Мотиви към присъда № 206/04.04.2018 г. по нохд № 00965/2017 г. на Районен съд – Перник:
С
обвинителен акт на Районна прокуратура – Перник на Е.П.К. е повдигнато
обвинение за престъпление по чл. 129, ал.2, вр. с
ал.1 от НК, тъй като на 17.05.2016 г. в района на хижа “*****”, с. К., община
Перник след като нанесъл удар с бухалка
в дясната лицева половина и удар с юмрук в областта на брадичката на П.В.К., с
което му причинил средна телесна повреда, изразяваща се в открито счупване на долна челюст, довело до
затрудняване дъвченето и говоренето.
В хода
на съдебните прения прокурорът поддържа повдигнатото обвинение. Пледира на
подсъдимия да бъде наложено наказание лишаване от свобода при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства, което да бъде отложено за изпълнение
на основание чл. 66, ал.1 от НК за срок от три години.
Подсъдимият Е.П.К.
в хода на съдебното следствие дава обяснения по повдигнатото му обвинение.
Твърди, че е видял П.В.К., който е бил
със свой приятел, да влиза в сградата на
хижа “*****”, поради което ги изчакал, тъй като се съмнявал, че ще
извършат кражба. Обяснява, че след като
двамата излезли от хижата, между тях възникнал словесен конфликт. Не отрича, че
е замахнал с лявата си ръка към пострадалия, след което му е нанесъл удар и с
дясната си ръка.
Защитникът на подсъдимия Е.К. - адв.Т., моли съда да признае подзащитния й за невиновен и
да го оправдае по предявеното му обвинение. Счита, че липсват категорични доказателства
за виновно поведение на Е.К., както и такива, сочещи, че счупването на челюста на пострадалия е станало на посоченото място и в
посоченото време.
Пернишкият районен съд, след като прецени
събраните по делото доказателства и доводите на страните по реда на чл.14 и
чл.18 от НПК прие за установено следното:
От
фактическа страна:
Подсъдимият
Е.П.К. е роден на *** ***. Домът му се намира в близост до хижа “*****”. Не е
осъждан.
До момента на долуописания
инцидент подсъдимият К. не познавал свидетеля П.В.К. и неговия приятел Ю.Е.Н..
На 17.05.2016 г., след 17:00
часа, К. и Н. се придвижили с лек автомобил “Ситроен С 3”, собственост на
свидетелката А.Р.И., с която първият живее на семейни начала, до хижа “*****”.
Оставили колата на паркинг, намиращ се в района на сградата. Двамата тръгнали
пеша към хижата. Разхождайки се в района, били възприети от подсъдимият Е.К.,
който бил придружен от още едно лице с неустановена по делото самоличност.
Подсъдимият решил, че К. и Н. ще извършат кражба на вещи от хижата, поради
което заедно със своя познат ги изчакал в близост до паркинга. Когато възприел,
че К. и Н. се връщат към колата си, заедно с неустановеното лице се приближили
към тях. Подсъдимият застанал фронтално срещу К. и Н., като ги попитал какво
правят на това място. Поискал да провери какво имат в джобовете на дрехите си. К.
извадил от своите джобове телефонния си
апарат и пари. Показал ги на подсъдимия. Прибирайки ги видял, че Е.К. извадил от под дрехата си
бухалка, с която му нанесъл удар в областта на лицето. Когато К. замахнал да го
удари отново, К. успял да хване бухалката. По време на краткотрайното им
физическо стълкновение П.К. успял да издърпа от подсъдимия бухалката, която
захвърлил, но бил ударен от Е.К. с юмручен удар в челюстно лицевата част, в
областта на брадичката, който довел до счупване на долната му челюст. Ударът
бил нанесен от подсъдимия с дясната му ръка. Пострадалият побягнал към гората,
където се скрил. Обадил се по телефона
на свидетелката А. Р.И., на която
обяснил, че е бил ударен от непознат мъж. Казал й да се обади на неговия
приятел В., който да дойде да го прибере.
По време на конфликта между подсъдимия и П.К.,
такъв възникнал и между Ю.Н. и неустановеното лице, по време на който
последното подгонило познатия на пострадалия, който успял да се скрие в
близката околност.
Непосредствено след инцидента
подсъдимият се обадил на телефон за спешни повиквания 112, съобщавайки, че за
инцидента. За проверка на сигнала били изпратени полицейските служители И.И.Д. и В.Р.Б.. Междувременно в района на хижата пристигнали и свидетеля Ж.А.П.,
на който подсъдимия се обадил по телефона, както и В., който да прибере
пострадалия с автомобила си. Полицейските служители съставили на Е.К. и на П.К.
предупредителни протоколи.
Още същата вечер П.К. ***, където
бил придружен от свидетелката А.И.. Предвид дадената от пострадалия анамнеза за
болка в долна челюст, на същия било указано, че следва да се консултира със
специалист по дентална медицина. На другия
ден-18.05.2016 г., П.К. посетил “Дентален център ЕО Дент” ООД в гр. Перник. Била му направена ортопантомография, която визуализирала счупената долна
челюст на лицето. На 19.05.2016 г. в Специализирана болница за активно лечение
по лицево-челюстна хирургия, гр. София била извършена оперативна интервенция на откритото пълно счупване на
долната челюст на пострадалия, като същият бил изписан от болничното заведение на 21.05.2016 г.
Вещото лице по назначените в хода
на досъдебното производство съдебномедицинска експертиза и допълнителна такава
е дало заключение, което поддържа и в хода на съдебното следствие, че в
медицинската документация е отбелязано, че по отношение на П.К. е
констатирано едно увреждане, а именно
счупване на долната челюст в близост до средата на брадичката и малко в ляво
между първи и втори долни зъби в ляво, което е причинило на пострадалия
затруднение на дъвченето и говоренето за период от време около два месеца.
По доказателствата:
Не се спори между страните, а и
по делото безспорно се установи, че на 17.05.2016 г., след 17:00 часа, в района
на хижа “*****”, с. К., общ. Перник подсъдимият Е.К. първи визуално е видял П.К.
и Ю.Н.. Съдът счита за доказано, че възприемането от страна на подсъдимия на
паркирания в близост до сградата автомобил, с който са пристигнали двете лица,
както и тяхното движение в близост до необитаемата хижа е провокирало съмнение
у него, че момчета ще извършат кражба на вещи от помещенията. Именно това го е
и мотивирало да ги изчака в близост до паркинга, където ги е пресрещнал и
осъществил физическия конфликт спрямо П.К.. За да направи този извод съдът
кредитира като достоверни обясненията на подсъдимия, в частта в която е
обяснил, че е поизчакал на паркинга около 25-30 минути, за да видя дали лицата
са взели нещо от района, както и че когато са идвали към него, той е поискал да
провери какво носят у себе си, тъй като същите са подробни, логични и вътрешно
непротиворечиви. Обясненията не са изолирани, тъй като кореспондират с
показанията на полицейския служител В.Б., пред който Е.К. непосредствено след
инцидента е заявил, че момчетата са били в имота, за да откраднат нещо, а и се
подкрепят напълно и с тези на пострадалия, който обективно е свидетелствал, че
подсъдимият е поискал да провери какво има в джобовете си, съмнявайки се, че е
извършил кражба. Така посочената доказателствена съвкупност сочи за
емоционалното състояние в което се е намирал подсъдимия, предвид неговите
очаквания и нагласи за осъществено противоправно поведение на пострадалия и
неговия приятел, насочено за отнемане на
чужди движими вещи, което го е и мотивирало да предизвика конфликта с П.К.. Ето
защо и като неубедителни, нелогични и изолирани съдебният състав третира
обясненията на подсъдимия в частта, в която твърди, че не той, а пострадалият е
предизвикал физическия конфликт помежду им, поради което и не ги прие за
достоверни.
Съдът счете, че по време на инцидента К. е бил придружен от още едно
лице, което е негов познат. Именно двамата са пресрещнали пострадалия и Ю.Н..
За да направи този извод съдът даде вяра на свидетелските показания на П.К.,
който подробно обяснява за поведението на подсъдимия и друго лице в началото на
тяхната среща. Житейски съвсем логично е, с оглед необитаемостта на мястото
където е станал инцидента, безспорния факт, че П.К. не е бил сам, тъй като е
бил придружен от своя приятел Ю.Н., тяхната млада възраст – и двамата са
приблизително на по 31 години, както и доброто им физическо състояние,
подсъдимият да не прояви неправомерното си поведение, ако не е имал подкрепата
на неустановеното лице. Действително разследващите и прокурора не са установили самоличността на същото,
което е било известно на подсъдимия, но тъй като Е.К. явно не желае да го
ангажира в процеса, липсата на категорични данни за неговата самоличност не
водят до поставяне под съмнение на инкриминираното поведение на подсъдимия, тъй
като действията на неустановеното лице не са били насочени директно към
пострадалия, а към Ю.Н.. Приетият от обвинението доказателствен дефицит за
конкретизиране на лицето, което е придружавало подсъдимия по време на инцидента,
обаче, не може да доведе до промяна на обстоятелствата, относими
към противоправното поведение на Е.К..
Съдът прие за доказано, че
счупването на челюста на пострадалия е станало по
време на възникналия вербален конфликт относно съмнението на подсъдимия, че
лицата са извършили кражба, като е причинено чрез нанасяне на удар с юмрук от Е.К.
в областта на челюстно лицевата част, в близост до брадичката на П.К.. Този
извод се базира на показанията на пострадалия, които следва да се отчетат като
водещи, предвид непосредственото физическо усещане, което е получил от
нанесените му удари. К. с категоричност е посочил, че след като подсъдимият го
е ударил с бухалка, му е нанесъл и удар с юмрук в областта на лицевата му
челюст. Именно в резултат на последният пострадалият е свидетелствал, че е
усетил болка и “изпукване в долната челюст”. Анализирайки показанията на П.К.
съдът отчете неговото особено положение в процеса, тъй като като пострадал от
деянието, той малко или много е заинтересован от изхода на делото, но прие, че
дадените от него свидетелски показания са достоверен източник на доказателства,
тъй като са убедителни, логични и безпротиворечиви. По
отношение на неговите показания за
механизма по който му е било причинено инкриминираното телесно увреждане е налице пълна последователност и съответствие,
сочещи на истинност при пресъздаване на инкриминирания инцидент. Същите кореспондират и със свидетелските
показания на И.Д. и В.Б. пред които непосредствено след инцидента пострадалия е
съобщил за нанесените му удари. Пред полицейските служители подсъдимият също не
е отрекъл, че е отправил такъв, като и в хода на съдебното следствие дава
обяснения, че е нанесъл с дясната си ръка удар по К.. Съдебният състав прие
неговите обяснения в тази им част като доказателствено средство чрез което
достоверно допринася за установява механизма на причиняване на увреждането с
характер на средна телесна повреда. За това, че е ударил пострадалия, Е.К. е
съобщил и на телефона за спешни повиквания 112, тъй като при предявяване в с.з.
на 01.11.2017 г. на съдържанието на предоставения от оператора като веществено
доказателство СД диск ясно и недвусмислено се възприе съдържанието на подадения
от подсъдимия сигнал за станалия инцидент. Записаните данни възпроизвеждат, че К.
е заявил следното:”…Единият май аз го ударих хубаво…”.
Безспорно установеният факт, че К.
и К. са се намирали в непосредствена близост помежду си, като са били обърнати
фронтално един към друг, както и възприетия от съдебния състав в хода на
съдебното следствие по-висок физически
ръст на подсъдимия кореспондират с убедителното твърдение на вещото лице по
назначените в хода на досъдебното прооизводство
съдебномедицинска експертиза и допълнителна такава, че отразеното увреждане в
медицинската документация от “Специализираната болница за активно лечение по
лицево-челюстна хирургия” ЕООД, гр. София–счупване на долната
челюст, което е доказано ренгенологично и клинично, е
било получено чрез нанасяне на удар със свита в юмрук ръка, който е бил със
значителна сила.
Коментирайки съдебномедицинската
експертиза съдът счита, че следва коректно да отбележи и хипотезите, развити от вещото лице по
зададените му от защитата на подсъдимия въпроси в хода на съдебното следствие. Намира,
че същите бяха принципно изложени от
експерта, но не са относими към конкретиката на
инкриминираното деяние. Вярно е, че в заключението си от извършената съдебномедицинска
експертиза, поддържано от вещото лице д-р С. и при неговия разпит в хода на
съдебното следствие, се твърди, че както удар с юмрук, така и удар с бухалка
могат да причинят констатираното увреждане, но съдът, за да акцентира върху
една от възможните хипотези, а именно, че счупването е станало в резултат на
нанесения удар с ръка от подсъдимия в челюстно лицевата част, в областта на
брадичката на пострадалия, взе предвид направената по-горе оценка на
обясненията на подсъдимия, който не отрича да е отправил такъв, свидетелските
показания на П.К., че именно в резултат на удара с ръка е усетил болка и
“изпукване в долната челюст” и разяснението на вещото лице, че болката за
пострадалия е настъпила непосредствено след момента на удара, който е причинил
инкриминираното телесно увреждане. Така посоченият доказателствен материал дава
основание на съда да приеме, че нанесения с бухалката удар не е причинил
увреждането с характер на средна телесна повреда.
Съдът намира, че
приетото в хода на съдебното следствие като писмено доказателство
експертно решение № 0144 от 18.01.2016 г., установяващо освидетелстване на
подсъдимия във връзка с последици от преживян през 2013 г. мозъчен инфаркт, не
може да постави под съмнение изложените
по-горе съображения, че именно нанесеният
удар с юмрук от страна на К. е причинил съставомерното
увреждане на пострадалия, тъй като локализацията на удара, неговата сила,
предвид замаха от близко разстояние, насочеността му към брадичката на
пострадалия и фронталното разположение на телата на К. и К. към момента на
нанасяне на удара налагат извод, че същият е бил с достатъчна сила, за да
причини увреждането.
Съдът не дава вяра на
обясненията на подсъдимия в частта, в която е заявил, че пострадалият, бягайки
от мястото на инцидента към гората, се е спънал и е паднал по лице на земята,
като ги прие като средство за изграждане на защитната му теза за друг механизъм
на причиняване на инкриминираното увреждане –
счупване на долната челюст при падане на земята. За да направи този
извод, настоящият състав отчете, че те са изолирани, разминават се със
съществени факти, установени в хода на наказателното производство и са в явно противоречие с изразеното
становище от вещото лице д-р С. при разпита му в хода на съдебното производство
относно описания от подсъдимия механизъм на причиняване на инкриминираното
увреждане. Експертът е обяснил, че ако К.
е паднал напред е възможно да се получи процесната
фрактура, но категорично е заявил, че при такъв механизъм на причиняване, биха
се причинили и охлузвания по лицето на пострадалия в резултат на контакта от падането от
собствения му ръст върху земята. Такива, обаче категорично не се доказа да са
били констатирани по лицето на К.. Повърхностни нарушавания на повърхността на
кожата по лицето на пострадалия не са
били възприети както от полицейските служители И.Д. и В.Б., които са
разговаряли с К. непосредствено след инцидента, така и не са обективирани в медицинската документация на пострадалия.
Изложеното мотивира съдът да изключи принципната възможност нараняването да е
получено при падането на пострадалия от собствен ръст.
Макар и съдът да прие, че
инкриминираното увреждане не е причинено в резултат на нанесения
от подсъдимия удар с бухалка по лицевата част
на пострадалия, то дължи отговор
на акцентирането от страна на
защитата на Е.К. на факта, че
полицейските служители И.Д.
и Р.Б., които са посетили мястото, не са
намерили такава, като счита, че
този факт не е от съществено
значение. Това е така, тъй като
П.К. подробно и вътрешно непротиворечиво е свидетелствал
за обстоятелствата при които е възприел
носената от подсъдимия бухалка. Подробно е описал нейните
отличителни белези, тъй като я е възприел непосредствено и от близко
разстояние. За нанесения му с нея удар от Е.К. той е съобщил
на А.И., която е свидетелствала, че когато П.К. й се е обадил, за да
й съобщи за инцидента е споделил, че е бил ударен
с бухалка. За такава е споделил и пред полицейските служители, които са посетили местопроизшествието. Настоящият състав счита, че последните не се направили
необходимото за издирване на бухалката съгласно изискванията на чл. 156 от НПК,
съставяйки по надлежния ред протокол за
извършено процесуално-следствено дейстия, в който да индивидуализират както мястото на
инцидента, така и да опишат със
съответните белези и параметри местността, която са претърсили. И макар да
няма оправдание за неизвършването на неотложните процесуално-следствени действия в
унисон с изискванията на НПК, то съдът
прие, че неизследването по надлежния ред на
района на инцидента не може
да постави под съмнение
показанията на пострадалия, че по време на
физическо стълкновение с подсъдимия след като е успял да
издърпа и захвърли бухалката, която е носел със себе
си Е.К., е бил ударен от него
с юмручен удар в областта на брадичката,
който именно е причинил съставомерната последица на предявеното
обвинение.
Изразените съмнение от страна на
защитата на подсъдимия относно датата, на която е причинено инкриминираното
увреждане, медицинската му характеристика и съответно достоверността на
медицинска интервенция по него, съдът не прие, тъй като същите по безспорен
начин се оборват от медицинската документация на “Дентален
център ЕО Дент” ООД, гр. Перник, а именно
кредитираните като писмени доказателства извлечение от амбулаторен дневник за
периода от 17-18 май 2016 г. и приложено копие на ортопантомография
от 18.05.2016г., доказващи по категоричен начин, че в един изключително кратък
период от време, след приключване на инцидента вечерта на 17.05.2016 г.,
пострадалият е посетил на 18.05.2016 г. денталното
заведение, към което е бил препратен от ЦСМП-гр.Преник,
с оглед дадената от него анамнеза. Именно и в “Дентален
център ЕО Дент” ООД, гр. Перник е била направена ортопантомография на пострадалия, при която е констатирана
фрактурата на долната челюст. Инкриминираната средната телесна
повреда и момента на причиняването й допълнително са проверени чрез разпита на
вещото лице д-р С., който убедително е разяснил, че не се касае за стара
фрактура, тъй като в медицинската документация не е отразена такава.
Същевременно е обяснил, че момента на получаване на оток в резултат на
разкъсване, причинено от счупването е индивидуален процес и протича в различни
по продължителност времеви граници. Ето защо и съдът прие, че показанията на
полицейските служители, че не са възприели оток по лицето на пострадалия са релеванти към физическото състояние на лицето в един твърде
ранен момент след нанасянето на удара от подсъдимия. Такъв, обаче, е бил
констатиран категорично от свидетелката А.И.. Липсата на гласни доказателствени
средства относно наличие на кръвотечение от устата на П.К. в резултат на
нанесения му удар в областта на брадичката не поставя под съмнение приетия от
съда механизъм на причиняване на увреждането с характер на средна телесна, тъй
като в хода на съдебното следствие д-р С. е
пояснил, че при причиненото открито счупване от устната кухина следва да има кръвотечение, което може да
бъде както навън, така и навътре, което обаче е субективна проява на съответния
индивид. Вещото лице категорично е обективирало в
изготвената съдебномедицинска експертиза, че в резултат на причиняване на
инкриминираното увреждане говорът на пострадалият е бил затруднен, като той е
изпитвал и болка. За последните са налице доказателства, съдържащи се в
следните гласни доказателствени средства:
Кредитираните на основание чл.
281, ал.5,вр. с ал.1 т.1 и т.2 от НПК показания на В.Б., оформени в абз.3 и абз.4 от протокола му за разпит от 22.03.2017 г.
пред разследващия орган/”По говора му усетих че не произнася правилно думите.
Тогава го попитахме иска ли да му
извикаме Бърза помощ, но той отказа, като заяви, че сам щял да отиде на
лекар…”/. Те са приобщени по делото и Б. не е отрекъл тяхната достоверност,
обяснявайки това с по-близкия времеви интервал до инцидента. За начина на
говорене на пострадалия са свидетелствали и А.И., която е обяснила, че П.К.
видимо е изпитвал силна болка, като говора му е бил затруднен, и И.Д., който е
посочил, че пострадалият е говорил тихо, държейки с ръка долната част на устата
си.
За пълнота на изложеното съдът
отбелязва, че при подробните и непротиворечиви показания на пострадалия и
разпитаните свидетели, подкрепени от кредитираните медицински документи,
изпратени от “Дентален център ЕО Дент”
ООД, и съдебномедицинската експертиза настоящият състав намира, че заличаването
на свидетеля Ю.Н. не е довело до неизясняване на фактическата обстановка, тъй
като това е било мотивирано от неговото неустановено местоживеене. Това е така,
тъй като на адресите на които лицето е надлежно регистрирано и които са
посочени в приложена по делото справка от
Национална база данни “Население” са изпратени призовки, включително и
по реда на чл. 178, ал.2 от НПК, които са върнати в цялост, поради отказ на
бащата да ги получи, защото синът му е в чужбина с неизвестен адрес.
Направената справка от 02 РУ при ОД на МВР-Перник за пътуванията на Ю.Н. извън
страната е установила, че същият е напуснал територията на РБългария
на 24.08.2016 г. през ГКПП “Видин Дунав мост”, като няма данни за неговото
завръщане /писмо изх. № 379600-2064/23.03.2018 г. на Началника на 02 РУ при ОД
на МВР-Перник/. Предвид факта, че пътуванията в страните от Европейския съюз са
безвизови, то и не може да се установи къде се намира Ю.Н., поради което и
съдът, след като е изслушал становищата на страните, с определение, постановено
в съдебното заседание, с което е приключило съдебното производство го е заличил
от списъка за призоваване.
От
правна страна:
С оглед установената по-горе
фактическа обстановка, съдът намери, че подсъдимият Е.П.К. е осъществил от
обективна и субективна страна фактическият състав чл.129 ал.2, вр. с ал.1 от НК, тъй като на 17.05.2016 г. в района на
хижа “*****”, село К., община Перник чрез нанасяне на удар с юмрук в областта
на брадичката причинил на П.В.К. средна телесна повреда, изразяваща се в открито счупване на долна челюст, довело до
затрудняване дъвченето и говоренето.
От обективна страна деянието е
извършено чрез действие, тъй като на инкриминираната дата Е.К. е нанесъл
целенасочен удар от близко разстояние с юмрук
в областта на брадичката на П. В.К.,
силата на който е била достатъчна, за да причини на пострадалия открито
счупване на долната челюст, довело до затрудняване дъвченето и говоренето, т.е.
налице е увреждане с характер на средна телесна повреда но смисъла на чл. 129,
ал.2 от НК. Полученото увреждане е пряка непосредствена последица от действието
на подсъдимия.
От субективна страна деянието е
извършено умишлено, при пряк умисъл, тъй като подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни
последици и ги е искал. Този извод се налага, с оглед действията на К., които
показват, че в съзнанието му са били оформени представи, че насочвайки удар с
юмрук от близко разстояние в лицевата част на пострадалия, той ще причини
престъпния резултат, което е и целял.
По отношение на предявеното
обвинение на подсъдимия, че увреждането е причинил с удар с бухалка в дясната
лицева половина на пострадалия Е.К. следва да бъде оправдан, предвид
анализирания доказателствен материал, налагащ извод, че чрез такъв удар не е
било причинено инкриминираното счупване на долната челюст на К..
Съдът счита, че следва да
отбележи, че ситуацията, при която е възникнал инцидентът, която не е свързана
с насилие от страна на пострадалия над подсъдимия, нито с клевета или друго
тежко противозаконно действие, не налага
преценка на деянието като престъпление по чл. 132 от НК.
Причини за извършване на деянието
са заниженото правно съзнание на подсъдимия и пренебрежителното му отношение
към телесната неприкосновеност на пострадалия.
По вида и размера на наказанието:
При определяне размера на
наказанието съдът взе предвид степента на обществената опасност на деянието, което
е тежко умишлено престъпление по смисъла на чл. 93, т.7 от НК, факта, че същото е осъществено на неоживено
място, отчитайки и подбудите за извършването на деянието, както и наличието на
смекчаващи отговорността обстоятелства – чистото съдебно минало на подсъдимия и
здравословното му състояние, предвид неговото инвалидизиране с експертно
решение № 0144 от 18.01.2016 г., поради което и определи наказанието на
основание чл.129 ал.2, вр. с ал.1, вр. с чл. 54 от НК към минималния размер, като наложи на Е.К.
наказание "лишаване от свобода" за срок от 4 /четири/ месеца.
На
основание чл. 66 ал.1 от НК съдът отложи изпълнението на така наложеното
наказание за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила, тъй
като същото е лишаване от свобода в размер по-малък от три години, К. не е
осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер, като за
постигане целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК и преди всичко за
поправянето на осъдения не е наложително същият да изтърпи наказанието ефективно.
При определяне на размера на изпитателния срок съдът взе предвид и разпоредбата на чл. 66, ал.2 от НК.
По
разноските:
С оглед изхода на делото –
осъдителна присъда, и
на основание чл. 189, ал.3 от НПК, съдът осъди подсъдимия Е.П.К. да заплати по
сметка на ОД на МВР – Перник сумата от 223,56 лв /двеста
двадесет и три лева и 56 ст/, представляваща
направени разноски в хода на досъдебното производство /същата се доказва от
приложените на л.34 и л.42 в досъдебното производство постановления на
разследващия орган/, а по сметка на Районен съд-Перник сумата от 60,00 лв /шестдесет лева/, представляваща направени разноски в
хода на съдебното следствие /постановени с протоколно определение на съдебния
състав в с.з. на 04.10.2017 г./. Разноските са дължими за изплатени
възнаграждения на вещото лице по назначената и приета съдебномедицинска
експертиза.
Така мотивиран и в същия
смисъл съдът постанови диспозитива на присъдата.
Председател:/п/
Вярно с оригинала,
ИГ