№ 677
гр. София , 21.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на двадесет и шести май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело
№ 20201000503429 по описа за 2020 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 260004 от 14.08.2020 год., постановено по гр.д.№ 89/2019 год. по описа на
Врачанския окръжен съд, С. И. К. е осъден на правно основание чл.45 от ЗЗД да заплати на
Е. С. Г. сумата от 15 000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди,
вследствие на деликт, извършен на 06.02.2018 год. и изразяващ се в нанесен му побой, като
искът е отхвърлен до пълния размер от 50 000 лева. Със същото решение съдът е осъдил по
предявен насрещен иск и Е. С. Г. да заплати на С. И. К. сумата от 500 лева, представляващи
обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на същия деликт, заедно със законната
лихва върху тази сума, считано от 06.02.2018 год. до окончателното изплащане, като искът е
отхвърлен до пълния размер от 3 000 лева
Решението е обжалвано от ответника С. И. К., като се оспорва изводите на съда по
приложението на чл.52 от ЗЗД, тъй като определеният размер за ищеца на неимуществените
вреди е завишен и несъответства на действително претърпените от него болки и страдания.
Отделно от това поддържа, че по отношение на него присъдения размер е силно занижен и
не може да го обезщети, за причинените му болки и страдания. Моли съда да отмени
решението и постанови ново, с което присъденото обезщетение на ищеца да бъде намалено,
а по отношение на него да се уважи исковата претенция в пълен размер.
Решението е обжалвано и от ищеца Е. С. Г. в частта с която искът за неимуществени вреди е
отхвърлен за разликата от 15 000 лева до размер на 50 000 лева, като се излагат доводи за
1
неправилно приложение на чл.52 ЗЗД, тъй като определеният размер е занижен с оглед
получените увреди. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и постанови ново, с
което искът за причинените му неимуществени вреди бъде уважен до размер на 50 000 лева.
Въззиваемите взаимно оспорват жалбите на другата страна.
Жалбите са подадени в срока по чл.259, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт от страни в производството, имащи право на жалба, поради което са процесуално
допустими. Разгледани по същество са неоснователни.
Атакуваното решение е валидно и допустимо, поради което съдът е обвързан от направените
от жалбоподателите оплаквания, касаещи размерът на присъдените от първоинстанционният
съд обезщетения за причинените вреди.
Не се спори пред настоящата инстанция, че ищеца Е. С. Г. е пострадал вследствие на
нанесен му на 05.02.2018 год. побой от ответника С. И. К., както и че ответника също е
пострадал, вследствие на същото сбиване между двамата. Противоправното поведение на
делинквентите, получените телесни увреждания от тях и причинната им връзка с
противоправното поведение на всеки един от участниците в сбиването са установени от
събраните пред първата инстанция доказателства и са безспорни пред настоящата.
При определяне размерът на обезщетението въззивният съд съобрази Постановление №
4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и съдебната практика на ВКС, където се приема, че
справедливостта като критерий за определяне размера на обезщетението при деликт, не е
абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка при мотивирано изложение, а не
изброяване на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства, като характер на
увреждането, начин на извършването му, интензитета и продължителността на търпимите
болки и страдания, допълнително влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и т.н.. На тази база следва да се прецени
обезщетението за неимуществени вреди за претърпените болки и страдания.
От приетите пред първоинстанционния съд медицински документи се установява, че ищецът
Е.Г. е бил приет в клиника по неврохирургия при УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ ЕАД
гр.Плевен на 06.02.2018 г. и изписан на 12.02.2018 г., като му е била поставено диагноза:
„Политравма; Контузио капитие ет корпорис; Вулнус лацеро-контузом капитие регио
фронталис синистра, периорбиталис декстра ет менталис; Контузио церебри; Фрактура
крании регио фронталис синистра; Фрактура оси зигоматици декстра, максиларис декстра
етмандибуларис мед; Фрактура матакарпи 5 синистра; Фрактура хумери синистра“. Ищецът
е приет с разкъсно-контузна рана фронтално в ляво на главата с периорбитален хематом в
дясно, разкъсно-контузна рана периорбитално в дясно, разкъсно-контузна рана
мандибуларно по средна линия, леко изразена вратна ригидност, нормоизокория. Движел и
четирите си крайника без патологични рефлекси. Походката му била невъзможна – бил е на
легло, с катетър. След клинично обсъждане било решено ищецът да бъде опериран на
2
06.02.2018 г. Уврежданията били с остър ход. Постоперативния период протекъл гладко.
Конците били свалени на 19.02.2018 г. На ищеца било назначено медикаментозно лечение
след изписването от болницата. Насочен бил за оперативно лечение в УТГ клиника и
консултация с ортопед. От представената втора епикриза от същата болница пък се
установява, че ищецът е приет в клиниката по УНГ на 13.02.2018 г. и изписан на 21.02.2018
г. с диагноза: „Счупване на долна челюст и придружаващи заболявания; Счупване на
костите на скулите и горна челюст“. Установена е лицева асиметрия, дължаща се на
периорбитален хематом в дясно, отоци и хематоми около тялото на долна челюст и шията,
тризъм 1-ва степен. Палпаторни данни за фрактура на долна челюст, централно и КАТ данни
за фрактура на короноидния израстък в ляво и дясна зигоматична кост. Разкъсно-контузна
рана ментално. От ЗД реконструкциите и на костен прозорец се визуализирала фрактурна
ивица в ляво фронтално,проследяваща се до горния ръб на лявата орбита. Фрактурните
ивици без дислокация на консти фрагменти скенирарат на зигоматична кост и горната
челюст в дясно. Фрактура на долната челюст /на корпуса/. Контузионно огнище се
визуализира в ляво фронтално с размери 12/16 мм. Вентрикулни отдели на ликворната
система - със срединно разположение и запазен капицитет. Липсва компресионно-
дислокационен синдром.. установява се, че в клиниката е направена операция на ищеца. Под
упойка през менталната рана се репонирали фрагментите на долночелюстната фрактура и се
остеосинтезирали с помощта на титанова пластина и винтове. Направена е била обиколна
лигатура на долната челюст, която се окачила на спина назалис винт с помощта на тел, а
раните били зашити. Следоперативният период протекъл гладко с нормален следоперативен
статус.
За установявана на болките и страданията на ответника С. И. К. пък е приета съдебно-
медицинска експертиза, която установява, че същия вследствие процесното сбиване е
получил отток и кръвонасядане на ляв лакът, като това му е причинило болки и страдания.
При този вид травми не се определя оздравителен период, тъй като няма нарушение
цялостта на някой орган и не е затруднена нито една функция на организма. При този вид
травми е налице пълно самооздравяване за срок от 10-12 дни.
Събраните гласни доказателства по делото не установяват релевантни факти и
обстоятелства, досежно размера на претендираните обезщетения, а установяват механизма
на деликта, който не е спорен пред настоящия съд, поради което не следва да се обсъждат и
ценят.
Въззивният съд след като съобрази всички тези изложени обстоятелства, тежеста на
деянието, телесните увреди, последствията от него за пострадалия ищец Е. С. Г.,
икономическите условия в страната към датата на настъпване на деликта, възрастта на
пострадалия, както и съдебната практика за подобни случаи, намира, че сумата от 15 000
лева адекватно ще обезщети причинените неимуществени вреди. При съобразяване на
всички изброени по-горе критерии по отношение на ищеца по обратния иск и ответник по
главния, и настоящия съд приема, че сумата от 500 лева адекватно и в пълен размер ще
3
обезщети получените от него неимуществени вреди. За посочените суми исковите
претенции са основателни и следва да бъдат уважени.
Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции решението на Врачанския
окръжен съд следва да бъде потвърдено.
При този изход на спрора страните не си дължат разноски.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260004 от 14.08.2020 год., постановено по гр.д.№ 89/2019
год. по описа на Врачанския окръжен съд.
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4