№ 649
гр. Благоевград, 23.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети юни през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Ангелина Бисеркова
Моника Христова
като разгледа докладваното от Моника Христова Въззивно частно
гражданско дело № 20221200500443 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 и следващите от ГПК и е
образувано по частна жалба на М. Г. К. и Н. Г. К. срещу определение № 55 от
09.02.2022г. по гр.д. № 699/ 2021г. по описа на РС Разлог.
С обжалваното определение първоинстанционният съд е оставил без
разглеждане предявения иск с правно основание чл. 30 от ЗН и е прекратил
производството по делото, поради недопустимост на иска, тъй като същият е
погасен по давност с изтичане на петгодишния срок по чл. 110 от ЗЗД.
Недоволен от така постановения акт жалбоподателят твърди, че
определението е неправилно и незаконосъобразно. Развити са подробни
съображения в насока, че изтичането на погасителната давност би довела до
неоснователност на заявените искове, но не и до недопустимост на същите.
Твърдят още, че възможността на ищците да предявят иска на накърнената
запазена част е възникнала след узнаване за това накърняване. Моли съда за
отмяна на атакувания акт и връщане на делото за продължаване на
съдопроизводствените действия, както и за присъждане на сторените в
настоящото производство разноски.
По делото е постъпил отговор на частната жалба от К. Н. К., Д. Н. К. и
К. К. К., с който молят същата да бъде оставена без уважение, а обжалваният
акт – потвърден. Излагат доводи, че възражението за погасителна давност не е
свързано със същността на спора, а в случай че бъде уважено – погасява
правото да се търси от съда защита на материалното право. Произнасянето по
него с обжалвания акт води до процесуална икономия. Оспорва твърденията
на жалбоподателите, че не са могли да узнаят за направеното дарение, като
ирелевантни, попадащи извън обхвата на чл. 115 и чл. 116 от ЗЗД.
Въззивният съд, след като прецени наведените от жалбоподателя
доводи, при съобразяване на акта, чиято отмяна се иска, закона и всички
1
останали обстоятелствата по делото, намира следното:
Първоинстанционното производство по гр.д. 699/2021г. по описа на РС
Разлог е образувано по иск на М. Г. К. и Н. Г. К. срещу К. Н. К., Д. Н. К. и К.
К. К. с правно основание чл. 30 от ЗН, с който се претендира възстановяване
на запазени части от наследствено имущество, включващо недвижими имоти
в гр. ****.
В отговора на исковата молба ответниците са направили възражение за
изтекла давност за предявяване на иска по чл. 30 от ЗН, като са посочили, че
правото на ищите да търсят намаление на даренията до размер на запазената
част възникна след смъртта на наследодателя им и се погасява с изтичането
на 5-години съгласно чл. 110 от ЗЗД. Тъй като искът е предявен на 10-
годишнина от смъртта на наследодателя им, то искът е недопустим, а делото
следва да се прекрати. Наведени са възражение и относно основателността на
иска.
С атакувания в настоящото производство акт районен съд е уважил
направеното от ответниците възражение за недопустимост на предявения иск
и е прекратил производството по него. За да постанови акта си, първата
инстанция е приела, че общият наследодател на страните – Димитър Николов
К. е починал на 22.12.2011г. Доколкото ищците са внуци на последния, то те
имат право на запазена част. Приел е още, че по отношение на даренията
правото да се иска намаляването им възникна от откриване на наследството,
поради това от този момент започва да тече 5-годишния давностен срок за
ицщите съгласно чл. 110 от ЗЗД. Същият е изтекъл 2016г., поради което
предявеният иск е недопустим. РС изрично е посочил, че законът не свързва
началния момент на започване на петгодишната давност с узнаването за
сделката, а с датата, на която е открито наследството.
Настоящият състав намира подадената частната жалба за процесуално
допустима, тъй като отговаря на изискванията за редовност по чл. 275, ал. 2,
вр. чл. 260 и чл. 261 ГПК.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Давността за иска по чл. 30 от ЗН е общата петгодишна съгласно чл. 110
от ЗЗД, която тече от момента на откриване на наследството (смъртта на
наследодателя) за правото да се иска намаляване на даренията и от момента, в
който заветникът упражни своите права по завещанието - за правото да се
иска намаляване на това завещание /Постановление № 7/1973 г. на Пленума
на ВС/. Съгласно трайната съдебна практика възражението за изтекла
погасителна давност е въпрос по същество на делото и не се отнася до
предпоставките за упражняване правото на иск, поради което съдът не може
да се произнася с определение за прекратяване на производството като
недопустимо при нейното предявяване /Решение № 1574 от 2.07.1997 г. на
ВКС по гр. д. № 1104/96 г., IV г. о/. Това е така тъй като погасителната
давност е институт на материалното право, не засяга субективното право,
чиято защита се търси, а само правото на иск, не се прилага служебно и може
да бъде прекъсвано или спирано нейното течение, т.е. не се отнася до
процесуалните предпоставки за упражняване на правото на иск, за които
2
съдът следи служебно и липсата на които обуславя недопустимост на процеса
Предвид горното атакуваният акт е неправилен, като същият следва да
бъде отменен, а делото върнато на РС за продължаване на
съдопроизводствените действия.
С оглед изхода на производството пред въззивната инстанция
ответниците по жалбата следва да бъдат осъдени да заплати на частните
жалбоподатели сумата 270 лева – сторени разноски в настоящото
производство за държавни такси и адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 55 от 09.02.2022г. по гр.д. № 699/ 2021г. по
описа на РС Разлог.
ВРЪЩА делото на РС Разлог за продължаване на съдопроизводствените
действия.
ОСЪЖДА К. Н. К., ЕГН **********, с адрес гр. ****, ул. „****“ № 7, Д.
Н. К., ЕГН **********, с адрес гр. ****, ул. „****“ № 7 и К. К. К., ЕГН
**********, с адрес гр. ****, ул. „****“ № 7, да заплатят на М. Г. К., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, жк „****“, бл. 191, вх. Б, ап. 84, и Н. Г. К.,
ЕГН **********, с адрес: с. ****, ул. „****“ № 8, община Аврен, област
Варна, сумата от 270 лева, представляваща сторени в настоящото
производство разноски.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3