МОТИВИ към ПРИСЪДА №5/2019г. по НОХД № 2224/2018г.
по описа на РС-ПЛЕВЕН
Районна прокуратура - Плевен е внесла
обвинителен акт срещу М.Я.Я. - роден на *** ***, българин, български гражданин, със
средно образование, не работи, живее в
гр. ***осъждан, ЕГН **********, за това, че в периода месец септември 2017
година до месец юли 2018 година, включително в гр.***, след като е осъден със
съдебен акт по гр.дело №1189/2012 година по описа на Районен съд Плевен, влязъл
в сила на 26.05.2012 година да издържа свои низходящи – малолетните ***на 13
години и ***на 10 години, чрез тяхната майка и законна представителка Й.Г.Д., съзнателно не е изплатил задължението си в
размер на 2 и повече месечни издръжки, а именно по 11 за всяко едно от децата
си – за ***месечна издръжка в размер на 80 лева или общо 880 лева, за ***месечна издръжка в размер на 70 лева
или общо 770 лева, или всички издръжки общо в размер на 1650,00 лева - престъпление по чл.183, ал.1 от НК.
Представителят
на Районна прокуратура - Плевен поддържа повдигнатото от Р. обвинение
срещу подсъдимия. Пледира да бъде признат за виновен
в извършване на престъплението по чл. 183 ал.1 от НК. Пледира спрямо същият да бъде наложено наказание лишаване от свобода, като на основание чл. 66
ал.1 от НК се отложи с подходящ изпитателен срок.
Подсъдимият редовно призован, явява се лично в съдебно заседание. Представлява се от служебен защитник в лицето на адв.Е.Р.-АК-грПлевен.
Последният пледира спрямо подзащитният
му да бъде наложено наказание „пробация“ по първите две пробационни мерки, което е предвидено като
алтернативно на наказанието
на „лишаване от свобода“
и което би могло да бъде
изпълнено и което ще постигне целите на
закона.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и
гласни доказателства, намери за установена следната фактическа и правна
обстановка:
Подсъдимият М.Я. и свидетелката Й.Д.
живеели на съпружески начала в периода от 2003 година до 2010 година. От
съвместното им съжителство се родили две деца – ***на 29.03.2005 година и ***на
05.08.2008 година.
След последвала фактическа раздяла,
свидетелката Д. подала искова молба до РС-Плевен по която било образувано г.д.
№ 1189/2012 година по описа на същия съд. Със съдебно решение № 670-I от
11.05.2012 година по посоченото гражданско дело, влязло в сила на 26.05.2012
година, подсъдимият Я. бил осъден да
заплаща ежемесечна издръжка за децата си, чрез тяхната майка и законна
представителка, както следва: за ***месечна издръжка в размер на 80 лева, а за ***в
размер на 70 лева, до настъпване на законни причини за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла или просрочена
вноска.
В периода месец септември 2017 година до
месец юли 2018 година – подсъдимият М.Я. в гр.Плевен, съзнателно не изплатил
дължимите издръжки за своите дъщери – за ***11 издръжки в размер на 80 лева,
равняващи се общо 880 лева и за ***11 издръжки в размер на 70 лева, равняващи
се общо 770 лева, или всички издръжки общо в размер на 1650,00 лева.
По тази причина свидетелката Й.Д.
депозирала жалба в Районна прокуратура град Плевен.
По случая е образувано и проведено
досъдебно производство № Д-640/2018г. по описа на с.прокуратура.
С оглед изясняване на обстоятелствата по
случая в качеството на свидетел е разпитана Й.Д.. В съдебно заседание, същата не оспорва твърденията изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт. В своите показания излага, че подсъдимият – баща на двете
малолетни момичета- ***не полага грижи за
тях, не изплаща присъдените му издръжки и не прави необходимото, за да
изпълни задълженията си.
В хода на разследването подсъдимият Я.
се признава за виновен и дава обяснения. Сочи, че не може да се ангажира с
трудова дейност, т.к. има задължения към финансови институции и получава отказ
от работодателите , именно поради тези обстоятелства.
При така установената фактическа
обстановка и с оглед събраните безспорни и непротиворечиви доказателства е видно,
че подсъдимият М.Я. е осъществил с деянието си от обективна и субективна страна
състава на престъплението по смисъла на чл.183, ал.1 от НК.
От субективна страна деянието е
осъществено при форма на вината-пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК.
Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на
деянието, предвиждал е техните общественоопасни
последици и е искал настъпването на тези последици. Последният е съзнавал факта
на влязлото в сила съдебно решение, както и произтичащото от него задължение за
изплащане на издръжка, но въпреки това не е престирал
това свое задължение и не е имал воля да го изпълни. От субективна страна това задължение не е изпълнено съзнателно от
задълженото лице.
От обективна страна деянието е извършено чрез
бездействие - неизпълнение на задължение за заплащане на издръжка за посочения
период спрямо децата си – ***Обвинението се доказва от показанията на разпитания
свидетел – Й.Д.; самопризнанията и обясненията на подсъдимия М.Я.;
удостоверенията за раждане на малолетните деца; Решение на Районен съд град
Плевен, както и от останалите приложени към делото писмени материали.
С оглед установената фактическа обстановка и
гореизложените съображения, съдът прие, че подсъдимият е осъществил от
обективна и субективна страна престъпния
състав на чл.183,ал.1 от НК.
Издръжката цели да задоволи ежедневни нужди на
конкретен кръг от лица, изрично посочени в чл.183,ал.1 от НК. В настоящият
казус това е низходящо лице – дъщерите на подсъдимия - ***.. Задължение е на подсъдимия да я
заплаща периодично, след като е бил осъден с Решение да съда за това, с цел да
се избегнат неблагоприятните последици от нейното забавяне за тези, които
следва да я получават. Поради това, че издръжката цели да задоволява ежедневни
нужди на лицата, които са неработоспособни и не могат да се издържат от личните
си имущества, тя е изискуема през
течение на целият месец, за който се отнася. Именно неплащането на присъдената
издръжка в продължение на повече от две месечни вноски представлява
престъплението по чл.183,ал.1 от НК.
Горната фактическа обстановка съдът приема за
безспорно и категорично установена въз основа на приложените по делото писмени
и гласни доказателства събрани в хода на досъдебното производство и в хода на
съдебното следствие приобщени по реда на чл.283 от НПК.
Престъплението по чл.183 ал.1 от НК е на просто
извършване. Налице е безспорно установеният факт на неплащане на издръжката за процесния период, за който е била дължима по силата на
влязъл в сила съдебен акт; това задължение е ежемесечно и не може да бъде
прекъсвано, налице е безспорно установеният факт, че съзнателно подсъдимият не е заплащал
определената му със съдебното решение издръжка за посочения в обвинителния акт
период. От наказателно-правна гледна точка са от значение следните
обстоятелства: че в тежест на подсъдимия има парично
задължение, което се дължи на равни месечни вноски по силата на влязъл ви сила съдебен акт и че
същото не е изпълнявано съзнателно за повече от два месечни периода.
Съгласно
разпоредбите на СК родителите са длъжни да дават издръжка на децата си в
изброените случаи, дори тази издръжка да съставлява особено затруднение за тях.
В указания по-горе период подсъдимият не е заплащал дължимата ежемесечна
издръжка на детето си. Съгласно разпоредбата на чл.183 ал.3 от НК деецът не се наказва, ако
преди постановяване на присъдата от първата инстанция изпълни задължението си и
не са настъпили други вредни последици за пострадалия. Тази разпоредба не се
прилага повторно. Вредни последици има всяко престъпление. Всяко престъпно деяние
като обективен факт, винаги оказва въздействие върху обекта на престъплението.
В случая по делото няма данни да са настъпили други вредни последици за
низходящите на подсъдимия. Не е налице изискването на чл.183, ал.3 изр.2 от НК,
тъй като подсъдимият няма това право да се ползва от привилегията на закона,
предвид невъзстановяване на дължимите суми от негова страна. Разпоредбата на чл.183,ал.3 от НК
предвижда деецът да не се наказва, ако преди постановяване на присъдата от
първата инстанция изпълни задължението си, без да са настъпили други вредни последици за пострадалия.
Указано е, че тази разпоредба не се прилага повторно. В случая, не са налице условията на чл.183,
ал.3 от НК.
Кумулативните условия за приложение разпоредбите на ал.3 са четири: деецът да
не е изпълнил цялото си задължение, т.е.
да е заплатил всички месечни вноски, които дължи; заплащането да е преди
постановяване на присъдата от първата инстанция; за нуждаещият се да не са
настъпили други вредни последици, т.е. неизпълнението на задължението за
издръжка да не поставя пострадалия в особено затруднено материално положение;
деецът да не се е ползвал от привилегията на този законов институт.
От събраните по делото доказателства е видно, че тези
предпоставки в конкретния случай не са налице, т.е. не е изпълнена целта на закона - да се стимулира дееца да
заплати възможно по-скоро дължимата издръжка, поради което съдът немери, че не
са налице основанията на чл.183, ал.3 от НК.
Отегчаващи наказателната отговорност
обстоятелства по отношение на подсъдимия ***Я. е обстоятелството, че същият е
осъждан за престъпления от общ характер .
Смекчаващи наказателната отговорност
обстоятелства по отношение на подсъдимия са доброто му процесуално поведение,
ориентирано към разкриване на обективната истина,признаването на вината.
Причина за извършване на деянието
е липсата на родителски дълг и неглижирането на родителските задължения.
С оглед гореизложеното, съдът, след като
призна подсъдимия М.Я.Я. за виновен в извършване на
престъплението по чл.183, ал.1 от НК, го осъди на основание чл. 54 от НК, на наказание “ПРОБАЦИЯ“, при
следните пробационни мерки:
Чл. 42а, ал.2, т.1 от НК – задължителна
регистрация по настоящ адрес ***6,ф за срок от една година и шест месеца, с явяване и подписване пред пробационен служител или упълномощено от него длъжностно
лице, с периодичност ДВА пъти седмично.
Чл. 42а, ал.2, т.2 от НК – задължителни
периодични срещи с пробационен служител за срок от
една година и шест месеца.
Съдът намира така определеното
наказание за справедливо и съответстващо на тежестта, обществената опасност и
моралната укоримост на престъплението и подходящо да
повлияе поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави
от страна на осъденият. Освен това, Съдът счита, че така определеното наказание
ще въздейства предупредително върху него и ще му се отнеме възможността да
върши и други престъпления, а също така ще въздейства възпитателно и
предупредително върху другите членове на обществото. По този начин и с това
наказание съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на генералната и
специалната превенция, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК.
По делото не бяха направени разноски, поради което
съдът не дължи произнасяне по чл.189 от НПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: