Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1391 03.05.2017
година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, XX-ти гр.
със тав, в публично заседание на трети април две и седемнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗОЯ БОГАДНОВА
при участието на секретаря Каменка Кяйчева,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 4378 по описа на съда за 2016 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са
обективно съединени, в условията на евентуалност, искове, с правно основание
чл. 243 и сл. от ЗЗД и чл.57,
ал.2 от ЗЗД.
Ищецът „ЕС ДИ ЕЙ
КОНСУЛТ“ ЕООД с ЕИК *********, представлявано от Д. П. Д. в качеството му на у.,
е предявило против А.В.Г. с ЕГН *********,
искове за осъждане на ответника да върне собствения на дружеството лек
автомобил марка „Форд“, модел „Мондео“, вид - Комби, цвят – сив металик, с ДКН
№ ** **** **, с рама №**************** и двигател №*******, в условията на
евентуалност в случай, че се установи, че вещта е погинала или е негодна за
употреба, моли съда да осъди ответника да заплати сумата от 1672 лева,
представляваща равностойността на посочения по-горе автомобил.
В исковата молба ищецът твърди, че
през месец септември 2008 г. предоставил на ответника за ползване и управление
на ответника А.В.Г., собствения на дружеството автомобил, с ДКН ** **** **, с
рама № *************, двигател № *******, марка „Форд“, модел „Мондео“, вид - Комби, цвят – сив
металик, на основание сключен в устна форма договор за заем за послужване между
тогавашния у. А. Д., представляван от пълномощника си С. Д. и ответника. Ответникът
бил упълномощен с пълномощно с нотариална заверка с peг. № ****/****г. на
****** ****** *****, peг. № ***, с район на действие Районен съд гр. П. да
управлява гореописаното МПС в страната и чужби на, като има право да извършва
всякакви действия от името на дружеството във връзка с горепосоченото МПС,
включително и да го продава. Ищецът твърди, че през 2014 г., оттеглил
пълномощното по надлежния ред, за което уведомил ответника чрез писмо с обратна
разписка и го поканил да му предаде владението върху автомобила. Тъй като
ответникът не предприел никакви действия за уреждане на възникналите между тях
взаимоотношения ищецът подал жалба до Районна прокуратура гр. П., с искане автомобилът,
собственост на дружеството, което представлява да бъде върнат, но наказа телното
производство по дознанието било прекратено с постановление на Районна
прокуратура гр. П., с мнение, че отношенията възникнали между представляваното
от ищеца дружество и ответника са гражданскоправни. Твърди се в исковата молба,
че ответникът нито е заплатил продажната цена на процесния автомобил, нито му
била прехвърлена собствеността върху автомобила по предвидения за това ред с
писмен договор с нотариална проверка. Въпреки отправените покани ответникът не
върнал гореописаното МПС на ищцовото дружество.Предвид гореизложеното, от съда
се иска да постанови решение с което да осъди А.В.Г., ЕГН ********** да върне
на ищеца гореописания автомобил, предоставен му по договор за заем за
послужване, който впоследствие е прекратен, а при условията на евентуалност в
случай, че се установи, че вещта е погинала или е негодна за употреба, моли
съда да осъди ответника да заплати сумата от 1672 лева, представляваща обезщетение
за вреди, равняващи се на действителната стойност на процесния автомобил.
В срока
за отговор по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва
така предявения иск. Твърди, че бил закупил процесния автомобил през септември
2008 година срещу продажна цена от 3000 лева, но между страните не бил сключен
договор за покупко - продажба на МПС с нотариална заверка на подписите.Твърди,
че въпреки, че му било пре доставено пълномощно за управление на автомобила то
действителната воля била за продажба, поради което твърди, че от датата на
получаването на автомобила – 2008 година до настоящия момент упражнява
фактическа власт върху вещта като владелец, а не като държател, което намерение
бил заявил пред собственика на
автомобила, в резултат на което през 2013 придобил автомобила по давност. По
изложените съображения настоява за отхвърляне на иска. Прави възражение за
задържане на процесния автомобил поради невъзстановени от собственика му
необходими разходи за платени от ответ ника премии и застраховка „Гражданска
отговорност“. Претендира разноски, като прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на ищеца.
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 вр.
чл. 12 ГПК, намира следното:
Като писмени доказателства
по делото са представени: регистрационен талон на МПС; оттегляне на пълномощно
от 03.04.2014 г., нотариално заверено от ******** с рег. № ***, ******** ********;
Уведомление за оттегляне на
пълномощията; покана за връщане на автомобила с обратна разписка от 03.04.2014
г. , от която е видно, че същата е
получена на 05.04.2014 г.
По
делото е разпитан свидетел на ищеца С. А. Д.
от показанията, на който се установява, че е *** на предишния у. на
дружеството. Твърди, че дружеството „ЕС ДИ ЕЙ КОНСУЛТ“ ЕООД имало в собственост
автомобил, а именно- Форд Мондео, комби, светло сив на цвят. Автомобилът бил
даден за ползване, без прехвърляне на собствеността. В качеството му на *****
на дружеството, вероятно той бил написал пълномощното в полза на А.Г.. Това се
случило през 2008 г. По-късно бил написал покана от новия у. на дружеството за
оттегляне на пълномощното, но ползвателят отново не върнал автомобила. Били
подали молба в РУП за обследване, но наказателното производство било
прекратено, поради това, че спорът следвало да се разреши по исков път в
гражданския процес.
От заключението на съдебната автотехническа експертиза,
което настоящата съдебна инстанция кредитира изцяло като обективно и
компетентно дадено, се установява, че пазарната
стойност на процесния автомобил е в
размер на 1672 лева.
При така установената фактическа
обстановка, от правна страна съдът намира следното:
За успешното провеждане на иска по чл. 243 от ЗЗД, ищецът следва да докаже
наличието на валидно сключен между страните договор за заем за послужване,
както и обстоятелството, че същият е бил прекратен с отправено писмено
предизвестие до ответника. В доказателствената тежест на ответника е да докаже
възражението си да изтекла в негова полза придобивна давност, както и за
наличие на изискуемо вземане за поддръжка на процесния автомобил.
Няма спор между страните, че на
ответника по делото било издадено пълномощно, с което същият бил упълномощен от
у. на ищцовото дружеството да ползва и управлява собствения на дружеството лек
автомобил марка „Форд“, модел „Мондео“, с ДКН № ** **** **.
Направеното от ответника възражение за
наличие на договорно право отношение, основано на сключен между страните договор
за покупко-продажба за продажба на МПС, е неоснователно, доколкото липсват по
делото доказател ства, а именно писмен договор с нотариална заверка на
подписите /каквото е изискването на чл. 144, ал. 2 от ЗДвП/, с който да е
закупил автомобила.
С оглед на изложеното съдът приема че
между ищеца и ответника е било постигнато съгласие за ползване на процесния
автомобил; не се твърди това да е станало при уговорено заплащане, напротив,
установи се от събраните гласни доказателства на св. Д., че ползването е било
безвъзмездно, поради което това съглашение между страните следва да се
квалифицира като договор за заем за послужване по чл. 243 и сл. ЗЗД, който е неформален и за
сключването му не е необходима определена форма. Доколкото няма данни договорът
да е сключен за определен срок следва да се приеме, че същият е без определен
срок, при което ищецът е имал правото да прекрати договора и да иска връщане на
процесния автомобил от ответника по всяко време, съгласно чл. 249, ал. 2 ЗЗД. Това същият е сторил с
оттегляне на пълномощ ното, за което на ответника е изпратено уведомление за
оттегляне на пълномощното и покана за връщане на автомобила с обратна разписка
от 03.04 2014 г., получена редовно, поради което в правната сфера на ответника,
в качеството му на заемател е възникнало задължение да върне предоставеният му
за ползване лек автомобил.
Не се установи от доказателствата по
делото възражението на ответ ника, че е придобил собствеността върху вещта по
давностно владение през 2013г. За да се придобие право на собственост върху
движима вещ е необходимо владелецът да е установил върху вещта фактическо
владение, това владение да е спокойно, необезпокоявано и непрекъснато, както и
в полза на владелеца да е изтекъл предвиденият давностен срок, който съгласно
разпоредбата на чл. 80, ал.1 ЗС е 5-годишен. Фактическата власт върху вещта
ответникът е упражнявал по силата на сключения договор за заем за пос лужване,
който определя качеството му на държател, а не на владелец. Следователно, за да
се легитимира ответникът като собственик е било необхо димо да установи, че се
е превърнал от държател във владелец, че е извър швал действия, които са
стигнали до знанието на собственика и показват несъмнено промяната на
намерението за своене на вещта, както и че вла дението е било непрекъснато и
необезпокоявано. Доказателства в тази насока не са ангажирани. При това
положение, следва да се приеме, че ответникът не е установил, чрез пълно и
пряко доказване, съществуването на законовите предпоставки за настъпването на
правната последица от продължило 5-годишно владение по чл. 80, ал. 1
от ЗС .
Не се доказа и направеното от ответната страна
възражение за задържане на процесния автомобил поради невъзстановени от
собственика необходими разходи за платени премии и застраховка „Гражданска
отговор ност“. Още повече, че в чл. 245 от ЗЗД е предвидено, че по повод пол зването,заемателят
понася обикновените разноски за поддържането, запаз ването и използването на
вещта, като той има право да иска от заемодателя да му заплати единствено
извънредни разноски, ако те са били необходими и неотложни. Посочените разходи за платени
премии и за страховка касаят единствено разходи по повод собственото ползване
на автомобила от ответника и не са били необходими за запазването и съхра няването
на вещта.
В обобщение на горното на база на
анализа на събраните по делото доказателства настоящият състав приема, че в
хода на производството бе доказано при условията на главно пълно доказване, че
през месец септември 2008 г. страните са постигнали съгласие ищецът да
предостави на ответника за безвъзмездно и временно ползване – лек автомобил марка
„Форд“, модел „Мондео“ с ДКН № ** **** **, както и че тъй като договорът е бил
прекратен с отправено писмено предизвестие до ответника.При това положение в правната
сфера на ответника в качеството му на заемател, е възникнало задължение по чл.
249, ал. 1 ЗЗД да върне предоставената му за ползване вещ. И тъй като до датата
на приключване на съдебното дирене по делото не се установи това задължение да
е изпълнено, то искът за реалното му изпълнение следва да бъде уважен.
С оглед този изход на спора евентуалният
иск не следва да бъде разглеждан.
По отношение на разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 519 лева разноски
по производството, от които 69 лева държавна такса, 350 лева адвокатско
възнаграждение и 100 лева депозит за вещо лице.
В отговора на исковата молба,
ответникът прави възражение за преко мерност на адвокатското възнаграждение, в
случай че същото надвишава мини малните размери по Наредбата. По смисъла на чл.
78 ал. 5 от ГПК, ако запла теното от страната възнаграждение за адвокат е
прекомерно съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото,
съдът по искане на другата страна може да присъди и по- нисък размер на
разноските. В случая обаче не са налице основания за подобна редукция, защото
хонорарът е в минималния размер по чл. 7 ал. 2 т. 2 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г., който е 350 лева, колкото се претендират и са
присъдени, поради което въобще не следва да се обсъжда въпросът за фактическата
и правна сложност на делото Законодателят не е предоставил възможността на съда
да намаля размер на възнаграждението, когато то е в рамките на минимума,
доколкото не е допусти мо същото да се редуцира под него, поради което разноските да се присъдят в пълния им размер.
Поради изложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА А.В.Г. с ЕГН ********* да върне на „ЕС ДИ ЕЙ КОНСУЛТ“ ЕООД с ЕИК
*********, представлявано от Д. П. Д. в качеството му на у., следнaта вещ: лек автомобил марка „Форд“, модел „Мондео“,
вид - Комби, цвят – сив металик, с ДКН № ** **** **, с рама № ************* и
двигател № *******, предоставен му за безвъзмездно ползване по сключен помежду
им през месец септември 2008 г. в устна форма договор за заем за послужване .
ОСЪЖДА А.В.Г. с ЕГН ********* да заплати
на „ЕС ДИ ЕЙ КОНСУЛТ“ ЕООД с ЕИК *********, представлявано от Д. П. Д. в
качеството му на у., сумата 519 лева
/петстотин и деветнадесет лева/- разноски по производството.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ :/п./
З.Б.
Вярно с оригинала.
КК