Окръжен съд - Велико Търново |
|
В закрито заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Ивелина Солакова | |
Normal;За да се произнесе, съобрази: С Определение № 2497/31.10.2012г., постановено по гр.д. № 3392/2012г. Великотърновският Районен съд е отказал предоставянето на правна помощ на Д. С. Д.- ищец по делото. С определение от 02.01.2013г., постановено по същото дело, съдът е оставил без разглеждане исковата молба на Д. С. Д. против „Е.” В. Т. като процесуално недопустима и е прекратил производството по делото. Против тези две определения е постъпила въззивна частна жалба от Д. С. Д.. В жалбата се навеждат оплаквания за неправилност на определенията, като се твърди,че се иска отмяна на определението за прекратяване на производството по делото и че жалбоподателят не разполага със средства за адвокат,молейки да му се предостави правна помощ. Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания и като се запозна с приложените към делото доказателства, приема за установено следното: С жалбата се обжалват два отделни съдебни акта, които са взаимно свързани, поради което е допустимо разглеждането на въпроса за тяхната правилност в едно и също производство. Тя се явява подадена в законоустановения срок. По отношение определението от 31.10.2012г., което е съобщено на жалбоподателя на 05.11.2012г. настоящият състав намира, че макар и жалбата да е подадена на 15.01.2013г., тя е депозирана в указания от закона срок, понеже първоинстанционният съд е дал неясни указания относно срока на обжалване на това определение и по този начин срокът не е започнал да тече спрямо жалбоподателя. По отношение на второто обжалвано определение жалбата е подадена в законоустановения и указан правилно от първоинстанционния съд едноседмичен срок за обжалване на определенията. Жалбоподателят е легитимиран да обжалва двата съдебни акта, поради което съдът намира жалбата му изцяло за допустима. По същество жалбата е основателна. Производството по гр.д. № 3392/2012г. на ВТРС е започнало по искова молба на Д. С. Д. против „Е.” В. Т., като ищецът твърди, че е работил по трудов договор с ответника, но трудовото му правоотношение е било прекратено. Претендира се отмяна на уволнението на ищеца като незаконно, възстановяването му на заеманата от него преди уволнението длъжност, изплащането на обезщетения за времето, през което е останал без работа, както и неизплатено трудово възнаграждение плюс допълнителни дължими по трудовия договор суми. В исковата молба, макар и под условието „в случай на необходимост”, е депозирано искане за предоставяне на правна помощ. Съдът е оставил така подадената искова молба без движение, като е дал указания за отстраняване на нередовностите по нея в едномесечен срок от връчване на съобщението за това. Указанията, дадени на ищеца са следните: да се уточни от кога ищецът се намира в трудово правоотношение с ответника, на каква длъжност, при какво договорено месечно трудово възнаграждение, къде е била местоработата му, кога е прекратено трудовото правоотношение, кога е узнал за прекратяването, защо счита, че уволнението му е незаконно, да посочи претенрирания размер обезщетение за оставане без работа и периода на оставане без работа, претендирания размер на неизплатено трудово възнаграждение и други суми. Указано е на ищеца да представи копие на исковата си молба и доказателствата към нея за връчване на ответника. Преди изтичане на дадения едномесечен срок ищецът е депозирал нарочна молба, с която моли съда да му бъде предоставена правна помощ, сочейки, че е в неравностойно положение спрямо ответника. В същата молба ищецът конкретизира исковата си молба, като заявява, че при ответника е заемал длъжността „шлосер”, считано от 08.06.2012г., като трудовото му правоотношение е прекратено на 17.08.2012г. по отношение размера на паричните му претенции, ищецът моли да се назначи съдебно-икономическа експертиза за уточняването му. С резолюция от 19.10.2012г. съдия- докладчикът по делото е разпоредил на молителя- ищец да се изпрати молба - декларация по образец. В резолюцията е указано, че следва ищецът да декларира имущественото си състояние, доходи и семейно положение в едноседмичен срок. Съобщение със същия текст, но с уточнение, че срокът тече „от съобщението” е изпратено на ищеца. На 30.10.2012г. ищецът е подал молба, в която е заявил, че не разполага с правна компетентност, безработен е, а съпругата му получава 400лв. Моли да му бъде назначен адвокат, за да може да изпълни дадените му указания. Към молбата са приложени документи. С определението си от 31.10.2012г. съдът е приел, че молбата за предоставяне на правна помощ е неоснователна, понеже от една страна ищецът не е попълнил изпратената му молба- декларация по образец, а от друга страна предоставянето на правна помощ в случая не е оправдано, с оглед фактическата и правна сложност на делото. Със същото определение исковата молба е оставена повторно без движение, като на ищеца е указано да посочи размера на всяко едно от претендираните вземания, като те са подробно изброени. Даден е двуседмичен срок за изправяне на нередовностите. След изтичане на двуседмичния срок съдът е постановил определение, с което е оставил без разглеждане исковата молба като процесуално недопустима с мотив, че не са предприети действия по отстраняване на