РЕШЕНИЕ
Номер 140 22.05.2023 г. град Русе
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Русе, четвърти състав, на девети
май две хиляди двадесет и трета година, в публично заседание, в състав:
СЪДИЯ:
Диана Калоянова
при секретаря Галина Кунчева, като
разгледа докладваното от съдия Калоянова административно дело №
98 по описа за 2023 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК),
във връзка с чл. 46, ал. 5, изречение второ от Закона
за общинската собственост (ЗОС).
Образувано е по жалба на Ю.А.Б., ЕГН
**********, с адрес *** против Заповед №
РД-01-384/06.02.2023 г. на кмета на Община Русе. С обжалваната заповед на
основание чл. 46, ал. 1, т. *, т. 7 и т. 9; ал. 2 и ал. 5 от ЗОС и чл. 31, ал.
1, т. 5, т. * и т. 13 във връзка с чл.
3, ал. 1, т. 1 и т. * от Наредба №
6 на Общински съвет – Русе за условията и реда за установяване на жилищни нужди,
настаняване под наем и разпореждане с жилища - общинска собственост (Наредба №
6) е наредено прекратяване на наемното правоотношение между Община Русе и жалбоподателката
за общински жилищен имот с административен адрес гр. Русе, ж.к. „Д.“, бл. **,
вх. *, ет. *, ап. **; състоящ се от три стаи, кухня, сервизни помещения и изба,
актуван с Акт за частна общинска собственост № 2922/03.06.1999 г. Със заповедта
е определен едномесечен срок от датата на връчване на заповедта за доброволно
освобождаване на жилището. Иска се от съда „да ме оставите поне до месец май“. В
изпълнение указанията на съда с Определение от 22.02.2023 г. за уточнение на
предявеното до съда искане, Б. е посочила, че иска от съда заповедта да бъде
отменена като незаконосъобразна, тъй като същата е издадена при съществени
нарушения на административнопроизводствените правила, в нарушение на
материалния закон и при несъответствие с целта на закона. В съдебно заседание,
редовно уведомена, не се явява и не се представлява. Постъпила
е молба – становище с вх. № **76/09.05.2023 г. от адв. Е.Т., с която се иска
даване на ход на делото по същество и не се иска събиране на доказателства.
Изразява становище по същността на спора. Претендира разноски по представен
списък.
Ответникът
– кмет на Община Русе се представлява в процеса от младши експерт М.Л.Ч., лице
с висше юридическо образование и правоспособност, надлежно упълномощена, която
оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на жалбоподателката.
Жалбата
е подадена от активно легитимирано лице, с интерес и право на оспорване; в
предвидения по чл. 149, ал. 1 от АПК срок и отговаря на изискванията на чл. 150
от АПК за форма и реквизити и на чл. 151 от АПК за необходимите приложения. По
изложените причини същата е процесуално допустима за разглеждане, но
неоснователна по същество.
От фактическа
страна по делото се установява следното:
В
административната преписка се съдържа Акт за частна общинска собственост № 2922/03.06.1999
г., с който е актуван общински имот, представляващ жилище - апартамент, с площ
90,82 кв.м., състоящ се от две стаи, дневна, кухня, сервизни помещения и изба;
разположен на административен адрес гр. Русе, ж.к. „Д.“, бл. **, вх. *, ет. *,
ап. **.
Със Заповед №
РД01/2608/24.09.2007 г. на кмета на Община Русе в посочения
имот, за срок от 5 години е настанено за живеене семейството на Б., състоящо се
от нея, съпруг и едно дете. Сключен е Договор за отдаване под наем на жилищен
имот № 2845/17.10.2007г. между Б. *** (представлявана от кмета). Посочения
договор урежда предмета и срока на договора; правата и задълженията на
наемателя и на наемодателя; условията за прекратяване действията на договора и съдържа
общи разпоредби. Цитираната заповед на кмета е връчена на Б. на 17.10.2007 г.
По делото са
налични няколко настанителни заповеди и анекси към първоначалния договор, както
следва:
|
заповед |
|
||||
|
№ |
дата |
дата връчване |
срок действие |
|
дата |
|
РД-01-2608 |
24.09.2007 |
17.10.2007 |
5 г. |
договор |
17.10.2007 |
|
РД-01-2603 |
29.10.2012 |
29.10.2012 |
2 г. |
анекс |
05.11.2012 |
|
РД-01-2929 |
28.10.2014 |
28.10.2014 |
2 г. |
анекс |
31.10.2014 |
|
РД-01-3207 |
26.10.2016 |
26.10.2016 |
5 г. |
анекс |
26.10.2016 |
|
РД-01-3212 |
06.12.2021 |
15.12.2021 |
1 г. |
анекс |
15.12.2021 |
Със Заявление вх. № Н-697/12.12.2022 г. *. е сезирала
директора на ОП „Управление на общински имоти“ при Община Русе, че желае
наемното правоотношение за процесното жилище да бъде продължено въз основа на
подадена от нея декларация. Като причина е посочен факта, че тя няма къде да
живее и обитава това наем жилище в продължение на 16 години. Към това заявление
са приложени, както следва:
- Декларация типова бланка от 09.12.2022
г., съдържаща информация относно семейното й положение; членове на
семейството; имотно състояние; материално положение; жилищно състояние. В
т. 2 „Имотно състояние“, буква В „Идеална част от имоти по точки „а“ и „б“
(каква част, къде, кой обитава жилището) от декларацията е посочено, че „има къща
с.Звънарци – обл. Разград“
- Разписки за заплатена
електроенергия и вода.
- Удостоверение за декларирани
данни от ТД на НАП Варна за Б. С. *. – син на жалбоподателката (Справка –
данни за осигуряване по ЕГН).
- Служебна бележка с изх. № *12/25.11.2022
г. от „Линамар лайт металс Русе“ ЕООД на Ю.А.Б.. Посочено е, че Б. работи
по трудово правоотношение от 25.09.2017 г. като машинен оператор и има
личен адрес гр. Русе, ул. „Й. Г.“ № *, вх. *, ет. *, ап. **. Представени
са данни за брутния доход по ЗДДФЛ на лицето за последните 12 месеца.
- Служебна бележка с изх. № *13/25.11.2022
г. от „Линамар лайт металс Русе“ ЕООД а на С. И. *., съпруг на
жалбоподателката. Посочено е, че Б. работи по трудово правоотношение от 21.10.2011
г. като машинен оператор и има личен адрес гр. Русе, ул. „Й. Г.“ № *, вх.
*, ет. *, ап. **. Представени са данни за брутния доход по ЗДДФЛ на лицето
за последните 12 месеца.
Видно от препис-извлечение от Протокол № 15/19.12.2022г.
от заседание на комисията по чл. * от Наредба № 6, подаденото от Б. заявление е
разгледано по т. 4.2. Посочени са адреса на жилището; относимия АЧОС;
последната настанителна заповед; срокът на настаняването; както и фактът, че тя
ползва имота фактически от 2007 г. Отбелязано е, че за периода на наемното
правоотношение, наемната цена и такса смет за предоставеното общинско жилище се
заплащат редовно, няма стари задължения към „ВиК" ООД - Русе. Посочено е
също в мотивната част, че в декларацията към подаденото заявление Б. декларира,
че не притежава и не е отчуждавала жилищни и вилни имоти и идеални части от
такива имоти, както и че не притежава моторни превозни средства. Декларира
среден месечен брутен доход на член от домакинството за предходните 12 месеца в
размер на 1 410,38 лева. По причина, че посочения брутен доход на член от
семейството надвишава определения максимум в чл. 3, ал. 1, т. * от Наредба № 6
в размер 994,00 лева от 01.04.2022 г. (една минимална работна заплата, определена
с ПМС по коефициент 1,4) е взето решение за прекратяване на наемното правоотношение
по предвидения в закона ре
С писмо № 94Ю-1432-1/06.01.2023 г. комисията е
уведомила Б. за взетото решение, както и за факта, че на основание чл. 26 от АПК започва производство по прекратяване на наемното правоотношение, като
същото ще приключи до 15.02.2023 г. с издаване на заповед на кмета на общината.
