Р Е Ш Е Н И
Е № 260006
гр. Враца 11.08.2020г
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачански районен съд, IV наказателен състав в публично
заседание на 27.07.2020г /двадесет и седми юли две хиляди и двадесета/ година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИСКРА КАСАБОВА
При
секретаря Ц.ЦЕКОВА и в присъствието на прокурора, като разгледа докладваното от
съдията НАХ дело№387 по описа за
2020г. На ВРС, въз основа на закона и доказателства.
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 15 от
17.02.2020г. на Председателя на КОМИСИЯТА ЗА
РЕГУЛИРАНЕ НА СЪОБЩЕНИЯТА/КРС/ гр.София, с което на „РИМЕКС“ ООД – гр.Враца,
с ЕИК *********, със седалище
и адрес на
управление: гр.Враца, ул.„Борис І“, № 38, вх.Б, ет.5, aп.29, представлявано от управителя – И.Д.И. за извършено нарушение по чл.43, ал.1, във
връзка с чл.43, ал.8 от Общите изисквания на основание чл.326 от Закона за електронните съобщения /ЗЕС/, е
наложено административно наказание -
ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 3000/три хиляди/ лева, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО, на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в 14/четиринадесет/ дневен срок от уведомяването пред
Врачански Административен Съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МОТИВИ:
„РИМЕКС“ ООД – гр.Враца,
с ЕИК *********, със седалище
и адрес на
управление: гр.Враца, ул.„Борис І“, № 38, вх.Б, ет.5, aп.29, представлявано от управителя – И.Д.И.е обжалвал НП №15 от 17.02.2020г. на
Председателя на комисията за регулиране на съобщенията/КРС/ гр.София, с което на
дружеството на основание чл.326 от ЗЕС
е наложена имуществена санкция в размер на 3000/три хиляди/ лева, за извършено нарушение на, чл.43,
ал.1, във връзка с чл.43, ал.8 от Общите изисквания. В жалбата и в с.з. чрез процесуален представител адвокат
Мария Славейкова преупълномощена от адвокат Х.П., се излагат съображения за
неправилност и незаконосъобразност на НП и се иска отмяната му като в
приложената писмена защита подробно са развити доводи за допуснати нарушения на
материалния и процесуалния закон.
Ответникът
по делото Комисия за регулиране на съобщенията /КРС/ чрез писмено становище от
процесуален представител Емил Мутафчиев изразява мнение, че жалбата е
неоснователна и НП следва да бъде потвърдено.
Производството
по делото е по реда на чл.59 – 63 ЗАНН.
Анализирайки
събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:
Дружеството - жалбоподател „РИМЕКС“ ООД – гр.Враца,
е
предприятие предоставящо обществени електронни съобщителни услуги.
На 13.06.2019г. в гр.Враца между „РИМЕКС“ ООД – гр.Враца и Б.Т.С.
от гр.Враца бил сключен
Договор
№ 4833 от същата дата за предоставяне на електронно
съобщителна услуга - Достъп до кабелна телевизия.
На 25.10.2019 г. по повод жалба на ТЕРАПРО с вх. №12-01-1730 подадена във КРС на
05.07.2019г., служители на КРС – Б.П.В. на длъжност старши
инспектор в Главна дирекция „Мониторинг и контрол на
съобщенията" на КРС, В.И.М. инспектор и И.Ц.М. началник отдел, извършили проверка на
дружество „Римекс“ ООД – гр.Враца, при
която поискали от представител на дружеството намиращ се в офиса на дружеството
по време на инициираната проверка да предостави един от договорите сключени от
дружеството през последните месеци преди проверката. Намиращият се по това време в офиса Г.Д.съдружник във
проверяваната фирма предоставил на проверяващите един случайно избран от
сключените договори между фирмата и нейните абонати, като това бил - Договор № 4833 от 13.06.2019г. сключен с абоната Б.Т.С..
Констатациите от проверката били обобщени в изготвения КП № Вр - БВ - 015 /
25.10.2019 г. в общо 10 пункта. Допълнително с КП № Вр - 021/ 22.11.2019 г. бил
изискан и предоставен от проверяваното дружество оригинала на Договор № 4833 от 13.06.2019 г. за
предоставяне на услуга „Достъп до кабелна телевизия“.
Така въз
основа на направената проверка и предоставения договор проверяващите установили,
че на 13.06.2019 г. в гр. Враца „Римекс“ ООД, с ЕИК ********* е сключило с г-н Б.Т.С.
Договор
№ 4833/13.06.2019г. за предоставяне
на услуга „Достъп до кабелна телевизия“. Било установено също и че във сключения
Договор № 4833/13.06.2019г. са включени - условия,
регламентиращи срока на индивидуалния договор, редът за неговото прекратяване и
задължения за заплащане на неустойки и обезщетения, свързани с прекратяване на
индивидуалния договор - които не са включени в индивидуалния договор като
последни клаузи непосредствено преди мястото, определено за полагане на подписа
на абоната, а
се намират в раздел ІІ, озаглавен „Действие на договора“ и в раздел ІV,
озаглавен „Права и задължения на страните“
И
тъй като чл.43, ал.1 от Общите изисквания /ОИ/, изисква при
осъществяване на обществени електронни съобщения, предприятията да съставят
условията на индивидуалния договор при спазване на изискванията по чл. 43,
ал.2-12 от ОИ/, а пък чл.43, ал.8 от ОИ, сочи
че условията по чл.43, ал.4 и 5 от ОИ /условията на индивидуалния
договор, регламентиращи срока на индивидуалния договор, реда за неговото
прекратяване и задължения за заплащане на неустойки и обезщетения, свързани с
прекратяване на индивидуален договор/ следва да бъдат включени в
индивидуалния договор като последни клаузи, непосредствено преди мястото,
определено за полагане на подписа па абоната, то и проверяващите приели, че дружеството жалбоподател е
сключило посоченият договор в нарушение на законовите изисквания и по конкретно
тези на чл.326
от Закона за електронните съобщения /ЗЕС/,
във връзка с чл.43, ал.1, във връзка с чл. 43, ал.8 от Общите изисквания .
Последното
било възприето, като нарушение на визираните разпоредби на ЗЕС и на Общите
изисквания.За това и актосъставителя Б.П.В. в
присъствието на свидетелите - В.И.М. и И.Ц.М.,
и в отсъствието на управителя на дружеството нарушител съставил АУАН №ВР – 168 от 16.12.2019г., който бил подписан от
актосъставителя и свидетелите. В последствие макар и в рамките на същият ден
акта е предявен и връчен срещу подпис лично на управителя на дружеството
нарушител на същата дата - 16.12.2019г., като в графата за възражения последният
собственоръчно е записал - „ще представя
писмени възражения в законоустановения срок“. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН, от страна на
дружеството - жалбоподател са постъпили
възражения.
Последвало
издаването на обжалваното Наказателно
постановление №15 от 17.02.2020г. на Председателя
на комисията за регулиране на съобщенията/КРС/ гр.София, в което дословно е пренесено
текстовото и цифрово описание на нарушението от АУАН, като на основание чл.326 от ЗЕС, във връзка с чл.43,
ал.1, във връзка с чл.43, ал.8 от Общите изисквания, на жалбоподателя е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 3000 лв. за констатираното нарушение.
Горната
фактическа обстановка се установява от събраните по
делото писмени доказателства и от показанията на разпитаните по делото
свидетелите Б.П.В., В.И.М.,
И.Ц.М. и Г.Д..
Съдът намира
жалбата за подадена в срока по чл.59,
ал.2 от ЗАНН, разгледана по същество, същата е процесуално допустима и основателна.
На първо
място съдът приема, че както АУАН, така и НП са издадени от компетентни
органи и в рамките на техните правомощия и компетенции.
На второ
място съдът кредитира в цялост показанията на свидетелите Б.П.В., В.И.М., И.Ц.М.
и Г.Д., които пресъздават свои непосредствени възприятия, придобити в хода на
направената проверка.
Въз основа на тях по делото безспорно са установени
авторството и изискуемата от закона причинно - следствена връзка, за което е
наложена санкция в минималния от закона размер, като наказанието е съобразено
със степента на обществената опасност на нарушението и нарушителя. Деянието е
съставомерно от обективна страна, като с оглед обстоятелството, че е ангажирана
административно наказателната отговорност на ЮЛ, доколкото се касае за
обективна отговорност, не следва да се обсъжда въпроса за субективната страна
на деянието.В АУАН, и в НП нарушението е формулирано пълно, точно и ясно, като
е налице съответствие между описанието на нарушението и правната му квалификация.
Според чл.326 ал.1 от ЗЕС – „Предприятие,
предоставящо обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги след подаване
на уведомление по чл.66, което наруши някое от общите изисквания по чл. 73 се
наказва с имуществена санкция в размер от 3000 до 15 000 лв.“
Съгласно чл.43 ал.1 от Общите изисквания – „предприятията съставят условията на индивидуалния договор при спазване
на изискванията по ал.2 – 12 на този член, а според чл.43, ал.8 от ОИ, условията
по ал.4,5 и 6 следва да бъдат включени в индивидуалния договор като последни
клаузи, непосредствено преди мястото, определено за полагане на подписа на
абоната.“
Действително се установява, че жалбоподателят „РИМЕКС“ ООД – гр.Враца, не е спазил изискванията на посочените разпоредби.
Безспорно в Договор № 4833/13.06.2019г. са включени клаузи касаещи - условия,
регламентиращи срока на индивидуалния договор, редът за неговото прекратяване и
задължения за заплащане на неустойки и обезщетения, свързани с прекратяване на
индивидуалния договор – но те не са включени в индивидуалния договор, като
последни клаузи непосредствено преди мястото, определено за полагане на подписа
на абоната, а
се намират в раздел ІІ, озаглавен „Действие на договора“ и в раздел
ІV, озаглавен „Права и задължения на страните“.Следователно действително е
налице нарушение. В хода на административнонаказателното производство са
събрани безспорни доказателства за извършването на нарушението, описано
по-горе, а доводите на процесуалният представител на жалбоподателя в тази
насока са напълно неоснователни, тъй като нормата на Общите изисквания е
категорична и не оставя място за нейното тълкуване изобщо.
КРС контролира какви договори се предоставят на
потребителите за сключване и дали при съставянето на договорите се спазват
изискванията, уредени в Общите изисквания. В този смисъл, за КРС, както и за
потребителите, е от значение крайният резултат - съставеният договор, който се
предоставя на потребителя, с цел да бъде улеснен потребителят при запознаване
със съдържанието на договора. Следва да се отбележи, че Общите изисквания в
тази си част са преминали през съдебен контрол и Върховният административен съд
е отхвърлил жалбите срещу тях като неоснователни. Задълженията в Общите
изисквания са формулирани по достатъчно ясен начин, така че задължените субекти
да имат възможността да съобразят поведението си с тях. С оглед на
гореизложеното, безспорен е фактът, че при съставянето на процесния договор не
са спазени съответните изисквания на Общите изисквания. Деянието е с висока степен на
обществена опасност. Нарушението по същността си е формално - такова на просто
извършване и законът не предвижда настъпването на допълнителни общественоопасни
последици.
Спазването на съответните изисквания е от голям
обществен интерес, тъй като е свързано с обществените отношения, свързани с
осигуряването на правото на информиран избор на потребителите и абонатите на
обществени електронни съобщителни услуги.
От друга
страна и въпреки изложеното до тук по същество на спора съдът констатира
съществени процесуални нарушения, допуснати в хода на административно -
наказателното производство. В този смисъл, съдът възприема за основателни твърденията
за допуснати нарушения на процесуалните правила наведени в писмената защита на
процесуалният представител на дружеството нарушител. Това е така, тъй като при
съставянето на Акта за административно нарушение процедурата е била опорочена.
Съгласно чл.40 ал.1 от ЗАНН: „Акта за установяване на административно
нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са
присъствали при извършване или установяване на нарушението.“ В разпоредбата на чл.40
ал.2 от ЗАНН, пък е предвидена възможност „когато
нарушителят е известен, но неможе да се намери
или след покана не се яви за съставяне на акта, актът се съставя в негово
отсъствие.“
В
конкретният случай, Акта не само е съставен в отсъствие на представител на
дружеството нарушител, но и поделото изобщо липсват доказателства,че е търсен и
че не е бил намерен или след покана не се е явил тоест по спазване на
предвидената в ал.2 на чл.40 от ЗАНН процедура, което нарушение, според
настоящия съдебен състав е съществено и се отразява на правото на защита,
респективно – опорочава наказателното постановление в степен влечаща отмяната
му.
Нормативно
установените изисквания с чл.40 от ЗАНН
гарантират и обезпечават правото на защита на лицето, спрямо което е образувано
административнонаказателното производство, в това число и правото да се
запознае със съдържанието на АУАН, да направи възражения и да даде обяснения
към момента на съставяне на АУАН, които обяснения да бъдат включени като част
от съдържанието на акта съгласно чл.42 т.8 от ЗАНН, да поиска събирането и/или да представи
доказателства и писмени възражения по реда на чл.44 ал.1 от ЗАНН
и т. н. Неспазването на тези изисквания води до незаконосъобразност на издаденото въз основа на Акта - Наказателното
Постановление, тъй като е ограничено правото на нарушителя да се защити още в
хода на самата административнонаказателна процедура, това е така защото
административния процес е
строго формален и свързан с прилагането на конкретни процесуални форми.
Нарушаването им, когато е довело до ограничаване на процесуалните права винаги
е съществено и е основание за отмяна на съответния акт.
Допуснато нарушение при съставяне на
процесния АУАН е толкова съществено, че същият не може да изпълни основната си
функция – да повдигне обвинение срещу нарушителя за посоченото в него
административно нарушение, поради което не е следвало да се издава наказателно
постановление. Вместо да констатира тази нередност, Административно-наказващият
орган – КРС е издал обжалваното наказателно постановление, с което на настоящият
жалбоподател за нарушение на чл.43, ал.1, във
връзка с чл.43, ал.8 от Общите изисквания, на основание чл.326
от ЗЕС е наложено административно
наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в
размер на 3000 лв.
Допуснатото процесуално нарушение, описано по-горе е
съществено и не може да бъде преодоляно по реда на чл.53 ал. 2 от ЗАНН, нито пък може да бъде отстранено в съдебната
фаза на производството. Тъй като се касае за особено съществено нарушение,
довело до нарушение на императивна разпоредба на ЗАНН, наличието на това
нарушение обуславя отмяната на атакуваното постановление.
Съдът намира за нужно да отбележи, че органите на
държавната администрация именно защото осъществяват контрол по спазване на
законодателството, трябва сами безпогрешно да изпълняват процесуалните
механизми по реализиране на административно-наказателната отговорност. При
проява на небрежност от тяхна страна при съставяне на АУАН и/или при
постановяване на НП, съдебният контрол върху издаденото наказателно
постановление, поради това, че задължително обхваща процесуалната
законосъобразност на обжалвания акт, може да доведе при констатиране на
съществени недостатъци на процедурата до отмяна на НП и в крайна сметка до
ненаказване на виновния нарушител.
За това и
съдът ОТМЕНИ обжалваното НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 15 от 17.02.2020г. на Председателя
на комисията за регулиране на съобщенията /КРС/ - гр.София, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО
- съгласно чл.63, ал.1 от ЗАНН.
При
гореизложените съображения съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: