РЕШЕНИЕ
№ 1231
гр. Пловдив, 20.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Тоско П. Ангелов
при участието на секретаря Росица П. Марджева
като разгледа докладваното от Тоско П. Ангелов Гражданско дело №
20225330108494 по описа за 2022 година
Съдът е сезиран с искова молба от А. А. Д. против „Кредисимо“ ЕАД и „Ай
тръст“ ЕООД, с която се предявяват установителни искове с правно основание чл. 124,
ал. 1 ГПК за прогласяване на нищожността на договор за потребителски кредит от
29.03.2019 г., сключен между ищеца и „Кредисимо“ ЕАД и нищожността на договор за
предоставяне на поръчителство от 29.03.2019 г., сключен с „Ай Тръст“ ЕООД, в
условията на евентуалност да се прогласи нищожността на клаузата на чл. 4, ал. 1 от
договора за кредит, както и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1
ЗЗД за осъждане на ответника „Ай Тръст“ ЕООД да заплати на ищеца сумата от 100
лева, получена без основание в периода 29.03.2019 г. – 16.04.2019 г. във връзка с
договор за поръчителство към договор за кредит от 29.03.2019 г., в условията на
евентуалност, в случай че „Кредисимо“ ЕАД не е изплатило на „Ай Тръст“ ЕООД
платените от ищеца суми по договора за поръчителство, да се осъди ответникът
„Кредисимо“ ЕАД да заплати на ищеца сумата от 100 лева, получена без основание в
периода 29.03.2019 г. – 16.04.2019 г. във връзка с договор за поръчителство към
договор за кредит от 29.03.2019 г.
Ищецът твърди, че между него и ответника „Кредисимо” ЕАД бил сключен
договор за потребителки кредит от 29.03.2019 г., по силата на който ищецът усвоил
1000 лева, при лихвен процент от 41.24 % и ГПР 50 %. На същата дата ищецът
сключил и договор за предоставяне на поръчителство с „Ай Тръст“ ЕООД с уговорено
1
възнаграждение за предоставеното обезпечение в размер на 958.34 лева. Твърди се, че
договорът за кредит бил нищожен на основание чл. 22 от ЗПК, поради неспазване
изискванията на чл. 11, ал. 10 от ЗПК, защото ГПР е различен от посочения в договора,
като кредиторът вписвайки ГПР от 50 % е заблудил потребителя. Това довело до
неравноправност на уговорката за ГПР, което от своя страна водело до нищожност на
клаузата за ГПР. Твърди уговореното възнаграждение за фирма - поръчител да е разход
по кредита, който следвало да бъде включен в ГПР. Посочването в договора на размер
на ГПР, който не е реално прилагания представлявало „заблуждаваща търговска
практика“. Счита се, че кредиторът е нарушил правата на ищеца като потребител, тъй
като не е включил в договора по ясен и разбираем начин действителната стойност на
ГПР, с което е нарушил принципа заложен в чл. 5 от ДиректИ. 93 /13/ ЕИО. Намира, че
не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 20 ГПК, като чл. 8 от договора не
изпълнявал законовите изисквания, съгласно които потребителят имал право да се
откаже от договора. Счита, че поради нищожност на договора за кредит, не е произвела
действие уговорката за заплащане на възнаграждение на втория ответник. Навежда
самостоятелни доводи за нищожност на договора за поръчителство. Сочи, че
договарянето, че кредитополучателят ще заплати възнаграждение на поръчителя
вместо кредитора противоречи на добрите нрави и внася неравноправие в
правоотношението съгласно чл. 143, т. 19 ЗПК. Поставянето на изискване за заплащане
на възнаграждение за осигуряване на лично обезпечение противоречало на целта на
ДиректИ. 2008/48. Договорът за предоставяне на поръчителство бил акцесорен и можел
да съществува валидно единствено при съществуването на валиден главен дълг.
Поради нищожността на кредитната сделка не породил правно действие и договорът за
учредяване на поръчителство.
На следващо място счита уговорката на чл. 4, ал. 1 от договора за
недействителна, поради противоречие с добрите нрави, накърняваща договорното
равноправие между страните и нарушаваща разпоредбите на чл. 10, ал. 2, чл. 10а, ал. 4,
чл. 19, ал. 1 и ал. 4 ЗПК. Поради това предявява настоящите искове, моли за тяхното
уважаване.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК , ответното дружество „Ай Тръст“ ЕООД е
депозирало писмен отговор със становище за неоснователност на исковете. Не оспорва,
че между ищеца и „Кредисимо“ ЕАД е сключен договор за потребителски кредит от
29.03.2019 г., както и, че между ищеца и „Ай Тръст“ ЕООД е сключен договор за
предоставяне на поръчителство от 29.03.2019 г., по силата който „Ай Тръст“ ЕООД се
е задължило да поеме солидарно с ищеца дълга му към „Кредисимо“ ЕАД съгласно
процесния договор за кредит. Сочи, че за ищеца не е съществувало задължение да
сключи договора за поръчителство, като той е можел да избере необезпечен кредит или
да предостави банкова гаранция. Намира, че сключеният между него и ищеца договор
не бил за поръчителство, а за поръчка по смисъла на чл. 280 и сл. ЗЗД, като
2
уговореното възнаграждение не попадало в обхвата на общия разход по кредита.
Изтъква, че възнаграждението по този договор било в полза на „Ай Тръст“ ЕООД, а не
в полза на кредитодателя. Неоснователно било твърдението, че уговореното
възнаграждение за поръчителство следвало да бъде включено в ГПР като разход по
кредита, като счита, че ищецът не е бил въведен в заблуждение относно параметрите
на сключения договор за кредит с „Кредисимо“ ЕАД. Моли за отхвърляне на
предявените искове и за присъждане на сторените разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК , ответното дружество „Кредисимо“ ЕАД е
депозирало писмен отговор със становище за неоснователност на предявените искове.
Не оспорва, че между страните е сключен процесният договор за потребителски кредит
от 29.03.2019 г., по силата на който на ищеца била предоставена в заем сумата от 1000
лева, при лихвен процент от 41.24 % и ГПР 50 %. Твърди се, че ищецът погасил
предсрочно задължението си на 16.04.2019 г. в общ размер на 1108.08 лева. Оспорват
се наведените от ищеца доводи за нищожност на договор за потребителски кредит.
Оспорва се и твърдението на ищеца, че сключването на договор за поръчителство е
било изискване за сключването на договора за кредит и в тази връзка, че
възнаграждението трябвало да бъде включено в ГПР. Твърди се, че сключването на
договор за поръчителство е предвидено като възможност, а не задължение. Договорът
за кредит бил сключен преди ищецът да сключи договор за поръчителство, затова
включването в ГПР на разходите по договор за предоставяне на поръчителство не само
не е било необходимо, но е било невъзможно към момент на сключване на договора за
кредит. Счита, че ищецът не е въведен в заблуждение относно параметрите на договора
за кредит, тъй като му била предоставена предварително възможност да се запознае с
договора и приложенията към него. Счита, че сключеният между страните договор
напълно отговарял на изискванията на чл. 22 от ЗПК и клаузите на същия не били
неравноправни. Счита, че не е налице непълнота в договорните условия по отношение
на правото на отказ на кредитополучателя. Предвид изложеното моли за отхвърляне на
предявените искове и за присъждане на разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със
становищата на страните, съдът намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
На първо място следва да се отбележи, че страните не спорят за сключването на
процесните договори. Обстоятелствата са отделени като безспорно с доклада на
делото.
Предвид становищата на страните и представените писмени доказателства, по
делото се установява, че на 29.03.2019 г. с „Кредисимо“ ЕАД е сключен договор за
потребителски кредит, по който на ищеца е предоставена сумата от 1000 лева.
Годишният лихвен процент е 41.24 %, а годишният процент на разходите (ГПР) 50%.
3
Срокът на договора е 13 месеца. В чл. 4 от договора за кредит е предвидено, че
потребителят следва да предостави обезпечение чрез банкова гаранция или чрез
сключването на договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от кредитора
юридическо лице.
Във връзка с договора за кредит на същата дата е сключен договор за
предоставяне на поръчителство с ответника „Ай тръст“ ЕООД, с който дружеството се
е съгласило да отговаря солидарно с ищеца по кредита срещу възнаграждение от 73.72
лева на месец. В чл. 8, ал. 4 е посочено, че плащанията се извършват по банкова сметка
на поръчителя или по банкова сметка на кредитодателя, като е посочена такава
единствено на последния.
Относно недействителността на договора за кредит:
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11,
ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен.
Предвид уговореното възнаграждение за поръчителство, се констатира, че не е
спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че договорът трябва
да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се
посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В контекста на
дадената дефиниция в чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч.
тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит.
Възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство е установено
за услуга в полза на кредитодателя, която е задължително условие за отпускането на
кредита и съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК следва да бъде включена в ГПР.
Становището на ответниците, че дължимостта на сумата не е част от договора за
кредит и не е била известна към момента на сключването на договора не може да бъде
споделено. В договора за кредит изрично е предвидено задължение за предоставяне на
обезпечение, като една от предвидените възможности е с одобрено от ответника
„Кредисимо“ ЕАД дружество поръчител. В следващото изречение на чл. 4, ал. 1 от
договора е записано, че в тази хипотеза срокът за одобряване на заявлението е 24 часа
от предоставянето на обезпечението. Ищецът се е възползвал от тази алтернативна
възможност и е сключил договор за предоставяне на поръчителство с втория ответник.
Договорите са сключени на една и съща дата, обвързани са от един и същи погасителен
план, съгласно приложената към исковата молба електронна справка и е уговорено
4
плащане в полза на „Кредисимо“ ЕАД. Освен това кредитодателят „Кредисимо” ЕАД и
поръчителят “Ай Тръст” ЕООД имат качеството на свързани лица, защото при
осъществена служебна справка в Търговския регистър се установява, че едноличен
собственик на капитала на „Ай тръст“ ЕООД е „Кредисимо” ЕАД. В договора и
приложението не е посочен пълен размер на възнаграждението за поръчителство,
доколкото е свързано с продължителността на договора за кредит, но минималната
сума е в размер на 1 вноска от 73.72 лева.
При тези данни, двата договора са неизменно свързани един с друг и
кредитодателят е бил наясно с избора на ищеца за предоставяне на обезпечение още
към момента на сключването на договора за кредит, защото е предвиден като условие
за одобряване на искането.
Тъй като се касае до възнаграждение за услуга в полза на кредитодателя,
поставена като изискване за предоставянето на заема- чл. 4, това допълнително
плащане се отнася до разходи, които следва да бъдат включени в ГПР, при което
неговият размер надхвърля законовото ограничение, предвид посочения в договора
процент (50%), размерът на вноската от 73.72 лева и срока на кредита. Ето защо
посоченият в договора за кредит годишен процент на разходите от 50% не отговаря на
действителния такъв.
Посочването в договора на по-нисък от действителния ГПР, представлява
невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно
заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП във вр. с чл. 68д, ал. 1
ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и
не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на
договора. В този смисъл: Решение № 260123 от 25.09.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр.
д. № 1214/2020 г.; Решение № 682 от 7.07.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. №
880/2020 г.; Решение № 1375 от 22.11.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1983/2019
г.; Решение № 220 от 18.02.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2957/2019
г.; Решение № 1411 от 29.11.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1207/2019 г.;
Решение № 1510 от 13.12.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2373/2019 г. и Решение
№ 33 от 8.01.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2344/2019 г.
ГПР не се уговаря между страните. Той представлява стойност, която се
изчислява съгласно изискванията на Приложение 1 от ЗПК, въз основа на уговорените
плащания. Посочването на стойност по-малка от действителната, която превишава
ограничението на чл. 19, ал. 4 ЗПК, представлява неизпълнение на задължението по чл.
11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Следователно процесният договор за кредит е недействителен на основание чл.
22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1 т. 10 ЗПК.
Относно недействителността на договора предоставяне на поръчителство:
5
Съгласно чл. 1, поръчителят се задължава да сключи договор за поръчителство
с „Кредисимо“ ЕАД, по силата на който да отговаря солидарно с потребителя за
всички задължения възникнали по договора за кредит, както и за последици от
неизпълнението. Този договор е акцесорен, като единствено причина за сключването
му е договорът за кредит и предвиденото в него задължение за предоставяне на
поръчителство. Предвид недействителността на договора за кредит, липсва основание
за сключване на договор за предоставяне на поръчителство.
Възраженията на ответника във връзка с относителна му самостоятелност не
могат да бъдат споделени. От постигнатите между страните уговорки не може да се
изведе друга причина за сключването на договора, различна от осигуряването на
обезпечение чрез поръчителство по процесния договор за кредит.
Ето защо предявените установителни искове са основателни и следва да бъдат
уважени.
Относно осъдителния иск:
От приетата ССЕ се установява, че ищецът е платил сумата от 1108.08 лева, от
което сумата от 73.72 лева е била отчетена за погасяването на възнаграждение по
договор за предоставяне на поръчителство. Посочено е, че съгласно представена от
ответника „Ай тръст“ ЕООД справка за извършени плащания е отразена сумата с
метод на погасяване, администрирано от „Кредисимо“ ЕАД. При изслушването си в
о.с.з. вещото лице посочва, че сумата първоначално е постъпила при „Кредисимо“ ЕАД
и е била прехвърлена на „Ай тръст“ ЕООД. Заключението е обосновано, не е оспорено
и следва да бъде кредитирано.
Предвид горното съдът намира, че се доказва плащането на сумата от ищеца в
полза на ответника, както и получаването й от дружеството. Плащането е без
основание предвид признатата нищожност на договора за предоставяне на
поръчителство. Поради това ответникът „Ай тръст“ ЕООД следва да бъде осъден да
върне сумата на ищеца.
Ето защо предявеният осъдителен иск е основателен до сумата от 73.72 лева и
следва да бъде отхвърлен за разликата до претендираните 100 лева.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят
държавна такса в размер на 50.27 лева за „Кредисимо“ ЕАД и 86.86 лева за „Ай тръст“
ЕООД. В тежест на „Ай тръст“ ЕООД следва да бъде присъдена и сумата от 73.72 лева
разноски за ССЕ, защото експертизата е относима към предявената осъдителна
претенция.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника „Ай тръст“ ЕООД следва да
бъде присъдена сумата от 27.07 лева разноски, съразмерно на отхвърлената част от
6
осъдителния иск.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и чл. 38, ал. 1, т. 3
ЗАдв, в полза на адв. Р. следва да бъде присъдена сумата от общо 1094.88 лева
(съответно 400 лева и 694.88 лева) за адв. възнаграждение за представителството по
всеки от исковете.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните А. А. Д., ЕГН
********** и „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК *********, че сключеният между тях договор за
потребителски кредит № *****от 29.03.2019 г. е недействителен, на основание чл. 22
ЗПК, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните А. А. Д., ЕГН
********** и „Ай тръст“ ЕООД, ЕИК *********, че сключеният между тях договор за
предоставяне на поръчителство от 29.03.2019 г. е нищожен, на основание чл. 26, ал. 2
ЗЗД.
ОСЪЖДА „Ай тръст“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на А. А. Д., ЕГН
********** сумата от 73.72 лева- платена без основание като възнаграждение по
договор за предоставяне на поръчителство от 29.03.2019 г., като ОТХВЪРЛЯ
претенцията за разликата над 73.72 лева до 100.00 лева.
ОСЪЖДА „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК *********, да заплати на А. А. Д., ЕГН
**********, сумата от 50.27 лева разноски по делото.
ОСЪЖДА „Ай тръст“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на А. А. Д., ЕГН
**********, сумата от 160.58 лева разноски по делото.
ОСЪЖДА А. А. Д., ЕГН **********, да заплати на „Ай тръст“ ЕООД, ЕИК
*********, сумата от 27.07 лева разноски по делото.
ОСЪЖДА „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК *********, да заплати на адв. Р. Н. Р., АК-
П., личен № *****, сумата от 400.00 лева – адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ на А. А. Д. по производството.
ОСЪЖДА „Ай тръст“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на адв. Р. Н. Р., АК-
П., личен № ****, сумата от 694.88 лева – адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ на А. А. Д. по производството.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ___/п/____________________
7
8