Р
Е Ш Е Н И Е
град София, 23. 03. 2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският градски съд, Гражданско отделение, II - В въззивен състав, в открито
съдебно заседание на четвърти ноември две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Анелия Маркова
Членове: 1. Пепа Маринова-Тонева
2. младши съдия Любомир Игнатов
при участието
на съдебния секретар Кристина Първанова, като разгледа докладваното от младши
съдия Любомир Игнатов в. гр. д. № 6289
по описа на Софийския градски съд за 2018 г.,
за да се произнесе, съобрази следното.
Производството
е по реда на чл. 258 от Гражданския процесуален кодекс ГПК) и следващите.
Образувано е
въз основа на постъпила въззивна жалба от Н.К.К., ЕГН **********, съдебен адрес
*** (въззивник и ищец) срещу решение № 348857, постановено на 27. 02. 2018 г.
от Софийския районен съд, 33-ти състав, по гр. д. № 12074 по описа на Софийския
районен съд за 2017 г. (обжалвано решение). С него районният съд частично е отхвърлил
иск с правно основание чл. 40, ал. 1 от Закона за управлението на етажната
собственост (ЗУЕС).
С въззивната
жалба първоинстанционното решение се обжалва в частта, в която искът по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС е отхвърлен („срещу
обжалваните решения по т. 1, т. 1 и т. 3, по т. 2, по т. 3 и по т. 4 от дневния
ред, приети от общото събрание от 21. 01. 2017 г. на собствениците в етажната
собственост на ул. „*********гр. София“). Въззивникът твърди, че в обжалваната
част решението е неправилно и незаконосъобразно. Поддържа, че свикването на
общото събрание на етажните собственици всъщност е било незаконосъобразно
(поканата за свикването на общото събрание не е била подписана, нито са били
отбелязани датата и часът на поставянето ѝ на видно и общодостъпно място
във входа на сградата, оспорва редовността на изпращането на покана по
електронна поща, протоколът на управителния съвет за поставянето на поканата
няма достоверна дата). Заявява, че всъщност са били допуснати нарушения на
законовия ред за провеждане на общото събрание и за съставянето на протокол от
общото събрание (районният съд неправилно приел, че собственицата Д.Ч.е
участвала в общото събрание; на общото събрание на етажната собственост не са
били представени данни за упълномощаване на В.П., той не е подписал протокола
като пълномощник, бил само обитател на етажната собственост и имал право само
на съвещателен глас). Твърди, че взетите решения от общото събрание са
незаконосъобразни (неправилно районният съд приел, че решението за портиер,
както и за разходите за него, следва да се приеме с мнозинство 50 на сто
идеални части от представените идеални части на общото събрание; всъщност, в
конкретния случай общото събрание е приело да има портиер с многобройни
допълнителни функции, включително охрана на сградата, което надхвърля
компетенциите му по чл. 11, т. 5 във връзка с пар. 1, т. 11 ЗУЕС и подобно
решение трябва да се вземе с единодушие; понеже функциите на портиера,
възлагани му с решението на общото събрание не са достатъчно конкретизирани,
районният съд неправилно приема за приложима хипотезата на чл. 17, ал. 3 ЗУЕС;
дори и да се приеме, че е от компетентността на общото събрание да вземе
решението с мнозинство от над 50 % от идеалните части, районният съд неправилно
е пропуснал да съобрази, че при изключването на съвещателния глас на обитателя В.П.
не е било налице мнозинство; решението водело и до промяна на предназначението
на общите части, защото между страните не се спорело, че в сградата няма
помещение с предназначение за портиерна). Позовава се на практика на ВКС. Иска
от въззивния съд да отмени обжалваното решение в частта, в която се отхвърля
жалбата му срещу обжалваните решения по т. 1, т. 1 и т. 3, по т. 2, по т. 3 и
по т. 4 от дневния ред, приети от общото събрание от 21. 01. 2017 г. на
собствениците в етажната собственост на ул. „********, град София. Претендира
всички извършени съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл.
