№ 9984
гр. С., 12.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Б. СТ. Ш. СТАВРУ
при участието на секретаря С. В. ОГНЯНОВА
като разгледа докладваното от Б. СТ. Ш. СТАВРУ Гражданско дело №
20221110138506 по описа за 2022 година
Ищецът „Т.. С.” ЕАД, с ЕИК ...., седалище и адрес на управление гр. С.., е предявил искове
за признаване за установено, че ответникът Б. С. И., с ЕГН ********** и адрес гр. С., .,
дължи сумите: 3 245,23 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за период от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от
04.03.2022 г. до изплащане на вземането, 502,39 лева мораторна лихва за период от
15.09.2019 г. до 22.02.2022 г., 81,67 лева цена на извършена услуга за дялово разпределение
за период от 01.02.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 04.03.2022 г.
до изплащане на вземането, 14,38 лева мораторна лихва за период от 31.03.2019 г. до
22.02.2022 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК по ч.гр.д. № 11608/22 г. на СРС. Поддържа, че ответницата е клиент на топлинна
енергия за битови нужди като ползвател на топлоснабдения имот – апартамент № 48 в гр.С.,
ул. Люботрън, бл.30, вх.В, ет.2. Твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с
ответницата въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия,
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ, обвързват потребителя, без да е необходимо изричното
им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия доставил за процесния период в
имота топлинна енергия /ТЕ/, чиято цена не е платена. Твърди, че съгласно Общите условия
купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща стойността на ТЕ в 45-дневен срок от
изтичане на отоплителния сезон, за който се отнасят. Твърди, че е сключен договор за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „Техем
сървисис” ЕООД, като топлинна енергия за имота е начислявана по прогнозни месечни
вноски, като след края на отоплителния сезон са изготвяни изравнителни сметки на база
реален отчет на уредите за дялово разпределение. Моли да се установят вземанията му за
1
главници и лихва за забава, признати със заповедта, срещу която длъжникът възразил, което
обуславя интереса от търсената с иска защита. Претендира разноските в заповедното и
исковото производство.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата е депозирала писмен отговор, в който оспорва
исковете. Оспорва наличието на облигационно отношение с ответника и наличието на
основания да отговаря за целия дълг за имот, тъй като няма доказателства да е ползвател на
целия имот. Оспорва доставената в имота топлинна енергия и стойността й, оспорва
изправността на водомера и топломерите. Оспорва сключването на договор с ФДР и
дължимостта на такса за извършване на дялово разпределение. Релевира възражение за
давност. Моли за отхвърляне на исковете.
Третото лице помагач на страната на ищеца изразява становище за основателност на
исковете.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и
чл. 86 ЗЗД. Правото на ищеца да получи цената на доставената топлинна енергия произтича
от установяване на: възникнало облигационно правоотношение между страните с предмет
продажба на топлинна енергия, доставено конкретно количество топлинна енергия за
процесния период и стойността й.
Съгласно чл. 153 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда
- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия, към които са адресирани одобрените от КЕВР
публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие /чл. 150, ал. 1 и ал. 2
ЗЕ/. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното
правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия
за битови нужди и дължат цената на доставената топлинна енергия. Т.е. по силата на закона
между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по
продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да е необходимо
изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взето решение на Общото събрание
на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки
етажен собственик/ползвател потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия. В
този смисъл възникването на облигационното отношение по продажба на ТЕ, съответно и
качеството клиент на топлинна енергия, е обусловено от придобиването на правото на
собственост или вещно право на ползване върху топлоснабден имот, явяващ се част от
сграда - етажна собственост, и топлоснабдяването на имота, и се прекратява със загубването
на същите.
От приложения по делото нотариален акт за дарение на имот от 30.04.2014 г. се установява,
че Иван Иванов и Б. И. дарили на дъщеря си апартамент № 48 в гр.С., ул. Люботрън, бл.30,
вх.В, ет.2. Видно от нотариалния акт, те си запазили правото на ползване върху имота. При
систематическото тълкуване на разпоредбите на ЗЕ и разясненията на ВКС в ТР №
2/17.5.2018 г. г. по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК, се налага изводът, че при конкуренция
2
на вещни права, клиент на топлинна енергия се явява лицето, което реално ползва топлинна
енергия за домакинството си, т.е вещният ползвател, който и по смисъла на ЗС дължи
разноските за ползване на имота. В случая това се явяват ответницата и Иван Иванов,
доколкото по делото няма доказателства правото на ползване да се е погасило по отношение
на някой от ползвателите. Предвид изложеното, за процесния период между страните е бил
сключен действителен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при
публично известни ОУ, по силата на който ответницата дължи половината от цената на
доставената топлоенергия в имота /предвид липсата на установено друго/.
За установяване на доставената в имота топлинна енергия са приети изравнителни сметки,
формуляри за отчет, представени от фирмата за дялово разпределение, както и заключение
на съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно
изготвено. От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че за
процесния период по отношение на сградата, в която се намира имотът на ответника, е
доставяна и начислена топлоенергия, като при отчитането и разпределението й са спазени
разпоредбите на ЗЕ и Наредбата за топлоснабдяването /отменена и действаща/. В сградата е
въведена система за дялово разпределение на топлинна енергия, извършвано от ищеца, като
са издадени изравнителни сметки. В имота има монтирани пет отоплителни тела и пет
топлоразпределителя и се ползва топла вода, като разходът е отчетен по показанията на
уредите, за което са попълнени документи по време на отчетите. Начислена е топлоенергия
отдадена от сградната инсталация, разпределена между всички потребители
пропорционално на отопляемия им обем по проект, съгласно ЗЕ и Наредбата за
топлоснабдяването. Сградната инсталация в сграда етажна собственост е обща част и всеки
етажен собственик е длъжен да участва в ползите и тежестите от нея. От заключението на
вещото лице се установява, и че общият топломер в абонатната станция е преминал
необходимите проверки, т.е. бил е годно техническо средство за измерване. Не се твърди и
доказа от ответницата да е заявил рекламации срещу извършеното дялово разпределение в
установените срокове. Следователно, през процесния период в имота е доставена топлинна
енергия, като съгласно заключението на вещото лице по СТЕ, стойността й възлиза на
3245.23 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ, разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл. 139 – чл. 148) и Наредбата
за топлоснабдяването. По силата на чл. 22 от Общите условия на ищеца дяловото
разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и
сл. от Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите
на ЕС. Клиентите заплащат на продавача стойността на услугата дялово разпределение,
извършвана от избрания от тях търговец. Съгласно чл. 36 от Общите условия на ищеца,
клиентите заплащат цена на услугата дялово разпределение, извършвана от избран от
клиентите търговец, като стойността се формира по посочения начин. Редът и начина на
заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи
услугата дялово разпределение и се обявява по подходящ начин на клиентите. В случая
3
измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и вътрешното
разпределение на разходите за отопление и топла вода между топлоснабдения имот в
сградата в режим на етажна собственост е възложено от етажните собственици на "Техем
Сървисис " ЕООД с договор, сключен на 31.10.2001 г. от упълномощен представител на
етажните собственици, след взето решение на ОС от 15.10.2001 г. "Техем Сървисис " ЕООД
е осъществил услугата дялово разпределение за топлоснабдения имот за исковия период и
ответницата дължи цената й, която съгласно представеното по делото извлечение по
абонатен номер възлиза на 81.67 лв., от които искът следва да се уважи за 40.84 лв.
Ответницата своевременно е релевирала възражение за погасяване по давност на
вземанията на ищеца за топлинна енергия, което е основателно. Задълженията за плащане на
месечните вноски имат самостоятелен характер и не зависят от изравнителния резултат.
Тези вземания са периодични и се погасяват с изтичането на 3-годишен давностен срок от
настъпване на изискуемостта им. Съгласно одобрените с решение на ДКЕВР от 27.06.2016 г.
Общи условия, клиентите са длъжни да заплащат месечните суми за топлинна енергия в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, т.е. с изтичане на срока, настъпва
изискуемостта им. Заявлението е подадено /от когато се считат предявени исковете/ на
4.3.2022 г. При отчитане на чл. 3, т.2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците, погасени по давност са вземанията до 31.10.2018 г. вкл.