Предоставен е 7-дневен срок за ангажиране становище и доказателства. Писмото е
връчено по реда на чл. **а, ал. 9 от АПК чрез залепване на входната врата на
11.01.2023 г. като за целта е съставен протокол (л. 28). *. е подала молба с
вх. № 174/**.01.2023 г. с която обяснява обстоятелствата относно ползването на
общинския имот. Твърди, че само формално брутния доход на член от семейството е
висок, но в действителност това не е така – реално получават много по-малко
парични средства. Позовава се на факта, че в продължение на 15 г. обитава този
апартамент и в него са направени множество подобрения. Твърди, че в същия вход,
в който се намира процесното жилище, има други общински жилища, които само
формално се обитават. Иска да бъде оставена в жилището „поне още
малко“. Приложила е фишове за заплати на нея и съпругът й за януари 2022 г. и на
сина си – за ноември 2021 г.
От представения препис – извлечение от Протокол №
2/26.01.2023 г. от заседание на комисията по чл. * от Наредба № 6 се установява,
че молбата, подадена на **.01.2023 г. от
Б., е разгледана и обсъдена. Няма промяна в решението на комисията за прекратяване
на наемното правоотношение по причина, че брутния месечен доход на член от
семейството значително надхвърля определения максимум.
В резултат на проведеното
административно производство, кметът на Община Русе е постановил обжалваната
Заповед № РД-01-384/06.02.2023 г. за прекратяване на наемното правоотношение. В
мотивната част са описани детайлно реализираните административнопроцесуални
действия; събраните доказателства; възраженията на Б.; причините, поради които
същата не е с установени жилищни нужди. Административният акт е връчен на Б. на
08.02.2023 г. по реда на чл. **а, ал. 9 от АПК чрез залепване на входната врата
(информационно табло), като за целта е съставен протокол (л. 20).
Недоволна от
така постановената заповед, Б. обжалва същата с доводи за незаконосъобразност,
като предмета на делото е уточнен с молба с вх. № 870/28.02.2023 г. Уточнението
е бланкетно и не се сочат конкретни пороци на обжалваната запове В
представената за единственото по делото съдебно заседание молба – становище се
твърди нищожност на заповедта поради некомпетентност на органа, постановил
същата. При така изложените възражения се иска заповедта да бъде „обезсилена“. Въвеждат
се оплаквания за постановяване на заповедта при неизяснени фактически обстоятелства
– според процесуалния представител на жалбоподателката не е изяснено как е
определен средния месечен брутен доход на член от домакинството, защото
административният орган не бил извършил проверка на доказателствата, ангажирани
от Б.. Според адв. Е.Т., именно липсата на извършена проверка води до
несъответствие на административният акт с материалния закон и противоречието му
с него. Иска се отмяна на заповедта и присъждане на разноски.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достига до следните правни изводи:
Съобразно
разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът преценява
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, като не е обвързан от
твърденията на жалбоподателя.
Спорно
между страните е дали обжалвания административен акт е издаден от компетентен
орган. Съдът намира, че процесната заповед е
издадена от компетентен орган – заместник - кмет на Община Русе,
надлежно упълномощен за целта със Заповед № РД-01-377/03.02.2023 г. на кмета на
Община Русе. Същият притежава материална и териториална компетентност и такава
по степен в съответствие с разпоредбите на чл. 46, ал. 2 от ЗОС, според който
наемното правоотношение се прекратява със заповед на органа, издал
настанителната запове В конкретния случай, за деня на издаването на заповедта
функциите на кмет са изпълнявани от заместник – кмета М. И. И.. Ответникът е
ангажирал доказателства, че в деня на заместването е ползвал платен годишен
отпуск (л. *5).
Относно заявената претенция за нищожност
съдът намира същата за неоснователна. Изложените разсъждения за специално
упълномощаване по приложимите в случая нормативни актове са изключително
стеснително тълкуване с оглед постигане на защитната цел на жалбоподателката и
не се базират върху никакво правно основание в този смисъл. Заместването във
функциите на кмета за посочената дата е в пълен обем и няма основание за
съмнение относно правомощията на компетентния орган да издаде заповед от
категорията на оспорваната. Следователно не е налице твърдяната нищожност във
връзка с компетентността на автора на заповедта.
Спазена е разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК по отношение формата и задължителните реквизити на оспорения индивидуален
административен акт. Заповедта съдържа както правното основание, така и
фактическите основания за нейното издаване. По същество те представляват
юридическия факт (респ. фактическия състав), от който органът черпи упражненото
от него субективно административно право. Това са конкретните факти, въз основа
на които същият е счел, че следва да упражни предоставената му компетентност и
на базата на които се извършва последващата съдебна преценка за
законосъобразност на акта. В него са включени констатации за фактическото
положение и отношенията между страните. Посочените фактически обстоятелства се
обхващат от нормите на чл. 46, ал. 1, т. 1, т. * и т. 7; ал. 2 и ал. 5 от ЗОС
и чл. 31, ал. 1, т. *, т. * и т. 13 от Наредба № 6,
определени от органа като приложимите за случая правни основания за издаване на
акта.
Несъстоятелни са твърденията на процесуалния
представител на жалбоподателката, че оспорената заповед е издадена при
неизяснена фактическа обстановка тъй като административният орган не е извършил
специална проверка на доказателствата за установения средномесечен брутен доход
на член на домакинството на Б.. Това твърдение кореспондира с възражение за нарушение
на формата на административния акт, тъй като липсата на фактически основания е
свързана с формата на акта. В конкретния случай, размерът на дохода е установен
на база представените от самата жалбоподателка доказателства. На практика Б.
оспорва собствените си доказателства, което е не само процесуално неприемливо,
но и нелогично.
С оглед изложеното се налага извода, че
обжалваният акт е издаден в надлежна писмена форма и в него се съдържат всички
реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК.
Съдът
намира, че при постановяването на обжалвания административен акт не са
допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, като
такива не се сочат в жалбата.
Настоящият съдебен състав намира, че
издадената заповед е съответна на материалния закон, като релевираните в
жалбата и в писмената защита възражения в тази насока са неоснователни.
Основанията,
на които се прекратява наемно правоотношение за нает общински имот са подробно,
но неизчерпателно установени в чл. 46, ал. 1 от ЗОС. По тази причина, същите са
доразвити в чл. 31 от Наредба № 6. За да достигне до извод за необходимост от
прекратяване на наемното правоотношение с Б., административният орган се е
позовал на следните норми:
#
чл. 46, ал. 1, т. * от ЗОС - изтичане
на срока за настаняване;
#
чл. 46, ал. 1, т. 7 от ЗОС - отпадане на условията за настаняване на
наемателя в общинско жилище;
#
чл. 46, ал. 1, т. 9 от ЗОС - други основания, определени с наредбата
по чл. 45а, ал. 1, като последната разпоредба
предвижда, че условията и редът за установяване на жилищни нужди и за
настаняване под наем в жилищата по чл. 43 и чл.
45 се определят с наредба на общинския
съвет;
#
чл. 31, ал. 1, т. 5 от Наредба № 6 - изтичане на срока
за настаняване;
#
чл. 31, ал. 1, т. * от Наредба № 6 - отпадане на условията
по чл. 3 за настаняване на наемателя в общинското жилище;
#
чл. 31, ал. 1, т. 13 от Наредба № 6 - декларирани
неверни обстоятелства в декларацията по чл. 26 от Наредба № 6.
Не е спорно,
че срокът за настаняване на Б. е изтекъл.
Спори се дали са отпаднали условията за настаняване и
дали Б. е декларирала неверни данни. Съдът дава положителен отговор и на двата
въпроса.
Разпоредбата на чл. 3, ал. 1,
т. 2 от Наредба № 6 предвижда, че Право да кандидатстват за настаняване под наем в жилища, предназначени
за отдаване под наем имат граждани и техните семейства/домакинства, които
отговарят едновременно на следните условия: не притежават незастроен поземлен
имот, предназначен за жилищно или вилно строителство, идеални части от такъв
имот или право на строеж върху него. От събраните доказателства безспорно
се установява, че Б. и семейството й притежават такъв имот в с. Звънарци, обл.
Разгра Следва да се отбележи, че не е необходимо имотът да се ползва, а е
достатъчно собствеността върху него е да е на жалбоподателката/член на нейното
домакинство, като във всеки момент този имот може да бъде отчужден. Следователно,
достатъчно е само това условие да не е изпълнено, за да бъде установено, че е
налице отпадане на условията на настаняване в общинско жилище.
Твърденията на
жалбоподателката, че действителният средномесечен брутен доход на член от
домакинството не надвишава определения в Наредба № 6 максимум в размер на
994,00 лева, са ирелевантни за изхода на спора, тъй като се съобразява брутния размер,
а не нетния. *рутния размер значително надвишава посочения максимум –
1 410,38 лева. В хода на съдебното дирене Б. не успя да докаже, че
посоченият размер е неправилно определен.
Съдът не установи нарушение на целта на закона. Оспореният акт е съобразен
с целта на закона, която може да бъде извлечена и от чл.
42, ал. 1, т. 1 от ЗОС – в общинските жилища да бъдат настанени именно
граждани с установени жилищни нужди, т. е. такива, които с реализираните от тях
доходи не могат да ги задоволят чрез закупуването на жилище или чрез наемане на
такова на свободния пазар. Целта на Наредба № 6 е да охранява интересите на
най-уязвимите групи граждани, които не притежават никакви имоти и чиито доходи
са под визирания в същия подзаконов нормативен акт минимум. Както ЗОС в частта
относно наемните правоотношения, така и Наредба № 6 имат за цел справедливо и
адекватно установяване на жилищните нужди на населението и разпределението на
общинския жилищен фонд между лица с установени жилищни нужди. Административният
орган надлежно е доказал, че Б. не е сред тези лица, поради което правилно е постановил
заповед за прекратяване на наемното правоотношение. *ез значение е продължителността
на обитаването на общинското жилище, тъй като същото не може да се придобие по
давност. Направените в него подобрения са за сметка на настанените лица и при
напускането на общинския имот остават в полза на наемодателя съгласно условията
на договора за настаняване, подписан между страните.
В тази връзка следва да се добави, че няма противоречие и с чл. 8, ал.
1 от Европейската конвенцията за защита правата на човека и основните свободи
(ЕКЗПЧОС), чиято разпоредба гарантира правото на жилище. Защита по чл.
8 от ЕКЗПЧОС би могъл да търси наемател, който отговаря на
определените условия за настаняване в общинско жилище и едновременно с това не
разполага с възможности да осигури жилищните си нужди по друг начин. От
събраните доказателства се установи, че домакинството на Б. се състои от
пълнолетни граждани, които имат постоянна работа и получават доходи, по-високи
от определените с Наредба № 6, както и че домакинството разполага с жилищен
имот, макар и в друго населено място. Съдът достига до заключение, че предприетото
от административния орган прекратяване на договора е насочено към постигане на
легитимна цел и е пропорционално.
В обобщение, налага се извод за законосъобразност на оспорвания акт, поради
което следва да се отхвърли оспорването, тъй като е неоснователно.
По делото искане за присъждане на разноски е направено от двете
страни. Ответникът е представляван в процеса от в процеса от младши
експерт М.Л.Ч., лице с висше юридическо образование и правоспособност, надлежно
упълномощена. Подобно процесуално представителство по силата на чл. 32, т. 3,
изречение второ от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК е приравнено на процесуално
представителство от юрисконсулт.
Като съобрази нормата на чл. 143, ал. 3 от АПК и изхода на спора,
настоящия съдебен състав намира, че в полза на Община Русе следва да се присъди
сумата от 100 лева юрисконсултско възнаграждение, определена по реда на чл. 78,
ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във
връзка с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, субсидиарно
приложими на основание чл. 144 от АПК; Решение № 10/29.09.2016 г. на
Конституционния съд по к. № 3/2016 г. и ТР № 3/13.05.2010 г. по т. № 5/2009 г.
на ВАС.
Мотивиран
от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд -
Русе, четвърти състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Ю.А.Б., ЕГН **********, с адрес *** против Заповед № РД-01-384/06.02.2023 г. на кмета на
Община Русе.
ОСЪЖДА Ю.А.Б., ЕГН ********** ***
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.
Решението е окончателно.
СЪДИЯ: