№ 1162
гр. Плевен, 30.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Инес Людм. Димитрова
при участието на секретаря Румяна Илк. Конова
като разгледа докладваното от Инес Людм. Димитрова Гражданско дело №
20254430100179 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на П. Д. А. чрез адв. Б.,
срещу *******, за прогласяване на нищожност на договор за потребителски
кредит ****. и осъждане на ответника да заплати сумата от 1316 лв.,
недължимо платени суми по договора за кредит, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното и
изплащане.
В исковата молба се твърди, че между ищеца и ответника е сключен
договор за паричен заем ****., по силата на който ответникът като заемодател
е предоставил на ищеца като заемател паричен заем в размер на 1000 лв., с
параметри: ГЛП 41,05%, срок за издължаване на кредита 12 месеца, с крайна
дата 21.09.2022 г. и ГПР 49,72%. Съгласно чл. 4,ал.3 вр. чл. 6 от говора и
чл.3.2 от ОУ били уговорени условия за обезпечаване на договора за паричен
заем чрез предоставяне на гаранция по кредита, която да отговаря на
изискванията в общите условия към договора, а при непредставяне на
обезпечение най-късно в срок до края на следващия днен от подписване на
договора, е предвидено начисляване на неустойка в размер на 1080,00 лв.
Ищецът твърди, че е заплатил всички начислени суми по договора за кредит,
ведно с възнаградителна лихва и неустойка за непредоставяне на обезпечение.
Счита обаче, че договорът е потребителски, тъй като разкрива
характеристиките по чл. 9,ал.1 от ЗПК, а той има качеството на потребител.
Ищецът въвежда и довод за нищожност на договора за паричен заем съгласно
чл. 22 вр. чл. 10, чл. 11, чл. 12 и чл. 20 от ЗПК, тъй като в годишния процент на
разходите по договора не е ясно какво включва и как е формиран. В него
според ищеца е следвало да се включат освен възнаградителна лихва и всички
допълнителни разходи, в т.ч. начислената неустойка, което не било сторено.
1
Според ищеца начислената неустойка за непредоставено обезпечение
представлява скрито възнаграждение за кредитора, същата се кумулирала и
противоречала на принципа на добросъвестност и излизала от присъщите за
неустойката обезпечителна и обезщетителна функция. Неустойката освен
това била уговорена в необосновано висок размер и обуславяла извод за
неравноправност на клаузата, въз основа на която се дължи. Противоречието
на договора с чл. 11,ал.1,т.10 от ЗПК давало основание да се признае целия
договор за недействителен и всичко над чистата стойност на кредита счита, че
е платено при липсва на основание. Иска се от съда да уважи предявените
искове и претендира разноски.
По делото, в срока по чл. 131 от ГПК, ответникът изразява становище за
неоснователност на предявените искове.
В отговора на исковата молба ответникът признава, че между страните е
сключен процесния договор за заем, както и в ГПР по същия не е включена
начислената неустойка, а е включен единствено разход за възнаградителна
лихва. Признава и че по договора е платена сумата от 1041,00 лв. Ответникът
оспорва доводът за недействителност на договора на осн. чл. 10,ал.1,
чл.11,чл.12 от ЗПК като неоснователен, както и факта, че неустойката
представлява скрито оскъпяване на кредита, и факта, че е начислена
неустойка в размер на 1080,00 лв. респ. заплащането и в пълен размер от
потребителя. Ответникът твърди, че по процесния договор не са начислявани
и събирани от кредитополучателя други разходи освен възнаградителна лихва.
Информацията за размера на ГПР била налична в чл. 11,ал.4 от договора,
аобщата сума, която е дължима в чл. 11,ал.5 от договора. Годишният процент
на разходите според ответника е изчислен при базово допускане, че договорът
ще остане в сила за уговорения срок и че кредиторът и потребителят ще
изпълнят задълженията си при спазване на условията и сроковете, предвидени
в договора за кредит. Ответникът счита, че съгласно чл. 19,ал.1 от ЗПК при
изчисляване на процента на разходите по кредита не се включват разходи,
които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по
договора за кредит, в случая – неустойка, тъй като представлява разход, който
се начислява вследствие неизпълнение на предвидено в договора задължение.
Съгласно чл. 11,ал.1,т.10 от ЗПК било предвидено, че договора следва да
съдържа ГПР и общата сума, дължима от потребителя, изчислена към
момента на сключване на договора, като се взимат предвид допусканията
определени в Приложение 1 към ЗПК. По аргумент от противното на т.3 от
приложението, неизпълнението на задълженията на страните в съответсвие с
условията и сроковете на договора, предстаалява отклонение от нормалното
развитие на облигационното правоотношение, поради което разходите във
връзка с него не следва да се включват при изчисляване на ГПР. По отношение
на предявения осъдителен иск ответникът счита, че същият е неоснователен,
тъй като не е начисляване на неустойка, а ищецът направил едно плащане
преди първата падежна дата на 21.10.2021 г. в размер на 1041 лв., с което
предсрочно погасил процесния договор за кредит. Иска от съда да отхвърли
предявените искове като неоснователни и претендира разноски за юрк.
възнаграждние в размер на 360,00 лв., като посочва и банкова сметка, по която
2
да бъдат платени.
В с.з. ищецът, редовно призован, не се явява представител. Представя
писмено становище. Претендира разноски.
В с.з. ответникът редовно призован, не се явява представител.
Представя писмено становище. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди становищата на страните, на основание
представените по делото доказателства и закона, намира за установено
следното:
По делото, с определение от 29.05.2025г., по реда на чл. 214 ал.1 от ГПК
е прието направеното изменение на предявеният иск с правно основание чл.
55, ал.1, предл.1 от ЗЗД, чрез неговото намаляване, до размер на сумата от
41лв., съставляващо недължимо платени суми по процесия договор за
паричен заем от 20.09.2021г.
Съдът, като обсъди становищата на страните, на основание
представените по делото доказателства и закона, намира за установено
следното:
По делото, видно от съдържанието по процесния Договор за паричен
заем *** се установява, че същият е сключен за сумата от 1000лв, за срок от 12
месеца, при ГПЛ от 41,05 % и ГПР от 49,72 %; обща сума за плащане -
1236,00лв. Установява се също, че в чл. 6, ал.1 страните са уговорили, че
заемателят се задължава за предостави обезпечение. Установява се също, че
съобразно чл. 6.1 от договора, при непредставяне на обезпечение, заемателя
дължи неустойка от 1080,00лв.; посочено е също, че неустойката се начислява
на месец,в срок до края на следващия ден от сключване на договора за кредит,
дължи се разсрочено, заедно с погасителните вноски по заема. Съдът
констатира, съобразно представеният към договора погасителен план, че
сумата за неустойка не е включена в същия, като общо погасителната вноска е
определена в размер на 1236лв./месечно, без вкл. неустойка.
По делото е изслушана и приета ССЕ, от заключението по която се
установява, че по процесният договор за заем, кредитополучателя е заплатил
сума в размер на 1041 лв. на 30.09.2021г. чрез „Изи Пей“, от които 1000 лв.
главница, 41 лв. договорна лихва. ВЛ посочва, че от предоставените справки
се установява, че неустойка не е начислявана, нито е погасявана. ВЛ посочва,
че договорът за заем е сключен при главница 1000 лв., договорна лихва при
ГЛП от 41,05%, разпределена на 12 месечни вноски, и ГПР 49,72%. В с.з. ВЛ
поддържа изготвеното заключение.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи:
Предявени са допустими искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и
2 от ЗЗД вр. вр. 21 от ЗПК, и чл.55ал.1,пр.1 от ЗЗД.
Няма съмнение, че между страните е съществувала облигационна
връзка, възникнала въз основа на договор за паричен заем ****., за който
приложение намират разпоредбите на ЗПК. Между страните не са спорни и
3
основните параметри на договора – размера на предоставения заем – 1000 лв.,
ГЛП 41,05%, срок за издължаване на кредита 12 месеца, с крайна дата
21.09.2022 г. и ГПР 49,72%. Спорно е между страните дали по договора с
клаузата на чл.6,ал.3 вр. чл. 3 ал.2, е начислена неустойка в размер на 1080 лв.
която сума ищцата твърди и че е заплатила. Именно в тази част са насрещните
фактически твърдения на страните по делото.
Длъжникът по правоотношението – настоящ ищец, има качеството на
потребител по смисъла на § 13, т. 1 вр. т. 12 от ДР на ЗЗП, поради което
същият се ползва със законоустановената потребителска закрила,
регламентирана в ЗПК и ЗЗП. Договорът за паричен заем от 20.09.2021 г. е
потребителски, като същият е сключен в предвидената в закона писмена
форма при съвпадащи волеизявления на страните по него. Съгласно чл. 22
ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и
20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен. Регламента на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК изисква в договорите за
кредит по ясен и разбираем начин да са посочени годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно § 1, т.
1 от ЗПК към общия разход по кредита за потребителя се включват и всички
видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, неустойки и др. свързани с договора за
кредит, когато сключването на договора за услугата е задължително условие за
получаване на кредита. Посочването в договора за кредит на по-нисък от
действителния ГПР, което представлява невярна информация относно
общите разходи по кредита, следва да се окачестви като нелоялна и по–
специално заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6, параграф
1 от Директива 2005/29/ЕО, тъй като заблуждава или е възможно да заблуди
средния потребител по отношение на цената на договора и го подтиква или е
възможно да го подтикне да вземе решение за сделка, което в противен случай
не би взел. Това от своя страна означава, че клаузата относно общия размер на
сумата, която следва да плати потребителя, е неравноправна по смисъла на чл.
3, § 1 и чл. 4, § 1 от Директива 93/13/ЕО и влече на основание чл. 22 ЗПК
недействителност на договора в неговата цялост.
Съдът, като съобрази горепосочените императивни правни норми и
задължителна практиа, намира, че в конкретния случай доводите на ищеца за
нарушения на нормата на чл. 11,ал.1,т.10 свързани с общия разход по кредита
и годишния процент на разходите, са неоснователни. На първо място, не
вярно е твърдението, че е начислена неустойка в размер на 1080 лв., тъй като
от представения договор за заем**** погасителен план към него, и
заключение на ССЕ се установява, че в погасителния план не е начислена
неустойка изначално, още към датата на сключване на договора, каквото е
обичайната практика на този вид търговци. Десет дни по-късно, след
сключване на договора, ищецът е заплатил изцяло дължимите по договора
суми, погасявайки същия предсрочно, което основание е сред изрично
изброените в чл.13,ал.1 за прекратяване на договора. До тозо момент, до който
страните са били обвързани от облигационната връзка, не е начисляване
4
твърдяната договорна неустойка, и очевидно тази клауза няма задължително
условие за получаване на кредита, тъй като заемната сума е предоставена и
върната предсрочно от потребителя. След като по договора не е начислена
неустойка изначално и същата не е задължително условие за сключването му,
то нейната стойност не се дължи, не е част от общия разход по кредита
съгласно § 1, т. 1 от ЗПК, поради което клаузата относно общия размер на
сумата, която следва да плати потребителя, не е неравноправна. По тези
съображения, съдът намира, че и изискването на чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК е
спазено, защото е посочен действителния прилаган между страните ГПР, факт
който се установява безспорно от заключението на вещото лице.
Настоящият съдебен състав намира, че клаузата за неустойка, уговорена
в процесния договор за кредит е неравноправна по смисъла на чл.143,ал.1 вр.
ал.2 т. 5 ЗЗП, тъй като е уговорена в необосновано висок размер, надхвърлящ
стойността на предмета на потребителския договор. Това основание за
неравноправност обаче не е основание за недействителност на целия договор,
а клаузата не може да бъде прогласена за нищожна, тъй като съдът не е
сезиран с такъв иск.
Предвид горното, съдът намира, че предявения иск по чл. 26,ал.1,пр.1 и
2 от ЗЗД е неоснователен, тъй като не е доказан в своето основание, в частност
не са доказани твърдените опорочаващите сделката факти. Установяването на
тези обстоятелства е в тежест на ищеца, а същият не е провел успешно
доказване на същите в хода на процеса.
С оглед неоснователността на иска по чл. 26,ал.1,пр.1. и 2 от ЗЗД, съдът
намира, че обусловеният от него осъдителен иск с правно осн. чл. 55,ал.1,пр.1
ЗЗД е също неоснователен. По делото безспорно се установява предадена от
ищеца сума в размер на 1041,00 лв., на ответното дружество, но на валидно
правно основание – договор ****.. Изпълнението е правомерен и очакван
юридически факт, като чрез плащане на 30.09.2021 г. предсрочно е изпълнено
задължението по потребителския договор и същият е прекратен. Ето защо,
осъдителният иск е също недоказан в своето основание и следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
При този изход на спора, ответникът има право на сторените по делото
разноски, на осн. чл. 78,ал.3 ГПК, които в случая са за юрк. възнаграждение,
което съдът на осн. чл. 78,ал.8 ГПК определи в размер на 200,00 лв. и се
дължат от ищеца.
Ръководен от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от П. Д. А., ЕГН **********, със съдебен
адрес за призоваване: ****, ****, срещу *******, отрицателен установителен
иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и 2 от ЗЗД вр. вр. 21 от ЗПК, за
прогласяване за недействителен договор за паричен заем ****., поради
противоречие със закона.
5
ОТХВЪРЛЯ предявения от П. Д. А., ЕГН **********, със съдебен адрес
за призоваване: ****, ****, срещу *******, със седалище и адрес на
управление: ****“ (****) ****, представлявано от И. Х., осъдителен иск с
правно основание чл. 55,ал.1,пр.1 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 41,00 лв., представляваща недължима платена без правно
основание по договор за паричен заем ****.
ОСЪЖДА П. Д. А., ЕГН **********, със съдебен адрес за призоваване:
****, ****, да заплати на *******, със седалище и адрес на управление: ****“
(****) ****, представлявано от И. Х., на осн. чл. 78,ал.3 ГПК сумата в размер
на 200 лв., представляваща юрк. възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от
връчването на препис, пред ОС Плевен с въззивна жалба.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6