№ 49964
гр. С., 04.12.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20251110150218 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е Глава XIII ГПК (Общ исков процес)
Производството е образувано по искова молба с вх. №
351318/28.10.2025 г. срещу О* АД, ЕИК: *, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. В* № 89 Б, с която се предявени субективно активно
съединени осъдителни искове, както следва:
1. от И. Д. Т., ЕГН: **********, с адрес: гр. Пл**, чл.92 ЗЗД, с която
ответникът да бъде осъден да заплати на 5030 евро /частичен иск от 10
030 евро/, представляваща неустойка на основание чл. 9, ал. 4 от Договор
за наем между страните от 01.08.2007 г. за предсрочно прекратяване на
договор за наем за неизтекления период от договора ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумите.
2. от З. Д. Т., ЕГН **********, гр. П*, чл.92 ЗЗД, с която ответникът да
бъде осъден да заплати на 5030 евро /частичен иск от 10 030 евро/,
представляваща неустойка на основание чл. 9, ал. 4 от Договор за наем
между страните от 01.08.2007 г. за предсрочно прекратяване на договор
за наем за неизтекления период от договора ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
сумите.
3. от М. Д. Т., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. П*, чл.92 ЗЗД, с
която ответникът да бъде осъден да заплати на 2515 евро /частичен
1
иск от 5015 евро/, представляваща неустойка на основание чл. 9, ал. 4 от
Договор за наем между страните от 01.08.2007 г. за предсрочно
прекратяване на договор за наем за неизтекления период от договора
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумите.
4. от С. С. Т. А, ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. Пл* чл.92 ЗЗД, с
която ответникът да бъде осъден да заплати на 2515 евро /частичен
иск от 5015 евро/, представляваща неустойка на основание чл. 9, ал. 4 от
Договор за наем между страните от 01.08.2007 г. за предсрочно
прекратяване на договор за наем за неизтекления период от договора
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумите.
В исковата молба се твърди, че между страните е налице Договор за
наем на недвижим имот, като с течението на времето, договорът е бил
изменян досежно срокът на неговото изпълнение, наемната цена и страните
по него. Твърди се, че съгласно чл.2, ал.2 от договора, същият си подновява
действието ,в случай, че никоя от подписалите го страни, в шест месечен срок
преди изтичането на срока не отправи писмено искане до другата за неговото
прекратяване.
Твърди се, че срокът на договора е продължен до 07.01.2023 г., като
неяка от страните може да го прекрати с тримесечно предизвестие. Твърди, че
на 04.11.2022 г. ответникът изпратил такова предизвестие за прекратяване.
Изложени са твърдения, че съгласно последното изменение на срока на
договора, същият изтича на 07.01.2023г. Така връченото тримесечно
предизвестие на 04.11.2022г. изтича на 04.02.2023г. В случая обаче следва да
бъде съобразена клаузата на чл. 2, ал. 2 от първоначалната версия на договора.
Твърди се, че договорът е бил автоматично подновен за нов петгодишен срок,
считано от 07.01.2023.
Ищците се позовавава на раздел 9 от Договора за наем, в който е уредена
отговорност за неизпълнение. Уговорено е, че в случаите на предсрочно
прекратяване на Договора по вина или по инициатива на НАЕМАТЕЛЯ без да
е налице вина на НАЕМОДАТЕЛЯ, НАЕМАТЕЛЯТ дължи на
НАЕМОДАТЕЛЯ неустойка в размер на 10% от дължимата наемна цена за
ползване на имота за неизтеклия срок на Договора.
2
Излага съображения, че с изпращането на предизвестие договорът е
прекратен по инициатива на ОББ АД, предсрочно, като става дума за договор
с автоматично подновен срок до 07.01.2028г. На това основание ОББ АД
дължи на ищците неустойка в размер на 10 % от оставащите наеми до края на
срока на договора, а именно: 10% от стойността на оставащите месечни
вноски до края на срока на подновения договор - 59 месеца по 5100 евро наем,
или сума в общ размер от 30 090 /тридесет хиляди и деветдесет/ евро.
Оставащ срок до края на договора е периодът от 04.02.2023г./датата на
изтичане на предизвестието/ до 07.01.2028г. /датата на изтичане на
автоматично подновения договор/.
Излага съображения, че ищците са отправили покана до ответника за
заплащане на процесната сума. Излага правни съображения, че уговорената
неустойка не е прекомерна и не противоречи на добрите нрави.
Моли съда да уважи исковете. Претендира разноски.
Представя следните писмени доказателства и доказателствени средства:
1.Адвокатски пълномощни; 2.Договор за наем; 3.5бр. допълнителни споразумения;
4.Покана; 5.Уведомително писмо; 6.Приемо-предавателен протокол. 7.Нотариални актове
за учредено право на ползване - 2бр; 8.Акт за смърт на ползвател; 9.Квитанция за платена
ДТ
В срока на по чл.131 ГПК, ответникът подава отговор на исковата
молба. Не оспорва, че на 01.08.2007 г. между страните е сключен договор за
наем, по силата на който ищците, в качеството на наемодатели, са отдали за
временно и възмездно ползване своя съсобствен недвижим имот, находящ се в
гр. Пловдив, бул. „*, с площ от 170 кв.м., както и че страните са сключили
допълнителни споразумения към договора за наем. Не се оспорва и
обстоятелството, че ответникът е изпратил писмено уведомление с изх. №
ИД-24905 от 02.11.2022 г., с което е прекратил договора, след изтичането на
три месеца от датата на получаване на предизвестието.
Оспорва претенцията по основание и размер. Оспорва да е неизправна
страна по договора за наем. Сочи, че съобразно клаузата на чл. 8, ал. 1,
предложение второ, Договорът за наем може да бъде прекратен с 6-месечно
предизвестие едва след изтичането на третата година от срока. Поддържа, че
уговорката била с цел да се запази инвестицията на ответника в имота, като
именно към момента на сключване на договора е уговорена разпоредбата за
процесната неустойка и затова именно към същия момент следва да се
тълкува волята на страните във връзка с целта и търсения ефект на така
уговорената неустойка. Твърди, че с Допълнително споразумение № 5 било
уговорено право на всяка от страните да прекрати предсрочно договора с 3-
месечно предизвестие. Излага доводи, че клаузите на чл. 9, ал. 3 и 4 от
3
Договора за наем се отнасят само за първите 5 години от сключването на
Договора за наем, доколкото са обвързани с извършените от наемателя СМР
във връзка с преустройството на имота в банков офис.
Поддържа, че клаузата на чл. 8, ал. 1, предложение второ премахва
забраната за прекратяване на Договора за наем преди изтичане на третата
година от срока на Договора, като твърди в тази връзка, че с Допълнително
споразумение от 21.12.2012 г. страните са предвидили възможност банката да
прекрати договора за наем с 3 - месечно предизвестие, а наемодателите - с 6-
месечно; с Допълнително споразумение от 11.04.2014 г. страните са се
споразумели, че Договорът за наем може да бъде прекратен само от наемателя
с 6-месечно предизвестие; с Допълнително споразумение от 02.2018 г.
страните са се съгласили, че Договорът за наем може да бъде прекратен с 3-
месечно предизвестие от всяка една от тях. Текстовете на чл. 9, ал. 3 и 4, не са
променяни, тъй като тяхното евентуално прилагане и нужда от
съществуването им е изчерпано след изтичане на първоначалните три години,
съответно пет години от срока на договора за наем.
Релевира възражение, че претендираната неустойка излиза извън
присъщата си превантивна, обезпечителна и обезщетителна функции и би
противоречала на добрите нрави.
Прави искане спиране на поради наличие на преюдициалност
производството по гр.д. № 50218/2023 по описа на 26 състав при СРС до
решаване на спора по заведеното гр.д. № 46586/2023 г. по описа на СРС, 29
състав.
Моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
Представя следните писмени доказателства и доказателствени средства:
1. Справка чрез отдалечен достъп от Агенцията по вписванията по данни за физическо
лице - И. Д. Т..
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид изложеното в
исковата молба, материалите по делото, приема следното от фактическа и
правна страна:
По представителната власт
Ищците се представляват от адв. Я. В. К., адвокат при АК - Пловдив, със
съдебен адрес: гр. Пловдив, бул. Ш*, с представителна власт пред всички
съдебни инстанции (л. 5-7 от делото).
Ответникът се представлява от юрисконсулти, на основание чл. 30 вр.
чл.32, т.3 ГПК.
По държавната такса
За всеки иск, т.е. за всяко защитавано право (материален интерес) се
дължи една такса по реда на чл.1 ТДТССГПК, ако общата цена на исковете е
над 1250 лева, на основание чл.72, ал.1 ГПК. В този хипотеза, за всеки иск,
който е под 1250 лева се дължи държавна такса в размер на 50.00 лева. Но ако
общата цена на всички искове под 1250 лева, то се събира една минимална
4
държавна такса за всички искове в размер на 50.00 лева, на основание чл.72,
ал.2 ГПК. В този смисъл е Определение № 50047 от 26.06.2023 г. по ч. т. д. №
794/2022 г. на ВКС, I т.о.
В процесния случай цената на исковете е над 1250 лева. Ето защо чл.72,
ал.2 ГПК не е приложим.
Защитаваният материален интерес по иска на И. Д. Т. и З. Д. Т. е 5030
евро, поради което държавната такса за всеки един от ищците е в размер на
201.20 евро или 393.52 лева.
Защитаваният материален интерес по иска на М. Т. и С. Т. е 2515 евро,
поради което държавната такса за всеки един от ищците е в размер на 100
евро или 196.77 лева.
Общата държавна такса е в размер на 1180.54 лева. Представен е
документ по чл.128, т.2 ГПК (л.30 от делото).
По редовността на ИМ и доклада
Съдът приема, че исковата молба съдържа всички реквизити по чл.127-
128 ГПК. Ето защо следва да се изготви доклад по чл.146 ГПК.
С оглед задължителните указания, дадени в ТР № 1/17.03.2022 г. по
тълк. д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС съдът следва да обяви на страните,
че служебно ще се произнесе по нищожността на сделките, което са
представени по делото и на които страните се позовават.
Следва да се укаже на ищеца, че не сочи доказателства, каква стойност
всеки един от тях получава към датата на прекратяване на договора, какви са
дяловете на собственост и правото на ползване към датата на писмено
уведомление от банката, изтичането на тримесечния срок и към твърдяната от
тях дата на прекратяване, на основание чл.146, ал.2 ГПК.
Съдът приема, че на този етап няма достатъчно доказателства за
спирането на делото, поради което не може да се произнесе. Ето защо следва
да се изиска справка от СРС по гр. д. № 46586/2023 г. по описа на СРС, 29
състав, между кои лица се води, каква правната квалификация на иска,
предмета на делото, на каква фаза е делото и да се предостави препис от
исковата молба и нейните уточнения, ако има такива, както и препис от
постановен краен съдебен акт, ако има такъв. Ето защо следва да се отложи
произнасянето за спиране на настоящото дело.
По доказателствата
Страните са представили към исковата молба и отговора на исковата
молба писмени доказателства и доказателствени средства, които са
допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия
пред съда правен спор, поради което следва да бъдат допуснати като писмени
доказателства и доказателствени средства.
Предварителни въпроси
Съдът служебно следва да прикани страните да уредят спора
доброволно – чрез съдебна спогодба, медиация или друг алтернативен способ
за доброволно решаване на спора, като им укаже, че доброволното и
5
извънсъдебно уреждане на отношенията е най - взаимноизгодният за тях
начин за разрешаване на спора, както и че в открито съдебно заседание може
да се сключи съдебна спогодба с изпълнителна сила и изчистване на спорните
предмети, обстоятелства в претендираните суми. При приключване на делото
със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, т.е.
същата се определя върху 2 % от пазарната цена. Разноските по
производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги
направили, ако друго не е уговорено.
С оглед принципа за процесуална икономия (чл.13 ГПК) съдът следва да
прикани страните да използват Единния портал за електронно правосъдие
(ЕПЕП) и електронна поща за призоваване и размяна на книжа с оглед
разпоредбите чл.44 ГПК и ЗЕДЕУУ и да се укаже на страните и техните
процесуални представители, че при избор за призоваване и размяна на книжа
по електронната поща се прилагат разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК,
като удостоверяването на получаване от страните се извършва задължително с
потвърждение от страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).
С оглед разпоредбата на чл.102з, ал.3 ГПК съдът следва да укаже на
страните и техните процесуални представители, че ако изпращат до съда
книжа, които следва да бъдат разменени до другите участници по делото,
които не са заявили, че желаят да получат електронни изявление от съда и не
са задължени да получават такива, следва да заплатят предварително такса на
брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3 ГПК, а именно 0,10 лева
за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50 страници – за всяка
следваща по 0.07 лева, на основание чл.23 ТДТССГПК.
С оглед изложеното, събиране на доказателства и призоваване на
свидетели, делото следва да бъде насрочено за дата и час, а именно за
20.01.2025 година от 09.00 часа, за която дата да се призоват страните чрез
техните процесуални представители.
Препис от настоящото определение следва да се изпрати на страните
чрез техните процесуални представители. Препис от отговора на исковата
молба следва да се изпрати на ищеца.
Воден от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
СЪОБЩАВА, на основание чл. 140 ГПК вр. чл. 146 ГПК, следния
проект за доклад на делото:
Страни, предмет и правна квалификация, чл.146, ал.1, т.1 ГПК -
Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и
възражения:
Производството е образувано по искова молба с вх. № 351318/28.10.2025 г. срещу О*
АД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. *, с която се предявени
6
субективно активно съединени осъдителни искове, както следва:
1. от И. Д. Т., ЕГН: **********, с адрес: гр. Пл**, чл.92 ЗЗД, с която ответникът да
бъде осъден да заплати на 5030 евро /частичен иск от 10 030 евро/, представляваща
неустойка на основание чл. 9, ал. 4 от Договор за наем между страните от 01.08.2007 г.
за предсрочно прекратяване на договор за наем за неизтекления период от договора
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумите.
2. от З. Д. Т., ЕГН **********, гр. П*, чл.92 ЗЗД, с която ответникът да бъде осъден да
заплати на 5030 евро /частичен иск от 10 030 евро/, представляваща неустойка на
основание чл. 9, ал. 4 от Договор за наем между страните от 01.08.2007 г. за
предсрочно прекратяване на договор за наем за неизтекления период от договора
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумите.
3. от М. Д. Т., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. П*, чл.92 ЗЗД, с която
ответникът да бъде осъден да заплати на 2515 евро /частичен иск от 5015 евро/,
представляваща неустойка на основание чл. 9, ал. 4 от Договор за наем между
страните от 01.08.2007 г. за предсрочно прекратяване на договор за наем за
неизтекления период от договора ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на сумите.
4. от С. С. Т. А, ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. Пл* чл.92 ЗЗД, с която
ответникът да бъде осъден да заплати на 2515 евро /частичен иск от 5015 евро/,
представляваща неустойка на основание чл. 9, ал. 4 от Договор за наем между
страните от 01.08.2007 г. за предсрочно прекратяване на договор за наем за
неизтекления период от договора ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на сумите.
В исковата молба се твърди, че между страните е налице Договор за наем на
недвижим имот, като с течението на времето, договорът е бил изменян досежно срокът на
неговото изпълнение, наемната цена и страните по него. Твърди се, че съгласно чл.2, ал.2 от
договора, същият си подновява действието ,в случай, че никоя от подписалите го страни, в
шест месечен срок преди изтичането на срока не отправи писмено искане до другата за
неговото прекратяване.
Твърди се, че срокът на договора е продължен до 07.01.2023 г., като неяка от страните
може да го прекрати с тримесечно предизвестие. Твърди, че на 04.11.2022 г. ответникът
изпратил такова предизвестие за прекратяване.
Изложени са твърдения, че съгласно последното изменение на срока на договора,
същият изтича на 07.01.2023г. Така връченото тримесечно предизвестие на 04.11.2022г.
изтича на 04.02.2023г. В случая обаче следва да бъде съобразена клаузата на чл. 2, ал. 2 от
първоначалната версия на договора. Твърди се, че договорът е бил автоматично подновен за
нов петгодишен срок, считано от 07.01.2023.
Ищците се позовавава на раздел 9 от Договора за наем, в който е уредена отговорност
7
за неизпълнение. Уговорено е, че в случаите на предсрочно прекратяване на Договора по
вина или по инициатива на НАЕМАТЕЛЯ без да е налице вина на НАЕМОДАТЕЛЯ,
НАЕМАТЕЛЯТ дължи на НАЕМОДАТЕЛЯ неустойка в размер на 10% от дължимата
наемна цена за ползване на имота за неизтеклия срок на Договора.
Излага съображения, че с изпращането на предизвестие договорът е прекратен по
инициатива на ОББ АД, предсрочно, като става дума за договор с автоматично подновен
срок до 07.01.2028г. На това основание ОББ АД дължи на ищците неустойка в размер на 10
% от оставащите наеми до края на срока на договора, а именно: 10% от стойността на
оставащите месечни вноски до края на срока на подновения договор - 59 месеца по 5100
евро наем, или сума в общ размер от 30 090 /тридесет хиляди и деветдесет/ евро. Оставащ
срок до края на договора е периодът от 04.02.2023г./датата на изтичане на предизвестието/
до 07.01.2028г. /датата на изтичане на автоматично подновения договор/.
Излага съображения, че ищците са отправили покана до ответника за заплащане на
процесната сума. Излага правни съображения, че уговорената неустойка не е прекомерна и
не противоречи на добрите нрави.
Моли съда да уважи исковете. Претендира разноски.
В срока на по чл.131 ГПК, ответникът подава отговор на исковата молба. Не
оспорва, че на 01.08.2007 г. между страните е сключен договор за наем, по силата на който
ищците, в качеството на наемодатели, са отдали за временно и възмездно ползване своя
съсобствен недвижим имот, находящ се в гр. Пловдив, бул. „*, с площ от 170 кв.м., както и
че страните са сключили допълнителни споразумения към договора за наем. Не се оспорва и
обстоятелството, че ответникът е изпратил писмено уведомление с изх. № ИД-24905 от
02.11.2022 г., с което е прекратил договора, след изтичането на три месеца от датата на
получаване на предизвестието.
Оспорва претенцията по основание и размер. Оспорва да е неизправна страна по
договора за наем. Сочи, че съобразно клаузата на чл. 8, ал. 1, предложение второ, Договорът
за наем може да бъде прекратен с 6-месечно предизвестие едва след изтичането на третата
година от срока. Поддържа, че уговорката била с цел да се запази инвестицията на ответника
в имота, като именно към момента на сключване на договора е уговорена разпоредбата за
процесната неустойка и затова именно към същия момент следва да се тълкува волята на
страните във връзка с целта и търсения ефект на така уговорената неустойка. Твърди, че с
Допълнително споразумение № 5 било уговорено право на всяка от страните да прекрати
предсрочно договора с 3-месечно предизвестие. Излага доводи, че клаузите на чл. 9, ал. 3 и 4
от Договора за наем се отнасят само за първите 5 години от сключването на Договора за
наем, доколкото са обвързани с извършените от наемателя СМР във връзка с
преустройството на имота в банков офис.
Поддържа, че клаузата на чл. 8, ал. 1, предложение второ премахва забраната за
прекратяване на Договора за наем преди изтичане на третата година от срока на Договора,
като твърди в тази връзка, че с Допълнително споразумение от 21.12.2012 г. страните са
предвидили възможност банката да прекрати договора за наем с 3 - месечно предизвестие, а
наемодателите - с 6-месечно; с Допълнително споразумение от 11.04.2014 г. страните са се
споразумели, че Договорът за наем може да бъде прекратен само от наемателя с 6-месечно
предизвестие; с Допълнително споразумение от 02.2018 г. страните са се съгласили, че
Договорът за наем може да бъде прекратен с 3-месечно предизвестие от всяка една от тях.
Текстовете на чл. 9, ал. 3 и 4, не са променяни, тъй като тяхното евентуално прилагане и
8
нужда от съществуването им е изчерпано след изтичане на първоначалните три години,
съответно пет години от срока на договора за наем.
Релевира възражение, че претендираната неустойка излиза извън присъщата си
превантивна, обезпечителна и обезщетителна функции и би противоречала на добрите
нрави.
Прави искане спиране на поради наличие на преюдициалност производството по
гр.д. № 50218/2023 по описа на 26 състав при СРС до решаване на спора по заведеното гр.д.
№ 46586/2023 г. по описа на СРС, 29 състав.
Моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
чл.146, ал.1, т.2 ГПК – Правна квалификация на правата, претендирани
от ищеца, на насрещните права и възражения на ответника:
Субективно активно съединени осъдителни искове, както следва:
1. от И. Д. Т., ЕГН: **********, с адрес: гр. Пл**, чл.92 ЗЗД, с която ответникът да
бъде осъден да заплати на 5030 евро /частичен иск от 10 030 евро/, представляваща
неустойка на основание чл. 9, ал. 4 от Договор за наем между страните от 01.08.2007 г.
за предсрочно прекратяване на договор за наем за неизтекления период от договора
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумите.
2. от З. Д. Т., ЕГН **********, гр. П*, чл.92 ЗЗД, с която ответникът да бъде осъден да
заплати на 5030 евро /частичен иск от 10 030 евро/, представляваща неустойка на
основание чл. 9, ал. 4 от Договор за наем между страните от 01.08.2007 г. за
предсрочно прекратяване на договор за наем за неизтекления период от договора
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумите.
3. от М. Д. Т., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. П*, чл.92 ЗЗД, с която
ответникът да бъде осъден да заплати на 2515 евро /частичен иск от 5015 евро/,
представляваща неустойка на основание чл. 9, ал. 4 от Договор за наем между
страните от 01.08.2007 г. за предсрочно прекратяване на договор за наем за
неизтекления период от договора ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на сумите.
4. от С. С. Т. А, ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. Пл* чл.92 ЗЗД, с която
ответникът да бъде осъден да заплати на 2515 евро /частичен иск от 5015 евро/,
представляваща неустойка на основание чл. 9, ал. 4 от Договор за наем между
страните от 01.08.2007 г. за предсрочно прекратяване на договор за наем за
неизтекления период от договора ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на сумите.
Възражения на ответника:
1. правооспорващи – с допълнителни споразумения към процесния договор за наем се
премахват забраната за прекратяване на Договора за наем преди изтичане на третата
година от срока на договора;
9
2. правоизключващи - неустойка излиза извън присъщата си превантивна,
обезпечителна и обезщетителна функции и би противоречала на добрите нрави.
3. правопогасяващи – клаузата за неустойка е само за първите пет години от договора, а
не и след това; неустойка не се дължи с оглед фактите – няма основание за нейното
начисляване.
чл.146, ал.1, т.3-4 ГПК - Кои права и кои обстоятелства се признават.
Отделя като безспорни и ненуждаещи се от доказване следните
обстоятелства:
1. Не се спори, че от 01.08.2007 г. страните са обвързани от договор за наем на процесен
имот, който не е спорен, като ищците са наематели, а ответникът наемател.
2. Не е спорно, че съгласно чл.2, ал.1 ГПК, срокът на договора е 5 години, считано от
датата на подписване на Приемно-предавателен протокол. Страните не спорят, че
договорът изтича на 07.01.2013 г. Следователно протоколът е подписан на 07.01.2008
г.
3. Не е спорно, че съгласно чл.2, ал.2 ГПК, договорът продължава действието за нов пет
годишен период, в случай, че никоя от страните, в шест месечен срок преди изтичането
на срока не отправи писмени искането за неговото прекратяване.
4. Не се спори, че първоначалната наемната цена е в размер на 8 500 евро.
5. Не е спорно, че съгласно чл.9, ал.4 от договора, в случай на предсрочно прекратяване
на договора от наемателя, по негова вина или по негова инициатива, без да има вина,
дължи на наемодателя неустойка в размер на 10 % от дължимата наемна цена за
ползването на имота за неизтеклия срок на договора.
6. През 2009 г. договорът е изменен, като страните са се договорили, че наемната цена,
ще е в размер на 6800 евро.
7. На 02.02.2011 г., договорът е изменен, като е встъпил единият от ищците.
8. Не е спорно, че шестмесечния срок по чл.2, ал.2 ГПК е 07.07.2012 г., спрямо датата на
прекратяване на договора, а именно 07.01.2013 г.
9. Не се спори, че на 21.12.2012 г., договорът е изменян. Това изменение е между
изтичането на срок на 07.01.2013 г. и 6-месеца преди това 07.07.2012 г. Страните са се
споразумели, че продължава действието си до 07.01.2018 г. Даден е нов срок от 5
години. Наемната цена е в размер на 4250 евро. Договорено е, че договорът се
прекратява с писмено 3-месечно предизвестие от страна на наемателя и 6-месечно от
страна на наемодателя.
10. Не се спори, че на 11.04.2014 г., договорът е изменен като наемната цена е в размер на
5100 евро. Изменен е срокът за писмено предизвестие от страна на наемателя. Същият
става на 6 месеца.
11. Не се спори, че на 06.02.2018 г. страните са изменили договора, като същият е
продължен до 07.01.2023 г. Уговорено е, че договорът се прекратява с писмено
тримесечно предизвестие, отправено, от която и да е от страните по него.
12. Не се спори, че на 04.11.2022 г. ищците получили уведомление от банката, с която
прекратява договора. Било упоменато, че го прекратява с тримесечно предизвестие.
13. Не е спорно, че клаузата на чл. 9, ал. 4 от Договор за наем от 01.08.2007 г. е със
следното съдържание: „В случаите на предсрочно прекратяване на Договора по вина
или по инициатива на НАЕМАТЕЛЯ, без да е налице вина на НАЕМОДАТЕЛЯ,
НАЕМАТЕЛЯТ дължи на НАЕМОДАТЕЛЯ неустойка в размер на 10% от дължимата
наемна цена за ползване на имота за неизтеклия срок на Договора. В този случай
НАЕМОДАТЕЛЯТ не дължи на НАЕМАТЕЛЯ: заплащане на извършените СМР,
свързани с преустройството по ЧЛ. 5.“
10
14. ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ДОГОВОРА и ДЪЛЖИМОСТ НА НЕУСТОЙКА
Спори се дали договорът е продължен от 07.01.2023 г. до 07.01.2028 г., на основание
чл.2, ал.2 ГПК.
Спори се, дали предизвестието от 04.11.2022 г. е преди срока на изтичане на договора.
Спори се дали са налице предпоставките по чл.9, ал.4 от договора за начисляване на
неустойка – ответникът е прекратил договора предсрочно.
Спори се кога е прекратен договора и на какво основание чл.2 или чл.8, ал.1, пр.2 от
договора – с изтичане на договора или с 3-месечно писмено предизвестие.
Спори се дали са налице фактите, за да се начисли неустойка.
Спори се дали клаузата за неустойка е в действие след изтичане на петте години.
Спори се дали неустойката неустойка излиза извън присъщата си превантивна,
обезпечителна и обезщетителна функции и би противоречала на добрите нрави.
15. ВРЪЩАНЕ НА СУМИТЕ
Не се спори по размера на сумите между ищците, т.е. разпределението на наемната
сума между ищците. Не се спори по разпределението на неустойката между ищците.
Спори се по размера на неустойката спрямо ответника – крайният срок на наема.
Спори се дали ответникът е изплатил процесните суми.
чл.146, ал.1, т.5 ГПК - Как се разпределя доказателствената тежест:
По иска с правна квалификация чл.92 ЗЗД, всеки един от ищеците при условията на
пълно и главно доказване следва да установи следните факти и обстоятелства:
1. сключен договор между страните
2. клауза за неустойка
3. размер на неустойката – единична цена на неустойката, брой месеци до края на
договора
4. прекратяване на договора
5. това прекратяване е преди срока на изтичане на договора.
6. Как се разпределя общата неустойка спрямо ищците – идеални част от правото на
собственост и ползване към дата 04.11.2023 г., 07.01.2023 г., 04.02.2023 г., 07.01.2028 г.
Ответникът, при условията на насрещно и главно доказване, следва да установи
следните факти и обстоятелства:
1. изпълнение на договора – предизвестие в договорения срок
2. договорът е прекратен, съгласно договорките
3. Плащане на сумата на ищците процесната сума
УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства, каква стойност всеки един
от тях получава към датата на прекратяване на договора, какви са дяловете на
собственост и правото на ползване към датата на писмено уведомление от
банката, изтичането на тримесечния срок и към твърдяната от тях дата на
прекратяване, на основание чл.146, ал.2 ГПК.
ОБЯВЯВА на страните, че служебно ще се произнесе по нищожността
на сделките, което са представени по делото и на които страните се позовават,
съгласно указанията, дадени в ТР № 1/17.03.2022 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на
11
ОСГТК на ВКС.
УКАЗВА на страните, че могат да изложат становището си във връзка с
дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните
процесуални действия в откритото съдебно заседание и ако не направят
доказателствени искания във връзка с дадените им указания, губят
възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл.147 ГПК –
ако твърдят нови обстоятелства, да посочат и представят нови доказателства,
но само ако не са могли да ги узнаят, посочат и представят своевременно, или
ако твърдят нововъзникнали обстоятелства от значение за делото – да посочат
и представят доказателства за тях.
ДОПУСКА като писмени доказателствени средства следните
документи: 1.Адвокатски пълномощни; 2.Договор за наем; 3.5бр. допълнителни споразумения;
4.Покана; 5.Уведомително писмо; 6.Приемо-предавателен протокол. 7.Нотариални актове за
учредено право на ползване - 2бр; 8.Акт за смърт на ползвател; 9.Квитанция за платена ДТ
1. Справка чрез отдалечен достъп от Агенцията по вписванията по данни за
физическо лице - И. Д. Т..
ОТЛАГА произнасянето за спиране на настоящото дело.
ДА СЕ ИЗИСКА справка от СРС по гр. д. № 46586/2023 г. по описа на
СРС, 29 състав, между кои лица се води, каква правната квалификация на
иска, предмета на делото, на каква фаза е делото и да се предостави препис от
исковата молба и нейните уточнения, ако има такива, както и препис от
постановен краен съдебен акт, ако има такъв.
ДА СЕ ИЗВЪРШИ разпечатка от ЕИСС на решението по гр. д. №
46586/2023 г. по описа на СРС.
ЗАДЪЛЖАВА ищците да се явят в първото по делото открито съдебно
заседание и да дадат обяснения по случая, на основание чл.176, ал.1 ГПК,
КАТО ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на указанията в срок, съдът ще приеме за
недоказани фактите и обстоятелствата в исковата молба, на основание чл.176,
ал.3 ГПК.
УКАЗВА на ищците, че могат да присъстващ и чрез видеоконферентна
връзка по Zoom, като предварително да се свържат със съдебния секретар за
организиране на линковете.
ПРИКАНВА, на основание чл.145, ал.3 ГПК страните да уредят спора
доброволно – чрез съдебна спогодба, медиация или друг алтернативен способ
за доброволно решаване на спора, като им УКАЗВА, че доброволното и
извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимноизгодният за тях начин
за разрешаване на спора. При приключване на делото със спогодба
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. Разноските по
производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги
направили, ако друго не е уговорено.
УКАЗВА на страните, че ако желаят да използват медиация, те могат да
се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на
медиаторите, който може да бъде видян на електронен адрес:
12
http://www.justice.government.bg. Медиацията е платена услуга. Към Софийски
районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага безплатно
провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се
възползват. Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите
всеки работен ден от 9:00 до 17:00 часа от Мариана Николова на тел.
02/8955423 или на ел. адрес: ********@***.*******, както и в Центъра за
спогодби и медиация на адрес: гр. С., бул. „Цар Борис III ” № 54, ст. 204.
УКАЗВА на страните, че:
съгл. чл. 40 от ГПК (1) Страната, която живее или замине за повече от един
месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват
съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България.
Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната.
(2) Когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се
прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици те трябва да бъдат
предупредени от съда при връчване на първото съобщение.
Чл. 41. (1) (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Страната, която
отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който
веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Такова
задължение има страната и когато тя е посочила електронен адрес за връчване. Същото
задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) При неизпълнение на
задължението по ал. 1, както и когато страната е посочила електронен адрес за връчване,
но го е променила, без да уведоми съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес,
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици
страната трябва да бъде предупредена от съда при връчване на първото съобщение.
Чл. 41а. (Нов – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) (1) Когато
връчването се извършва по чл. 38, ал. 2, съобщението, съдържащо информация за
изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за връчено в деня на
изтеглянето му от адресата. В случай че съобщението не бъде изтеглено в 7-дневен срок
от неговото изпращане, то се смята за връчено в първия ден след изтичането на срока за
изтегляне.
(2) Когато връчването се извършва по чл. 38, ал. 3 и 6, съобщението, съдържащо
информация за изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за връчено в
деня, в който адресатът е потвърдил получаването му. В случай че получаването не е
потвърдено в 7-дневен срок от неговото изпращане, съобщението се връчва по общия ред.
Чл. 50. (1) Мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е
вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес.
(2) Ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес,
всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
(3) Връчването на търговци и на юридически лица става в канцелариите им и
може да се извърши на всеки служител или работник, който е съгласен да ги приеме. При
удостоверяване на връчването връчителят посочва имената и длъжността на получателя.
(4) Когато връчителят не намери достъп до канцеларията или не намери някой,
който е съгласен да получи съобщението, той залепва уведомление по чл. 47, ал. 1 . Второ
уведомление не се залепва.
13
(5) (Нова – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Връчването на
кредитни и финансови институции, включително тези, извършващи събиране на вземания
срещу потребители, на застрахователни и презастрахователни дружества и на търговци,
които извършват доставка на енергия, газ или предоставяне на пощенски, електронни
съобщителни или водоснабдителни и канализационни услуги, на нотариуси и частни
съдебни изпълнители се извършва само по реда на чл. 38, ал. 2 на посочен от тях
електронен адрес.
ПРИКАНВА страните и техните процесуални представители, че с оглед
принципа за процесуална икономия, да поискат достъп до настоящото дело в
Единния портал за електронно правосъдие (ЕПЕП), както да представят
изрично волеизявление за искане за призоваване и размяна на книжа по
електронен път чрез ЕПЕП и електронна поща (e-mail, книжата и самото
писмо следва да бъдат подписани с КЕП).
УКАЗВА на страните и техните процесуални представители, че при
избор за призоваване и размяна на книжа по електронната поща се прилагат
разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК, като удостоверяването на
получаване от страните се извършва задължително с потвърждение от
страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).
УКАЗВА на страните и техните процесуални представители, че ако
изпращат до съда книжа, които следва да бъдат разменени до другите
участници по делото, които не са заявили, че желаят да получат електронни
изявление от съда и не са задължени да получават такива, следва да заплатят
предварително такса на брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3
ГПК, а именно 0,10 лева за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50
страници – за всяка следваща по 0.07 лева, на основание чл.102з, ал.3 ГПК
вр. чл.23 ТДТССГПК, КАТО ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на указанията, съдът
ще приеме, че липсва годно извършено процесуално действие.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 20.01.2025 година от 09.00
часа, за която дата и час да се призоват страните.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните чрез техните
процесуални представители.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия – докладчик при постъпване на книжа
и след провеждане на процедура по призоваване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
14