263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от етажната собственост,
находяща се в гр. София, ул. „****************(за краткост „въззиваема етажна
собственост“), представлявана от председателя на управителния съвет на етажната
собственост Т.Б.чрез пълномощника адвокат Д.Л., съдебен адрес ***. Твърди, че
при постановяване на обжалваното решение районният съд не е допуснал нарушения
на материалния закон. Заявява, че общото събрание на етажната собственост от
21. 01. 2017 г. е било редовно свикано: на него са присъствали всички
собственици на обекти в сградата и че всички те, включително въззивникът,
изрично са декларирали, че нямат възражения по свикването на общото събрание.
Поддържа, че поканата за свикването на общото събрание е датирана 10 дни
по-рано от датата на общото събрание, поради което не се налага посочването и
на час (което се изисквало само при свикването на общо събрание в неотложни
случаи в 24-часов срок, какъвто не е настоящият). Твърди, че поставянето на поканата
е удостоверено с надлежен протокол, за който районният съд е констатирал, че е
в съответствие с поканата за свикването на общото събрание и на признанието на
ищеца, че на 10. 01. 2017 г. е бил уведомен по електронен път за свикването на
общото събрание. ЗУЕС не изисквал разпращането на протокола на етажните
собственици. Заявява, че липсата на подпис върху поканата не опорочава
процедурата по свикването на общото събрание, защото на самата покана е посочен
като неин съставител управителният съвет и няма индикации който и да е от
собствениците да се е усъмнил в авторството ѝ. Твърди, че общото събрание
на етажната собственост е било също така и редовно проведено (по делото е
представено пълномощно на Д.Ч.в полза на В.П. с оглед на пар. 1, т. 4 от
Допълнителните разпоредби към ЗУЕС). Поддържа, че районният съд правилно е
оценил характера на решението на общото събрание относно присъствието на
портиери и правилно е заключил, че то е взето с нужния кворум и мнозинство. Поддържа,
че възприетите от общото събрание функции на портиера не попадат в хипотезите
на чл. 17, ал. 2, т. 1-7 ЗУЕС и не вменяват на портиерите функции от
компетенциите на управителния съвет или присъщи на професионални охранители.
При това положение заявява, че дори и да се приеме, че Д.Ч.не е участвала в
общото събрание, съответно не е била надлежно представлявана от В.П., то общото
събрание все пак е бил проведено при необходимия кворум и е взело решенията с
необходимото мнозинство. Твърди, че по настоящото производство между страните
липсва спор и не е предмет на делото дали в сградата има портиерско помещение.
Посочва, че районният съд е отменил решението на общото събрание в частта, в
която се определят разноските за портиер. Иска от въззивния съд да потвърди
обжалваното решение. Претендира разноски.
След като разгледа твърденията на страните и като съобрази
събраните по делото доказателства, съдът направи следните правни и фактически
изводи.
Въззивната
жалба е процесуално допустима: изхожда от заинтересована страна, подадена е в
законоустановения срок и е представен документ за внесена държавна такса в
необходимия размер.
При служебна
проверка въззивният съд намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
Относно правилността му приема следното.
Производството
е образувано по иск за отменяване на незаконосъобразни решения на общото
събрание на въззиваемата етажна собственост (чл. 40, ал. 1 ЗУЕС). Оспорените с
исковата молба решения на общото събрание са следните:
„В основния
вход на сградата да продължи 24-часово присъствие на портиери, които да следят
за достъпа до сградата и да изпълняват портиерски функции“ – първо решение;
„Разноските за
портиер се запазват в размер на 200 лв. месечно на апартамент от основния вход
на сградата“ – второ решение;
„Т.Б.и Д.Ч.,
като членове на Управителния съвет, които живеят в основния вход на сградата,
да проведат инструктаж на ангажираните лица относно задълженията им“ – трето решение;
„Да бъдат
опразнени помещенията в основата на стълбището в основния вход на сградата и
пред мазетата, като след изтичане на зимния сезон Управителният съвет ще обяви
минимум 2 (две) седмици предварително дата, на която ще бъдат извозени всички
неотстранени вещи с изключение на посочените по-горе вещи на С.М.и А.Н.или в
случай че собственик на самостоятелен обект изрично изрази желание за временно
съхраняване на негови вещи“ – четвърто
решение;
„Прилежащите
алеи да се ползват за паркиране на колите на живущите, като ключовете от колите
или следва да са дадени на портиера или, в случай че не са дадени, всеки от
собствениците трябва да е в състояние в рамките на 1-2 минути да реагира и
премести автомобила си“ – пето решение;
„Гаражните
врати да се отварят ръчно от 22, 30 до до 7, 00 часа сутринта, за което
Управителният съвет да информира портиерите“ – шесто решение;
„След период
от 2 (два) месеца Общото събрание да установи, дали се налага смяна на
гаражните врати и, ако да, да пристъпи към събиране на оферти за подмяна на
същите“ – седмо решение;
„Да се извърши
ремонт на слягането на мръсния канал във
външната част на сградата, като А.Н.да координира извършването на ремонта с портиерите и
поделянето на разходите със съседната кооперация“ – осмо решение;
„Да се извърши
ремонт на тръбата за топла вода, свързваща котелното, като В.П. поема
ангажимент да организира и натовари специализирана фирма. Всички живущи имат
възможност да предоставят оферти и от други фирми“ – девето решение.
С исковата
молба не е било оспорено решение на общото събрание на етажната собственост,
свързано с твърдяна във въззивната жалба промяна на предназначението на общи
части (обособяване на портиерна), поради което проверката на законосъобразност
на подобно твърдяно решение не е
предмет на делото. От друга страна, с обжалваното решение е било отменено като
незаконосъобразно второто решение, съдебното
решение не е било обжалвано в съответната част и е влязло в сила. При това
положение предмет на делото в настоящата въззивна инстанция е твърдяната
незаконосъобразност на първото, третото, четвъртото, петото, шестото, седмото,
осмото и деветото решение на общото събрание на въззиваемата етажна
собственост.
При проверяването на правилността на
обжалваното решение въззивният съд е обвързан от доводите, посочени във
въззивната жалба (чл. 269, изр. второ ГПК). Страните не оспорват фактическия
извод на районния съд, че на 21. 01. 2017 г. е било проведено общо събрание на въззиваемата
етажна собственост. Спорни са фактическите и правни изводи на първата инстанция
относно участието на лицата Д.Ч.и В.П. в проведеното общо събрание (не се
оспорват изводите ѝ относно надлежното участие на всички останали лица).
Във връзка със
законосъобразността на свикването на общото събрание на въззиваемата етажна
собственост, за която страните спорят, въззивният съд намира следното. По
делото се установява, че въззиваемата етажна собственост се управлява от
управителен съвет с персонален състав Т.Б., Д.Ч.и А.Н.(л. 55 от делото на
районния съд). При това положение общото събрание на етажната собственост се
свиква с покана, която трябва да е подписана от членовете на управителния съвет
(чл. 13, ал. 1 във връзка с чл. 12, ал. 1, т. 1 ЗУЕС). По делото е представена
покана за свикване на общото събрание на въззиваемата етажна собственост, като
в долния ляв ъгъл с печатни букви е изписано „От Управителния съвет“;
представен е също така протокол за поставянето на поканата на видно и
общодостъпно място, който е подписан ръкописно от членовете на управителния
съвет (л. 12 и л. 80 от делото на районния съд). Районният съд е приел
протокола за поставянето на поканата за достоверен, преценявайки го в контекста
на останалите обстоятелства по делото (получената по електронна поща покана,
липсата на данни, които да доказват неверността му). Въззивният съд споделя
извода на първата инстанция за достоверността на протокола, съответно правилно
е прието, че на 10. 01. 2017 г. в 21, 00 час‚ на видно и общодостъпно място в
сградата е била поставена покана за свикването на общо събрание на 21. 01. 2017
г. при съответен дневен ред. От друга страна обаче, от съдържанието на самия
протокол не следва, че е била поставена подписана
покана за свикването на общото събрание. В него се посочва само „… беше
поставена покана за Общо събрание…“ и „Съгласно поканата…“. От текста на самата
покана се налага изводът, че тя всъщност не е подписана. Според правната теория
под „подпис“ (когато не става въпрос за електронен подпис) следва да се разбира
ръкописен подпис (Ж.С.и др.,
„Българско гражданско процесуално право“, десето преработено и допълнено
издание, стр. 266; П.В.„Писмени доказателства и свидетелски показания в
гражданския процес“, 1994 г., стр. 12 и сл.). Напечатаният текст „От
Управителния съвет“ не може да се приеме за подпис, поради което изискването на
чл. 13, ал. 1 ЗУЕС е формално нарушено.
Въпреки
изложеното обаче въззивният съд споделя крайния извод на първата инстанция, че общото
събрание е било законосъобразно свикано. Съображенията за това са следните. Въззивникът
(ищецът) не твърди в исковата молба, че липсата на подпис на поканата за
свикването на общото събрание е довело до ограничаване на правото му да участва
в общото събрание. От протокола за проведеното общо събрание на въззиваемата
етажна собственост е видно, че той е присъствал лично на общото събрание,
упражнил е правото си на глас и е взел участие при разискванията на отделни
точки от дневния ред. Присъствали са и останалите етажни собственици,
включително Д.Ч.чрез представител. При това положение установеното нарушение на
чл. 13, ал. 1 ЗУЕС трябва да бъде прието за несъществено (формално), съответно,
че то е било отстранено с факта на явяването на всички етажни собственици на
общото събрание. Затова въззивният съд също приема, че общото събрание е било
свикано законосъобразно.
Във връзка със
законосъобразността на провеждането на общото събрание, въззивният съд намира
изводите на първата инстанция за правилни. В протокола от общото събрание е
отбелязано, че Д.Ч.се представлява от В.П. (л. 20 от делото на районния съд),
по делото е представено писмено пълномощно от нея в негова полза (л. 84 от
делото на районния съд) и се установява, че В.П. е член на същото домакинство
(л. 88 от делото на районния съд). Действително от показанията на свидетеля С.М.,
присъства на общото събрание, не се установява пълномощното в полза на В.П. да
е било представено пред общото събрание. Законът обаче поставя изискване само
за устното упълномощаване да бъде направено пред общото събрание. Няма
изискване писменото упълномощаване
да бъде представено пред общото събрание, нито то да бъде отразено в протокола
(чл. 14, ал. 1, изр. второ ЗУЕС). Следователно първата инстанция е обсъдила
посочените писмени доказателства в тяхната съвкупност и е достигнала до
правилния извод, че Д.Ч.е била надлежно представлявана от В.П. на общото
събрание на въззиваемата етажна собственост.
При това
положение на общото събрание на въззиваемата етажна собственост са присъствали
лично и чрез представител 100 на сто идеални части от общите части на етажната
собственост и е бил налице необходимия кворум (чл. 15, ал. 1 ЗУЕС). Правилен е изводът
на районния съд, че първото решение
(сградата да продължи да има портиер) е от компетентността на общото събрание,
на което индикира чл. 51, ал. 4 ЗУЕС. В дадения случай въззивникът (ищецът)
поддържа, че вменените на портиера функции надхвърлят типичните и представляват
по същество охранителна дейност. Действително, според съдебната практика
охранителната дейност е по-широка от функциите на портиер, разходите за нея
надхвърлят консумативните разходи за управление и поддържане на етажната
собственост по смисъла на пар. 1, т. 11 от Допълнителната разпоредба към ЗУЕС и
затова както по въпроса дали да се наеме охрана, така и по начина на
разпределяне на разходите за нея, следва да е налице единодушие на всички
етажни собственици, а не решение на мнозинството от тях по реда на чл. 17, ал.
3 ЗУЕС (решение № 2197 от 17.03.2016 г. на СГС, ГО, II – Б въззивен състав, по в. гр. д. №
13207/2015 г.). Районният съд обаче правилно е приел, че в настоящия случай
установените функции на портиера не надхвърлят типичните и не обуславят извод
за фактическа охранителна дейност. Съображения за това са следните.
Съгласно
протокола от общото събрание на въззиваемата етажна собственост, функциите на
портиера са следните: да следи за достъпа до сградата и по този начин да се предотвратяват
битови кражби; да подпомага при отварянето на гаражните врати, носенето на
багаж, почистването и поддръжката на общите части в сградата и дворното място
около нея; и да извършва дребни поправки и снегопочистване през зимния сезон.
Първата функция на портиера е привидно сходна с охраната на имущество по
смисъла на чл. 7, ал. 1 от действалия към съответния момент Закон за частната
охранителна дейност (ЗЧОД), отм. Изрично обаче е предвидено, че
предотвратяването на битови кражби се постига единствено чрез следене за
достъпа до сградата. Не се споменават специални охранителни дейности като
например проверяване на лица и багажи, установяване на пропускателен режим,
задържане на лица, използване на лични предпазни и защитни средства, употреба
на физическа сила, помощни средства или огнестрелно оръжие (чл. 30 – 34 ЗЧОД,
отм.). Освен това охранителната дейност е квалифицирана дейност, която по
естеството си изключва осъществяването на други съпътстващи и несъвместими с
нея дейности, каквито в случая се вменяват (носене на багаж, почистване, дребни
поправки и така нататък). Установените от общото събрание на въззиваемата
етажна собственост функции на портиера са достатъчно конкретизирани, за да
могат да бъдат разграничени от осъществяването на охранителна дейност в
изяснения смисъл. Същият извод важи и при действащия ЗЧОД.
Следователно
правилно районният съд е приел, че първото
решение е било от компетентността на общото събрание на въззиваемата етажна
собственост, както и че може да бъде взето с обикновено мнозинство (над 50 на
сто) от идеалните части от общите части въз основа на чл. 17, ал. 3 ЗУЕС.
Въззивният съд споделя изводите на първата инстанция, че третото, четвъртото,
петото, шестото, седмото, осмото и деветото решение също са от компетентността
на общото събрание на етажната собственост и също могат да бъдат взети с
обикновено мнозинство (над 50 на сто) от идеалните части от общите части въз
основа на чл. 17, ал. 3 ЗУЕС. Предвид приетото за установено надлежно
представителство на Д.Ч.от В.П., всички изброени решение са били взети с
необходимото мнозинство.
При това
положение правилно районният съд е приел, че общото събрание на въззиваемата
етажна собственост е взело съответните решения законосъобразно.
Първоинстанционното решение трябва да бъде потвърдено в обжалваната част.
Настоящото
съдебно решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване предвид чл.
280, ал. 3, т. 2 ГПК.
Разноски. С оглед на изхода на делото разноски за въззивното
производство следва да бъдат присъдени в полза на въззиваемата етажна
собственост. В последното открито съдебно заседание пред въззивната инстанция
обаче тя изрично е заявила, че не претендира разноски. При това
положение разноски не следва да бъдат присъждани.
Така
мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 348857, постановено на 27. 02. 2018 г. от Софийския районен съд, 33-ти
състав, по гр. д. № 12074 по описа на Софийския районен съд за 2017 г. в частта, в която е отхвърлен иск по чл.
40, ал. 1 от Закона за управлението на етажната собственост, предявен от Н.К.К.,
ЕГН **********, съдебен адрес ***, собственик на недвижим имот, находящ се в град
София, ул. „*********срещу етажната
собственост, находяща се в град София,
ул. „*********представлявана от председателя на управителния съвет Т.Б.,
за отмяна на решения на общото събрание от 21. 01. 2017 г.
Решението не
подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1. 2.