Дължима е стойността на топлинната енергия за периода 1.11.2018 г.-30.4.2021 г., която
предвид заключението на СТЕ възлиза на 3174.16 лв., от които ответницата дължи 1587.08
лв., за които искът следва да се уважи. Относно таксата дялово разпределение, възражението
е неоснователно. При липсата на установен срок за плащане следва да се приеме, че
изискуемостта настъпва с изтичане на месеца, за който е предоставена услугата, т.е. на
първия ден от следващия месец. За първия месец от процесния период и при отчитане на
ЗМДВИПОРНСПП, давността изтича м.04.22 г. и се явява прекъсната с подаване на
заявлението. Върху главниците следва да се присъди законната лихва от датата на подаване
на заявлението до изплащането им.
Относно исковете по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
Основателността на претенцията за мораторна лихва предполага наличие на главен дълг и
забава в погасяването му. Върху погасените по давност вземания не се дължи лихва за
забава. Съгласно чл. 33, ал.1 и ал.2 от приложимите за процесния период Общи условия,
публикувани през 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните суми за топлинна
енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а лихва за забава се
начислява върху сумата по общата фактура след изтичане на 45-дневен срок от периода, за
който се отнася. Т.е. клиентите не дължат обезщетение за забава върху прогнозно
начисляваните месечни суми, а само върху сумата по общата фактура за съответния отчетен
период. Доколкото този срок не би могъл да тече преди изготвяне на изравнителните
сметки и издаването на фактурата, следва да се приеме, че 45-дневният срок започва да тече
от издаването на общата фактура за съответния период.
Предвид установения в общите условия срок, задължението за заплащане на стойността на
4
потребената топлинна енергия възниква като срочно и изпадането в забава не е обусловено
от изпращането на покана.
В този смисъл и доколкото ищецът се легитимира като кредитор на главно вземане – това,
което не е погасено по давност, акцесорната претенция се явява установена по своето
основание. Върху дължимата главница и за периода от 15.09.2019 г. до 22.02.2022 г.
обезщетението за забава в размер на законната лихва възлиза на 485.35 лв., от които
ответницата дължи 242.68 лв.
По отношение на цената на извършената услуга дялово разпределение, доколкото в общите
условия не е предвиден срок за плащането й, за поставяне на длъжника в забава е
необходима покана, каквато не се установи ищецът да е отправил до ответника. С оглед
липсата на забава, претенцията за лихва върху таксата ДР е неоснователна.
Относно разноските:
Съгласно чл. 78, ал.1 ГПК, ищцовото дружество има право на разноски съразмерно с
уважената част от исковете, като от направени разноски за държавна такса 76.87 лв., 300 лв.
депозит в.л. и 120 лв. юрисконсултско възнаграждение, на ищеца се дължат 241.81 лв.
Относно разноските в заповедното производство, дължими са 61.73 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Т.. С.” ЕАД, с ЕИК ...., седалище и
адрес на управление гр. С.., искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр.
чл. 150 ЗЕ и чл. 422 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД, че ответникът Б. С. И., ЕГН **********, гр. С., .,
дължи сумите: 1587.08 лв., представляваща цена на доставена топлинна енергия за период от
1.11.2018 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 04.03.2022 г. до изплащане на
вземането, 242.68 лв. мораторна лихва за период от 15.09.2019 г. до 22.02.2022 г., 81.67 лева
цена на извършена услуга дялово разпределение за период от 01.02.2019 г. до 30.04.2021 г.,
ведно със законната лихва от 04.03.2022 г. до изплащане на вземането, за които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 11608/22 г. на
СРС, като ОТХВЪРЛЯ исковете за установяване дължимостта на вземанията за: топлинна
енергия за разликата над 1587.08 лв. до предявените 3 245.23 лв. и за периода 1.5.2018 г.-
31.10.2018 г., мораторна лихва за разликата над 242.68 лв. до предявените 502.39 лв., и
изцяло иска за лихва за забава върху главницата за дялово разпределение в размер на 14.38
лева за периода от 31.03.2019 г. до 22.02.2022 г.
ОСЪЖДА Б. С. И., ЕГН **********, гр. С., ., да заплати в полза на „Т.. С.” ЕАД, с ЕИК ....,
седалище и адрес на управление гр. С.., на основание чл. 78, ал.1 ГПК, сумата от 241.81 лв.
разноски в исковото производство и сумата от 61.73 лв. разноски в заповедното
производство.
Делото е разгледано с участието на трето лице-помагач на страната на ищеца – „Техем
сървисис“ ЕООД.
5
Решението подлежи на обжалване пред СГС с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6