нередовностите по нея. И двете обжалвани определения са неправилни и подлежат на отмяна. Определението от 31.10.2012г., с което на ищеца по делото е отказано предоставянÕто на правна помощ е неправилно по следните съображения: Съдът е сезиран с молба за предоставяне на правна помощ още с първоначалната искова молба. Както искането, депозирано в исковата молба, така и последващото искане от 17.10.2012г. по делото, са непълни и определено не дават възможност на съда да прецени налице ли са всички предпоставки за предоставяне на правна помощ съгласно чл. 23, ал. 4 от ЗПП. При това положение, с оглед служебното си задължение да следи за надлежното извършване на всяко процесуално действие на страните, съдът е следвало да укаже на ищеца в какво се състои нередовността на подадената от него молба за предоставяне на правна помощ/ чл.101 от ГПК/. Указанията е следвало да бъдат ясни и конкретни – да се посочи в какво точно се състои нередовността, както и да се укаже начинът, по който тя може да бъде поправена. В случая съдът е разпоредил изпращане на декларация по образец /вероятно приложение №1 към чл. 26, ал. 1 от ППЗСП/, като е дал указания за попълване на тази декларация. Не е посочено каква нередовност е налице, нито са дадени каквито и да било указания. Самото изпращане на образец на декларация за имуществено състояние и семейно положение не представлява указание по смисъла на чл. 101 от ГПК , още по- малко пък ясно и конкретно такова. Дори не е посочено пред кого следва да се декларират данните в изпратената декларация, нито пък е посочен конкретен срок, в който следва да се извърши декларирането. В съобщението, с което образецът е изпратен на ищеца е посочено, че следва в едноседмичен срок „от съобщението” да се декларират съответните данни. Не става ясно от издаване на съобщението или от получаване на същото започва да тече срокът. Не са указани и последиците от неизпълнение на дадените указания- чл. 101,ал.3 от ГПК, ако изобщо може да се счете, че такива има. При това положение не са били налице основания съдът да отхвърли молбата за предоставяне на правна помощ с мотива, че ищецът не е декларирал имущественото си състояние след като такава възможност му е била дадена. Безпредметно е да бъдат обсъждани останалите мотиви за отказ. Некоректно проведената процедура по чл. 101 от ГПК в случая е достатъчно основание за отмяна на определението на първоинстанционния съд, с което е отказано предоставянето на правна помощ. Делото следва да се върне на първоинстанционния съд за произнасяне по тази молба, след като се дадат точни и ясни указания на ищеца в какво се състои нередовността на това процесуално действие на ищеца, да се укаже начинът, по който тя може да бъде отстранена, да се укаже ясен срок за отстраняването й, като в същото време ищецът да бъде предупреден и за последиците на чл. 101, ал. 3 от ГПК. Неправилно се явява и определението, с което производството по делото е прекратено и искът е оставен без разглеждане. На първо място, в случая е проведена процедура по чл. 129, ал. 2 от ГПК, като са дадени указания за отстраняване на нередовности по исковата молба и то на два пъти. Част от първоначално дадените от съда указания са изпълнени и всъщност исковете за отмяна на уволнението като незаконосъобразно и възстановяване на ищеца на заеманата от него преди уволнението длъжност са напълно ясни и исковата молба в тази й част се явява редовна. Неотстраняването на останалите нередовности- относно размера на предявените парични претенции- евентуално е следвало да доведе до връщане на исковата молба само в частта й относно тези претенции. В никакъв случай обаче като правна последица не е следвало да се приложи оставянето без разглеждане на исковете като процесуално недопустими. Предпоставките за връщане на исковата молба по чл. 129, ал. 3 от ГПК и тези, водещи до оставяне на иска без разглеждане като процесуално недопустим, са коренно различни. В случая не се касае до недопустим иск, а става дума за нередовна искова молба. Неправилно в тази връзка съдът е оставил исковете без разглеждане. С оглед мотивите, изложени по – горе, първо е следвало съдът да проведе законосъобразна процедура по отстраняване на нередовностите по молбата за предоставяне на правна помощ, да се произнесе по нея и едва след това да проведе евентуално процедура по чл. 129,ал.2 от ГПК. Горните съображения мотивират настоящия състав да отмени и това определение, като върне делото на първоинстанционния съд за извършване на задължителните съдопроизводствени действия съгласно дадените в настоящото определение указания. Водим от горното, Великотърновският Окръжен съд, О П Р Е Д Е Л И: ОТМЕНЯ Определение № 2497/3110.2012г. , постановено по гр. д. № 3392/2012г. по описа на ВТРС, с което е оставена без уважение молбата на Д. С. Д. – ищец по делото – за предоставяне на правна помощ и е оставена без движение исковата молба на Д. С. Д.. ОТМЕНЯ Определени от 02.01.2013г., постановено по гр. д. № 3392/2012г. по описа на ВТРС, с което е оставена без разглеждане исковата молба на Д. С. Д. против „Е.” В. Т. и е прекратено производството по делото. Връща делото на ВТРС за извършване на задължителните съдопроизводствени действия съгласно дадените по-горе указания. Определението не подлежи на жалба. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |