Решение по дело №92/2024 на Административен съд - Перник

Производството по реда на чл.70 – чл.73 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по искане на В.Й.М. с ЕГН ********** и адрес: ***, чрез адв. Е.Й. ***/12.02.2024 г./ за възобновяване на административнонаказателното производство, приключило с влязло в сила Наказателно постановление № 001353/27.01.2023 г., издадено от началника на отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално ТОЛ управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр. София, в частта, с която на основание чл.189е, ал.7 от ЗДвП, е възложено на В.Й.М. да заплати таксата по чл.10а, ал.2 от ЗП в размер на 10,00 лв. Искането се основава на нормата на чл.70, ал.2, т.3 от ЗАНН. Твърди се, че са открити нови обстоятелства и доказателства от съществено значение за разкриване на обективната истина, които не са били известни на нарушителя, наказващия орган или съда при постановяване на акта, а именно: „обстоятелства и факти, чрез разпит на актосъставителя и свидетеля по АУАН за осъществената процедура по съставяне и връчване на АУАН, касаещи незаконосъобразност или неправилност на потвърденото НП, както и че те са го уведомили за предвидената в чл.189е, ал.2 от ЗДвП възможност, и че не са събрани доказателства за факти и обстоятелства, обуславящи приложение на чл.189е, ал.3-6 от ЗДвП и/или чл.28 от ЗАНН“. Прави се искане съдът да възобнови производството с произтичащите от това последици. В съдебно заседание, молителят се представлява от адв. Е.Й., който поддържа искането. Претендират се разноски по делото.

Ответникът – началникът на отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално ТОЛ управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр. София, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Депозирана е молба от упълномощен представител - юрисконсулт, в която се изразява становище, че искането за възобновяване е неоснователно и моли то да бъде отхвърлено. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Окръжна прокуратура – Перник, чрез прокурор Красимир Тренчев, изразява становище за неоснователност на искането.

Административен съд - Перник, като разгледа искането и приложените доказателства, и взе предвид становищата на страните, съобрази следното:

Срещу В.Й.М. ***, със съставянето на АУАН № 001353/08.08.2022 г., е образувано административнонаказателно производство за установено административно нарушение по чл.139, ал.6 от Закона за движението по пътищата. Въз основа на акта и след извършване на дължимата проверка по чл.52, ал.4 от ЗАНН, на основание чл.53 от с.з., административнонаказващият орган – началника на отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално ТОЛ управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр. София, е издал Наказателно постановление № 001353/27.01.2023 г. Срещу него е постъпила жалба от В.М., въз основа на която е образувано производството по АНД № 469/2023 г. по описа на Районен съд – Кюстендил. В съдебно заседание, жалбоподателят – редовно призован, е бил представляван от упълномощен представител – адв. Е.Й., на когото е дадена възможност да изрази становище по жалбата, да представи доказателства и да направи доказателствени искания. По това дело съдът се е произнесъл с Решение № 249/15.09.2023 г., с което е потвърдил оспореното наказателно постановление в частта, с която на основание чл.189е, ал.7 от ЗДвП, е възложено на В.Й.М. да заплати таксата по чл.10а, ал.2 от ЗП в размер на 10,00 лв.

По касационна жалба на М. срещу Решение № 249/15.09.2023 г., постановено по АНД № 469/2023 г. по описа на Районен съд – Кюстендил, е образувано КАНД № 253/2023 г. по описа на Административен съд – Кюстендил. Проведено е съдебно заседание, в което касаторът отново е бил надлежно представляван от адв. Й.. И в това производство съдът е събрал всички заявени от страните и относими към предмета на спора доказателства. След като се е запознал с касационната жалба, материалите по делото и изразените становища, съдът е постановил Решение № 265/13.12.2023 г. с което е оставил в сила решението на първоинстанционния съд.

Решение № 265/13.12.2023 г. по КАНД № 253/2023 г. по описа на Административен съд – Кюстендил е окончателно и е влязло в сила в деня на издаването му, респ. влязло е в сила Наказателно постановление № 001353/27.01.2023 г., издадено от началника на отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално ТОЛ управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр. София, в частта, с която на основание чл.189е, ал.7 от ЗДвП, е възложено на В.Й.М. да заплати таксата по чл.10а, ал.2 от ЗП в размер на 10,00 лв.

От горното следва, че към момента на подаване на искането за възобновяване – 12.02.2024 г., наказателното постановление срещу М. е влязло в сила.

За да бъде искането процесуално допустимо, то следва да е подадено от надлежна страна, която предпоставка в случая е налице, но също така трябва да е направено в сроковете по чл.71 от ЗАНН. Доколкото се твърди, че са налице обстоятелства по чл.70, ал.2, т.3 от ЗАНН, съгласно чл.71, т.2 от ЗАНН срокът е едномесечен от узнаването за обстоятелствата по чл.70, ал.2, т.3.

От една страна, в искането за възобновяване не е посочено кога молителят В.Й.М. е узнал за новите обстоятелства и доказателства от съществено значение за разкриване на обективната истина, което възпрепятства преценката за допустимостта му.

От друга страна, доколкото М. твърди, че новите обстоятелства и доказателства от съществено значение за разкриване на обективната истина са: „обстоятелства и факти, чрез разпит на актосъставителя и свидетеля по АУАН за осъществената процедура по съставяне и връчване на АУАН, касаещи незаконосъобразност или неправилност на потвърденото НП, както и че те са го уведомили за предвидената в чл.189е, ал.2 от ЗДвП възможност, и че не са събрани доказателства за факти и обстоятелства, обуславящи приложение на чл.189е, ал.3-6 от ЗДвП и/или чл.28 от ЗАНН“, то е необходимо да се подчертае, че М., в качеството му на жалбоподател по АНД № 469/2023 г. по описа на Районен съд – Кюстендил, е могъл да заяви доказателствено искане за допускане до разпит в качеството на свидетел на актосъставителя и да му зададе въпросите по-горе. Такова искане той не е направил въпреки дадената му от съда възможност. Не е навел довод за накърнено право на защита и пред касационната инстанция, а дори да беше направил такова възражение, предвид материалите по делото, то би следвало да бъде оценено като неоснователно.

За да се възобнови административнонаказателно производство, следва да е налице някое от материалноправните основания, визирани в разпоредбата на чл.70, ал.2 от ЗАНН, а твърдените в конкретния случай нови обстоятелства и доказателства от съществено значение за разкриване на обективната истина, всъщност не представляват такива.

С оглед на всичко гореизложено се налага извода, че искането на В.Й.М. за възобновяване на административнонаказателното производство, по което е издадено Наказателно постановление № 001353/27.01.2023 г. от началника на отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално ТОЛ управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр. София, е неоснователно поради липса на предвидените от законодателя предпоставки в нормата на чл.72, ал.2, т.3 от ЗАНН, поради което искането следва да бъде отхвърлено.

При този изход на спора следва да се постави на обсъждане претенцията за присъждане на разноски на ответната страна. За защита по дела по ЗАНН в чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ е предвидено възнаграждение от 80 лв. до 120 лв. Като съобрази, че в случая производството по делото е приключило в едно съдебно заседание и делото не е с фактическа или правна сложност, съдът счете, че възнаграждението за юрисконсулт следва да бъде определено в минималния, предвиден в наредбата размер от 80лв. за една инстанция.

Водим от горното и на основание чл.73 от ЗАНН, Административен съд – Перник

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ искането на В.Й.М. с ЕГН ********** и адрес: ***, за възобновяване на административнонаказателното производство, приключило с влязло в сила Наказателно постановление № 001353/27.01.2023 г., издадено от началника на отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално ТОЛ управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр. София, в частта, с която на основание чл.189е, ал.7 от ЗДвП, е възложено на В.Й.М. да заплати таксата по чл.10а, ал.2 от ЗП в размер на 10,00 лв.

ОСЪЖДА В.Й.М. ***, ДА ЗАПЛАТИ на Национално ТОЛ управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр. София юрисконсултско възнаграждение в размер на 80,00 лв. /осемдесет лева/.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:
Членове: