№260040
гр.
Силистра, 18.12.2020 год.
Силистренски окръжен
съд, гражданско отделение, в
закрито съдебно заседание проведено на седемнадесети декември две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Неделчев
като
разгледа докладваното от съдия Пламен Неделчев търговско дело № 98/2019 год. по
описа на СОС, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът
е постановил по делото Решение № 260025 от 13.11.2020г., с което се е
произнесъл по спорното материално право. В срока за обжалване е постъпила молба
от процесуалния представител на ищеца - „Водно строителство-Силистра“ АД, с ЕИК
…….., седалище и адрес на управление обл. Силистра, общ. Силистра, гр.
Силистра, ул. „Дръстър“ № 35, с която се иска допълване на така постановеното
решение. Ищецът намира, че съда не се е произнесъл по цялото въведено с
петитума на исковата молба искане, което обуславя необходимостта от
допълнително произнасяне, респективно – допълване на постановеното вече
решение. По конкретно представителят на ищеца сочи, че съда не се е произнесъл
по искането за присъждане на законна лихва върху присъдената сума от 406.07лв.
/четири стотин и шест лева и седем стотинки/ представляваща неустойка за
периода от 01.08.2019г. до 15.11.2019г. относно неизплатено възнаграждение за
СМР на подобект навес по договор за изработка от 15.12.2015г. В тази връзка
ищецът моли съда да допълни Решение № 260025/13.11.2020г. по т. д. № 98/2019г.
на Окръжен съд-Силистра в следния смисъл: ОСЪЖДА „БРАТЯ КОСТАДИНОВИ“ ООД с ЕИК ………..,
седалище и адрес на управление обл. Силистра, общ. Силистра, с. ……., кв. „……..“,
бл. „………“ № 11, вх. А, ет. 2, да заплати на „Водно строителство-Силистра“ АД, с
ЕИК …., седалище и адрес на управление обл. Силистра, общ. Силистра, гр.
Силистра, ул. „….“ № …………, сумата от 406.07лв. /четири стотин и шест лева и
седем стотинки/ представляващи неустойка за периода от 01.08.2019г. до
15.11.2019г. относно неизплатено възнаграждение за СМР на подобект навес по
договор за изработка от 15.12.2015 г., заедно със законната лихва върху тази
сума, считано от 15.11.2019 г. до окончателното й изплащане.
Препис
от молбата е връчен на ответника за отговор, който в срок е депозирал такъв
съдържащ становище за неоснователност на претенцията. За да мотивира
становището си процесуалния представител на ответника сочи, че с Решение №
260025/13,11.2020 г., съдът е постановил три конкретни осъдителни диспозитива -
един относно неизплатено възнаграждение за извършени СМР, един за неустойка за
забавено изпълнение и един за деловодни разноски, както и един отхвърлителен, с
който е отхвърлил всички останали искове.
Ето
защо представителят на ответника приема, че съда се е произнесъл по искането за
присъждане на законна лихва върху претендираната като неустойка за забавено
изпълнение сума именно с този последен, общ, отхвърлителен диспозитив.
Изтъква
се още, че в договора от 15.12.2015г. не е предвидено заплащане на законна
лихва върху уговорената неустойка. Заплащане на такава лихва, която е с
характер на мораторна наред с неустойка за забавено изпълнение, която има същия
характер според ответника е недопустимо. В допълнение се сочи, че присъждането
на неустойка за забавено изпълнение, като договорно обезщетение изключва
присъждането на законна лихва върху нея по чл. 86 ал.1 ЗЗД. Представителят на
ответника се позовава на правилата на чл. 92 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД,
приемайки за недопустимо кумулирането на неустойка за забава за неизпълнение на
парично задължение с обезщетение по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, в размер на законна
лихва за същото неизпълнение. Според него обезщетение по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД,
се дължи и при наличието на клауза за неустойка в договора между страните, ако
претенция за неустойката не е предявена и длъжникът не е заплатил уговорената
неустойка, каквито предпоставки не са налице в настоящия казус.
Съдът,
след като се запозна с молбата и становищата на страните намира същата за
допустима но неоснователна по следните съображения:
Произнасяйки
се с постановеното по делото Решение № 260025 от 13.11.2020г., съдът освен
постановените осъдителни диспозитиви е постановил и един отхвърлителен, който
съдържа произнасяне включително и по искането на ищеца за присъждане на законна
лихва върху присъдената сума от 406.07лв. /четири стотин и шест лева и седем
стотинки/ представляваща неустойка за периода от 01.08.2019г. до 15.11.2019г.
относно неизплатено възнаграждение за СМР на подобект навес по договор за
изработка от 15.12.2015 г.
За
да формира волята си по това ищцово искане и да приеме същото за неоснователно
съдът се съобрази със следното:
Съгласно
постановеното по реда на чл. 290 от ГПК, Решение № 1276 от 8.10.1999г. по г.д.
№577/99г., V г.о. на ВКС, основната функция на обезщетението за забавено
плащане, дължимо по силата на една неустойка, независимо дали тя е определена
по договор, или по силата на закона остава обезпечителна (освен гаранционно
обезпечителна и санкционна) и служи за обезщетение на вредите от
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Когато се дължи неустойка за
забава на парично задължение, макар и размерът й да е определен в лихвен
процент, неустойката обезщетява вреди, но не се превръща в лихва. Именно,
защото служи за обезщетение на претърпени вреди, неустойката не може да се
присъжда едновременно с обезщетение по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. По тези
съображения съгласно задължителните за правоприлагащите органи тълкувателни
разяснения, дадени в т. 4 от ТР № 1/19.02.2010г. по т.д.№ 1/2009г., ОСГТК,
всяко решение на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК (нов) е задължително
за съда. Практиката, обективирана в коментираното по-горе решение №1276 от
8.10.1999г. по г.д. №577/99г., V г.о. на ВКС, докладчик съдия Т. Д.е обявена със
задължителна сила за правилна, което мотивира настоящия съд да се съобрази с
нея и да приеме, че ищцовото искане за присъждане на законна лихва върху сумата
присъдена, като договорно обезщетение за забавено изпълнение за неоснователно.
По
изложените съображения съдът намира подадената молба за допълване на решението
за неоснователна, поради което и на основание чл. 250 от ГПК,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ молбата
подадена от „Водно строителство-Силистра“ АД, с ЕИК ….., седалище и адрес на
управление обл. Силистра, общ. Силистра, гр. Силистра, ул. „……..“ № …., с която
се иска по реда на чл. 250 от ГПК, съда да допълни постановеното по настоящото
дело Решение № 260025 от 13.11.2020г., и да осъди ответника „БРАТЯ КОСТАДИНОВИ“
ООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление обл. Силистра, общ.
Силистра, с. ……., кв. „……...“, бл. „…….“ № …….., вх. ……., ет. ……, да заплати на
„Водно строителство-Силистра“ АД, с ЕИК ……, седалище и адрес на управление обл.
Силистра, общ. Силистра, гр. Силистра, ул. „…………“ № ….., законната лихва върху
присъдената с решението сума от 406.07лв. /четири стотин и шест лева и седем
стотинки/ представляваща неустойка за периода от 01.08.2019г. до 15.11.2019г.
относно неизплатено възнаграждение за СМР на подобект навес по договор за
изработка от 15.12.2015г., считано от 15.11.2019г. до окончателното й
изплащане.
Решението подлежи на обжалване пред АС – Варна в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Препис от определението да се връчи на страните.