Решение по адм. дело №1631/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Р. Г. С., [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], [улица], представляван от адвокат Х. Р.- пълномощник, обжалва Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) №25-1030-000416 от 25.06.2025г., издадена от началник на група в Сектор “Пътна полиция“ (С“ПП“) в Областна дирекция на МВР (ОД на МВР), гр. Пловдив, с която е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП- “прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство (ППС), представляващо лек автомобил “ПЕЖО 307“, с Рег.№[рег. номер], собственост на жалбоподателя, за срок от 6 месеца”.

Претендира се отмяна на заповедта поради незаконосъобразност и неправилност, както и присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът- Р. К. П.- началник на група в С“ПП“ в ОД на МВР - Пловдив, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. На 07.08.2025г. по делото постъпва молба-становище с Вх.№12982 (листи 16-17) от началник на С“ПП“ в ОД на МВР - Пловдив, за неоснователност на жалбата; при евентуално уважаване на жалбата, прави възражение разноските на другата страна за адвокатско възнаграждение да бъдат намалени до размера на минималното възнаграждение по Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (всъщност Наредба №1 от 09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа (Наредба №1/09.07.2004г.), считано от 18.02.2025г.).

Окръжна прокуратура- Пловдив, редовно уведомена за възможността да встъпи в производството, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

По допустимостта на жалбата настоящият състав на съда констатира следното:

Съгласно чл.172, ал.5 от ЗДвП, обжалването на заповед, с която се прилага ПАМ от вида на оспорената по делото (чл.171, т.2а, б.”а” от ЗДвП), се извършва по реда на АПК, като кодексът дава възможност за оспорване на индивидуалните административни актове относно тяхната законосъобразност, както по административен, така и по съдебен ред. В случая, препис от оспорената заповед (лист 4, 18) е получен на 24.07.2025г. лично от жалбоподателя С., видно от нарочна разписка, обективирана в заповедта. От своя страна, жалбата (лист 2, 58) постъпва в съда на 28.07.2025г. или в рамките на законоустановения срок. Освен това, жалбата е подадена и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Въз основа на приетите по делото доказателства, настоящият състав на съда приема за установено от фактическа страна следното:

На 22.06.2025г., около 10:20ч. е извършена проверка на място, в гр. Пловдив, на кръстовището между бул. Цар Симеон“ и ул. “Ягодовско шосе“, от служители С“ПП“ в ОД на МВР – Пловдив. В рамките на проверката е прието за установено, че Ц. И. К., [ЕГН], управлява моторно превозно средство (МПС), представляващо лек автомобил “ПЕЖО 307“, с Рег.№[рег. номер], собственост на жалбоподателя, според приетите по делото заверено копие на Свидетелство за регистрация на моторно превозно средство (СРМПС), Част I (голям талон) с №**** от 27.04.2007г. (лист 7), както и нарочна справка (лист 19). Прието е за установено, че автомобилът е обозначен като учебен автомобил, а К. не използва по време на управление на автомобила обезопасителен колан, с който е оборудван автомобилът. К. е неправоспособен водач (не притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС)), според направена справка РСОД (работна станция за отдалечен достъп) 737. Прието е за установено, че в момента на проверката водачът К. не е в “час по практическо обучение“, видно от учебен картон с №3804862 от 22.06.2020г. (снимка РСОД 737 – 5 броя (листи 25-30).

За установеното в рамките на проверката И. С. К.- полицай в С“ПП“ в ОД на МВР - Пловдив, съставя Акт за установяване на административно нарушение (АУАН), Серия GA АКТ №4221256 от 22.06.2025г. (лист 8, 24, 51), с който деянията на Ц. К., изразяващи се в неизползване на обезопасителен колан по време на управление на превозното средство, с който то е оборудвано, както и управлението на ППС без да у правоспособен водач, се квалифицират като административни нарушения по смисъла на чл.137а и чл.150 от ЗДвП.

Според процесния АУАН, като доказателства при съставянето му са иззети два броя регистрационни табели с Рег.№[рег. номер], учебен картон на кандидат да придобиване на провоспособност за управление на МПС от кат.“В“ с №3804862 от 22.06.2020г., както и СРМПС №**** (вероятно част II, малък талон).

Освен това, И. С. К. съставя и АУАН, Серия GA АКТ №4221257 от 22.06.2025г. (лист 50), според който акт, в рамките на извършената проверка на 22.06.2025г., около 10:20ч., в гр. Пловдив, на кръстовището между бул. Цар Симеон“ и ул. “Ягодовско шосе“, е прието за установено, че Г. Р. С., [ЕГН], в качеството си на пътник, който е правоспособен водач, във връзка с АУАН, Серия GA АКТ №4221256 от 22.06.2025г., допуска управление на МПС, представляващо лек автомобил “ПЕЖО 307“, с Рег.№[рег. номер], от Ц. К., който е неправоспособен водач. Прието е за установено, че Г. С. виновно е нарушил чл.102, т.1 от ЗДвП- водач, собственик, упълномощен ползвател или длъжностно лице допуска или предоставя управлението на МНС на лице, което е неправоспособен водач.

На 24.06.2025г. е изготвена Докладна записка Рег.№1030р-14635 (лист 48) от актосъставителя И. К., адресирана до началник на С“ПП“ в ОД на МВР - Пловдив, по повод съставените два броя АУАН, посочени по-горе.

Отново на 24.06.2025г. по преписката постъпва Възражение УРИ №103000-13726 (лист 49) от Г. Р. С., адресирано до началник на С“ПП“ в ОД на МВР – Пловдив и подадено против двата посочени по-горе два броя АУАН, след което е издадена оспорената по делото заповед.

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда намира производството за проведено при липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Според разпоредбата на чл.172, ал.1, пр.1 от ЗДвП, ПАМ по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, буква “а”, т.6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. А по аргумент от разпоредбата на чл.165, ал.1 от ЗДвП, службите за контрол се определят от министъра на вътрешните работи.

Като доказателство по делото е прието заверено копие на Заповед №8121з-1632 от 02.12.2021г. (листи 33-34) на министър на вътрешните работи, с която заповед се отменя Заповед №8121з-1524 от 09.12.2016г. (лист 32), считано от 01.01.2022г., и са определени да осъществяват контрол по ЗДвП основни структури на МВР, между които и Областните дирекции на МВР, в рамките на обслужваната територия (точка 1.3. от заповедта). Прието е заверено копие на Заповед №317з-3162 от 15.04.2022г. (лист 31) на директор на ОД на МВР- Пловдив, с която заповед началници на групи в С“ПП“ (в ОД на МВР – Пловдив) са оправомощени да прилагат с мотивирана заповед ПАМ по чл.171, т.1, т.2, т.2а, т.4, т.5, б.“а”, т.6 и т.7 от ЗДвП (точка І.7. от заповедта).

Прието е заверено копие на Заповед №8121К-13342 от 25.10.2023г. (лист 35) на главен секретар на МВР, с която заповед Р. К. П., издал оспорената по делото заповед, е преназначен на длъжността “НАЧАЛНИК НА ГРУПА “Административнонаказателна дейност и отчет на водачите“, в С“ПП“ към Отдел “Охранителна полиция“ при Областна дирекция на МВР – Пловдив“, считано от датата на встъпване в длъжност. Според положен от П. подпис върху посочената заповед, същият е запознат със заповедта на 31.10.2023г., респективно встъпил е в посочената длъжност на 14.03.2024г.

Така посоченото определяне на служби за контрол по ЗДвП от страна на министър на вътрешните работи, както и оправомощаването на ответника в производството от страна на ръководител на служба за контрол, настоящият състав на съда намира за надлежно направени, поради което оспорената заповед се явява издадена от компетентен орган, по отношение на което обстоятелство и между страните липсва формиран спор.

Според разпоредбата на чл.171, т.2а, б.”а” от ЗДвП, за срок от 6 месеца до една година се прекратява регистрацията на ППС на собственик, който управлява МПС, без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС, или след като е лишен от право да управлява МПС по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл.69а от Наказателно-процесуалния кодекс НПК), както и на собственик, чието МПС е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства.

Според чл.150 от ЗДвП, всяко ППС, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач. Всяко ППС, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, освен когато превозното средство е индивидуално електрическо превозно средство или превозното средство е учебно и се управлява от кандидат за придобиване на правоспособност за управление на МПС по време на обучението му по реда на наредбата по чл.152, ал.1, т.3 и при провеждането на изпита за придобиване на правоспособността по реда на наредбата по чл.152, ал.1, т.4.

Наредба по чл.152, ал.1, т.3 от ЗДвП се явява Наредба №37 от 2.08.2002г. за условията и реда за обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство и условията и реда за издаване на разрешение за тяхното обучение (Наредба №37/02.08.2002г.).

А наредба по чл.152, ал.2, т.3 от ЗДвП се явява Наредба №38 от 16.04.2004г. за условията и реда за провеждането на изпитите на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство и реда за провеждане на проверочните изпити (Наредба №38/16.04.2004г.).

В случая, като доказателства по делото са приети заверено копие на Разрешение №3992 от 06.12.2016г. (лист 53), съгласно Приложение №12 към чл.27, ал.1 от Наредба №37/02.08.2002г., издадено от изпълнителен директор на Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация“ (ИА“АА“), на основание чл.152, ал.1, т.3 от ЗДвП, с което на “РОС АУТО – Г“ ЕООД, БУЛСТАТ ([ЕИК], е разрешено извършване на обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС, на територията на ОО“АА“ (Областен отдел “Автомобилна администрация“) – Пловдив област. Според посоченото разрешение, ръководител на учебния център е Г. Р. С., [ЕГН].

Прието е заверено копие на Списък към Разрешение №3992/06.12.2016г. (лист 54), съгласно Приложение №15а към чл.27, ал.7 от Наредба №37/02.08.2002г., в който списък като преподаватели (инструктори по обучение на водачи на МПС) са вписани жалбоподателят и Г. Р. С.. Като учебни ППС в посочения списък са вписани автомобил “БМВ 120 Д“, с Рег.№[рег. номер], както и процесният лек автомобил “ПЕЖО 307“, с Рег.№[рег. номер].

Видно от приетите по делото заверени копия на фотографски заснемания (лист 28, 29), процесният лек автомобил “ПЕЖО 307“, с Рег.№[рег. номер], е обозначен като “учебен автомобил“ по смисъла на Наредба №37/02.08.2002г., което обстоятелство е отразено и в оспорената заповед.

Прието е писмо с Рег.№10-00-23-244/1/ от 25.07.2025г. (лист 62) на началник на ОО“АА“ – Пловдив, към което е приложена справка от системата по чл.27, ал.7 от Наредба №37/02.08.2002г. (информационна система, обслужваща дейността по обучението и провеждането на изпитите за придобиване на правоспособност за управление на МПС и проверочните изпити), респективно приложено е Досие на кандидат Ц. И. К., [ЕГН] (листи 63-64), с дата на създаване 22.07.2025г. Според посоченото досие, Ц. К. е със статус обучение “активен“, регистриран на 22.06.2020г. като кандидат за придобиване на правоспособност за управление на МПС кат. В, в Учебен център №3992 – “РОС АУТО – Г“ ЕООД, с преподаватели по практика Г. Р. С. и жалбоподателят Р. С.. К. е преминал теоретичен изпит с оценка “да“, съгласно протокол №835 от 14.05.2025г. К. не е преминал през модул практическо обучение (ПО).

Прието е заверено копие на фотографско заснемане (лист 26) на карта за преминатите учебни часове по “управление на МПС“, в която няма направени вписвания.

Изслушан като свидетел по делото, Г. Р. С., баща на жалбоподателя Р. С., обяснява следното (листи 65а-66): “Обещавам да говоря истината. Работя като инструктор от 1976г. до сега. Към настоящия момент работя към фирмата “РОС АУТО - Г“ ЕООД, заедно със сина ми. Дейността осъществяваме с два автомобила – един марка БМВ, а другият е марка “Пежо 307“. БМВ-то го кара синът ми, а аз карам “Пежо 307“. С “Пежо 307“ аз обучавам курсисти, а с БМВ-то синът ми обучава курсистите. Номерът на “Пежо 307“ е [рег. номер]. На 22.06.2025г. бях спрян на Ягодовско шосе за проверка, като караше курсистът Ц. К., който го качих на ЖП гара “Тракия“ и тръгнахме към 10:00 часа да взимаме две момичета, които ни чакаха на „Скобелева майка“, на първия светофар. Ц. е редовен курсист от 2020г., когато е записан в курса. Положил е изпит на 14.05.2025г. Успешно е издържал теоретичния изпит и ходи на почивка, върна се и реши да започне да кара. На въпросната дата 22.06.2025г. Ц., В., М. и С. бяха определени да карат този ден. Него го вземах от ЖП гара „Тракия“, качих го да кара и отидохме да вземем двете момичета, които ни чакаха на първия светофар на “Скобелева майка“ и за да решим кой да кара първи. И тогава бяхме спрени от органите полицията. Полицаите ни вземаха личните карти. Вземаха също и картона на курсиста. Колата е обозначена с опознавателен знак за учебна кола, на вратата на колата е описано и разрешителното. От мен не изискаха нищо друго, освен личната карта моята и имаше картон със снимка. Иззеха картона и личната карта и на курсиста. Поискаха и на колата малкия талон. Тестваха ни за алкохол, като се оказа, че нито аз, нито той сме употребили алкохол. Пробата беше отрицателна. В продължение на 1 час умуваха какво да пишат на курсиста. После в продължение на още един час умуваха на мен какво да пишат. В продължение на два часа ни държаха на местото, като се консултираха с един, с друг. Дадох им телефон на орган от ДАИ и въпреки това ни държаха два часа. ДАИ има право да проверява автомобила, по точно обучението с него. Кой кара в момента, ако са теоретични занятия кога се водят, водят ли се, колко часа. Според мен това, което написаха в актовете, на мен писаха, че пътник преотстъпва управлението на неправоспособен водач, на мен пишат пътник. То курсистът е неправоспособен водач. Документите, които се представят пред ДАИ са: лична карта, СУМПС, регистрационен талон на колата, талон за извършен технически преглед на колата, гражданска отговорност. За курсистите изискват учебен картон. Аз си правя графика за деня с кой ще карам и евентуално от колко часа.

Случва се да са повече от един курсистите. Когато са група, все някой път те да си сменят часовете помежду си. Графикът го попълвам предния ден, за да ми е ясно, а и те да знаят в колко часа ще карат. Когато е уточнено кой ще е първи, втори, трети и като седне да кара първият се вписва час- начало и като завърши край, курсистът се подписва и аз се подписвам.

Когато ме спряха за проверка полицаите зад волана беше Ц. К., той управляваше автомобила. Аз докарах автомобила от [населено място], където живея. Ц. се качи от ЖП гара „Тракия“.

Преценката на приетите по делото доказателства позволява формирането на извод, че управлението на процесния автомобил на 22.06.2025г. от Ц. К. е част от практическото му обучение като кандидат за придобиване на правоспособност за управление на МПС, тъй като Ц. К. е кандидат за придобиване на правоспособност за управление на МПС; процесният лек автомобил “ПЕЖО 307“, с Рег.№[рег. номер], е обозначен като “учебен автомобил“ по смисъла на Наредба №37/02.08.2002г.; а управлението на автомобила е в присъствието (с участието) на правоспособен преподавател (инструктор) по обучение на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС, какъвто несъмнено е Г. Р. С..

Респективно, налице е изключението по чл.150 от ЗДвП, според което е допустимо управлението на учебно ППС от кандидат за придобиване на правоспособност за управление на МПС по реда на Наредба №37/02.08.2002г.

Разбира се, провежданото практическо обучение (кормуване) на 22.06.2025г. е в нарушение на изискванията на ЗДвП и на Наредба №37/02.08.2002г., доколкото провеждането практическо обучение (кормуване) не е отразено в учебния картон на Ц. К., нито пък в посочената по-горе карта за преминатите учебни часове по “управление на МПС“, но пък за тези нарушения са предвиден санкции в нормите на чл.178б от ЗДвП, които хипотези са различни от тази на чл.150 от ЗДвП (управление на ППС от неправоспособен водач), посочена като основание за издаване на оспорената заповед.

При това положение, настоящият състав приема за установено, че оспорената по делото заповед е издадена при липсата на фактическо основание за целта и съответно в противоречие с относимата материалноправна разпоредба на чл.150 от ЗДвП.

Установеното нарушение на материалния закон обуславя незаконосъобразността на заповедта и представлява достатъчно и самостоятелно основание за нейната отмяна.

С оглед очерталия се изход на делото, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените по делото разноски, а предвид заявеното възражение от началник на С“ПП“ в ОД на МВР - Пловдив за намаляване на разноските на другата страна (на жалбоподателя) за адвокатско възнаграждение до размера на минималното възнаграждение по Наредба №1/09.07.2004г., настоящият състав на съда съобрази следното:

От една страна, началникът на С“ПП“ в ОД на МВР - Пловдив не е страна по делото, за да изразява становище по жалбата, включително и за претендираните от жалбоподателя разноски.

А от друга страна, според чл.78, ал.5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във връзка с чл.144 от АПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата (ЗАдв). Според чл.36, ал.2 от ЗАдв, размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента; размерът на възнаграждението трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа, каквато в случая се явява Наредба №1/09.07.2004г. Съгласно установеното от нормата на чл.8, ал.3 от Наредба №1/09.07.2004г., за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес (какъвто е настоящият случай), извън случаите по ал.2, възнаграждението е 1 000,00 лв.

По Договор за правна помощ и съдействие от 03.07.2025г. (лист 9) е заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 680,00 лв.

С оглед на извършените процесуални действия, фактическата и правна сложност на делото, както и при съобразяване с разрешенията, направени в Решение на Съда на Европейския съд (втори състав) от 25.01.2024г. по дело С-438/22., настоящият състав на съда намира, че заплатеното адвокатско възнаграждение не е прекомерно. Освен разноските за заплатеното адвокатско възнаграждение, в полза на жалбоподателя следва да бъде присъдена и сумата от 10,00 лв. (лист 3), представляваща заплатена държавна такса за образуваното съдебно производство.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №25-1030-000416 от 25.06.2025г., издадена от началник на група в Сектор “Пътна полиция“ в Областна дирекция на МВР - Пловдив, с която е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП- “прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство, представляващо лек автомобил “ПЕЖО 307“, с Рег.№[рег. номер], собственост на Р. Г. С., [ЕГН], за срок от 6 месеца”.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР- Пловдив, да заплати на Р. Г. С., [ЕГН], сумата от общо 690,00 (шестстотин и деветдесет) лева, представляваща направените по делото разноски.

Решението не подлежи на обжалване.