертиза, от заключението, на която се установява, че общата пазарна
стойност на необходимите разходи за възстановяване на увредения детайл –
преден десен фар на л.а. „Мерцедес ЦЛК 220 ЦДИ”, рег. № ***, с оригинални
резервни части е в размер на 1024,44 лева, а с алтернативни части – 728,29
лева. Констатирано е, че увреждането на автомобилния детайл се изразява в
счупване на стъклото в неговата горна част. Установено е видимо нараняване
на повърхността на рефлектора, на десния фар, в неговия горен край, без да е
налице счупване. Налице е наранено лаково покритие на предния горен ръб
на предния десен калник, непосредствено до предния капак и до десния фар.
Според експерта, уврежданията по автомобилния детайл са получени
вследствие на съприкосновение с твърд предмет, движещ се в посока отпред
назад спрямо превозното средство. Обстоятелството, че е установено само
нараняване на покритието на рефлектора, обосновава извод, че в момента на
увреждането, автомобилът се е намирал в покой. Категорично е отречено
нараняването да се дължи на умора или износване на материала, от който е
изработен детайлът. Намерено е, че механизмът на получаване на
увреждането е съприкосновение с твърд предмет, движещ се в близост до
автомобила, на височината на нараняването, докато увреденото превозно
средство е в покой. Според вещото лице, общият размер на щетите по
процесния автомобил, по средни пазарни цени и стойността на извършения
ремонт с алтернативни части, към датата на възникване на ПТП е в размер на
728,29 лева.
В открито съдебно заседание, експертът допълва, че е констатирано
увреждане и на съседни детайли на фара, а именно – нараняване на лаковото
покритие на калник преден десен, на ръба към предния капак, като
увреждането се намира непосредствено над нараняването на фара, в зоната на
контакт. Според вещото лице, възможно е да бъде нанесено увреждане само
на фара – от предмет с малка контактна повърхност, като възможните
хипотези били много – напр. тръба, която да стърчи извън габаритите на
превозното средство, от дръжка на кормило на велосипед или мотопед.
3
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.405, ал.1 КЗ. Същият е
допустим, а разгледан по същество, той е и основателен.
Съгласно разпоредбата на чл. чл. 405, ал.1 КЗ, при настъпване на
застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение в уговорения срок. В процесния случай, в
тежест на ищеца е да установи наличие на следните предпоставки: валидно
застрахователно правоотношение, по което е изправна страна; настъпване в
срока на застрахователното покритие на соченото застрахователно събитие, за
които застрахователят носи риск, причинна връзка между събитието и
нанесеното увреждане, както и размер на вредата. В тежест на ответника е да
докаже възраженията си въведени с отговора на исковата молба.
Безспорно, към датата на настъпване на застрахователното събитие –
13.12.2021 г. страните по делото се намират във валидно застрахователно
правоотношение, възникнало въз основа сключен между тях договор за
застраховка „Автокаско” по отношение л.а. „Мерцедес ЦЛК 220 ЦДИ”, рег.
№ ***, обективиран в застрахователна полица № Е21990015131/24.08.2021 г.,
със срок на покритие от 00,00 ч. на 30.08.2021 г. до 24,00 ч. на 29.08.2022 г.
Ищецът е изпълнил задължението си вменено му с т.2.9.1 ОУ и
незабавно е уведомил застрахователя за настъпилото застрахователно
събитие. Съдът намира за безспорно установени механизмът на
произшествието, конкретните вреди по процесния автомобил и причинно-
следствената връзка между тях.
Спорният въпрос между страните остава какъв е размерът на
дължимото застрахователно обезщетение.
Съгласно чл.386, ал.2 КЗ, при настъпване на застрахователно събитие,
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е
равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на
събитието.
Неоснователно е възражението на ответника, че сключеният
застрахователен договор няма покритие по отношение на уврежданията,
заявени за обезщетяване от ищеца. Покритието по застрахователната полица
изключва щети от застрахователни събития, вследствие само кражба и грабеж
на цяло МПС – обстоятелство, което се установява от застрахователния
договор.
От събраните по делото писмени доказателства и от заключението на
изготвената съдебна експертиза се установи, че уврежданията по процесния
автомобил не се дължат на сочените от ответника, в писмото му до ищеца,
причини – „…овехтяване /умора на материала/ на отделни части и възли,
некачествен ремонт, неоригинални части, конструктивен /фабричен/ дефект,
скрита неизправност или естествено износване“. В процесния случай не се
касае за експлоатационен дефект или овехтяване, каквото твърдение навежда
ответникът, а за въздействие с предмет/и, в паркирано състояние на
4
автомобила. В уведомлението за щета, ищцата ясно е заявила, че превозното
средство е било паркирано, като при последващото привеждане в движение е
установено увреждането. Вещото лице е намерило, че вредите са следствие на
външно въздействие, като този извод не бе оспорен от ответника.
При горните доводи, съдът намира, че ответникът не проведе успешно
доказване на възражението си, че щeтите по процесния автомобил са
настъпили вследствие непокрит застрахователен риск. Не се твърди, а и не се
представят доказателства за наличие на основание по чл.408 КЗ за отказ за
плащане на застрахователно обезщетение.
По делото не се представиха доказателства, между страните по
застрахователния договор, да е била налице уговорка по реда на чл.387, ал.1
КЗ, поради което следва да се приеме, че застрахователната стойност е тази,
посочена в нормата на чл.400, ал.1 КЗ, а именно – такава срещу която, вместо
застрахованото имущество, може да се купи друго от същия вид и качество.
Сключеният между страните застрахователен договор поражда задължение за
ответника да заплати на ищеца обезщетение за претърпените вреди,
вследствие застрахователно събитие, като това обезщетение следва да е в
размера необходим за възстановяване на автомобила в състояние годно за
неговата употреба.
Съгласно чл.408 КЗ, застрахователят може да откаже да заплати
обезщетение в изчерпателно изброени хипотези: при умишлено причиняване
на застрахователното събитие от лицето, имащо право да получи обезщетение
или от застраховащия, с цел обезщетението да бъде получено от друго лице;
при неизпъленение на задължение по застрахователния договор от страна на
застрахования; в други случаи предвидени със закон. В процесния случай не
се установи осъществяване на която и да е от тези хипотези, поради което
застрахователят е отказал неоснователно да заплати обезщетение по покрит
риск.
Съобразно неоспореното заключение на вещото лице, сумата за
въстановяване на автомобила, включваща стойност на увредените детайли,
материали и труд е в размер на 728,29 лева. Ищецът претендира сума в размер
на 720 лева, заявена като частичен иск от претенция в пълен размер от 1020
лева и доколкото претенцията му е доказана по основание, то същата следва
да бъде уважена изцяло. Съгласно мотивите на ТР №3/2016 г. на ВКС,
ОСГТК, обективните предели на силата на пресъдено нещо на положителното
съдебно решение по частичния иск се изчерпват с предмета на делото, а по
останалата част, може да се формира нова – различна сила на пресъдено
нещо. Законната лихва се претендира с начална дата, датата на подаване на
исковата молба – 23.02.2022 г., като претенцията, в тази част, също следва да
бъде уважена.
С оглед изхода от спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК, в полза на
ищеца се следват сторените разноски по делото, в общ размер на 250 лева,
съгласно приложен списък по чл.80 ГПК.
На основание чл.38, ал.1, т.2 ЗА вр. чл.78, ал.1 ГПК, ответникът следва
5
да бъде осъден да заплати на адв. Р.Р. – от ВАК, адвокатско възнаграждение в
размер на 300 лева.
Водим от горното, съдът,
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД "Б.И."АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: *** да заплати на АТ. ИЛ. ИВ. ЕГН *** , с адрес: с. Крумово,
община Аксаково, сумата от 720 лева – частичен иск от претенция в пълен
размер от 1020 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди,
нанесени на собствения на ищеца л.а. „Мерцедес ЦЛК 220 ЦДИ”, рег. № ***,
от застрахователно събитие, настъпило на неустановена дата, в периода от
09.12.2021 г. до 13.12.2021 г., на неохраняем паркинг пред жилищна сграда, с
административен адрес: ***, ведно със законната лихва считано от
23.02.2022 г. до окончателното изплащане, на основание чл.405, ал.1 КЗ.
ОСЪЖДА ЗД "Б.И."АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: *** да заплати на АТ. ИЛ. ИВ. ЕГН *** , с адрес: с. Крумово,
община Аксаково, сторените разноски по делото в общ размер на 250 лева, на
основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА ЗД "Б.И."АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: *** да заплати на адвокат Р.Р. – от ВАК , с адрес: гр. Варна, ул.
„Патриарх Евтимий“ №11, офис 1, сумата от 300 лева – адвокатско
възнаграждение, на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗА вр. чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано, с въззивна жалба, пред
Варненския окръжен съд, в двуседмичен срок, от връчването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6