№ 41
гр. М, общ. М, обл. Вр., 12.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – М, II-РИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Вяра Ат. Атанасова
при участието на секретаря Надежда Д. Китова-Николчева
като разгледа докладваното от Вяра Ат. Атанасова Административно
наказателно дело № 20241450200108 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Г. А. И. от село Тр., общ. Б. е обжалвала Електронен фиш за налагане на
глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или
система Серия К № ****, издаден от ОДМВР Вр., с който за нарушение на
чл.21 ал.2 вр. чл.21 ал.1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, на
основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.4 вр. ал.2 т.6 от същия закон, й е наложено
административно наказание глоба в размер на 3 300 лева. Оплакванията са
свързани с наличното в административния акт описание на нарушението, като
се възразява по отношение на посочената там установена скорост на движение
на процесното моторно превозно средство с аргумента, че по технически
данни същото не може да достигне такива стойности. По тази база е направен
извода, че данните във фактическата обстановка по този въпрос са неверни и
се отнасят за друго моторно превозно средство.
Жалбоподателката, редовно призована, не се явява и не се представлява.
Процесуалният й представител адв. Г. Д. от СфАК поддържа искането за
отмяна на обжалвания административен акт, тъй като събраните по делото
доказателства не установяват по безспорен начин автомобилът, собственост
на Г. И., да се е движил с визираната като установена скорост 199 км/ч.
Претендират се разноски под формата на адвокатско възнаграждение.
Приложен е списък по чл.80 ГПК.
1
Наказващият орган, редовно призован, не е изпратил представител и не
е изразил становище пред настоящата инстанция.
Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН и е процесуално
допустима.
Анализирайки събраните по делото доказателства, по отделно и в
тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:
На 30.11.2023 година служебен автомобил и служители на ОДМВР Вр.
се намирали в извън населено място на Главен път Е79 км. ***+***. Те
предварително били установили на автоматичен режим на работа
монтираното в автомобила техническо средство – система за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение TFR1-M № 515. Същото, без намесата
на служителите, отчитало скоростта на движение на МПС, преминаващи през
този пътен участък и в случаите, когато тя превишавала въведеното с пътен
знак В 26 ограничение 40 км/час, заснемало автоматично автомобила. В 15:34
часа МПС – лек автомобил „Ф П“ с регистрационен номер *****, попаднало в
обсега на действие на техническото средство. Същото отчело скорост на
движение на моторното превозно средство над въведеното ограничение. Тъй
като автомобилът се движел със скорост над разрешената, апаратът го заснел.
След извършена в последствие обработка на данните от техническото
средство била направена проверка в АИС на КАТ, която показала, че лекият
„Ф П“ с регистрационен номер ***** е собственост на Г. А. И. от село Тр.,
общ. Б.. За констатираното нарушение на И. бил издаден обжалвания в
настоящето производство Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система Серия К №
****. В него било отбелязано, че нарушението е извършено при условията на
повторност в едногодишния срок от влизане в сила на Електронен фиш Серия
К № *****, издаден от ОДМВР С.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните писмени
доказателства и веществени доказателствени средства.
Съдът, след като взе предвид изложеното в електронният фиш и в
жалбата от Г. И., приема, че същата е основателна по следните съображения:
Електронният фиш е издаден на жалбоподателката за управление на
МПС в извън населено място със скорост, надвишаваща въведеното в този
участък с пътен знак В26 ограничение на скоростта 40 км/час, с което е
2
нарушен чл.21 ал.2 вр. чл.21 ал.1 ЗДвП. Съгласно общата разпоредба на чл.21
ал.1 ЗДвП, при избиране скоростта на движение на водача на пътното превозно
средство категория „В“ е забранено да превишава в извън населено място 90
км./час. Според ал.2 на чл.21 от същия закон, когато стойността на скоростта,
която не трябва да се превишава е различна от посочената в ал.1, това се
сигнализира с пътен знак. Според наличното в обжалвания фиш описание на
нарушението, установената скорост на движение на лек автомобил „Ф П“ с
регистрационен № ***** е била 199 км/ч при ограничение на скоростта с
пътен знак В26 40 км/ч. Скоростта, с която в действителност се е движило
процесното МПС, е била 205 км/ч, установена с техническото средство TFR1-
M № 515 и отразена в приложената по делото снимка, снета от заснетия с
техническото средство клип № 33033. В съответствие с Инструкцията за
експлоатация и техническо описание на мобилната система за видеоконтрол
на нарушенията на правилата за движение TFR1-M № 515 са били
приспаднати като толеранс 3 км/ч от измерената скорост и по тази причина
жалбоподателката е била санкционирана за движение на МПС със скорост 199
км/ч. Спорният въпрос в настоящето производство е именно скоростта, с
която процесното моторното превозно средство се е движело в момента на
отчитане от техническото средство, като възраженията в жалбата са в смисъл,
че поради техническите си параметри лекият автомобил не може да достигне
сочената в електронния фиш скорост на движение. В тази връзка от страна на
Г. И. и процесуалният й представител адв. Г. Д. от СфАК са представени копие
от свидетелство за регистрация първа част на лекия автомобил „Ф П“ с рег. №
***** и данни за пълните технически характеристики и разход на гориво на
тази марка и модел лек автомобил. На тази база в хода на съдебното следствие
по искане на защитника е била назначена съдебна авто-техническа експертиза
със задача да отговори на въпросите дали процесният лек автомобил е в
състояние да постигне и да се движи с измерената скорост от 205 км/ч, респ.
каква е максималната скорост, която същият може да постигне и да се движи
предвид конкретното му техническо състояние. От представеното заключение
става ясно, че на 03.01.2025 година в пункт за годишни технически прегледи
№ 1590 в град Вр. вещото лице И. Н. е извършила в присъствието на
техническото лице Светослав Младенов оглед на лекия автомобил „Ф П“ с рег.
№ *****. В хода на същия е било установено, че колата е без номер на
двигателя, така, както е отразено в големия талон за регистрацията му.
3
Двигателят е бензинов, трицилиндров, с малка мощност от 54 конски сили.
Към момента на огледа колата е била с пробег от 132 536 км. Не са били
установени данни двигателя да е бил подменен с по-мощен или с работещ с
друг вид гориво. В изпълнение на задачите, които са възложени на
експертизата, на 06.01.2025 година вещото лице е извършило и оглед на
мястото, където е била поставена системата за видеоконтрол TFR1-M № 515 за
измерване скоростта на автомобилите. Участъкът, където е извършено
нарушението, се намира непосредствено преди навлизане в град М при
движение в посока от град Вр. към град Б. по главен път Е-79 км. ***+*** в
извън населено място преди района на пътен възел „М“. Със Заповед № РД-11-
730/05.06.2023 година на АПИ, копие от която е прието и приложено като
доказателство по делото, е въведена временна организация на движението за
този участък, като разрешената скорост за движение на моторни превозни
средства е била ограничена с пътен знак В26 до 40 км/ч. Участъкът е прав
след плавен ляв завой с лек наклон на изкачване. Пътното платно в посока на
движение към град М е двулентово без съществени пътни неравности.
Техническото средство, с което са работили контролните органи на
инкриминираната дата измерва скоростта на преминаващите пътни превозни
средства, като заснема тези от тях, които се движат с превишена скорост.
Според данните на производителя за лекият автомобил „Ф П“ като марка и
модел, част от техническата характеристика, приета като доказателство по
делото, двигателят е бензинов с мощност 54 конски сили, а максималната
скорост, която автомобилът може да достигне – 152 км/ч. Отчитайки
информацията, съдържаща се в събраните по делото доказателства,
включително техническите параметри, както и резултатите от извършените
огледи на процесното МПС и на пътния участък, където е било извършено
нарушението, описано в обжалвания електронен фиш, вещото лице е приело,
че лекият автомобил „Ф П“ с рег. № ***** развива максимална скорост на
движение 152 км/ч. При констатираното техническо състояние, в което се е
намирал, крайният извод е, формулиран в заключението е, че процесният
автомобил не може да развие отчетената от системата за видеоконтрол TFR1-
M № 515 скорост на движение 205 км/ч. След преценка на съдържащото се в
заключението на съдебната авто-техническа експертиза и в останалите
писмени доказателства по делото по отношение скоростта на движение на
посоченото в електронния фиш моторно превозно средство, съдът приема, че
4
тезата на наказващия орган за движение на лекия автомобил със скорост 205
км/ч не може да бъде споделена. От техническите данни за модела и марка на
лек автомобил „Ф П“, приложени на л.82-л.83 от делото, които са обсъдени в
заключението на експертизата, става ясно, че максималната скорост на
движение на това моторно превозно средство е 152 км/ч. При огледа на лекият
автомобил вещото лице е констатирало наличие на бензинов двигател,
трицилиндров, с мощност 54 конски сили, което съответства на
информацията, записана във въпросната техническа спецификация. От
разпита на И. Н., проведен в съдебно заседание, става ясно, че общото
техническо състояние на колата е било добро и не са констатирани по време на
огледа технически подобрения, които да са създали възможност за достигане
на по-високи стойности на скорост на движение. Вещото лице е категорично,
че техническите показания, установени от нея, са покривали стойностите,
вписани от завода - производител в техническата характеристика на
автомобила като марка и модел. Изхождайки от събраната доказателствена
маса настоящият състав приема, че същата не установява по безспорен и
категоричен начин процесният лек автомобил да се е движил със скорост 205
км/ч. От писмените доказателствени източници, в частност авто-техническата
експертиза е видно, че тази скорост не може да бъде развита от лекия
автомобил, собственост на жалбоподателката, предвид неговата техническа
характеристика като оборудване с бензинов двигател с определени обеми и
мощност, които позволяват максимална скорост на движение 152 км/ч.
Изложеното до тук мотивира съда да приеме, че описаното в електронния
фиш нарушение не намира опора в доказателствата по делото, поради което
административния акт следва да бъде отменен.
С настоящото решение съдът, след като е разгледал спора по същество,
следва да се произнесе и досежно разноските. В тази връзка процесуалният
представител на жалбоподателя е отправил искане за присъждане на разноски,
реализираните в рамките на настоящото производство. Представени са
договор за правна защита и съдействие и пълномощно. Според чл.63д ал.1
ЗАНН /нова - ДВ бр.109/2020 година/, страните в производствата пред
районния и административния съд, както и в касационното производство имат
право на присъждане на разноски по реда на АПК. Предвид изхода на делото
пред този съд, искането на защитника за присъждане на разноски е
основателно. Съгласно чл.143 ал.1 АПК, когато съдът отмени обжалвания акт,
5
разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
жалбоподателят е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт. Видно от съдебните протоколи, съдържащи се в настоящото
дело, жалбоподателката е ангажирала като процесуален представител адв. Г.
Д. от САК по договор за правна защита и съдействие, и пълномощно.
Приложен е и списък по чл.80 ГПК. От документите става ясно, че в хода на
съдебното производство от страна на Г. И. са направени разноски в размер на
630 лева. Според чл.63д ал.2 ЗАНН, ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна
да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от
минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата
/ЗА/. Въпросната разпоредба препраща към Наредба № 1/09.07.2004 година за
възнаграждение за адвокатска работа /Загл. изм. - ДВ бр.14/2025 година/.
Според чл.18 ал.2 от Наредбата /изм. ДВ бр.88/04.11.2022 година/, ако
административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция
и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя
по реда на чл.7 ал.2 върху стойността на всяка наложена глоба, санкция и/или
обезщетение. Съгласно чл.7 ал.2 т.2 от наредбата /изм. ДВ бр.88/2022 година/,
за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с интерес от
1000 до 10 000 лева, възнаграждението е в размер на 400 лева плюс 10% за
горницата над 1 000. Видно от съдържанието на обжалваният електронен
фиш, на жалбоподателката е наложена глоба в размер на 3 300 лева.
Отчитайки фактическата и правна сложност, обема доказателствен материал,
събран и проверен в хода на съдебното следствие, настоящият състав приема,
че на Г. И. следва да се присъдят в пълнота направените разноски за
адвокатско възнаграждение, съответстващи на предвидения в наредбата
минимум, платими от ОД МВР Вр..
Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.2 т.1 вр. чл.58д т.4
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система Серия К №
6
****, издаден от ОДМВР Вр., с който за нарушение на чл.21 ал.2 вр. чл.21 ал.1
от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, на Г. А. И. от село Тр., общ. Б. е
наложено, на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.4 вр. ал.2 т.6 от същия закон,
административно наказание глоба в размер на 3 300 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл.63д ал.1 ЗАНН, ОД МВР Вр. да заплати на
Г. А. И. от село Тр., общ. Б. с ЕГН ********** сумата от 630 /шестстотин и
тридесет/ лева, представляващи направени по делото разноски под формата на
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните с касационна жалба
пред Административен съд Вр. в 14-дневен срок от получаване на
съобщението.
Съдия при Районен съд – М: _______________________
7