Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 1452 Година 2022, 25.07. Град
ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ
отд., VІІ състав
на 11.07.2022
година
в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР
КОЛЕВ
Секретар: РУМЯНА АГАЛАРЕВА
като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ
адм. дело номер 918 по описа за 2022 година и като обсъди:
Производство пред първа инстанция.
Постъпила е жалба от В.Д. ***,
чрез пълномощник адв.В., срещу Решение № 1040-21-29 от 18.01.2022г. на
Директора на ТП на НОИ – София-град, с което е отхвърлена жалбата на Д. и е
потвърдено Разпореждане №Д-21-999-00-********** от 01.12.2021г. на Ръководителя
по изплащането на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ – София-град, с което на
основание чл.40 ал.4, т.1 КСО и чл.47 ал.2 от Наредбата за паричните
обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване/НПОПДОО/ е спряно
производството по отпускането/изплащането на парично обезщетение за временна
неработоспособност поради общо заболяване по болничен лист №Е20211320776 за
периода от 17.11.2021г. до 16.12.2021г.
Недоволен от така издаденото
решение, жалбоподателят обосновава твърдения за неговата незаконосъобразност,
поради което настоява за отмяната му. Допълнителни съображения са изложени в
депозирано по делото писмено становище. Претендират се сторените в
производството разноски.
Ответникът по жалбата Директор на
ТП на НОИ – София-град намира същата за недопустима, алтернативно
неоснователна. Подробни съображения излага в депозирано по делото становище.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за
прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
Пловдивският административен съд –
Второ отделение, Седми състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните
в настоящото производство доказателства, намира за установено следното.
Жалбата е подадена в срок и от
надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването, поради което e
ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения.
Производството е започнало по
повод подадено за В.Д.Д. *** Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“
удостоверение Приложение №9 за изплащане на парично обезщетение за временна
неработоспособност със справка вх.№Р14-21-000-00-**********/25.11.2021г. към
болничен лист №Е20211320776 за периода от 17.11.2021г. до 16.12.2021г./л.18-19
от адм. дело №2999/22г. на АССГ/.
Междувременно така представеният
болничен лист е оспорен пред ТЕЛК с жалба изх.№4305-21-2279#1 от 01.12.2021г.
от Директора на ТП на НОИ – София-град/л.20 от адм. дело №2999/22г. на АССГ/.
При тази фактическа обстановка,
Ръководителят по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ –
София-град, като е приел, че е налице хипотезата на чл.40 ал.4, т.1 КСО и чл.47
ал.2 НПОПДОО, е издал процесното разпореждане, с което е спрял производството
по отпускането/изплащането на парично обезщетение за временна
неработоспособност поради общо заболяване, считано от 01.12.2021г./л.16 от адм.
дело №2999/22г. на АССГ/.
При осъщественото задължително
административно обжалване от ответния Директор на ТП на НОИ – София-град са
възприети изцяло изводите на долустоящия административен орган. Допълнително е
посочено, че съгласно чл.19 ал.3 НМЕ споровете между осигурения, лекуващите
лекари/лекари по дентална медицина и други заинтересовани лица и органи, в т.ч.
и ТП на НОИ, се разрешават по реда на чл.112 и чл.113 ЗЗ, като до произнасяне
на компетентните органи на медицинската експертиза/ТЕЛК/, относно правомерното
издаване на болничния лист, не може да бъде извършена преценка на правото на
обезщетение за временна неработоспособност и съответно да бъде определен
размерът на парично обезщетение за временна неработоспособност.
Мотивирано е, че след като
болничният лист е обжалван по реда на чл.112 ЗЗ пред ТЕЛК с жалба от
01.12.2021г., то е налице правното основание на чл.40 ал.4 КСО за спиране на
производството по изплащане на обезщетението до разрешаване от компетентния
орган на медицинската експертиза – ТЕЛК за правоопределящия въпрос относно
наличието и продължителността на временна неработоспособност на жалбоподателя в
периода от 17.11.2021г. до 16.12.2021г. и правото да бъде издаден въпросният
болничен лист. Все в тази насока се посочва, че след произнасяне на ТЕЛК с
влязло в сила решение, производството по изплащане на паричното обезщетение за
временна неработоспособност ще бъде възобновено и в зависимост от приетото с
експертното решение становище на ТЕЛК, ще бъде извършена преценка на правото на
обезщетение за временна неработоспособност.
В хода на съдебното производство
са представени ЕР №1088 от зас. №037 от 23.02.2022г. на Пети състав на ТЕЛК към
„УМБАЛ Пловдив“АД, с което е потвърден оспореният болничен лист изцяло, както и
доказателства за изплатено на жалбоподателя парично обезщетение за временна
неработоспособност по процесния болничен лист/л.26 и сл./.
При така установеното от
фактическа страна, съдът формира следните правни изводи.
Оспореният административен акт –
Решението на Директора на ТП на НОИ – София-град е постановен от материално
компетентен орган съгласно чл.117 ал.1, т.1, б.“ж“ КСО и в изискуемата от
закона форма. До извод в обратната насока не води фактът, че болничният лист е
бил оспорен от същия административен орган, доколкото НОИ се явява
заинтересован орган по смисъла на чл.112 ЗЗ и разполага със самостоятелно право
да го оспори, в т.ч. по отношение на него е определен специален ред, по който
да текат сроковете, а именно: от постъпването на данните от издадените болнични
листове по реда на Наредбата за реда за представяне в Националния осигурителен
институт на данните от издадените болнични листове и решенията по обжалването
им (ДВ, бр. 67 от 2014 г.), но не по-рано от представянето на удостоверенията
по чл. 8, ал. 1 и чл. 11, ал. 1 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи
от държавното обществено осигуряване (обн.ДВ, бр.57 от 2015г.;изм., бр.17 от
2016г.), в който смисъл е разпоредбата на чл.112 ал.11 ЗЗ.
Процесното разпореждане е
издадено в хода на административно производство, което е приключило с
постановяване на предвидения в чл.40 ал.4, т.1 КСО административен акт от
компетентен орган и при спазване на административнопроизводствените правила.
Действително следва да се констатира, че Разпореждане №Д-21-999-00-**********
от 01.12.2021г. е издадено За Ръководител по изплащането на обезщетенията и
помощите, но това обстоятелство не променя крайния извод, че същото е издадено
от материално компетентен орган. В тази насока по делото са ангажирани
доказателства, че със Заповед №1015-21-79/03.02.2021г. Директорът на ТП на НОИ
– София-град надлежно е оправомощил Д.Б.П.– Началник на сектор „Контрол“ в
отдел „ПОВН“ да издава разпореждания за спиране производството по отпускане или
изплащането на обезщетения за временна неработоспособност, каквото е и
процесното такова.
По делото не се формира спор по
установените факти.
Противоположните становища,
поддържани от страните в настоящото производство, се отнасят до правилното
приложение на материалния закон и се концентрират в отговора на въпроса
законосъобразно ли е спряно от административния орган производството по
отпускане/изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност по
цитирания по-горе болничен лист.
Съгласно чл.40 ал.1 КСО
осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично
обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна
неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца
осигурителен стаж като осигурени за този риск. Като редът за упражняване на
правото на обезщетение е регламентиран в НПОПДОО, където в чл.3 ал.1 е уредено,
че паричните обезщетения за временна неработоспособност, бременност и раждане
до 135 дни или трудоустрояване се изплащат при ползване на отпуск или при
трудоустрояване въз основа на болничен лист. Следователно, временната
неработоспособност като осигурен социален риск и основание за придобиване на
право на парично обезщетение се удостоверява с болничен лист, издаван от
органите на медицинската експертиза.
Съгласно Правилника за
устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и
на регионалните картотеки на медицинските експертизи/ПУОРОМЕРКМЕ/ лекарските
консултативни комисии разрешават непрекъснат отпуск за временна
неработоспособност до 180 календарни дни и не повече от 30 дни еднократно. При
спазване на тази разпоредба процесният болничен лист е издаден от ЛКК при „ДКЦ
Пловдив“ЕООД. Същият е оспорен от НОИ с жалба от 01.12.2021г. по реда на чл.112
ЗЗ пред ТЕЛК към „УМБАЛ Пловдив“АД.
Съгласно чл.112 ал.1, т.2 ЗЗ,
обжалванията и възраженията от страна на заинтересованите лица и органи
(освидетелстваните, осигурителите, НОИ, Агенцията за социално подпомагане,
Агенцията за хората с увреждания и органите на медицинската експертиза на
работоспособността) се правят срещу решенията на ЛКК и центровете за спешна
медицинска помощ - в 14-дневен срок от получаването им пред ТЕЛК.
От представените по делото данни
се установява, че по оспорването на болничния лист е постановено ЕР №1088 от
зас.№037 от 23.02.2022г. на Пети състав на ТЕЛК към „УМБАЛ Пловдив“АД, влязло в
сила на 17.03.2022г., т.е. след издаване на процесното разпореждане и
потвърждаващото го решение.
Тук е мястото да се посочи, че единствено компетентни по въпросите на
работоспособността са органите на медицинската експертиза, посочени в НМЕ и
ПУОРОМЕРКМЕ. Актовете, издавани от тях, в които се произнасят по наличието на
временна или трайна неработоспособност, имат характера на индивидуални
административни актове и са задължителни за осигурителните органи при преценка
на правото на парично обезщетение за временна неработоспособност/пенсия за
инвалидност. До изтичане на срока за обжалването им, съгласно правилата на
административния процес, те не са стабилни административни актове. Тъй като
производството по издаването им е преюдициално спрямо производството по
отпускане и изплащане на парично обезщетение, то представлява основание за
спирането му съгласно чл.40 ал.4, т.1 КСО. Последната разпоредба постановява,
че длъжностното лице по ал.3 издава разпореждане за спиране на производството
по отпускането или изплащането на обезщетенията за временна неработоспособност,
трудова злополука или професионална болест, трудоустрояване, бременност и
раждане и отглеждане на дете, когато са обжалвани актове на органите на
медицинската експертиза.С идентичен смисъл е другата посочена като правно
основание разпоредба на чл.47 ал.2 НПОПДОО. Видно е, че в тази хипотеза органът
действа при условията на обвързана компетентност и е задължен да спре производството до окончателното решаване на
въпроса относно наличието на неработоспособност от органите на медицинската
експертиза.
С оглед на това, че съгласно
разпоредбата на чл.142 ал.1 АПК съответствието на административния акт с
материалния закон се преценява към момента на издаването му и доколкото към
датата на издаване на разпореждането и на потвърждаващото го решение е било налице
висящо производство по оспорване на болничния лист по реда на ЗЗ, следва да се
приеме, че е налице основанието по чл.40 ал.4, т.1 КСО за спиране на
производството по отпускане /изплащане на обезщетението за временна
неработоспособност поради общо заболяване по представения болничен лист.
Оспорването на болничния лист
само по себе си създава неяснота относно правото на парично обезщетение за
временна неработоспособност на жалбоподателя и относно наличието на
обстоятелства, които могат да доведат до издаване на разпореждане за отказ за
изплащане на парично обезщетение. Спорът за законосъобразността на болничния
лист е преюдициален по отношение на изплащането на претендираното въз основа на
същия болничен лист парично обезщетение за временна неработоспособност. Целта е
да се предотврати неоснователно изплащане на парично обезщетение и ощетяване на
фондовете на ДОО.
Изложените до тук съображения,
обосновават крайния извод за законосъобразност на оспореното Решение
№1040-21-29 от 18.01.2022г. на Директора на ТП на НОИ – София-град и
потвърденото с него Разпореждане №Д-21-999-00-********** от 01.12.2021г. на
Ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ –
София-град, поради което жалбата като неоснователна ще следва да бъде
отхвърлена.
По разноските.
При този изход на спора, на НОИ се
дължат разноски в размер на 100 лева за осъществената защита от юрисконсулт,
който размер се определя на база правилото на чл.78 ал.8 ГПК във връзка с чл.37
ал.1 ЗПП и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе, ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ІІ отд., VІІ състав,
Р Е Ш
И
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.Д.
***, срещу Решение №1040-21-29 от 18.01.2022г. на Директора на ТП на НОИ –
София-град, с което е отхвърлена жалбата на В.Д. и е потвърдено Разпореждане
№Д-21-999-00-********** от 01.12. 2021г. на Ръководителя по изплащането на
обезщетенията и помощите в ТП на НОИ – София-град, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА В.Д. ***, да заплати на Национален осигурителен институт – София сумата от
100/сто/ лева разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО, съгласно разпоредбата на
чл.119 КСО във вр. с чл.117 ал.1, т.2 б.“ж“ КСО е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване или протест.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: