РЕШЕНИЕ
№ 640
гр. Пловдив, 12.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Величка З. Запрянова
при участието на секретаря Елена П. Димова
като разгледа докладваното от Недялка Д. Свиркова Петкова Въззивно
гражданско дело № 20225300500508 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
Образувано по въззивна жалба от Н. Р. Н. с ЕГН **********; против
решение № 262376/19,10,2021 г., постановено по гр. д. № 16495/2020 г. на РС Пловдив,
IХ гр. състав. В жалбата се сочи, че решението се обжалва в частта, с която е отхвърлен
искът да се признае за установено в отношенията между страните, че сключеният
между тях договор за паричен заем „Кредирект“ № *** г. е недействителен поради
нарушение по на чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 ЗПК. Доколкото посоченият иск е
предявен като главен и с оглед извода за неоснователност на същия са възникнали
предпоставките за разглеждане на предявения като евентуален иск за прогласяване
нищожността на отделна клауза от договора, следва да се приеме, че решението се
обжалва изцяло, въпреки липсата на оплаквания срещу решението в частта, с която
последно последно посочения евентуален иск е уважен.
С оплакване за незаконосъобразност на обжалвания акт поради
необоснованост и противоречие с материалния закон от въззивния съд се иска да го
отмени и вместо това – да уважи предявения главен иск.
Ответникът по жалбата „СИТИ КЕШ“ ООД - гр. София, ЕИК *********;
заявява становище за неоснователност на въззивната жалба и иска потвърждаване на
обжалваното решение.
1
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със
становищата на страните, съдът приема следното:
Въззивната жалба е допустима – предявена е против обжалваем съдебен акт
в законоустановения срок от процесуално легитимирано лице, което има интерес от
обжалването, и подлежи на разглеждане по същество.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо – постановено е в
рамките на правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела и в
съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.
Като съобрази доводите на страните, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от
ГПК вр. чл. 269 от ГПК, и предвид заявените в жалбата въззивни основания,
настоящата съдебна инстанция приема следното от фактическа и правна страна:
Производството пред РС е образувано по обективно съединени при
условията на евентуалност искове с правна квалификация чл. 124 ГПК вр. чл. 26 от
ЗЗД вр. чл. 22 от ЗПК, предявени от Н. Р. Н. с ЕГН **********; против „СИТИ КЕШ“
ООД - гр. София, ЕИК *********. От съда се иска да постанови решение, с което да
признае за установено в отношенията между страните, че сключеният между тях
договор за паричен заем „Кредирект“ № *** г. е недействителен поради нарушение по
на чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 ЗПК. При условията на евентуалност – ако се
отхвърли посочената главна претенция, се иска да се признае за нищожна клаузата за
неустойка, уговорена с разпоредбите на чл. 6.2 вр. чл. 6.1 от процесния договор.
Ответникът оспорва исковете. Признава сключването на процесния договор
за кредит между страните и предоставяне на посочените в него суми в заем на ищцата.
Оспорва твърденията, че договорът или отделни негови клаузи страдат от твърдените
от ищцата пороци.
Пред настоящата инстанция не се спори относно това, че между страните е
сключен договор „Кредирект“ № *** г., с който ответникът предоставил на ищеца в
заем сумата от 1000 лв., срещу което ищецът се задължил да я върне на вноски, както
следва: три вноски по 33,38 лв. и девет вноски по 130,46 лв., при фиксиран годишен
лихвен процент: 40,05 %. Посоченият в договора размер на ГПР възлиза на 47,84 %,
общата сума за плащане е посочена като 1274,28 лв. Не се спори, че заемната сума е
реално предоставена на ищеца.
В чл. 6 от договора се предвижда заплащане на неустойка в размер на
1341,72 лв., дължима от кредитополучателя при неизпълнение на задължението му за
предоставяне обезпечение. Видно от представения с исковата молба погасителен план
към процесния договор, посочената неустойка е начислена като дължима, и е
разпределена за плащане на месечни вноски, наред с редовните такива, като по този
начин общата сума заплащане възлиза на 2576 лв.
2
Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит,
имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон (ЗПК), е нищожна.
Конкретни нарушение на закона са предвиден в чл. 19, ал. 5 и чл. 22 ЗПК. В чл. 19, ал.
4 ЗПК е указано, че годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет
пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България, т.е.
повече от 50 %, а според забраната в ал. 5 на същия член клаузи в договор,
надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни. Съгласно чл. 22 ЗПК
когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и
чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. В този
случай по силата на чл. 23 ЗПК се дължи само чистата стойност на кредита, без
лихвите и други разходи.
По смисъла на § 1 от ДР на ЗПК, „Общ разход по кредита за потребителя“ са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати. С оглед на тази дефиниция въззивният съд намира, че уговорената в т. 8 от
договора за кредит неустойка реално представлява разход, който произтича от и е
пряко свързан с договора за кредит, и е следвало да бъде взета предвид при определяне
на ГПР.
Не се спори относно това, че в уговорения с процесния договор ГПР
(възлизащ на 47,84 %), задължението за заплащане на процесната неустойка не е
включено. Следователно, като не е съобразено задължението за заплащане на
неустойката при определянето на ГПР по кредита, последният е некоректно посочен в
договора, което съставлява нарушение на чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. На това
основание процесният договор за кредит следва да се приеме за недействителен.
Следователно обжалваното решение, с което се отхвърля предявения главен
иск за установяване недействителността на договора, е незаконосъобразно и следва да
бъде отменено, а вместо това – да се признае за установено в отношенията между
страните, че процесният договор е недействителен на основание нарушение на чл. 22
вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК.
В полза на въззиваемия следва да се присъдят сторените за настоящото
производство разноски, които се констатираха в размер на 55,22 лв. – заплатена
държавна такса. В полза на процесуалния представител на жалбоподателя следва да се
присъди възнаграждение за осъществената от него правна помощ при условията на чл.
38 от ЗА в претендирания размер - 100 лв.
По изложените съображения съдът
3
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 262376/19,10,2021 г., постановено по гр. д. №
16495/2020 г. на РС Пловдив, IХ гр. състав; В ЧАСТТА, с която се ОТХВЪРЛЯ
предявения от Н.Р. Н., ЕГН **********; против „Сити кеш“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Славянска“ № 29, ет. 7, иск за
приемане за установено в отношенията между страните на основание чл. 124, ал. 1
ГПК, че сключеният между тях договор за паричен заем „Кредирект“ № *** г. е
недействителен, поради недействителност на клаузата за възнаградителна лихва, както
и на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11. ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 20 ЗПК; КАКТО И В
ЧАСТТА, с която се ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че
клаузата за неустойка, установена в разпоредбата на чл. 6.2. във вр. с чл. 6.1. от
посочения по-горе договор за паричен заем е нищожна, поради противоречието й с
добрите нрави, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца Н. Р. Н. с
ЕГН **********; и ответника „СИТИ КЕШ“ ООД - гр. София, ЕИК *********, че
сключеният между тях договор за паричен заем „Кредирект“ № *** г. е недействителен
поради нарушение по на чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
ОСЪЖДА „СИТИ КЕШ“ ООД - гр. София, ЕИК *********; да заплати на
Н. Р. Н. с ЕГН **********; сумата от 55,22 лв. (петдесет и пет лева и двадесет и две
ст.), представляваща разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА „СИТИ КЕШ“ ООД - гр. София, ЕИК *********; да заплати на
адв. Д.Л. Ф., Софийска адвокатска колегия, с личен № **********, с адрес гр. София,
ул. “Петър Парчевич” № 1, ет. 5, ап. 14, сумата от 100 лв. (сто лева), представляваща
адвокатско възнаграждение за осъществено в настоящото производство процесуално
представителство при условията на чл. 38 от ЗА
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4