РЕШЕНИЕ
№ 8292
гр. София, 19.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:П.ИВ. М.
при участието на секретаря Р. ИВ. Г.
като разгледа докладваното от П. ИВ. М. Гражданско дело №
20211110151324 по описа за 2021 година
Производство е образувано по искова молба, подадена от „(фирма)” АД срещу С.П. М.,
с която са предявени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл.
79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 8 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с искане да се
признае за установено, че С.П. М. дължи на „(фирма)“ АД, сумата от 3730,71 лева –
главница, представляваща стойност на доставена и потребена вода за периода 16.09.2016 г.
до 22.12.2020 г. за имот, находящ се в гр. С., ж.к. „Др 1“ бл. , вх. , ап., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението / 21.05.2021 г./ до изплащане на вземането, и
сумата от 311,66 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 28.11.2016 г. до
28.01.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 28463/2021 г. по
описа на СРС, 175 състав.
В исковата молба ищецът излага твърдения за наличие на облигационно отношение,
възникнало със СТ. П. М., въз основа на неформален договор за предоставяне на ВиК услуги
при публично известни общи условия. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил
за процесния период на ВиК услуги (доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на
отпадни води) в посочения обект, като купувачът не е заплатил дължимата цена. Искането
към съда е да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявените искови претенции. Оспорва се твърдението за наличието на качеството
потребител, като в тази връзка се поддържа, че липсват каквито и да е доказателства относно
това дали ответникът е собственик или ползвател на процесния имот. Релевира възражение
за изтекла погасителна давност, като излага подробни съображения в тази насока. Излагат се
1
твърдения, че не били представени никакви доказателства за реално потребена услуга, сочи
се, че липсват фактури, документи, удостоверяващи потребление на вода, както и такива за
техническа годност на общия водомер в сграда ЕС, а също и на индивидуалните водомери.
Твърди се, че клаузата от ОУ за рекламация е неравноправна, т.к. ограничавала
възможността на потребителите да възразят по отношение на получаваните сметки от
монополиста. Излага се, че нормата на чл. 70, ал.6 от Наредбата за топлоснабдяването била с
аналогично съдържание. Искането към съда е да отхвърли предявените искове. Претендира
разноски.
Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.
Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са допустими. За да бъдат
уважени предявените искове ищецът следва да докаже кумулативното наличие на следните
материалноправни предпоставки: наличието на облигационно правоотношение по договор
за доставка на В и К услуги между страните през исковия период и за процесния имот,
количеството на реално доставените от него по договора В и К услуги за процесния период
и тяхната стойност; а също така изпадането на длъжника в забава и размера на
обезщетението за забава. С оглед релевираното възражение за изтекла погасителна давност в
тежест на ищеца е да докаже и наличието на обстоятелства, водещи до спиране или
прекъсване на погасителната давност.
В тежест на ответника е да докаже изпълнение на задълженията.
Относно наличието на облигационно правоотношение, съдът намира следното.
Съгласно пар. 1, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ДР на ЗРВКУ потребители са юридически или
физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят
В и К услуги, а според чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004г., потребители на
услугите В и К са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или
право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост. Тоест
страни по неформалния договор за доставка на В и К услуги при общи условия са конкретно
така посочените лица – собственици, вещни ползватели или суперфициарни собственици на
присъединените обекти в сградата. В тази насока по искане на ищеца съдът е задължил
третото неучастващо лице СО, дирекция „Общ пр“ отдел „И.“ да представи справка, от
която да е видно кое е данъчно задълженото лице за процесния период на имота. От
приетото съобщение се установява, че за периода 28.10.2016г. – 28.01.2021г. данъчно
задължено лице за имот – апартамент № , находящ се в гр. С, ж.к. „Др“, бл. , вх. е СО, район
„И.“. Следователно от така ангажираното от ищеца доказателство не се установява
ответницата да е собственик, вещен ползвател или суперфициарен собственик на имота.
Тези обстоятелства не се установяват и от представеното уведомление за изтекла
метрологична годност и протокол за подмяна на водомери в имота, доколкото същите не
удостоверяват вещни права на ответницата върху имота, нито удостоверяват наличие на
изразена от двете страни воля за сключване на договор за доставка на ВиК услуги за него по
общите правила на ЗЗД.
2
Предвид гореизложеното, при липсата на облигационно правоотношение между
страните по договор за доставка на ВиК услуги за процесния имот и период, въпросите дали
такива услуги са доставени, в какъв обем и на каква стойност, се явяват без значение за
крайня изход от спора. Предявените искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени
изцяло.
При този изход от спора, право на разноски има само ответницата. Същата не е сторила
разноски, но е била представлявана безплатно по делото от адв. Н. КР., която претендира
присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. Съдът определи
на осн. чл. 7, ал. 7 НМРАВ размера на адвокатското възнаграждение в заповедното
производство на 371,48 лева, а в исковото производство на осн. чл. 7, ал. 2, т. 2 НМРАВ на
512,97 лева, които суми следва да бъдат присъдени на адв. К..
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал.
1 ЗЗД, вр. чл. 8 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за
установено, че СТ. П. М., с ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ж.к. „Др 1“, бл. , вх. , ап. ,
дължи на дължи на „(фирма)“ АД, с ЕИК: , със седалище и адрес на управление: гр. С., бул.
„Ц. Б.“ № , бизнес център „И. Ц. Б.“, ет. и , сумата от 3730,71 лева, представляваща
стойност на доставена и потребена вода за периода 16.09.2016 г. до 22.12.2020 г. за имот,
находящ се в гр. С., ж.к. „Др 1“ бл. , вх. , ап. , ведно със законната лихва от 21.05.2021 г. до
изплащане на вземането, и сумата от 311,66 лева, представляващ мораторна лихва за
периода от 28.11.2016 г. до 28.01.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д. № 28463/2021 г. по описа на СРС, 175 състав.
ОСЪЖДА „(фирма)“ АД да заплати на адв. Н. КР., САК, с адрес на упражняване на
дейността: гр. С., ул. „Тр. у.“ № , ет. , офис , на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв сумата от 371,48
лева, представляваща възнаграждение за безплатна защита на СТ. П. М. в заповедното
производство и сумата от 512,97 лева, представляваща възнаграждение за безплатна защита
на същото лице в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3