№ 1441
гр. Плевен, 07.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Милена Св. Томова
при участието на секретаря АНЕТА ХР. ЙОТОВА
като разгледа докладваното от Милена Св. Томова Гражданско дело №
20224430103673 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по обективно съединени искове с правно основание
чл.127, ал.2 от СК, във вр. с чл.143 от СК.
В Плевенският районен съд е постъпила искова молба от С. Й. Д. с ЕГН
**********, чрез адв.А. З. от *** против В. С. К. с ЕГН **********, в която
се твърди, че страните са живели във фактическо съжителство от началото на
2021г., по време на което на *** се родила дъщеря им *** Сочи се, че
ответницата работела в *** като асистент, а в момента била в отпуск по
майчинство. Твърди се още, че около седмия месец на бременността
ответницата изпаднала в много агресивно състояние, при което се нахвърлила
върху майката на ищеца. След случая ищеца се свързал с родителите й, за да
съобщи за състоянието й и решили да я закарат при тях в ***. Излага се, че
през месец декември 2021 г. ответницата се обадила по телефон на ищеца и
заявила, че се намирала на *** във *** на път за ***. Тъй като властите
установили, че нямало изискваните документи във връзка с пандемията и
ограниченията за пътуване, а и предвид напредналата й бременност,
съобщили, че следвало да се върне в ***, като й бил направен медицински
преглед във ***. Сочи се, че сестра й я посрещнала на ***, след което ищеца с
1
баща му я взели от там и я прибрали в ***. Излага се, че след този момент
страните продължили да живеят заедно, но имало множество агресивни
прояви от страна на ответницата към родителите на ищеца, чупела вещи,
държала се арогантно и непристойно.
Излага се, че детето се родило на *** и то с майката останали в дома на
ищеца до 08.03.2022г., но поведението на ответницата продължавало да се
влошава. Съобщавала за зрителни и слухови илюзии. Ищецът й предложил да
я закара с детето в дома на родителите й в ***, за да се чувства по- спокойно.
Там били посрещнати агресивно от бащата на ответницата, който започнал да
ругае всички включително и дъщеря си. Твърди се, че докато В. била с детето
в дома си в *** ищеца поддържал връзка с нея по телефона, за да се
осведомява за състоянието на детето, като изпращал и по 200лв. на месец за
издръжката му. При това ответницата се държала неадекватно по време на
провежданите телефонни разговори. На задавани по този повод въпроси от
ищеца, близките й твърдели, че нямала заболяване, а прояви на „паник-
атаки”.
Сочи се, че ищеца бил разбрал, че било водено дело през 2022г. пред
*** по Закона за здравето за принудителното настаняване за лечение на
установено психично заболяване на ответницата и с постановен в
производството съдебен акт тя била настанена за принудително лечение за
три месеца в болнично заведение В седемдневния срок за обжалване на
решението ответницата била напуснала територията на *** и била установена
в състояние на криза от органите на полицията в ***, заедно с детето. Излага
се че към момента на завеждане на настоящото производство вече била
настанена в Плевенска клиника за изпълнение на съдебното решение за
задължително лечение.
Твърди се, че с ищеца се свързал полицай от ***, както и служител от
отдел *** - ***, които му съобщили за случая и го информирали, че детето
било под полицейска закрила и се намирало в болницата в ***, детско
отделение и следва да го предадат на бащата за отглеждане. Излага се, че
ищеца, заедно с майка си със съдействието на полицията и ***, взели детето
*** от болницата. Към момента на завеждане на делото вече било при баща
си в неговия дом в ***, където се отглеждало. От *** осъществявали контрол
и проверки по отглеждането на детето, а бащата ползвал социална услуга в
2
тази връзка.
Като следствие от изложеното се отправя искане за постановяване на
решение, с което да се определи местоживеенето на детето *** при бащата и
се предоставят на същия за упражняване родителските права по отношение на
детето; на майката да се определи режима на лични контакти и се възложи в
тежест заплащане на издръжка в размер на 200лв.
Ответницата В. С. К. не е депозирала писмен отговор в срока по чл.131
от ГПК, но в съдебно заседание се явява лично и ангажира становище, според
което е съгласна да се предоставят на бащата за упражняване родителските
права, като на нея се предостави възможност за лични контакти с детето.
Ищцата излага, че е провела лечение в ***, а след това в *** и продължава
медикаментозно лечение, като счита, че има подобрение в състоянието си.
Съдът, след като се съобрази със становищата на страните, събра
необходимите писмени и гласни доказателства за изясняване на делото от
фактическа и правна страна и прие за установено следното :
Безспорно е и се установява от приложеното удостоверение за раждане,
че ищеца е баща, а ответницата е майка на детето *** родена на ***
Между страните не е налице спор, че живеят разделени.
От представения препис на епикриза от 12.01.2020г. от *** се
установява, че ответницата е престояла за лечение в болничното заведение за
периода от 01.01.2020г. до 12.01.2020г. с поставена диагноза ***.
Установява се от приложения препис на епикриза *** – ***, че детето
*** е престояло в това болнично заведение от 15.06.2022г. до 17. 06.2022г.,
като е било доведено от представители на МВР, под полицейска закрила.
Установява се също така от приложения препис на Решение *** по ***
по описа на ***, влязло в законна сила на 21.06.2022г., че на основание чл.155
от Закона за здравето ответницата е била настанена на задължително лечение
при стационарен режим в *** на *** за срок от два месеца и един месец в ***.
От приложения препис на удостоверение с изх.№*** се установява, че
ищеца работи при сочения работодател и за периода от м.юли 2021г. до
м.юни 2022г. е реализирал средно месечно нетно възнаграждение в размер на
около 520лв.
От представените преписи на разписки от 08.04.2022г., 09.05.2022г. и
3
10.06.2022г. се установява, че ищеца е изпращал на ответницата суми в
размер на по 200лв. за издръжка на детето *** за месеците април, май и юни
2022г.
В хода на производството по делото са събрани гласни доказателства по
искане на страните.
Свидетелката *** – майка на ищеца, излага в показанията си, че
заболяването на ищцата започнало да се проявява с форми на агресия още
преди раждането на детето, които продължили и след това. Твърди, че по този
повод през месец март 2022г. страните се разделили, като ищеца закарал
ответницата и детето в дома на родителите й в ***. Свидетелката сочи, че
предлагала помощ на майката за лечение на заболяването й, като тя отказала,
а подкрепа не срещнали и в лицето на родителите й. Твърди още, че през
месец юни 2022г. майката стигнала с влак до гр.***, като водела детето със
себе си. Там получила криза и се наложило настаняването й в болница. По
този повод полицейските органи и служители от съответния *** потърсили
бащата, за да се погрижи за дъщеря си. Св.Д.а излага, че от тогава детето
живеело при своя баща, който заедно с близките си полагал всички
необходими грижи. Излага още, че бащата ползвал отпуск за отглеждане на
детето към момента, а работата си, свързана със счетоводни дейности, можел
да върши и от дома си.
Свидетелката *** излага в показанията си, че е леля на ответницата.
Твърди, че живеела заедно с родителите си в къща в *** и с тях помагали на
В., която и към момента на даване на показанията, след приключване на
лечението си, живеела в същото жилище. Свидетелката твърди още, че тя
самата, както и бабата и дядото на ответницата я подкрепяли да провежда
адекватно лечение и да работи по трудово правоотношение.
Съдът възприема изцяло събраните гласни доказателства, отчитайки
родствените връзки на свидетелите със страните, т.к. в тях се излагат лични
възприятия и кореспондират помежду си, както и с приобщените писмени
доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното :
Съдът е изправен пред хипотезата на чл.127 ал.2 от СК. Така отнесения
за разглеждане спор следва да се разреши изключително, изхождайки от
4
интересите на детето.
Установи се, а и не е налице спор по делото, че страните не живеят
заедно от м.март 2022г., като първоначално след раздялата им детето
останало да живее със своята майка.
Установи се също така от събраните доказателства, че ответницата има
здравословен проблем, вследствие на който е проявила поведение, поставящо
в риск живота и здравето на новороденото. Стана ясно, че провежда лечение,
но към момента не може да се приеме, че е налице пълно излекуване, както и
не е ясна прогнозата за продължителността му.
Предвид горното, съдът счита, че в интерес на детето *** е
родителските права да се предоставят за упражняване на бащата, при когото
се определи и местоживеенето му. Следва да се осигури възможност на
майката да има лични контакти с дъщеря си, които ще позволят да бъде
поддържана и развивана близка връзка с този родител, която е от
изключителна важност за нормалното психическо и физическо развитие на
детето. Съдът приема, че подходящ би бил следния режим на лични контакти
- през първите шест месеца след влизане в сила на решението майката да се
вижда с детето всяка седмица в събота и неделя от 10.00ч. до 13.00ч. на
съответния ден без преспиване на детето при майката, като срещите се
осъществяват в присъствието на бащата. След изтичане на шест месеца от
влизане в сила на решението майката следва да осъществява контакти с
детето всяка първа и трета седмица от месеца от 10.00часа в събота до
18.00часа в неделя с преспиване на детето при майката, както и да го взема
при себе си за 20 дни през лятото по време, когато бащата не ползва платения
си годишен отпуск.
Ищецът е отправил до съда искане да бъде осъдена майката да заплаща
на детето месечна издръжка в размер на 200лв. За ответницата съществува
безусловно задължение, съгласно разпоредбата на чл. 143 ал.2 от СК да
издържа своето малолетно дете. При определяне размерът на издръжката,
съгласно нормата на чл.142 от СК, съдът следва да се ръководи от нуждите на
детето, което има право на издръжка и възможностите на родителя, който я
дължи. Законодателно е определен само минималния размер на издръжката,
която родителят дължи на детето си - една четвърт от размера на
минималната работна заплата (чл.142, ал.2 от СК). Считано от 01.04.2022г.
5
МРЗ е в размер на 710лв. или една четвърт от нея се определя на 177,50лв.
В конкретния случай, при определяне на необходимата на детето
месечна издръжка, съдът съобрази, че е на деветмесечна възраст. За
задоволяване на ежемесечните му нужди са необходими поне около 350- 400
лв. Съдът счита, че с оглед здравословното състояние на ответницата,
изискващо лечение и липсата на яснота дали към момента може да
осъществява трудовите си функции следва да бъде определен размер на
дължимата от нея издръжка в минимално установения или 177,50лв.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответницата следва да заплати на
ищеца направените деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 300лв.
С оглед изхода на процеса и на основание чл.78 ал.6 от ГПК
ответницата следва да заплати по сметка на ПлРС държавна такса върху
уважения иск по чл.143, ал.2 от СК в размер на 255,60лв. – 4% върху
тригодишните платежи. Съдът констатира, че при завеждане на делото не е
внесена дължимата държавна такса от 30лв., поради което с настоящото
решение тя следва да бъде събрана и присъдена в тежест на ответницата, с
оглед изхода на спора.
Воден от гореизложеното, Съдът
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на
детето ***с ЕГН **********, на бащата С. Й. Д. с ЕГН ********** и
ОПРЕДЕЛЯ местоживеене на детето при бащата.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на майката В. С. К. с ЕГН
********** с детето ***с ЕГН **********, както следва : 1. През първите
шест месеца след влизане в сила на решението майката да вижда детето всяка
седмица в събота и неделя от 10.00ч. до 13.00ч. на съответния съботен и
неделен ден без преспиване на детето при майката, като срещите се
осъществяват в присъствието на бащата; 2. След изтичане на шест месеца от
влизане в сила на решението майката да взема детето всяка първа и трета
седмица от месеца от 10.00часа в събота до 18.00часа в неделя с преспиване
на детето при майката, както и да го взема при себе си за 20 дни през лятото
6
по време, когато бащата не ползва платения си годишен отпуск.
ОСЪЖДА В. С. К. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАЩА ежемесечна
издръжка на детето ***с ЕГН **********, чрез неговия баща и законен
представител С. Й. Д. с ЕГН ********** в размер на 177,50лв., считано от
влизане в сила на решението до настъпване на причини за нейното
изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска. До влизане в сила на решението е дължима издръжката,
определена в производството по привременни мерки.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, В. С. К. с ЕГН **********
ДА ЗАПЛАТИ в полза на С. Й. Д. с ЕГН ********** сумата от 300лв.,
представляваща деловодни разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.6 от ГПК В. С. К. с ЕГН **********
ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ПлРС държавна такса по производството в
размер на 30лв. и държавна такса върху присъдената издръжка в размер на
255,60лв.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенски Окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7