№ 67
гр. Ботевград, 25.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, VI-ТИ НАК. СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:******
при участието на секретаря *****
като разгледа докладваното от ****** Административно наказателно дело №
20211810200555 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59- 63 от ЗАНН.
Предметът на обжалване:
Електронен фиш № ********** издаден от Агенция "Пътна
инфраструктура, с които на основание чл. 179, ал. 3б, вр. чл. 187а, ал. 2, т. 3 от
Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ на ******, ЕИК ******, със
законен представител ИЛ. ПЛ. Л. е наложена имуществена санкция в размер
на 2500 (две хиляди и петстотин) лева, за извършено нарушение по чл. 102,
ал. 2 от ЗДвП.
Становищата на страните:
В подадената жалба от ******, представлявана от Кмета на общината
ИЛ. ПЛ. Л., е описано искане за отмяна на така издадения Електронен фиш
като неправилен и необоснован. Според въззивника описаната във фиша
фактическа обстановка не отговоря на действителната, тъй като ****** е
заплатила успешно тол такса в размер на 0,95 лв. на дата 28.05.2021г., важаща
за периода от 28.05.2021г. до 29.05.2021г., за процесното МПС, поради което
счита, че маршрутната карта е валидна и заплатена своевременно, за
посочения период, по маршрута Кнежа, Плевен-София, София-град. Според
него описаното в обжалвания ЕФ нарушение не можело да се приеме за
1
доказано.
Пред РС-Ботевград жалбоподателят, редовно призован, се представлява
от процесуалния си представител юрисконсулт *****, който поддържа
изцяло жалбата и моли съда да отмени обжалвания ЕФ като
незаконосъобразен и неправилен по съображения изложени в жалбата и в
съдебната прения. Според него е следвало от АНО да се приложи чл. 28 от
ЗАНН. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
За административно наказващия орган, редовно призован, се явява
юрисконсулт ******, който оспорва жалбата и моли съда да потвърди
обжалвания ЕФ. Според него не е спорно заплащането на маршрутната карта,
която е валидна същия маршрут, но в посока гр. София, поради което не се е
отнасяла за двете точки от пътната мрежа /гр. София-гр.Кнежа/, какъвто е
настоящия случай. Претендира юрисконсултско възнаграждение в минимален
размер.
Ботевградският районен съд, като прецени събраните по делото
доказателства и релевираните от страните доводи, приема за установено
следното:
От фактическа страна:
На 29.05.2021г., в 13:05 часа с устройство № 20341, представляващо
елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1
от Закона за пътищата, монтирано на автомагистрала "Хемус", км 61+656, е
бил заснет автобус Акия Ултра Л 9, с рег. № ******, с обща техническа
допустима максимална маса 10 700, брои оси 2, екологична категория ЕВРО
6, без ремарке, който се е движел с посока на движение нарастващ километър.
Електронната система за събиране на пътни такси по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП е
регистрирала автомобила и е създала доклад с приложени към него статични
изображения, тъй като по електронен път е отчела, че за превозното средство
няма заплатена пътна такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според
категорията на пътното превозно средство.
Впоследствие е установен собственика на автомобила, като на основание
чл. 179, ал. 3б, вр. чл. 187а, ал. 2, т. 3 от Закона за движението по пътищата на
******, ЕИК ******, със законен представител ИЛ. ПЛ. Л. е издаден
2
електронен фиш № **********, с който е наложена имуществена санкция в
размер на 2500 (две хиляди и петстотин) лева, за това, че за автобус Акия
Ултра Л 9, с рег. № ******, с обща техническа допустима максимална маса 10
700, брои оси 2, екологична категория ЕВРО 6, без ремарке не е била
заплатена пътна такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, което
представлява нарушение на чл. 102, ал. 2 ЗДвП, тъй като за посоченото пътно
превозно средство няма валидна маршрутна карта или валидна тол
декларация за преминаването.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото доказателства: заверени преписи от разписка за
маршрутна карта с № 21052822297699; заповед № 255/28.05.2021г. на Кмета
на ******; пътен лист № 853270; известие за доставяне обр. 243 от
15.11.2021г.; снимков материал; Протокол за нарушението № **********;
отговор-справка от АПИ вх. № 146 от 11.01.2022г. и др.
Съдът кредитира посочените доказателства като непротиворечиви,
взаимно допълващи се, кореспондиращи с приетата от съда фактическа
обстановка и относими към основния факт, включен към предмета на
доказване по делото.
От самия снимков материал, автомобилът на жалбоподателя с ясно
виждаш се регистрационен номер, модел и марка, е заснет от достатъчно
разстояние, без около него да са заснети каквито и да било други автомобили.
Снимковият материал, съгласно чл. 189, ал. 15 от Закона за движението по
пътищата, като изготвено с техническо средство и система, заснемаща и
записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на
моторното превозно средство, съставлява веществено доказателствено
средство в административнонаказателния процес и като такова бе приобщено
по делото.
От правна страна:
Административно наказателното производство е строго формален
процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол
3
върху издадените от административните органи електронни фишове е за
законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в
електронния фиш /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно
да издири обективната истина и приложимия по делото закон.
Жалбата е подадена в преклузивния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2
от ЗАНН от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване
акт, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните
съображения:
Съдът, предвид вмененото му задължение за цялостна проверка на
атакуваният електронен фиш констатира, че същият е съставен при спазване
на изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДП, като в същия е посочена конкретна
структура на МРРБ – Агенция „Пътна инфраструктура”, която е компетентна
по смисъла на чл. 10, ал. 10 от ЗП и чл. 3, ал. 5 от
НУРПИФССТРКППСБВБИР, посочени са мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока
за заплащане на компенсаторна такса.
Административно наказателната отговорност на жалбоподателя е
ангажирана на основание чл. 179, ал. 3б, вр. чл. 187а, ал. 2, т. 3 от Закона за
движението по пътищата.
Нормата на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, предвижда собственикът на пътно
превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата, за
което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т.
2 от Закона за пътищата, включително в резултат на невярно декларирани
данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в
размер 2500 лв. Глобата се налага на вписания ползвател на пътното
превозното средство, ако има такъв. Ако собственикът или вписаният
ползвател е юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер 2500
лв. Тази разпоредба се допълва от текста на чл. 187а, според който при
установяване на нарушения по чл. 179, ал. 3-3б от ЗДвП в отсъствие на
4
нарушителя (каквото е процесното) се счита, че пътното превозното средство
е управлявано от собственика му. В ал. 2 на същия член императивно е
установено, че когато собственик на ППС е юридическо лице, за допуснатото
движение на ППС без да са изпълнени задълженията по установяване размера
и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП, на него се налага
имуществена санкция по т. 2 от същата алинея в размер на 2500 лв., каквато
именно е била на жалбоподателя.
В конкретния случай в ЕФ е посочено, че за процесното ППС не е
заплатена пътна такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП, според категорията на ППС при
движението му на посочения пътен участък за който липсва спор между
страните, че се дължи заплащане на пътна такса според категорията ППС.
Цитираната законова норма в актуалната й редакция към момента на
установяване на нарушението (Доп. – ДВ, бр. 101 от 2015 г., в сила от
22.12.2015 г., изм., бр. 80 от 2018 г., в сила от 16.08.2019 г.), разпорежда, че за
преминаване по платената пътна мрежа се въвежда смесена система за
таксуване на различните категории пътни превозни средства и такси на база
време и на база изминато разстояние:
1. Такса за ползване на платената пътна мрежа - винетна такса за пътни
превозни средства по чл. 10а, ал. 7, заплащането на която дава право на едно
пътно превозно средство да ползва за определен срок платената пътна мрежа.
Това според цитираната норма са пътните превозни средства с обща
технически допустима максимална маса до или равна на 3, 5 тона:
2. Такса за изминато разстояние - тол такса, за пътните превозни
средства по чл. 10б, ал. 3. Заплащането на ТОЛ таксата дава право на едно
пътно превозно средство да измине разстояние между две точки от
съответния път или пътен участък, като изминатото разстояние се изчислява
въз основа на сбора на отделните тол сегменти, в които съответното пътно
превозно средство е навлязло, а дължимите такси се определят въз основа на
сбора на изчислените за съответните тол сегменти такси; таксата за изминато
разстояние се определя в зависимост от техническите характеристики на пътя
или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното
превозно средство, броя на осите и от екологичните му характеристики и се
определя за всеки отделен път или пътен участък. В тази хипотеза попадат
всички пътни превозни средства с обща технически допустима максимална
5
маса над 3, 5 тона, извън тези по чл. 10а, ал. 9, като заплащането й дава право
на пътното превозно средство, за което е заплатена, да измине определено
разстояние между две точки.
В конкретния случай, безспорно с оглед категорията на ППС, се касае
за такова по т. 2 на чл. 10, ал. 1 от ЗП. В този смисъл несъмнено за
придвижването му по платената пътна мрежа се дължи заплащане на тол –
такса. Нещо повече, видно от представената към преписката разписка за
маршрутна карта № 21052822297699 за ППС с рег. № ****** е декларирано,
като такова с допустима максимална маса по – малка от 12 тона. В този
смисъл е очевидно, знанието на собственика на ППС, че за него се дължи
именно тол – такса, каквато очевидно не е заплатена в пълен обем, с оглед
заплащането на тол-такса само по маршрута Кнежа, Плевен-София, София-
град, но не и за същия маршрут, но в обратна посока към гр. Кнежа, както
несъмнено се установи в хода на съдебното следствие.
Представеният от жалбоподателя пътен лист доказва, че процесното
превозно средство действително е извършвало движение по пътната мрежа и
кореспондират с установените от доклада по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП
обстоятелства и снимки от контролно устройство № 20341. Тези данни
установяват, че при преминаване на процесното превозно средство с рег. №
****** през посоченото контролно устройство, електронната система за
събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП е регистрирала извършено
нарушение, тъй като за него към този момент е липсвала тол декларация или
маршрутна карта.
По отношение вида и размера на наложеното административно
наказание:
Цитирания законов текст по недвусмислен начин разпорежда на
административния орган при установяване на нарушение от вида посочен в
диспозицията на правната норма, да бъде наложена императивно
определената санкция. В тази хипотеза, законодателят не е предоставил на
санкциониращия орган възможност да избира измежду различни видове и
размери на законово предвидени санкции, а е определил конкретно наказание
– "имуществена санкция" в размер на 2500 лева. В този смисъл наложената
санкция не подлежи на корекция.
Предвид изложеното съдът приема, че обжалваният Електронен фиш
6
следва да бъде потвърден.
Предвид факта, че нарушения от подобен вид касаят безопасността на
движението по пътищата съдът намира, че формират сравнително висока
обществена опасност, поради което не могат да бъдат приравнени към
маловажните случаи, респективно правилно в случая е ангажирана
административно – наказателната отговорност, още повече, че конкретния
случай по нищо не се различава от обикновените такива, именно за които
законодателя е предвидил налагане на санкция.
По разноските:
Съгласно чл. 63, ал. 5 от ЗАНН в полза на юридическите лица се
присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. При определяне на размера на възнаграждението
следва да се съблюдава правилото на чл. 63, ал. 5, изр. 2-ро от ЗАНН,
съгласно което размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда
на чл. 37 от Закона за правната помощ. Последната разпоредба от своя страна
при определянето на максималния размер на възнаграждението препраща
към Наредба за заплащането на правната помощ, а съгласно нея
възнаграждението за защита в производства по ЗАНН е от 80 до 120 лева. В
настоящото производство наказващият орган е защитаван от юрисконсулт,
който е представил писмено становище. Съдът намира, че доколкото делото е
разгледано в едно съдебно заседание, а в хода на съдебното следствие не са
разпитвани свидетели, то справедливият размер на възнаграждението за
защита от юрисконсулт е 80 лева, който е съобразен с правилата за неговото
определяне.
За заплащане на присъдените разноски следва да бъде осъдена
ответната страна в процеса – жалбоподателя ******.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Районен съд-
Ботевград, въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш № ********** издаден от Агенция
"Пътна инфраструктура, с които на основание чл. 179, ал. 3б, вр. чл. 187а, ал.
7
2, т. 3 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ на ******, ЕИК ******,
със законен представител ИЛ. ПЛ. Л. е наложена имуществена санкция в
размер на 2500 (две хиляди и петстотин) лева, за извършено нарушение по чл.
102, ал. 2 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ******, с ЕИК ****** ДА ЗАПЛАТИ на Агенция "Пътна
инфраструктура" ЕИК ******* със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. "Македония № 3 сумата от 80.00 лева, разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва по реда на АПК пред
Административен съд – София област в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________
8